Apple vs. Samsung vs. …China?

| от Адриан Владимиров |

За битката и по-точно патентната война между двата основни претендента за „трона“ в технологичният сектор няма смисъл да пиша – единственото, което се случва е това, че потребителят загуби от битките между тези 2 компании и битките между останалите в бранша. Защо загуби ли ? Защото се похарчиха милиарди по съдебни дела, които можеха да бъдат налети в иновации, които да ни държат малко повече от денонощие далеч от контакта. Казвам го, защото постоянно се бълват нови и нови първоначално двуядрени, после 4-ядрени, а сега и 8-ядрени процесори. При положение, че няма написан софтуер, който да се възползва от всичката тази мощ е напълно безсмислено тя да съществува на едно място. Първите и до момента единствени, които признаха това са Qualcomm – те гръмко обявиха, че ще започнат да полагат усилия в насока процесор с 8 ядра едва, когато усетят, че той е нужен.

Обратно на темата. Вероятно ви е направило впечатление, че high-end смартфоните тази година стартират при операторите на цени от около 1100-1300 лева. Това не е само тази година, това е и през последните години, като лично аз забелязвам една тенденция в увеличаване на цените спрямо предходната година с едни 50-100 лева за модел от конкретен производител. Няма как да Ви предоставя конкретна информация, защото не събирам подобни статистически данни, но много от вас самите всяка или почти всяка година сменят смартфона си и най-вероятно са забелязали това сами.

Apple

В момента Apple реално влага $191 за производството на iPhone 5S 16GB. Най-ниската цена, на която аз го намерих в момента е 1640 лева. Това по днешен курс на долара (28.10.2013г.) според БНБ от 1,41964 е точно $1155,2305. Сега вероятно ще се запитате от къде идва тази разлика от $964,2305 ?

Част от разликата отива като разход за компанията, който тя е направила за реклама на новото си „отроче“. Друга част от тези пари отиват като заплащане на работниците в заводите на Foxconn – кратка справка показа, че в момента на работник се плаща $350 месечно, като има обещание от компанията това заплащане да достигне $700 до краят на годината. Въпреки всичко източникът на тази информация пише също така, че това заплащане е по-високо от минималното за конкретният район. Дори това да е така за 2012-та са били продадени 125млн iPhone-a, а за Q1 (първото тримесечие на 2013-та година) са били продадени 37,4 млн. iPhone-a. Умножавайки тази цифра по 4 ще видите, че има лек ръст спрямо 2012-та, като е от значение това, че тази година компанията представи 2 телефона. Ако се замислите за момент ще осъзнаете, че бройките, които работниците бълват постоянно (към 2012-та, ако не бъркам са били общо 1,1 млн. работници) са брутално много, а заплащането им е смешно. Това говори за тотална експлоатация на труда им. И не просто това – работата им е еднотипна, скучна, a в известна степен и опасна заради изпаренията, които дишат покрай производството на корпуса на iPhone 5.

Реално уж бяха взети мерки срещу това, но въпреки всичко работници продължават да умират заради лошите условия на труд, но това бива потулено от компанията или правителството на Китай – кой знае? А знаете ли, че много работници дори се самоубиват заради условията на труд ? Забравих за остатъка от около … колко, да кажем $400-500 от смартфон? Това е чистата печалба, която компанията прибира от всяка една бройка. Вероятно пропускам много пера в бюджета на компанията по производството на този смартфон като например инвестицията по проектирането на хардуера и софтуера, но от друга страна реалното производство на всеки един компонент се извършва от друг производител – Sharp, LG, Sony и дори Samsung за дисплеите. Нека условно приемем, че остават по $300 за компанията от бройка.

Samsung

Реалната цена на Samsung Galaxy S4 според някои източници е $237. Най-ниската цена, на която аз го намерих е 859.00 лв., което по днешния курс на долара е $605,08, като това отново е цена в магазин, не при мобилен оператор. Тук разликата е драстично по-малка не само между производствената цена за компанията и продажната цена, но и като цяло самият смартфон струва повече на компанията, а тя го продава за по-малко спрямо конкурентният модел от Apple. Тук отново лежи същият модел – смартфона се произвежда в заводите на същата компания при същите условия и не вярвам да е при по-различно заплащане. Всъщност много технологични гиганти са поверили производството си на Foxconn, но за вас мисля, че стана ясно защо това е така. От Samsung са успели да продадат 168 млн. броя от модела си SGS3 от момента на обявяване до средата на месец ноември 2012 г. Тук имаме доста повече смартфони за единица време, като е важно да се отбележи, че Samsung имат по 1 или повече модела във всеки един ценови клас, докато Apple произвеждат по 1 единствен модел.

И двете компании пускат новите си модели приблизително през 12 месеца. Именно поради тези причини тук паралел е малко по-трудно да се направи, но мисля, че и без да давам конкретна цифра сами можете да добиете конкретна представа колко пари печели компанията от всяка една продадена бройка от топ модела си.

Китай

Вероятно още от заглавието на темата се чудите какво общо има Китай в цялата схема освен, че всичко се произвежда там и се надявам да не сте изгубили интереса си към статията до момента.

В Китай има доста родни производители, които се грижат родният им пазар да бъде буквално заринат от смартфони, които са произведени отново от техни работници, но продавани на много по-ниски цени, отколкото Samsung, Apple, HTC, LG и прочие продават произведената от тях техника на самите тях. Такива са MEIZU, OPPO, XiaoMi, ZTE, HuaWei, Lenovo и други. Всеки един от тези производители има модели в среден, нисък и висок клас, както и в новоизлюпеният клас „фаблети“, чието начало бе положено от моделът на Samsung Galaxy Note 3. Сами се сещате, че всеки един от тези производители продава смартфоните си на по-ниски цени и вероятно вече се питате колко ли пък са ниски? Ще разгледам само компанията XiaoMi, като ситуацията и при останалите не е много по-различна. Те продава своят Mi3, който хардуерно не отстъпва по нищо на SGS4/iPhone 5S на цена от $440, като това е цената от прекупвач, който зарежда бройки. А зарежда бройки, поради простата причина, че за 86 секунди компанията изчерпа първата си произведена партида от 100 000 броя.

Закупена бройка директно от производителят може би ще струва малко по-малко (според някои източници $320). Изненадани ли сте ? Аз също бях. Вероятно вече сте направили кратка справка в Google що за животно е въпросният смартфон и съм убеден, че на огромен процент от вас външният вид на устройството ви е харесал много. На мен също, но нека се върнем тук. Броят продадени смартфони е по-малък, цената им – също. Реално компонентите вложени в този смартфон се различават до толкова от тези в SGS4, че тези тук са дори по-мощни – тук имаме по-бърз и скъп процесор (Qualcomm Snapdragon 800), но както виждате цената на смартфона е по-ниска от тази на SGS4 и драстично по-ниска от тази на iPhone 5S. Защо едните могат, а другите не? Защо едните ламтят за пари повече от другите?

XiaoMi са доста по-малка компания, която не набива големи суми за магазини из целият свят, нямат огромен брой служители, чиито заплати да плащат, нямат производствена линия, която да бълва по 10 000 устройства (хипотетично) дневно и това е определящ фактор може би. Но не мисля, че е до толкова определящ, че ценовата разлика да е толкова голяма. Положението при другите китайски производители не е много по-различно – там също имаме висок клас смартфони, които са на много близки цени и близки технически параметри.

За XiaoMi, обаче, ситуацията със софтуера е малко по-различна. Това е така, защото компанията ползва за основа Android като модифицира интерфейса до такава степен, че той няма почти нищо общо с оригинала. Тези от вас, които са ползвали MIUI custom ROM-ове за своите смартфони с Android базирана OS вероятно са виждали за какво става въпрос. Освен, че модифицират софтуера до такава степен от компанията осигуряват седмични ъпдейти за своите смартфони.

Реално подобно така да се каже изследване може да се направи за всяка компания, произвеждаща смартфони като резултата не би се различил много от този тук. Надявам се сами сте си направили сметката колко и какво печели всяка компания от това, че вие изпълнявате нейният план, а именно да бъдете консуматори. Всяка година се пуска нов и нов смартфон от всеки един клас, който да е малко по-добър от този, който е представен през предходната година, като цената е същата или малко по-висока. Всъщност обаче не получавате нищо по-различно, защото хардуера, който имате в миналогодишния си смартфон е напълно достатъчен да се справи със софтуера, който ще представят тази година.

Плачевното обаче е, че не се прави нищо особено, за да се подобри консумацията на енергия и капацитета на батериите, които се поставят в смартфоните. Например Motorola през 2012-та представи доста красив модел под името RAZR MAXX. В под 9mm корпус инженерите събраха 3300mAh батерия. Вие да сте виждали скоро подобна батерия в такъв корпус ? И говорим все пак за смартфон с размер на дисплея от 4,3 инча. Хайде сега се върнете в спецификациите на XiaoMi Mi3, а после и в тези на SGS4 и iPhone 5S и вижте там какви батерии имаме. И сега пак се запитайте – защо едните могат, а другите – не ?

 
 

Отиде си легендарният барабанист на Pantera

| от chronicle.bg |

Вини Пол, барабанистът и съосноател на легендарната метъл банда Pantera почина на 54-годишна възраст, съобщава Billboard.

Неговият представител потвърждава новината, но отказа да добави подробности.

„Винсент Пол Абът, известен още като Вини Паул, почина. Пол е най-известен с работата си като барабанист в групите Pantera и Hellyeah. Все още няма никакви подробности. Семейството му моли да уважавате уединението им в този труден момент“, се казва в съобщение на страницата на Pantera във Facebook.

Вини Пол и брат му Даймбег Даръл основават Pantera през далечната 1981 г. Групата придобива международна слава обаче едва след като към нея се присъединява вокалистът Фил Анселмо.

По време на съществуването си Pantera печели четири номинации за „Грами“ и записва девет албума, попаднали в класацията на Billboard Топ 200, включително албума „Far Beyond Driven“ от 1994-а, който дебютира на първо място в класацията.

След разпадането на Pantera, братята Абът формират групата Damageplan през 2003 г. Бандата също се разпада, след като на 8 декември 2004 г. Даймбег е застрелян от полудял фен по време на концерт в Охайо.

От 2006 година Пол е барабанист на супергрупата Hellyeah, в чийто състав влизат още вокалистът на Mudvayne Чад Грей и китаристът на Nothingface Том Максуел.

 
 

Какво се е случило онази нощ: историята зад поредния кадър

| от chronicle.bg, по Getty Images |

Само за няколко дена един кадър, уловен от фотографа Джон Мур, обиколи целия свят. На снимката е показано 2-годишно момиче от Хондурас, което плаче на границата между САЩ и Мексико, докато на сантиметри от него претърсват майка му. Образът вече се превърна в тежка за гледане препратка към политиката на Тръмп към мигрантите – политика, която доведе до разделянето на поне 2 000 деца от семействата им, откакто беше пусната в действие през април.

Мур, носител на награда „Пулицър“ за фотография и кореспондент на платформата Getty Images, документира пътят на мигрантите от десетилетия като се движи заедно с патрулиращите по границата американски власти или в емигрантските влакове, за да разказва истории през обектива. Пред „FOTO“ той разказва за случката, довела до заснемането на смразяващия кадър от 12 юни, както и за останалите, на които е показана и майката на детето.

Пътуването на Мур с граничните патрули го отвежда на брега на река Рио Гранде в покрайнините на Тексас. Водният басейн, дълъг 2000 хиляди мили съставлява половината мексикано-американска граница и е финално препятствие за мигрантите преди да стъпят на американска земя. „Поисках достъп (до тези места – бел. ред) преди няколко седмици, заради политиката на нулева толерантност на администрацията на Тръмп.“ обяснява Джон Мур. „По време на пътуването ми снимах властите, как преследват бежанци в полетата и как имигранти прекосяват реката на салове. Видях и как властите прибират много семейства от Централна Америка, дошли да търсят политическо убежище.

jjgf

Едно от тези семейства е 2-годишното момиче и неговата майка, които пътували близо 1 500 мили в търсене на убежище. „Майката ми каза, че са пътували от месец и са напълно изтощени. Били арестувани заедно с група от 20 имигранти, повечето жени и деца, около 11 вечерта.“

Но преди да бъдат транспортирани до митницата и до Центъра за гранична защита (където вероятни биха ги разделили, докато се решава съдбата им), граничните полицаи трябва да претърсят майката. „Казаха й да остави детето, докато я претърсват. Малкото момиче моментално започна да плаче. Тъй като не е обичайно за малките да изпитват тревога от разделянето, това би било стресиращо за всяко дете.“ Всичко това се случва само на сантиметри от майката, както се вижда и от снимката.

fs

„Бяха нужни само няколко кадъра и бях разтресен.“ обяснява фотографът. „После много бързо двете се качиха в буса и спрях да си поема няколко дълбоки глътки въздух.“

Много политически бежанци идват от „триъгълника“ от Централна Америка  Салвадор-Хондурас-Гватемала, където насилието властва. Салвадор и Хондурас са сред топ 5 на държавите с най-висок процент на насилствената смърт през 2016 г. И не само, че молбите  за убежище намаляват в последните години, но и това ще продължи вследствие на новата политика на министъра на правосъдието на САЩ, Джеф Сешънс. „След като тези семейства са пътували близо месец, едва ли са имали възможност да чуят коментарите на Джеф Сешънс, че бандите и домашното насилие вече не са достатъчни причини за искане на политическо убежище в САЩ.“ допълва Мур.

Untitled

Фотографът не знае какво се е случило по-късно с 2-годишното момиче, но вероятно то е откарано в някой от затворите (като онзи в който Мур заснема още едно дете от Хондурас през 2014 г.) „Винаги е деликатно да снимаш деца. Опитвам се да уважавам личното пространство и достойнство на тези неспоменавани деца, точно както бих постъпил и с децата, които са американски граждани.“ Кадърът от преди няколко дена предизвика широк отзвук сред американците, които призовават правителството да спре да настанява децата на имигрантите в затвори.

bc

За съжаление, последната снимка на Мур не изчерпва историята, защото фотографът става свидетел на много други малки деца и родители, сблъскали се със страха и отчаянието през онази нощ на 12 юни. „Повечето от тези семейства бяха много уплашени. Едва ли някой от тях е преживявал нещо подобно до онзи момент – да избяга от родния си дом и родина с детето си, да пропътува хиляди мили в опасни условия и да потърси убежище в САЩ, пристигайки по средата на нощта. Виждах в лицата им, че нямат никаква идея какво ще се случи занапред.“

 
 

Виена си е Виена: 10 начина да усетиш виенския дух в София

| от Теодор Спасов |

„Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на немците – и у нас има кой да ги яде…“ – това казва алековият герой Бай Ганьо, когато неговият създател го пита дали е съчетал търговията с розово масло с приятна разходка из спретнатите виенски улички.

И преди, и днес Виена е емблемата на Европа. Няма нашенец, който да не иска да посети този красив град. Да, Виена си е Виена. Но има начини, по които може да усетиш духа на австрийската столица, докато прекарваш своя пореден безгрижен уикенд в София. Ето как…

1. Направи си виенско кафе за закуска

Щом изсипеш утринния енергетик от джезвето – просто го налей в една от малките чаши от секцията в хола на баба ти, пръсни му малко сметана и ето ти изискано виенско кафе! Замисли се – има ли смисъл да даваш 5 евро за това във Виена, след като може да си го осигуриш и вкъщи за 50 стотинки?!

2. Иди на сладкарница

Виенската сладкарница си е виенска – няма спор. Но пък няма спор и в това, че захарта си се захар и в София, и във Виена. Пък и във виенските сладкарници няма баклавички, тулумбички и целувки, както в типичната софийска сладкарница! Как живеят тези виенчани без аромат на тулумба и бозичка – нямам идея. Ама не ти, а те губят.

3. Разходи се край Перловската река

В София няма голяма река, както Виена си има Дунав. Но пък когато вали тук, почти всяка улица се превръща в река! А когато не вали – просто разходи пудела по Евлоги Георгиев и всичко ще е точно.

4. Направете кръгче по Околовръстното

Добре, вярно е, че Околовръстното, макар и кръгло, не може да се сравнява с Рингщрасе. Но пък защо геометричната фигура, образуваща се от Патриарха, Ботев, Сливница и Левски, да не може? Образува ли се нещо като кръг? Образува се. Има ли тук-там сгради във Виенски стил по тези улици? Има. Нима още не си обул маратонките за двучасова разходка?!

5. Качи се на Витоша

Няма съмнение, че Витоша е най-красивото бижу на София. Зелената прелестница по нищо не отстъпва на австрийските Алпи, като дори със сигурност ги превъзхожда в едно отношение: къде в алпийските хижи има толкова вкусен варен боб?!

6. Разходи се по Оборище

По тази китна софийска уличка, на която живеят не малко от представителите на културните среди, е пълно с кооперации от времето преди Втората световна. Малко от тях отстъпват по красота на централните виенски сгради, в които апартаментите са десетки пъти по-скъпи. Пусни се от Невски до Канала и ето ти Виена!

7. Седни в някое кафене

Какичката в близкото кафе може да не е чак толкова любезна, колкото са сервитьорките по Рингщрасе, но пък е къде-къде по-хубава. Клаудия Шифер пасти да яде пред нея! Поръчай си една бира и ще си чук!

8. Гмурни се от 10 метра на Дианабад

И да не е скок от 10 метра, просто се гмуркай в софийските басейни през лятото. И не се съобразявай да не напръскаш някого. Може да не се казваш Ганьо Балкански и да не си се плицикал в банята във Виена, но пък се казваш Иван Иванов и си отишъл на плаж! Нека цяла София разбере това!

9. Иди на опера

Освен сатиричен, военен и народен театър – в София има и голяма и много красива опера! Влез в костюма от абитуриентския/от сватбата (в зависимост от житейското си положение) и заведи своята елегантна фрау/фройлайн на първото председавление в програмата. Дори и да заспиш от скука, надали във виенската опера може да видиш нещо кой знае колко по-различно.

10. Пий бира на Народния

Каквото и да си говорим, най-вероятно е да срещнеш млад представител на български интелектуален елит тъкмо докато пиеш бира в градинката пред Народния театър или на „Кристал“. С другарче от тези свещени за софийското младежко съсловие райски градини можеш да си говориш за абсолютно всичко, което може да дискутираш и с някой изтупан виенски интелектуалец, ухаещ на фрезии от 10 метра и носещ часовника на дядо си.

***
Виена си е Виена, но пък и София си я бива, нали?!

 
 

Общуването с Google Assistant се доближава до човешки разговор

| от chronicle.bg |

Google Assistant е много удобна домашна джаджа, на която може да поръчвате разни неща с гласови команди, без да натискаме копчета.

От домашния асистент може да разберете прогнозата за времето, трафика в момента, да си пуснете някоя песен или да поръчате в къщата да кънти вой на вълци, за да стреснете кучето.

Досега обаче имаше една досадна част, която отнемаше от усещането, че не говориш с робот, а именно повтарянето на „Hey, Google“ преди всяка команда.

Сега от Google са направили опцията Continued Conversation на своя асистент достъпна за всички английскоговорещи потребители чрез високоговорителя Home. Активирайте я в настройките и вече няма да е нужно да използвате Hey Google или OK Google, за да продължите разговора, дори и да ви е необходимо да дадете няколко последователни команди.

Попитайте дали утре в София пак ще има потоп, след което подсетете роботчето, че трябва да ви събуди в 16ч. Без да повтаряте името му всеки път.

Трябва да оставите Google Assistant активен за не повече от осем секунди, ако не чуе думи. Той ще остане активен, докато си мисли, че говорите, а LED лампите на вашия Home високоговорител ще са включени, докато чака да чуе гласа ви.

Все още не се знае дали други езици ще работят с Continued Conversation.