shareit

Apple vs. Samsung vs. …China?

| от Адриан Владимиров |

За битката и по-точно патентната война между двата основни претендента за „трона“ в технологичният сектор няма смисъл да пиша – единственото, което се случва е това, че потребителят загуби от битките между тези 2 компании и битките между останалите в бранша. Защо загуби ли ? Защото се похарчиха милиарди по съдебни дела, които можеха да бъдат налети в иновации, които да ни държат малко повече от денонощие далеч от контакта. Казвам го, защото постоянно се бълват нови и нови първоначално двуядрени, после 4-ядрени, а сега и 8-ядрени процесори. При положение, че няма написан софтуер, който да се възползва от всичката тази мощ е напълно безсмислено тя да съществува на едно място. Първите и до момента единствени, които признаха това са Qualcomm – те гръмко обявиха, че ще започнат да полагат усилия в насока процесор с 8 ядра едва, когато усетят, че той е нужен.

Обратно на темата. Вероятно ви е направило впечатление, че high-end смартфоните тази година стартират при операторите на цени от около 1100-1300 лева. Това не е само тази година, това е и през последните години, като лично аз забелязвам една тенденция в увеличаване на цените спрямо предходната година с едни 50-100 лева за модел от конкретен производител. Няма как да Ви предоставя конкретна информация, защото не събирам подобни статистически данни, но много от вас самите всяка или почти всяка година сменят смартфона си и най-вероятно са забелязали това сами.

Apple

В момента Apple реално влага $191 за производството на iPhone 5S 16GB. Най-ниската цена, на която аз го намерих в момента е 1640 лева. Това по днешен курс на долара (28.10.2013г.) според БНБ от 1,41964 е точно $1155,2305. Сега вероятно ще се запитате от къде идва тази разлика от $964,2305 ?

Част от разликата отива като разход за компанията, който тя е направила за реклама на новото си „отроче“. Друга част от тези пари отиват като заплащане на работниците в заводите на Foxconn – кратка справка показа, че в момента на работник се плаща $350 месечно, като има обещание от компанията това заплащане да достигне $700 до краят на годината. Въпреки всичко източникът на тази информация пише също така, че това заплащане е по-високо от минималното за конкретният район. Дори това да е така за 2012-та са били продадени 125млн iPhone-a, а за Q1 (първото тримесечие на 2013-та година) са били продадени 37,4 млн. iPhone-a. Умножавайки тази цифра по 4 ще видите, че има лек ръст спрямо 2012-та, като е от значение това, че тази година компанията представи 2 телефона. Ако се замислите за момент ще осъзнаете, че бройките, които работниците бълват постоянно (към 2012-та, ако не бъркам са били общо 1,1 млн. работници) са брутално много, а заплащането им е смешно. Това говори за тотална експлоатация на труда им. И не просто това – работата им е еднотипна, скучна, a в известна степен и опасна заради изпаренията, които дишат покрай производството на корпуса на iPhone 5.

Реално уж бяха взети мерки срещу това, но въпреки всичко работници продължават да умират заради лошите условия на труд, но това бива потулено от компанията или правителството на Китай – кой знае? А знаете ли, че много работници дори се самоубиват заради условията на труд ? Забравих за остатъка от около … колко, да кажем $400-500 от смартфон? Това е чистата печалба, която компанията прибира от всяка една бройка. Вероятно пропускам много пера в бюджета на компанията по производството на този смартфон като например инвестицията по проектирането на хардуера и софтуера, но от друга страна реалното производство на всеки един компонент се извършва от друг производител – Sharp, LG, Sony и дори Samsung за дисплеите. Нека условно приемем, че остават по $300 за компанията от бройка.

Samsung

Реалната цена на Samsung Galaxy S4 според някои източници е $237. Най-ниската цена, на която аз го намерих е 859.00 лв., което по днешния курс на долара е $605,08, като това отново е цена в магазин, не при мобилен оператор. Тук разликата е драстично по-малка не само между производствената цена за компанията и продажната цена, но и като цяло самият смартфон струва повече на компанията, а тя го продава за по-малко спрямо конкурентният модел от Apple. Тук отново лежи същият модел – смартфона се произвежда в заводите на същата компания при същите условия и не вярвам да е при по-различно заплащане. Всъщност много технологични гиганти са поверили производството си на Foxconn, но за вас мисля, че стана ясно защо това е така. От Samsung са успели да продадат 168 млн. броя от модела си SGS3 от момента на обявяване до средата на месец ноември 2012 г. Тук имаме доста повече смартфони за единица време, като е важно да се отбележи, че Samsung имат по 1 или повече модела във всеки един ценови клас, докато Apple произвеждат по 1 единствен модел.

И двете компании пускат новите си модели приблизително през 12 месеца. Именно поради тези причини тук паралел е малко по-трудно да се направи, но мисля, че и без да давам конкретна цифра сами можете да добиете конкретна представа колко пари печели компанията от всяка една продадена бройка от топ модела си.

Китай

Вероятно още от заглавието на темата се чудите какво общо има Китай в цялата схема освен, че всичко се произвежда там и се надявам да не сте изгубили интереса си към статията до момента.

В Китай има доста родни производители, които се грижат родният им пазар да бъде буквално заринат от смартфони, които са произведени отново от техни работници, но продавани на много по-ниски цени, отколкото Samsung, Apple, HTC, LG и прочие продават произведената от тях техника на самите тях. Такива са MEIZU, OPPO, XiaoMi, ZTE, HuaWei, Lenovo и други. Всеки един от тези производители има модели в среден, нисък и висок клас, както и в новоизлюпеният клас „фаблети“, чието начало бе положено от моделът на Samsung Galaxy Note 3. Сами се сещате, че всеки един от тези производители продава смартфоните си на по-ниски цени и вероятно вече се питате колко ли пък са ниски? Ще разгледам само компанията XiaoMi, като ситуацията и при останалите не е много по-различна. Те продава своят Mi3, който хардуерно не отстъпва по нищо на SGS4/iPhone 5S на цена от $440, като това е цената от прекупвач, който зарежда бройки. А зарежда бройки, поради простата причина, че за 86 секунди компанията изчерпа първата си произведена партида от 100 000 броя.

Закупена бройка директно от производителят може би ще струва малко по-малко (според някои източници $320). Изненадани ли сте ? Аз също бях. Вероятно вече сте направили кратка справка в Google що за животно е въпросният смартфон и съм убеден, че на огромен процент от вас външният вид на устройството ви е харесал много. На мен също, но нека се върнем тук. Броят продадени смартфони е по-малък, цената им – също. Реално компонентите вложени в този смартфон се различават до толкова от тези в SGS4, че тези тук са дори по-мощни – тук имаме по-бърз и скъп процесор (Qualcomm Snapdragon 800), но както виждате цената на смартфона е по-ниска от тази на SGS4 и драстично по-ниска от тази на iPhone 5S. Защо едните могат, а другите не? Защо едните ламтят за пари повече от другите?

XiaoMi са доста по-малка компания, която не набива големи суми за магазини из целият свят, нямат огромен брой служители, чиито заплати да плащат, нямат производствена линия, която да бълва по 10 000 устройства (хипотетично) дневно и това е определящ фактор може би. Но не мисля, че е до толкова определящ, че ценовата разлика да е толкова голяма. Положението при другите китайски производители не е много по-различно – там също имаме висок клас смартфони, които са на много близки цени и близки технически параметри.

За XiaoMi, обаче, ситуацията със софтуера е малко по-различна. Това е така, защото компанията ползва за основа Android като модифицира интерфейса до такава степен, че той няма почти нищо общо с оригинала. Тези от вас, които са ползвали MIUI custom ROM-ове за своите смартфони с Android базирана OS вероятно са виждали за какво става въпрос. Освен, че модифицират софтуера до такава степен от компанията осигуряват седмични ъпдейти за своите смартфони.

Реално подобно така да се каже изследване може да се направи за всяка компания, произвеждаща смартфони като резултата не би се различил много от този тук. Надявам се сами сте си направили сметката колко и какво печели всяка компания от това, че вие изпълнявате нейният план, а именно да бъдете консуматори. Всяка година се пуска нов и нов смартфон от всеки един клас, който да е малко по-добър от този, който е представен през предходната година, като цената е същата или малко по-висока. Всъщност обаче не получавате нищо по-различно, защото хардуера, който имате в миналогодишния си смартфон е напълно достатъчен да се справи със софтуера, който ще представят тази година.

Плачевното обаче е, че не се прави нищо особено, за да се подобри консумацията на енергия и капацитета на батериите, които се поставят в смартфоните. Например Motorola през 2012-та представи доста красив модел под името RAZR MAXX. В под 9mm корпус инженерите събраха 3300mAh батерия. Вие да сте виждали скоро подобна батерия в такъв корпус ? И говорим все пак за смартфон с размер на дисплея от 4,3 инча. Хайде сега се върнете в спецификациите на XiaoMi Mi3, а после и в тези на SGS4 и iPhone 5S и вижте там какви батерии имаме. И сега пак се запитайте – защо едните могат, а другите – не ?

 
 
Коментарите са изключени

Шах с вързани очи

| от |

През 1744, на 18-годишна възраст, Франсоа-Андре Деникен Филидор (1726 – 1795) очарова парижкото общество след като игра едновременно две партии шах със завързани очи. И въпреки че губи една, а втората завършва с реми, самата демонстрация прави Филидор в очите на съгражданите си шах майстор от най-висок калибър и вдъхва нов живот в древната практика за шаха със затворени очи.

Съвременникът му, Жан д’Аламберт – учен-енциклопедист, философ, математик и механик – казва за тази демонстрация: „Това е един от най-необичайните примери за силата на паметта и въображението“, като удивлението му разкрива, че голяма част от слепите шахматни партии през историята са били забравени.

André Philidor

Франсоа-Андре Деникен Филидор

През 8 век в Близкия изток Саид бин Джубаир (665 – 714) става първият играч в историята, които се обръща с гръб към дъската, докато играе, а неговият съвременник Михамед бин Сирин също се радвал на способността да играе шах без да гледа фигурите. Но понеже по това време по тези земи шахът бил mukarrah (неодобрен) по мюсюлманското законодателство, един от наблюдателите на тези партии казва за играчите, че „те са в съюз със дявола“.

През 13 век във Флоренция, Бусека играе срещу трима от най-добрите шахматисти в града-държава едновременно, но не гледа само две от дъските (в крайна сметка завършва реми на една от тях, а другите спечелва). Това може и да не е първият път, в който подобно нещо се случва, но е първият документиран случай, в който един играч играе на няколко дъски с вързани очи и печели.

Слепият шах бил изключително разпространен в арабския свят и историческите извори ни разказват за играч на име Аладин, който през 14 век доминирал конкурентите си сред благородниците на Египет. Друг „сляп“ шахматист, Низам ал-Аями, също играел по няколко игри едновременно, но този път в Дамаск. До 16 век вече имало много арабски играчи, които имали интелектуалните способности дори за 5 едновременни игри, в които да играят конкурентно на противниците си.

Никое от дотук изброените събития не намалява постиженията на Филидор и публиката на мачовете му определено била впечатлена, а не малко и не вярвали на това, което виждат. Изявени личности като Бенджамин Франклин, Жан-Жак Русо и Волтер искали да играят срещу него. През 1747 той вече живее в Лондон, където играе шах професионално, побеждавайки най-добрите играчи в Англия.

Във върха на кариерата си, той е смятан за най-добрият шахматист в света. И този връх трае доста време – както казва Андрю Солтис, гросмайстор от наши дни: „Той е най-добрият играч в света в продължение на 50 години. Всъщност той е поне около 200 точки (рейтинг) по-добър от всички останали. Определено беше разгадал някои от мистериите на играта.“

Philidor-L‘Analyse du Jeu des Echecs

L’analyse du je des Eschec

През 1748, Франсоа-Андре Филидор написва „L’analyse du je des Eschecs“ („Анализ на играта шах“), публикувана през 1749, където съгражда популярната фраза „les pions sont l’ame due jue“ – „пешките са душата на шаха“. Тези думи са в директна противоположност на практиките в играта по това време. Гросмайсторът Борис Алтерман отбелязва: „Преди 500 години шахът е бил различен от днес. Пешките не са имали стойността, която имат днес. Най-добрите играчи започвали игрите си с гамбити (дебюти, при които една от двете страни предлага в началото на партията жертва на фигура ). За тях пешките са били просто малка цена, която плащат, за да отворят хоризонтал или диагонал, да създадат моментална атака срещу противниковия цар. Това е бил италианския стил шах. Тогава всички дебюти около царския гамбит са били много популярни.“

Книгата на Филидор е известна, освен с друго, и с това, че е първата, която представя анализ на така нареченият мителшпил или средния етап на играта – така тя дава стратегия за същинската игра на шах и описва идеите зад тактики като профилактични ходове, жертви, блокади и „мобилността на пешъчните формации“.

Филидор продължава да играе „сляп“ шах като побеждава трима играчи в едновременна игра в Берлин през 1750 и прави едно реми и една загуба в шахматния клуб Парсло в Лондон на 27 май 1782. На следващата година на 9 май, печели две и губи една партия отново в едновременна сляпа игра пак в Лондон – тогава играчите дори подписват документ, който потвърждава провеждането на игрите в такъв формат, в случай че някой не повярва.

Последният му сляп мач е на 20 юни 1795, в Парсло – той е срещу трима играчи като една от партиите на Филидор е позволено да гледа дъската. И до ден днешен резултатът не се знае. Великият шахматист умира на 31 август 1795.

 
 
Коментарите са изключени

Колко близо е бил Наполеон до победа при Ватерло

Битката при Ватерло и до днес се смята за героичната победа на нациите от Седмата колация срещу Наполеон 1-и. Завърланият се от остров Елба пълководец имал всички шансове да демонстрира качествата на невероятната френска армия и до някаква степен успява. Въпреки това 1815-а година е маркирана като краят на Наполеоновите войни. Обединението е и демонстрация за всички бъдещи амбиции на Франция за господство в Европа, поне на този етап.

Ръководството на военните сили на Седмата коалиция е поверено на херцога на Уелингтън и фелдмаршал Блюхер.
Срещу тях застава и човекът, успял да покори Европа в редица случаи, но както винаги ще остане победен само от руската зима. В битката при Ватерло, Наполеон предпочита да напада враговете си поотделно и по този начин да им попречи да извършат коордирано нападение с останалите партньори. Основните сили на френската армия се разделят и една част напада прусите в Лигни, докато друга е заета с англо-съюзническата армия при Куатра Браш. Решението е до някаква степен успешно и докато лордът успява да държи позициите си, пруската армия изпуска позицията и всички трябва да се оттеглят на север към Ватерло на 17-и юни.

Херцог Уесли разбира, че все пак може да получи желаното подкрепление от пруската армия и предлага премерване на силите близо до Мон-Сен-Жан. Целият следобед на 18-и юни, Артър Уесли успява да пази позициите си, а благодарение на постоянно пристигащите пруси започва бавно и сигурно да печели предимства.

Силите на Наполеон вече са на изчерпване и до вечерта се пуска старшата дружина на френската пехота. Последният опит е за пореден път отблъснат. Прусите пробиват десния фланг, херцог Уесли контраатакува центъра и така армията на Наполеон няма какво повече да предложи на своя противник. Следва абдикация, прекратяване на бойната кариера на Наполеон, както и изпращане в изгнание, отново. И до днес се смята, че именно лошото време е попречило на френския бог на войната да победи многочисления си противник. В името на добрата фактология е редно да заявим, че армията управлявана от Артър Уесли не е била изцяло британска, а мултикултурна. Британските войници са били със скромно присъствие спрямо всички останали.

Andrieux_-_La_bataille_de_Waterloo

Снимка: By Clément-Auguste Andrieux (1829–1880) – Base Joconde, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=304376

Скорошно изследване на археолози на бойното поле са показали една любопитна подробност. След близо 200 години от последната среща на армиите на белгийска територия, изследователи изследват бойното поле на легендарната битка и попадат на ампутирани кости и доста метални топчета, изстреляни през дулата на френски мускети. Откритието е емблематично за историята на Европа, защото много от костите са били използвани за наторяване на почвата в следващите години от жителите. Направеното изследване е върху основите на полева болница, където са преминали повече от 6000 ранени войника за гарантирана ампутация на крайник – най-доброто решение за ранната медицина в началото на 19-и век. Тук идва и любопитната подробност.

Според херцог Уесли, битката с Наполеон била изключително оспорвана и в много моменти не е било ясно кой ще надделее. И макар историята да говори за славното армейско обединение, успяло грандиозно да сравни френския император, бихме искали да разберем как ще се коментира наличието на гюлета около същата полева болница. Почти 3-килограмивите тежки метални топки най-вероятно са изпратени с комплименти от артилерията на Наполеон. Болницата се намира на близо 500 метра от линията на битката, което автоматично доказва, че във всеки един момент може да се стигне до преобръщане на цялата световна история.

Откриването на тези боеприпаси показва, че артилерията също е била в достатъчно добър обсег и най-вероятно цялото сражение се е водило за всеки метър земя. В резултат на всичко изброено, археолозите са категорични, че в тази битка всяка страна е можела да бъде победител във всеки един момент. Последното сражение показва, че тук всеки един войник е морален победител, но в никакъв случай не трябва да се зачерква усилието на френските войници, борещи се до последно за победа.

 
 
Коментарите са изключени

Шотландия търси костите на последната останала вещица

| от |

Библейските страхове са известни през 17-и и 18-и век. Разумът нямал право да коментира и търси обяснения за различни аномалии, вместо него говорила църквата. В този малко по-тъмен период от историята има опасност за всяка жена да се превърне във вещица. Съдбата на заподозрените партньорки на сатаната била лесна за решаване – пречистване чрез огън. Разследването на църквата и властите по обвиненията във вещерство били кратки и бързи, а и докато то тече, някой вече реди дърветата за кладата.

Един от добре документираните случаи датира от 1704-а година в Шотландия. Вещицата Лилиас Ади (на главната снимка) е обвинена в призоваване на сатаната. Арестуваната нещастница се озовава в съда на Торибърн и след бърза проверка става ясно, че е практикувала вещерство и е правила секс с дявола. И докато отново публиката се събира, за да стане свидетел на живото изгаряне, обвинената предпочита да си спести мъките и да се обеси в килията си. Никой не е бил подготвен за този специален ход, а и така населението започва да я подозира още повече – самоубийството в библията се смята за смъртен грях, но след като Ади така или иначе е поклонница на дявола, просто няма от какво да се притеснява.

Обвинението е чисто комично, но след като се насаждат страхове с години в обществото, особено в малките градове, където всяка вяра управлява по-добре от закона, шансовете да бъдете обвинени в колаборация с ада са доста високи. Една пияна съседка сънувала, че Лилиас идва да я вземе и също така била пионка в ръцете на дявола. Слухът и паниката бързо сковават сърцата на съседите и всички са убедени, че причината за техният душевен дискомфорт е дяволската ръка и обсебването. Пишман вещицата получава дежурната пречистваща литургия под формата на разнообразни арестантски мъчения. Признанието е буквално изкарано с жесток побой.

Baldung_Hexen_1508_kol

Снимка: By Hans Baldung – Source: R. Decker, Hexen, Frontispiz (2004), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=359546

Осъдената знаела, че ако разкажеш някоя безумна история, най-вероятно всички сеирджии ще бъдат задоволени. Разказът на обвинената споделя, че сатаната и идвал на гости. Бил блед и имал кравешки копита. Гостът я карал да се отрече от библията. След отричането последвал паранормален секс. Посещавал я от време на време и в други дни, но важното е, че заедно с други последователки са танцували в захлас. Било редно да се издадат и други имена и Лилиас използвала само онези, които били изпечени за общото благо. И след обесването, тялото на Ади било изпратено на брега в кален гроб, затиснат от огромен камък, в случай, че сатаната реши да я възроди отново. Отново популярно вярване от онова красиво време. Друг особен казус за властите е и самопризнанието, то гарантирало шансът за възкресение. Ади така или иначе се превърнала във втората забележителност след чудовището от Лохнес.

След като гробът и бил отворен от ловци на антики, практически нищо не било пощадени. Костите, някои ценности вътре и дори дъските от ковчега били използвани за направата на различни елементи. Андрю Карнеги получил бастун от този лов. Главата била предадена на Джоузеф Нийл Патън, който се занимавал с френология – наука за установяване на психични проблеми чрез измерване на черепа. След приключване на изследванията, същият е предаден на медицинската асоциация FIFE.

John_William_Waterhouse_-_Magic_Circle

Снимка: By John William Waterhouse – Tate Gallery, online database: entry N01572, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1173532

По-късно експерти ще използват робот за създаването на образ от костната структура. Археолозите искат да направят паметник на последната запазена вещица, но идва и следващият проблем – костите липсват. Тази година се навършват 315 години от смъртта на горката женица, но никой не си спомня къде са останките ѝ. Черепът е бил изложен в Глазгоу през 1938-а година и все още не може да бъде открит. Та в този ред на мисли, властите умоляват всеки за информация в издирването на последната вещица. От 3500 екзекутирани за практикуването на вещерство, само нейните следи са запазени в историята, само трябва да се намерят.

 
 
Коментарите са изключени

Истинският баща на паркура

| от |

Дейвид Бел безспорно е известен като създателя и патрон на паркура, но корените на спорта могат да се проследят до баща му, Реймънд, и времето, което прекарва като дете във Виетнам.

Малкият Реймънд е отгледан в Далат, Виетнам, в сиропиталище на френската армия, където получава и основно военно обучение. Той се оказва изключително отдаден именно на това обучение и нощем тайно ходи на площадката с препятствия и тренира. Когато усвоява препятствията до съвършенство, той създава свои. Младежът знае, че нарушава дисциплината и ако бъде заловен по време на тренировките си, ще бъде наказан. Затова се опитва да тренира възможно най-тихо като паралелно с това се опитва да скочи от възможно по-високо, за да се научи и да се приземява невредим.

След кулминацията на Индокитайската война през 1954, Реймънд получава френско гражданство и заминава за Франция, където продължава обучението си в армията до 19-ия си рожден ден през 1958.

Когато завършва, решава да приложи атлетските си способности и става член на парижката военна противопожарна бригада. Именно по време на тренировките си за пожарната, Реймънд се среща с методите на човек на име Джордж Хеберт, известен учител по физическа култура, който се оказва, че е и създател на площадката с препятствия, на която Рей тренира като момче.

Lieutenant Hébert

Джордж Хеберт

Реймънд е изумен от така нареченият „méthode naturelle“ (от фр. – „природен метод“) на Хеберт. С две думи, природният метод се състои от серия от 10 упражнения, които Джордж вярва, че са в основата на добрата физика. Тези упражнения включват тичане, катерене, ходене (и на два, и на четири крака), плуване, хвърляне, вдигане, самозащита, скачане и баланс. Хеберт се вдъхновява за метода си, когато служи като офицер в началото на 20 век. Тогава той често среща хора, чиято физика и способност да преминават през пресечени, понякога откровено опасни, местности изглежда вродена и естествена и това го кара да мисли, че по-естествен подход към физическите тренировките би бил по-полезен от стандартния за тогава фитнес. Мотото му е „Être fort pour être utile“, което се превежда като „Бъди здрав, за да бъдеш полезен“, също силно съвпада с вижданията на Реймънд.

По време на пожарните тренировки, Рей се представя като един от най-способните кадри като чупи всеки рекорд на всяко препятствие и след това печели няколко награди по пожароприложен спорт.

Атлетичните способности на Бел на практика го правят легенда сред пожарникарите като той често е канен да участва в едни от най-опасните мисии, с които се среща отбраната. Може би една от най-бележитите прояви, поне в очите на обществото, се случва когато увисва от един хеликоптер и докато лети, успява да грабне виетнамския флаг от флагщок на върха на катедралата Нотр Дам в Париж на около 90 метра над земята (на всичкото отгоре, това е първата мисия с хеликоптер за пожарната). Рей също така ще изумява другарите си като изкачва цели сгради за секунди без стълба, а катерейки се по водосточната тръба или ходейки по малки ръбове на десетки метри над земята без предпазни средства.

Най-важни са обаче нещата, които Рей прави „зад кулисите“ – всъщност именно те го правят толкова популярен сред пожарникарите. Заради почти уникалната си способност да прекосява заобикалящата го среда, използвайки каквото тя му предлага (което може да се нарече някаква проектоформа на паркур, Реймънд често поема отговорността да обучава новопостъпилите кадри и дори хора от армията в това как да се придвижват по-ефективно през градската среда. По време на едно такова обучение, твърди се, че Рей казва на един новак как да не те е страх от височини е жизнено важно за един пожарникар, веднага след което се засилва към един прозорец и правейки предно салто, скача през него в пълно пожарникарско облекло.

David Belle NewYorker

Дейвид Бел

Такива истории се разказва и на сина му Дейвид, който е силно вдъхновен от почти надчовешките способности на баща си и съответно започва да ги имитира като така ще създаде може би най-младия спорт в момента – паркура.

Ученията на Рей продължават да живеят и след смъртта му през 1957 не само заради работата на сина му, но и заради френската пожарна отбрана, член на която е другият му син. До този ден пожарникарите развиват физическите си способности като се състезават един с друг в преминаването на трасе с различни препятствия. А понякога и тренират с Дейвид.

 
 
Коментарите са изключени