Армения: карабахският фактор в Митническия съюз

| от |
Един анализ на Алексей Манвелян от руската редакция BBC.
След повече от три години преговори с ЕС изявлението на арменския президент, че страната му смята да се включи в Митническия съюз между Русия, Беларус и Казахстан, изненада
мнозина.
Само допреди три месеца се очакваше на 28 ноември на лидерския форум на Източното партньорство във Вилнюс Армения да подпише споразумение за асоциирано членство в ЕС.
След среща с Владимир Путин в началото на септември обаче президентът на Армения Серж Саркисян заяви, че е избрал руския проект.
arm
Спорове и дискусии имаше в социалните мрежи, по вестниците и по телевизиите, в дискусионните клубове и в парламента.
Десетки привърженици на евроинтеграцията излязоха да протестират на улицата, но ситуацията в Армения не се разви до мащабите, достигнати в Украйна.
Пледиращите за алианс с Русия мотивират избора на властите с икономическите връзки на Армения и най-вече с гаранциите за сигурността й.
Карабахският фактор
Някои наблюдатели прокарват пряка връзка между изявеното от Армения  желание да сключи споразумение за асоцииране с ЕС, изявлението й за предстоящо влизане в Митническия съюз и
нагорнокарабахския конфликт между Армения и Азербайджан.
Според британския експерт по външна политика и евродепутат Чарлз Танок решението на Саркисян явно е твърде силно повлияно от продажбите на руски оръжия в Азербайджан.
Богат с петрол, Азербайджан купи от Русия военна техника на стойност 1 милиард долара, включително танкове и артилерия.
AstrakahanMeeting
Още от началото на 90-те, от времето на карабахската война, Армения развива тясно военно сътрудничество с Русия – иначе, казва Таннок пред Би Би Си, страната щеше да е „извънредно
уязвима за атака от страна на Азербайджан“.
Политологът Сергей Минасян твърди, че въпреки оръжейните продажби за Азербайджан Русия запазва силовия баланс между Ереван и Баку.
Влизането в Митническия съюз според него носи на Армения известна изгода, тъй като „Азербайджан плаща купуваните оръжия на пазарни цени, докато на Армения се доставят евтино или безплатно“.
Парламентаристът Армен Рустамян от групата на партия „Дашнакцутюн“ напомня, че по време на руско-грузинската военна конфронтация през август 2008 г. „Армения губеше всеки ден близо 100 милиона евро, нямаше гориво – не можеше дори да си заредиш колата“.
„Като говоря за военна заплаха, имам предвид азербайджанско-турския тандем – продължава Рустамян. – Бях председател на външнополитическата комисия в парламента; американци и други чуждестранни представители често ме питаха какво търси в Армения руската военна база. Отговарях им с въпрос: а вие ще гарантирате ли нашата сигурност, ако махнем базата? Казваха, че няма  . . .“
Къде заминават арменците на гурбет?
Мнозина арменци издържат семействата си, като се хващат на сезонна работа в чужбина. Има данни, че 70 на сто от арменските трудови мигранти работят в Русия.
Руската Федерална миграционна служба е регистрирала през 2012 и първото шестмесечие на 2013 г. около 800 000 арменски граждани. Точният брой на т. нар. трудови мигранти обаче не се
знае.
75 процента от частните парични преводи в Армения идват от Русия, посочва агенция Регнум.
Заместник-председател на партията „Страна на закона“ („Оринац Еркир“) съобщи, че Армения изнася основно за страни от Митническия съюз, а най-важните енергийни ресурси, по-специално
газът и горивото за атомната централа, идват от Русия.
Във федерацията има голяма арменска общност и безмитният режим подпомага разширяването на деловите й връзки с родината, развитието на малкия и средния бизнес в самата Армения.
Без изненади
„За самите власти завоят в посока към Митническия съюз не бе изненада“, посочва г-жа Грануш Харатян, етнограф и обществен деец.
„Според мен става дума за плавен преход към желаното от властите, или поне от повечето. И като казвам „властите“, имам предвид и формалната власт, и цялата икономическа структура -
нейна опора“, каза Харатян пред Би Би Си.
„Готвеха се документи някакви, Армения поемаше някакви ангажименти – не видях обаче да се прави и една стъпка, за да бъдат внедрени в страната. Не схващах например защо се обсъжда
как трябва да се спазват човешките права, щом тази ценност очевидно не намира почва в страната“, казва Харатян.
Като етнограф добавя, че „абсолютното количествено мнозинство“ жители на Армения все още пазят спомен колко са били „комфортни“ в представите им последните 20 години съветски живот – „времената, когато имаше все още малко от малко реална икономика“.
„Със съжаление констатирам, че абсолютното мнозинство от населението свързва представата за комфортен живот със съветския период, с Русия“, заключава Харатян.
Ами суверенитетът?
Противниците на арменското членство в Митническия съюз смятат, че това решение е взето под натиска на Русия и накърнява суверенитета на страната.
Граждански активисти провеждат протестни акции и подготвят митинг, с който по време на срещата на Източното партньорство да поискат споразумение за асоциирано членство в ЕС.
Инициативната група „Суверенна Армения“ заяви в декларация, че Серж Саркисян „не е имал право без съгласието на гражданите и правителството, без решение на парламента сам да решава и да
прави изявление, че Армения влиза в Митническия съюз“.
russia-armenia-flags
Според документа активисти на „Суверенна Армения“ планират редица прояви, с които да предотвратят влизането на страната в Митническия съюз.
„С влизането си в Митническия и Евразийския съюз страната ще бъде принудена да отстъпи на наддържавен орган функцията за самостоятелно вземане на решения, което нарушава конституцията
на Армения – посочват авторите. – Армения свързва бъдещето си с икономически изостанали страни с тоталитарно управление, които постоянно нарушават основни човешки права и свободи.“
 „Част от Руската империя“
С влизането в Митническия съюз „Серж Саркисян дава на Русия мандат да управлява Армения“, коментира бившият шеф на арменската служба за национална сигурност Давид Шахназарян,
оглавяващ днес аналитичния център „Конкорд“.
Това създава риск от загуба на държавността.
„Русия стремително окупира Армения и в крайна сметка процесът ще превърне Армения в част от Руската империя“, предрича аналитикът.
Шахназарян вижда в арменските управляващи и повечето опозиционни сили „пета колона на Русия“, за която според него държавността и суверенитетът на страната не представляват
никаква ценност.
„Днешният парламент с изключение на неколцина депутати изцяло се контролира от Русия. Повечето – чрез Серж Саркисян, някои – чрез (бившия президент, б. р.) Роберт Кочарян“, заяви на пресконференция в Ереван Давид Шахназарян.
Ереван обаче настоява, че намерението за влизане в Митническия съюз не бива да изключва възможността за сътрудничество с ЕС.
Участието на президента Саркисян във вилнюската среща „сочи готовността на Армения да продължи политическия диалог [с ЕС] и реформите с цел развитие и укрепване на демократичните ценности
в страната“, отбеляза пред радио „Азатутюн“ прессекретарят на управляващата Републиканска партия на Армения и зам.-председател на парламента Едуард Шармазанов.
 
 

Бракониер беше осъден да гледа „Bambi“

| от chronicle.bg |

Бракониер беше осъден да гледа „Bambi“ периодично до края на присъдата си. „Bambi“ е петият пълнометражен филм на Walt Disney Pictures, излязал преди 76 години, през 1942. Историята за малкото еленче изглежда издържа теста на времето и днес е една от класиките на анимационното студио.

Бамби се помни като сладък персонаж и важна фигура от поп културата, но във филма в изключително трогателна сцена майката на еленчето умира убита от ловец. Това е един от най-тъжните и мрачни моменти в цялата филмография на Disney, редом със смъртта на Муфаса в „The Lion King“ и историята на Ели и Карл от „Up“.

Дейвид Бери-Младши беше заставен да гледа филма „Bambi“, докато не изтече присъдата му за бракониерство.

Бракониерството не е точно рядко срещано престъпление, но делото срещу Дейвид е с особена тежест, защото действията му са продължавали с години като през това време той е убил хиляди елени за трофеи. Това е едно от най-големите дела за бракониерство в щата Мисури.

Бери ще прекара 1 година в затвора, а след това ще е на пробация още 120 дни заради незаконно притежание на оръжие. Той трябва да гледа „Bambi“ всеки месец от присъдата си по решение на съда, започвайки преди 23 декември. Още двама човека бяха осъдени в делото, но няма да гледат с Бари.

В последно време Disney преправя старите си класики в нови игрални филми. Феновете вече видяха „Cinderella“, „Beauty and the Beast“ и „The Jungle Book“, а догодина очакваме „Dumbo“, „Aladdin“ и „The Lion King“. По-нататък: „The Little Mermaid“, „Mulan“ и „The Sword in the Stone“. За съжаление „Bambi“ все още не е сред планираните.

Трябва да похвалим съда за макар и екстравагантно, изключително уместното му решение. Въпреки че повечето хора биха се радвали да гледат филм на Disney, докато са в затвора, на бракониера „Bambi“ ще втръсне сравнително бързо. Надяваме се популярната тъжна сцена във филма да го вразуми от бъдещи подобни нарушения.

 
 

Страната, която е ад за любителите на алкохола

| от Вучето |

Който го е страх от мечки да не ходи в гората. А на когото му се пие, да не ходи в Норвегия. Защото веднъж попаднал там, психиката на всеки човек с изострен афинитет към консумацията на алкохол се срива.

Ако сте фактологически неподготвени за това, което ви очаква в Норвегия, сблъсъкът със суровата действителност наистина може да бъде брутален. Преценете сами защо.

Петък вечер е и искаш да си купиш бутилка червено вино. На пръв поглед, съвсем безобидно  и напълно изпълнимо човешко желание. Само че ако си в Норвегия, това не може да се случи, защото в делнични дни магазините нa държавния монополист Vinnmonopolet затварят в 18, а в събота – още в 15 часа. Затова ако ти се пие, си изправен пред две възможности. Или отиваш в заведение и си поръчваш жадуваната чаша вино, 200 мл, срещу 90-100 крони (20 лв.). Или се обаждаш на Том Круз, той доплита до местонахождението ти с лекотоварен хеликоптер Боинг MH-6 Little Bird и след серия от каскади и премеждия двамата кацате в някое населено място  в съседна Дания, до където, слава Богу, пипалата на алкохолния октопод не се простират.

По традиция Норвегия си е изградила имиджа на изключително прогресивна страна с висок жизнен стандарт. Затова и може би стриктното отношение към алкохола изглежда малоумно на повечето чужденци. Норвежците, разбира се, са се примирили със статуквото, но въпреки това с горчивина и неприкрита завист гледат на онези райски места в Европа и по света, където да си купиш бутилка водка е също толкова лесно и безгрижно, колкото и кило картофи.

Кой е “потисникът”?

Името му е Vinmonopolet (буквално “винен монопол”), а на галено му викат Polet. Това е единственият държавен търговец на дребно в Норвегия, който има право да продава напитки с алкохолно съдържание  над 4. 75%. Броят и териториалното разпределение на магазините на монополиста са строго съблюдавани. Правилото е, че на 30 хиляди души се пада само един магазин. Това значи, че освен ако не живеете в някой по-голям град, ще се налага да пътувате с километри, за да купите напитки, с които да почерпите гостите си в събота вечер. Алтернативата е да си ги поръчате онлайн и да си вземете доставката от местния пощенски клон.

Защо цените са толкова високи?

Просто. Акцизите. Спрямо средните цени на алкохола в Европа, тези в Норвегия са завишени с 250 %. В другите негостоприемни за любителите на чашката страни, положението не е по-различно, но определено не е толкова зловещо. В Исландия процентите са 226, във Финландия – 172, в Швеция – 141, а в Дания – 138.

Кое е наложило всичко това?

Още по-просто. Норвежците искат да живеят вечно. Шегата настрана, от години националната политика включва всевъзможни рестрикции с цел да се ограничи употребата на алкохол и тютюневи изделия. В умовете на законотворците това не е злокобен план за вгорчаване живота на населението, а тъкмо напротив. Идеята е норвежците да бъдат една здрава, просперираща и дълголетна нация. А това, разбира се, не може да се постигне, ако хората пафкат цигари и се наливат с концентрати, както им падне. И очевидно са прави, защото според скорошно проучване цели 80 % от населението подкрепят така провежданата политика. Логиката, зад която застават, изглежда желязна (макар и само от гледна точка на заклетия въздържател): Хората биха купували и съответно консумирали повече алкохол, ако можеха да го намерят редом до кутиите с мляко в супера.

Какви са резултатите?

Те са налице. Норвежците наистина почти не употребяват алкохол през седмицата. Но веднъж като започнат в началото на уикенда, нещата обикновено излизат извън контрол, а при по-младите се стига дори до ексцесии, които завършват в спешното или под някоя пейка в парка.

Разбира се, когато на една нация, исторически и географски предопределена да пие много, й спрат кранчето “централно”, представителите й става много изобретателни. Сред най-популярните начини за снабдяване с големи количества по-евтин алкохол са фериботните воаяжи до Дания. Тъй като корабът се счита за такс-фрий зона, норвежците предприемат тези пътувания главно с цел да пият тънко и напоително на борда.

Тъй като производството на алкохол в домашни условия е строго забранено със закон и нарушителите ги грозят колосални глоби, норвежците се обръщат за помощ към братята по чашка – полските гастарбайтери. Освен с пословичното си трудолюбие и физическа издръжливост, последните са известни и като умели контрабандисти.

Когато заминах да живея в Осло преди няколко години, ми трябваше около месец, за да преодолея първоначалния шок от цените на алкохола и да пренастроя дневния си режим така, че да бъде съобразен със странното работно време на Vinnmonopolet.

Постепенно измислих всякакви трикове и стратегии, за да поддържам, доколкото ми беше възможно, питейния лайфстайл, който си бях изградила в България. Така например, вечерната дажба уиски се измерваше със специална мензурка, която предвидливо си бях свила от един бар. Когато затрих някъде мензурката, с прискърбие трябваше да я заменя с капкомер. Никога не отказвах, когато ме канеха “на кафе”, но ако предчувствах, че ще ме черпят,  винаги избирах заведения, в които се сервира не само кафе, но поне и бира. Защото аз кафе след 9 сутринта не пия. Ако някой ми идваше на гости от България или чужбина и ме питаше какво да ми донесе, винаги казвах с уж небрежен тон: “Абе не се притеснявай, просто вземи някоя бутилка от фрий шопа на летището.”

И ако трябва да обобщя цялостното настроение през всичките тези месеци, прекарани в норвежката столица, мога да кажа, че наложеното ми от обстоятелствата въздържание ме превърна ако не в по-добър човек, то поне в хладнокръвен индианец с много силна воля.

 
 

Тази година няма да купувам подаръци

| от Брайън Бернард |

Миналата седмица някой е офиса ме попита дали ще участвам в тайния Дядо Коледа. Възпитано отказах.

Не е заради парите – имаше ограничение от $5. Помислих си: „Не. Коледата вече причинява достатъчно стрес. Защо трябва сега да харча пари и по колегите си.“  От тук мога да чуя какво си мислите: „Уау! Как може да си толкова стиснат. Става въпрос за $5. Такъв си Чичо Скрудж. Отпусни се малко.“ Това поне бяха думитв на сестра ми.

В последно време обаче мнението ми за коледните подаръци се преобърна. Първо да отбележа, че не е защото не харесвам Коледа. Струва ми се обаче, че Коледа се натовари с нереални очаквания. По принцип трябва да е най-хубавото време от годината, но за много хора означава само стрес и заеми. А за това, извинявам се, но до голяма степен са виновни подаръците.

Във Великобритания, която е богата държава, за миналата година един на всеки 7 британци е имал финансови притеснения около Коледа. Подаръците и празнуването вкарват много хора в дългове – към банки, към фирми, към приятели… Каква е редовната ситуация: обикаляме претъпканите магазини и молове, за да купуваме подаръци за близките им един ден от 365 и дори не е техният рожден ден, те се радват за малко и така. И за какво е всичко това? Заслужава ли си? Наистина – никак не си заслужава!

Не казвам, че ако купуваш подаръци си консуматрско чудовище, въобще не казвам това. Казвам, че всеотдайността да намериш хубав и достоен подарък, обикновено води до мимолетна радост. Аз лично не съм купил нито един подарък и казах на всички, че аз самият не искам. Ако се поддам на социалните очаквания, ще купя по един мъничък подарък на всички, но не искам да правя дори това.

Когато бях млад, след ваканцията съучениците ми се фукаха колко подаръци са получили: Аз получих 50, аз получих 100, аз получих 200 (да бе…). Имаше и такива, които са получили малко и ги беше срам да се обадят. Или пък и лъжеха – като мен. Това не е по вина на детето. Някои казват, че е заради родителите, но дори и те се опитват да живеят по социалната нормата, че ако купят много подаръци и сложат богата вечеря, ще имат перфектната Коледа.

Веднъж си говорих с един езичник и този разговор промени цялото ми виждане за празника. Тя ми разказа за „годишното колело“ – сезонните празници, които имат езичниците, включително и такъв през декември. Тогава те вярват, че всички трябва да спрем и да хибернираме. Вместо това ние правим точно обратното: работим повече, за да изкараме повече пари.

Коледа трябва да е период, в които се отпускаме след цяла година усърдна работа, събираме се с близките си и си прекарваме весело и спокойно. Отново – не казвам, че ако купуваш подаръци си консуматрско чудовище. Сестра ми с радост ще си признае, че подаръците са любимата й част от цялото събитие и това е съвсем окей. Кой не обича да получава подаръци?

Мисълта ми е, че не трябва да се чувстваме задължени – без значение какви са обществените нагласи по въпроса. Също така не трябва и да се впечатлявате или засягате, ако някой ви налага обратното. Както когато Гринч открадна всички подаръци – това съвсем не провали Коледата на хората. Може би ако намалим паниката около подаръците, ще се радваме повече на неща като семейството, приятели и любов. Ако трябваше да избирам между подаръците и време със семейството ми, знам много добре кое щях да избера и това никак не ме прави Чичо Скрудж.

 
 

Най-добрите роли на Мила Йовович

| от chronicle.bg |

Мила Йовович има специално място в сърцата ни, не само заради филма „Chronicle“ от 2012, в който участва. Тя ни е присърце и заради зелените си очи, славянския си произход и защото днес има рожден ден. По този повод събрахме 

Тя е родена в Киев, Украйна в семейството на сръбския лекар Богдан Йовович и руската актриса Галина Логинова. Семейството се премества в Лондон, след това и в Сакраменто, Калифорния, а накрая завършват в Лос Анджелис, Калифорния.

Тя следва съдбата на майка си и става актриса. Дебюта си като актриса прави на 13 години в „The Night Train to Kathmandu“ на Disney. Следват „Two Moon Junction“ и „Return to the Blue Lagoon“.

В семеен план Мила претърпява няколко неуспешни брака – първият на 16 години, когато се омъжва за актьора Шон Андрюс. Бракът им се проваля не след дълго и през 1997 година се омъжва повторно за режисьора Люк Бесон, с когото пък се развежда 2 години по-късно. През 2009 Йовович се омъжва за дългогодишния си приятел, режисьора Пол Уилям Скот Андерсън, от когото има дете. Сватбата се е състояла в дома им в Бевърли Хилс, Калифорния, пред 50 гости.