Армения капитулира пред Москва

| от |

Политическата и икономическата принуда на Кремъл дават резултат: Армения се готви да се присъедини към руския проект за Евразийски митнически съюз. Ползите за Ереван от това обаче са по-скоро съмнителни, пише Дойче веле.

putin-sarkisian

Той се извисява високо над арменската столица Ереван – монументът „Майка Армения“, която с огромния си меч сякаш бди над града. До 1962 г. на това място се е издигала каменната фигура на Сталин. Макар времената на арменската Съветска република да са отминали безвъзвратно, днес южнокавказката страна отново се движи в орбитите на Москва: миналия септември президентът Серж Саркисян изненадващо обяви на среща с Владимир Путин, че Армения иска да се присъедини към Евразийския митнически съюз.

Митническият съюз между Русия, Беларус и Казахстан съществува от 2010 г. Догодина той трябва да се превърне в икономическа общност, а по-късно ще бъде засилена и политическата интеграция на участващите в нея бивши съветски републики. Във всеки един от тези етапи Москва е гравитационният център, около който се върти всичко – което буди загриженост в Минск и Астана.

Предимства и недостатъци на присъединяването

Съвсем не от любов към Русия обаче Ереван иска да влезе в Митническия съюз. С присъединяването си към него за Армения ще отпаднат търговските мита с Русия, Беларус и Казахстан. От друга страна обаче, тя ще трябва да повиши митата с трети страни, за да се изравнят те с тези на Съюза. Средното митническо търговско мито в страната се движи около 3 процента, докато в Митническия съюз вносните стоки от други страни се облагат средно с 9 %. Оттук за Армения могат да произтекат проблеми със Световната търговска организация. Или с други думи – по-тясното обвързване с Русия би означавало за Армения дистанциране от останалия свят.

Само че Москва има с какво да убеди Ереван да се включи в престижния ѝ проект: Армения е зависима от руския газ. В началото на юли 2013 г. руският експортен монополист „Газпром“ повиши цените на газовите доставки от 180 на 270 долара за 1000 кубически метра. През септември президентът на Армения Саркисян обяви, че страната му се оттегля от плановете за дълго подготвяното и навлязло вече в „гореща фаза“ асоциииране с Европейския съюз. През декември „Газпром“ намали за срок от пет години цените на газовите доставки за Армения на 189 долара. Т.е. Кремъл отново използва газа като политическо оръжие.

Не по-малко подла е и играта на Русия по отношение на политиката за сигурност. Москва се представя за защитник на Армения и има военни бази на нейна територия. Това обаче не пречи на Кремъл да заплашва Армения с руски оръжейни доставки за Азербайджан. Зад решението за присъединяване към Митническия съюз стоят по-скоро политически, отколкото икономически съображения, обобщава Армен Григорян, директор на независимия Център за икономическо развитие и изследвания (EDRC) в Ереван.

Ако се включат и отстъпките в газовите цени, които Армения получава не по силата на членството си в Митническия съюз, а за да бъде привлечена в него, се очертава сравнително оптимистична картина: от намалените цени страната би спестявала по около 140 милиона долара годишно, т.е. повече от 1 % от БВП на страната. Освен това арменските продукти са добре познати в страните от Митническия съюз, а с отпадането на търговските мита те допълнително ще поевтинеят на тези пазари, за разлика от страните в ЕС, където арменските продукти нито са толкова познати, нито толкова конкурентоспособни.

Под руска зависимост

В дългосрочна перспектива обаче е твърде съмнително, че лесният път към Митническия съюз ще стимулира провеждането на структурните реформи, от които арменската икономика се нуждае, за да повиши конкурентоспособността си на международния пазар. Страната може да разчита на допълнителни инвестиции от Русия, но те и сега са налице: през януари Армения продаде на „Газпром“ за 157 милиона долара и последните 20 % от собствеността на националната си газова компания, които руският монополист не притежаваше. В руски ръце са също и електроснабдителната компания на Армения, както и железниците.
С подобни карти в ръце, какво влияние може да има Армения? „В партньорството си с Русия страната досега не се е чувствала подценена, следователно и занапред ще е така“, смята директорът на държавната Агенция за развитие на Армения Роберт Харутунян. По-критично е мнението на експерта Армен Григорян. Според него политическите тенденции не са нито благоприятни, нито приемливи за Армения, която трябва да прояви колкото се може по-голяма гъвкавост и сила в преговорите, убеден е той.

 
 

Зара Ларсон поведе музикалния шведски бунт срещу сексуалното насилие

| от chronicle.bg по БТА |

„Когато си насилена от известен музикант, губиш много приятели“ – 1993 шведски музикантки разобличиха сексуалното насилие и сексуалните посегателства в музикалните среди.

Подписалите писмото, сред които певиците Зара Ларсон и Робин, негодуват срещу „културата на мълчанието“ в музикалната индустрия, където сексуалният тормоз и сексуалното насилие са „по-скоро правило, отколкото изключение“.

„Ръководители в музикалните среди, ваше задължение е никой да не стане жертва на сексуален тормоз и вие се провалихте“, се казва в писмото, публикувано от в. „Дагенс нюхетер“.

„Преструвам се като във филм. Намирам го за грозен, той оставя горчив вкус в устата ми. Той отне радостта ми, че най-после записах албум. Той злоупотреби с доверието ми“, отбеляза певица.

Тези изявления идват малко повече от седмица след като 456 актриси разобличиха сексуалния тормоз, сексуалното насилие и „културата на мълчанието“ в театралните и филмовите среди в Швеция.

 
 

Китай ще построи космическа совалка за многократна употреба

| от chronicle.bg |

В съответствие със своята космическа програма, китайската космонавтика планира през следващите 20 години да построи ракета за многократна употреба, свръхтежка ракета и космическа совалка.

Първата цел ще е към 2020 г. да бъде готова ракета-носител „Чанчжън“ от следващо поколение. Предназначението й е да се използва като евтина лека ракета за извеждане на сравнително неголеми спътници в ниска околоземна орбита.

През 2025 г. е планирано да бъде разработен и изстрелян космически летателен апарат за многократна употреба, който много напомня американската космическа совалка. Новият летателен апарат вероятно ще бъде използван и за космически туризъм. Към 2035 г. е планирано да бъде създадена цяла линия ракети-носители за многократна употреба, а към 2040 г. се очаква голям технологичен скок и разработване на многократен носител с ядрена тяга.

Предполага се, че той ще бъде използван за достигане до астероиди и за осъществяване на мегапроекти, като построяване на космическа слънчева електростанция.

 
 

Сватбената торта на Доналд Тръмп и Мелания бе продадена за над 2000 долара

| от chronicle.bg, БТА |

Торта от сватбата на Доналд Тръмп и Мелания през 2005 г. бе продадена за 2240 долара на търг на „Джулианс окшънс“ в Лос Анджелис.

Началната цена на съхранената до наши дни шоколадова торта с бяла глазура и с украса от бяла роза бе 250 долара. Не се съобщава кой е купувачът на лакомството, което бе продадено в картонена опаковка с инициали „МДТ“.

За сватбата на Доналд Тръмп и Мелания бе приготвена гигантска седеметажна торта с тегло 90,7 кг. Сладкарите трябвало да поставят толкова голяма конструкция във вътрешността на лакомството, че впоследствие било решено то да не се поднася на гостите. Вместо него били предложени малки торти с украса от рози, една от които бе продадена на търга.

 
 

Музей на Библията отвори врати във Вашингтон

| от chronicle.bg по БТА |

Библията вече има свой музей във Вашингтон. Построяването му е финансирано от богато семейство християни, което се защитава от какъвто и да е прозелитизъм в страна, където религията има важно място.

Музеят днес отваря врати за посетители. Той обхваща 8 етажа и площ от 40 000 кв.м. Музеят представя Стария и Новия завет и тяхното въздействие върху света. Импозантната сграда се намира близо до Капитолия и това стана причина за полемика за влиянието на религията върху американската политика.

Построяването на музея е струвало 500 милиона долара, осигурени отчасти от семейство Грийн, което е собственик на веригата магазини за декоративно изкуство „Хоби лоби“. „Библията оказа влияние върху живота ми и този на семейството ми – заяви Стив Грийн, ръководител на „Хоби лоби“ и председател на административния съвет на музея. – Музеят обаче не е посветен на една вяра или религия, а на книга, повлияла върху целия свят.“

В музея посетителите ще могат да видят фрагменти от Кумранските ръкописи, писмо на Мартин Лутер (1483 – 1546), в което инициаторът на Реформацията отстоява възгледите си преди срещата си с посланика на папа Лъв Х, английски ръкописен молитвеник от 14-и век, намерен в Египет юдейски молитвеник от 9-и век, Библията, пребивавала на Луната по време на полета на американския космически кораб „Аполо 14″ през 1971 г., Библията, принадлежала на краля на рокендрола Елвис Пресли (1935 – 1977), екземпляри от Тора, част от Библията на Гутенберг. За събирането на експонатите помогнал историкът Скот Керъл, смятан за Индиана Джоунс на библейската археология.

В музея има три главни раздела, разказващи за Библията, за библейски сюжети и за влиянието, което тази книга е оказала върху развитието на човечеството.