Арктика – „златният резерв“ на Русия

| от |

Падането на цените на нефта няма да се отрази на руските арктически проекти. Според министъра на енергетиката Александър Новак, трудните икономически условия не плашат руските нефтени компании.

Добивът на нефт и газ в Арктика продължава да носи немалка печалба. А перспективите на региона за Русия са огромни. Според експертите, развитието на областите на Арктика е гаранция за енергийната и икономическата сигурност на Русия. Именно Арктика в бъдеще ще осигури нейната независимост, сигурен е руският икономист Василий Богоявленски:

– Целият шелф на Русия се оценява на около 100 милиарда тона нефтен еквивалент. От тях, около 80% са газов компонент. Най-богати са акваториите на Баренцово и Карско море. Добив на руския шелф в Арктика се осъществява от 2003 г. насам. А ако се говори за наземната част, там ние работим вече в продължение на около четиридесет години, и без съмнение, тази работа трябва да се активизира.

Русия води активна дейност по усвояването на Арктика. Огромни залежи от полезни изкопаеми, включително енергийни, все още не са усвоени. А Арктика е богата на почти всички видове природни ресурси. Там се намират 13% от неоткрития нефт и една трета от залежите на природен газ в света. И всички арктически залежи от природен газ са съсредоточени именно край бреговете на Русия.

Значението на Арктика нараства и във военно отношение, смята докторът на военните науки Константин Сивков:

– От геостратегическа гледна точка Арктика е най-краткия път от Американския континент към Евроазиатския. Значи, това е най-краткия път за полет междуконтиненталните балистични ракети и стратегически бомбардировачи. Освен това, именно в арктическите води патрулират ракетните подводници на Русия с ядрено оръжие. В същите тези региони патрулират американските подводници с крилати ракети, предназначени за нанасяне на удари по нашите обекти. Така че, борбата за Арктика ще бъде остра.

Но Русия не смята да отстъпва от своите интереси в Арктика – това многократно бе заявявано на най-високо ниво. Страната притежава 40% от всички арктически територии – това е почти е една пета от Руската федерация. И именно там днес са съсредоточени основните интереси на държавата. Ресурсните богатства осигуряват повече от 10% от националния доход, и почти една четвърт от целия износ на Русия.

От 1 декември, на базата на Северния флот на Русия започна да действа ново стратегическо командване. Планират се чести походи на кораби и подводници в Арктика. И на остров Котелни започна да действа военна база и летище. Нейната задача е да защити нефтените и газовите ресурси и да гарантира безопасността на корабоплаването по Северния морски път.

Гласът на Русия

 

 
 

Яйцето, което счупи всички рекорди в Instagram

| от chronicle.bg |

Не очаквайте някакъв смисъл от тази случка.

Случаят е колкото прозаичен, толкова и абсурден. В неделя вечерта една снимка в Instagram счупи всички рекорди за харесвания и надмина дори обявлението на Кайли Дженър, която е станала майка. Какво има на снимката ли?

Яйце. Не на Фаберже. Не на „Сваровски“. Обикновено яйце от кокошка. Никоя знаменитост не го държи. То дори няма канал YouTube.

Това не попречи обаче откакто е качено на 4 януари, до днес, да е събрало над 27 млн. лайка. И да продължава да събира лайкове.

Все още не е ясно кой е публикувал снимката, кому е нужен този рекорд и как изобщо той се е случил? Дали е грешка в алгоритмите на Instagram и интернет…

За сравнение, ако всички харесали снимката, основат свой град, то той би бил вторият по големина в света. Към момента броят на хора, харесали снимката, надвишава населението на Австралия.

Популярността на яйцето се отрази и на Кайли Дженър. Към момента публикацията от 6 февруари 2018 г., в която тя обявява раждането си, е събрала 18.3 млн. харесвания. Това я прави втората най-харесвана публикация в Instagram. Мнозина коментатори се върнаха към публикацията й с нови коментари, включващи емотикона на яйце или думата „яйце“. В отговор на това, Дженър публикува видео в профила си, в което чупи яйце на нагорещен асфалт.

Вероятно снимката с яйцето няма да е първа и последна, тъй като сторитата на профила намекват за следващ план, за който трябва да „затегнем коланите си“. Предстои да видим докъде ще стигне поредният интернет феномен.

 
 

„The Social Network“ може да има продължение

| от chronicle.bg |

Почти 10 години след премиерата на „The Social Network“, филмът е с една стъпка по-близо до продължение. Аарън Соркин, който спечели Оскар за най-добър адаптиран сценарии за работата си по лентата, каза пред Associated Press, че вече има достатъчно събития около Facebook, за да започне сценарий за продължение. Продуцентът Скот Рудин също е навит.

„Знам доста повече за Facebook от 2005, отколкото за Facebook в днешно време, но съм сигурен, че има достатъчно нови събития за втори филм“, каза Соркин. „Случиха се много интересни драматични неща, откакто нашият филм свърши с делото на близнаците Уинкълвос и Едуардо Саверин…. Получавал съм повече от един мейл от Рудин с някаква статия за социалната мрежа и въпрос не е ли време за продължение.“

„The Social Network“ беше представен през есента на 2010 година и получи 8 номинации за Оскар и $240 милиона в световния боксофис. И Соркин, и режисьорът Дейвид Финчър бяха похвалени за работата си като и двамата се подготвяха за нов проект – „Steve Jobs“. Финчър обаче се отказа след като преговорите със Sony за заплащането му не завършиха с общо съгласие. Финчър не е режисирал филм от „Gone Girl“ през 2014 година. В момента той работи по новия сезон на „Mindhunter“ за Netflix.

 
 

Там, където “народността не пада”, понеже “знанието живей”

| от Вучето |

Уви, отдавна вече стих на Стоян Михайловски от заглавието не се отнася за България. Да, знание някакво има, но то се акумулира главно посредством електронни средства. To рядко свива гнездо в дълготрайната памет на човека, защото достъпът до него е на един клик разстояние и затова може и мързеливата.

Книгите са анахронизъм. Защо ти е да хабиш толкова часове в четене на книга от 300 страници, когато можеш да използваш времето си по-рационално като, например, разгледаш 158 снимки в Инстаграм на Кайли Дженър по трико, докато се гримира, докато храни кучето си, докато не прави нищо, зад волана на джипа си, пред палма в Палма де Майорка и т.н. У нас книгата тихо и безславно напусна живота ни, още когато се раждаха сладките милениали. А в моментите, в които все още надига глава и тържествува, е защото е излязла изпод ноктопластиката на такива културтрегери и разбирачи на българската съвременност и душевност като Венета Райкова.

Кратки постове в социалните мрежи, емоционално заредени с поредица от плезещи се, хилещи се емотикони с изцъклени очи-сърца, изритиха силно в задника Фицджералд, Толстой, Шекспир, Кинг и Кундера и ги пратиха да събират прах по лавиците на западащи градски библиотеки, където тъжни лелички с елеци от щавена кожа примирено очакват годината на пенсионирането си.

И ако така безрадостна е съдбата на българските библиотеки, то не навсякъде по света положението е същото.

Преди няколко години, докато живеех в Осло и работех върху докторантурата си, имаше дни, в които не можех да се добера до свободен стол в пететажната университетска библиотека. Правех си “бивак” на мокета в сектор “Скандинавска линвистична теория”, по възможност в близост до контакт, за да има къде да включа лаптопа си. И не бях единствената. Прекрасни руси създания прекарваха дълги часове, забили нос в дебелите книги или вторачени в екраните на макбуковете си, седнали на пода. Библиотеката кипеше от живот.

Няколко години по-късно вече съм в Копенхаген. Слава богу, прескочила съм етапа с катеренето по академичната стълба на успеха, затова и не ми се налага вече да вися по библиотеките. Сега предпочитам да свалям от пиратски торенти лекарски и адвокатски сериали, както и да разглеждам безплатни каталози на супермаркети вместо да чета книги. Един ден обаче ме хваща разстройство, докато се мотая по центъра в търсене на молив за вежди в перфектния цвят, и решавам да дам воля на нуждата си в централната копенхагенска библиотека, която, за щастие, е само на 10 крачки разстояние.

След като свършвам работа и стресът вече не притъпява сетивата ми, успявам да се огледам наоколо и о, чудо на чудесата! Оказва се, че съм се озовала не просто в библиотека – такава, каквато помня от детството си – с тесните пътеки между прашлясалите стелажи, а в нещо като реплика на прочутата Нулевоенергийна сграда в Пало Алто. Само че на повече етажи. Егаси, казах си наум, и от страхопочитание пак ми се доходи на тоалетна. Кралската библиотека в Копенхаген не само е куул, защото е най-голямата по размери в Скандинавия и защото в нея се съхранява първата книга, отпечатена в Дания през 1481 г. Библиотеката е куул, защото е пълна с хора. По всяко време на деня.

Наскоро обаче една друга библиотека, намираща се малко по̀ на север от Копенхаген, събра очите на хората не само заради екстравагантната си архитектура, но поради факта, че в един момент остана без почти всичките си налични книги.

Само през изминалия месец от библиотеката Oodi в Хелзинки са били заемани по 5 000 книги на ден, което в крайна сметка довело до почти тоталното опразване на библиотечните рафтове като най-големи са липсите, регистрирани в сектора за детска литература.

Сградата, която отвън прилича досущ на гигантски кораб, помещава в “трюмовете” си още кино зала и сауна. Освен до литературни образци, посетителите имат достъп до такива съвременни глезетоии като 3D принтер, шивашки машини за бъдещи Версачета и зали за музикални репетиции. Служителите в новооткритата библиотека, която отвори врати на 5 декември 2018-а, не смогват да запълват липсите, но не са и кой знае колко учудени от големия интерес на хората към “стоката”, която предлагат. Защото Финландия е страна, в която най-предпочитаният наркотик са книгите. Счита се, че четенето конкурира дори любими национални спортове като биене на шведите на хокей, консумацията на водка в големи количества и слушането на хевиметъл.

Книгите са близки до сърцето на финландците. Статистиката отчита, че годишно всеки финландец купува средно 4 книги и заема от библиотеката най-малко 12. В тази далечна северна страна изглежда интернетът не е оказал пагубното си влияние върху любовта на населението към четенето. Даже се наблюдава обратната тенденция. За справка: през 1995 г. финландците са купували много по-малко книги, отколкото към днешна дата, като освен това сега са склонни да плащат и много повече за тях. Книгата продължава да е сред най-предпочитаните традиционни подаръци в страната и децата не се мръщят, а напротив, искрено се радват, когато за рождения си ден вместо лего или таблет получат някоя от книгите за муминтроловете на обичаната писателка Туве Янсон.

Логично е някак при толкова четящ народ и библиотеките да са много. На територията на страната има над 300 централни библиотеки, с 500 техни клона в по-малките общини. Особено популярни са и мобилните библиотеки, които обслужват не само най-затънтените и труднопроходими при зимни условия места в северната част на Финландия, но и гъсто населени райони по̀ на юг. Всяка мобилна библиотека разполага с не по-малко от 4000 заглавия и може да измине до 50 хиляди километра годишно.

И докато не само финландците, но и всички останали северни народи четат, та ушите им плющят, тук долу при нас положението е “майка плаче, грамофон свири”, както обича да казва проф. Вучков. Според проучване, проведено през миналата година от Институт “Отворено общество”, всеки трети българин НИКОГА не посяга към книга.

И въпреки тази тъжна статистика, ми се ще да вярвам, че нещата ще се променят. Защото всеки се нуждае от време на време да му разкажат хубава история. Пък било този някой да е Венета Райкова.

 
 

Анастасия Квитко има забележителни мерки

| от chronicle.bg |

Анастасия Квитко e руски модел, на 24 години. Тя е родена в Калининград, но по-късно се мести в САЩ. Първоначално живее в Маями, за да се развива модната си кариера, а по-късно се мести в Лос Анджелис, където вече работи като модел.

Квитко е известна с мерките си – 96-60-106. 

Те са причината множество агенции да откажат да работят с нея. Но в същото време са и причината в Instagram Анастасия да има 9,4 милиона последователи. Външният й вид определено е нейна запазена марка, както можете да видите в галерията ни.

Моделката често е наричана руската Ким Кардашян. По този въпрос Ана казва: „Харесвам Ким Кардашян, но не ми харесва ад бъда сравнявана с нея – тя е много зад мен.“

През 2016 година тя става жертва на въоръжен обир и от тогава мнението й за Америка като място за живеене е силно променено.