Асад ли свали Хейгъл от шеф на Пентагона

Мурат Йеткин, в. „Тудей`с Заман“

Новината за оставката на американския министър на отбраната Чък Хейгъл дойде веднага след като се появиха съобщенията, че преговорите за ядрената програма на Иран ще бъдат разширени до край на юни 2015 г.

Имаше не малко слухове в американските медии за евентуалните стъпки на президента Барак Обама след провала на междините избори, сред които дори смяна на държавния секретар Джон Кери и на съветника по национална сигурност Сюзан Райс. Но името на Хейгъл не беше споменавано много често в тези списъци с предположения във Вашингтон.

Спекулациите започнаха незабавно и за оставката на Хейгъл. Някои концентрираха догадките си върху факта, че той беше единственият републиканец в администрацията на Обама, други споменават несъответствията между действията на Хейгъл в Афганистан и стратегията за битка срещу Ислямска държава в Ирак и Леванта /ИДИЛ/. Но, изглежда, едно от предположенията, което е най-възможно е свързано с Турция и Иран – конфликтът между Хейгъл и Обама дали свалянето от власт на Башар Асад да бъде в списъка от задачи за изпълнение срещу ИДИЛ.

Изглежда, че историята започна да изплува малко преди междинните избори на 4 ноември. На 30 октомври „Ню Йорк таймс“ съобщи за меморандум от две страници, който Хейгъл изпратил на Сюзан Райс, в който настоявал, че една по-широка политика по отношение на Сирия трябва да бъде част от битката срещу ИДИЛ.

Това е била една по-мека версия на позицията на турското правителство от няколко месеца. Президентът Реджеп Тайип Ердоган и премиерът Ахмет Давутоглу казват непрекъснато още след като ИДИЛ превзе гр. Мосул и започна да атакува гр. Кобане край турската граница, че Турция може да се присъедини напълно във военен план, включително и да отвори за операции въздушната си база Инджирлик, само като САЩ поемат ангажимент за отстраняването на Асад като част от кампанията си срещу ИДИЛ, включително и създаването на забранена за полети зона в сирийското въздушно пространство.

От Белия дом намекнаха, че Обама също бил за Сирия без Асад, но първо, мандатът от Конгреса беше за действия само срещу ИДИЛ и, второ, трябваше да се мисли за много важни ядрени преговори с Иран.

Иран се очерта като сила, която окуражава шиитските милиции като единствените пехотни сили, биещи се срещу ИДИЛ в Ирак заедно с кюрдите. В допълнение Асад е естествен съюзник на Техеран, както и на Русия.

Тясно свързаното с Техеран движение Хизбула вече се биеше в подкрепа на Асад на сирийския театър на военните действия както срещу ИДИЛ, така и срещу останалите сунитски ислямистки групировки. Ако Асад беше обявен за мишена също като ИДИЛ, това можеше да отблъсне Иран от битката, дори можеше да предизвика Хизбула и други шиитски групировки да вземат на мушка американски мишени. Това можеше да доведе и до атаки от Израел и от израелското лоби срещу Обама, обвинявайки го в предизвикване на катастрофален край на ядрените преговори заради Асад.

На 13 ноември Си Ен Ен разпространи информацията на неназовани висши кръгове в САЩ, че Обама търси нова стратегия в Сирия, за справяне едновременно с ИДИЛ и Асад. Тази новина не беше потвърдена от Белия дом, но беше приветствана от Давутоглу, който беше в Бризбейн за срещата на върха на Г-20 и се твърди, че там той е обсъдил въпроса с Обама.

Обаче малко след като Давутоглу заяви на 16 ноември, че Обама се движи в посока включване на Асад в списъка с мишени, американският президент лично заяви на пресконференция, че в неговите планове срещу ИДИЛ не присъства отстраняването на Асад.

Въпросът беше обсъден надълго и нашироко от Давутоглу, Ердоган и американския вицепрезидент Джо Байдън по време на неговата визита от 21 до 23 ноември в Истанбул. Те се разбраха да не се разберат по свързването на Асад с битката срещу ИДИЛ и Байдън се завърна във Вашингтон с празни ръце. На следващата сутрин, на 24 ноември, изтичаше крайният срок за преговорите с Иран, който беше удължен с нови седем месеца. След това Хейгъл си подаде оставката. /БГНЕС