shareit

Apple vs. Samsung vs. …China?

| от Адриан Владимиров |

За битката и по-точно патентната война между двата основни претендента за „трона“ в технологичният сектор няма смисъл да пиша – единственото, което се случва е това, че потребителят загуби от битките между тези 2 компании и битките между останалите в бранша. Защо загуби ли ? Защото се похарчиха милиарди по съдебни дела, които можеха да бъдат налети в иновации, които да ни държат малко повече от денонощие далеч от контакта. Казвам го, защото постоянно се бълват нови и нови първоначално двуядрени, после 4-ядрени, а сега и 8-ядрени процесори. При положение, че няма написан софтуер, който да се възползва от всичката тази мощ е напълно безсмислено тя да съществува на едно място. Първите и до момента единствени, които признаха това са Qualcomm – те гръмко обявиха, че ще започнат да полагат усилия в насока процесор с 8 ядра едва, когато усетят, че той е нужен.

Обратно на темата. Вероятно ви е направило впечатление, че high-end смартфоните тази година стартират при операторите на цени от около 1100-1300 лева. Това не е само тази година, това е и през последните години, като лично аз забелязвам една тенденция в увеличаване на цените спрямо предходната година с едни 50-100 лева за модел от конкретен производител. Няма как да Ви предоставя конкретна информация, защото не събирам подобни статистически данни, но много от вас самите всяка или почти всяка година сменят смартфона си и най-вероятно са забелязали това сами.

Apple

В момента Apple реално влага $191 за производството на iPhone 5S 16GB. Най-ниската цена, на която аз го намерих в момента е 1640 лева. Това по днешен курс на долара (28.10.2013г.) според БНБ от 1,41964 е точно $1155,2305. Сега вероятно ще се запитате от къде идва тази разлика от $964,2305 ?

Част от разликата отива като разход за компанията, който тя е направила за реклама на новото си „отроче“. Друга част от тези пари отиват като заплащане на работниците в заводите на Foxconn – кратка справка показа, че в момента на работник се плаща $350 месечно, като има обещание от компанията това заплащане да достигне $700 до краят на годината. Въпреки всичко източникът на тази информация пише също така, че това заплащане е по-високо от минималното за конкретният район. Дори това да е така за 2012-та са били продадени 125млн iPhone-a, а за Q1 (първото тримесечие на 2013-та година) са били продадени 37,4 млн. iPhone-a. Умножавайки тази цифра по 4 ще видите, че има лек ръст спрямо 2012-та, като е от значение това, че тази година компанията представи 2 телефона. Ако се замислите за момент ще осъзнаете, че бройките, които работниците бълват постоянно (към 2012-та, ако не бъркам са били общо 1,1 млн. работници) са брутално много, а заплащането им е смешно. Това говори за тотална експлоатация на труда им. И не просто това – работата им е еднотипна, скучна, a в известна степен и опасна заради изпаренията, които дишат покрай производството на корпуса на iPhone 5.

Реално уж бяха взети мерки срещу това, но въпреки всичко работници продължават да умират заради лошите условия на труд, но това бива потулено от компанията или правителството на Китай – кой знае? А знаете ли, че много работници дори се самоубиват заради условията на труд ? Забравих за остатъка от около … колко, да кажем $400-500 от смартфон? Това е чистата печалба, която компанията прибира от всяка една бройка. Вероятно пропускам много пера в бюджета на компанията по производството на този смартфон като например инвестицията по проектирането на хардуера и софтуера, но от друга страна реалното производство на всеки един компонент се извършва от друг производител – Sharp, LG, Sony и дори Samsung за дисплеите. Нека условно приемем, че остават по $300 за компанията от бройка.

Samsung

Реалната цена на Samsung Galaxy S4 според някои източници е $237. Най-ниската цена, на която аз го намерих е 859.00 лв., което по днешния курс на долара е $605,08, като това отново е цена в магазин, не при мобилен оператор. Тук разликата е драстично по-малка не само между производствената цена за компанията и продажната цена, но и като цяло самият смартфон струва повече на компанията, а тя го продава за по-малко спрямо конкурентният модел от Apple. Тук отново лежи същият модел – смартфона се произвежда в заводите на същата компания при същите условия и не вярвам да е при по-различно заплащане. Всъщност много технологични гиганти са поверили производството си на Foxconn, но за вас мисля, че стана ясно защо това е така. От Samsung са успели да продадат 168 млн. броя от модела си SGS3 от момента на обявяване до средата на месец ноември 2012 г. Тук имаме доста повече смартфони за единица време, като е важно да се отбележи, че Samsung имат по 1 или повече модела във всеки един ценови клас, докато Apple произвеждат по 1 единствен модел.

И двете компании пускат новите си модели приблизително през 12 месеца. Именно поради тези причини тук паралел е малко по-трудно да се направи, но мисля, че и без да давам конкретна цифра сами можете да добиете конкретна представа колко пари печели компанията от всяка една продадена бройка от топ модела си.

Китай

Вероятно още от заглавието на темата се чудите какво общо има Китай в цялата схема освен, че всичко се произвежда там и се надявам да не сте изгубили интереса си към статията до момента.

В Китай има доста родни производители, които се грижат родният им пазар да бъде буквално заринат от смартфони, които са произведени отново от техни работници, но продавани на много по-ниски цени, отколкото Samsung, Apple, HTC, LG и прочие продават произведената от тях техника на самите тях. Такива са MEIZU, OPPO, XiaoMi, ZTE, HuaWei, Lenovo и други. Всеки един от тези производители има модели в среден, нисък и висок клас, както и в новоизлюпеният клас „фаблети“, чието начало бе положено от моделът на Samsung Galaxy Note 3. Сами се сещате, че всеки един от тези производители продава смартфоните си на по-ниски цени и вероятно вече се питате колко ли пък са ниски? Ще разгледам само компанията XiaoMi, като ситуацията и при останалите не е много по-различна. Те продава своят Mi3, който хардуерно не отстъпва по нищо на SGS4/iPhone 5S на цена от $440, като това е цената от прекупвач, който зарежда бройки. А зарежда бройки, поради простата причина, че за 86 секунди компанията изчерпа първата си произведена партида от 100 000 броя.

Закупена бройка директно от производителят може би ще струва малко по-малко (според някои източници $320). Изненадани ли сте ? Аз също бях. Вероятно вече сте направили кратка справка в Google що за животно е въпросният смартфон и съм убеден, че на огромен процент от вас външният вид на устройството ви е харесал много. На мен също, но нека се върнем тук. Броят продадени смартфони е по-малък, цената им – също. Реално компонентите вложени в този смартфон се различават до толкова от тези в SGS4, че тези тук са дори по-мощни – тук имаме по-бърз и скъп процесор (Qualcomm Snapdragon 800), но както виждате цената на смартфона е по-ниска от тази на SGS4 и драстично по-ниска от тази на iPhone 5S. Защо едните могат, а другите не? Защо едните ламтят за пари повече от другите?

XiaoMi са доста по-малка компания, която не набива големи суми за магазини из целият свят, нямат огромен брой служители, чиито заплати да плащат, нямат производствена линия, която да бълва по 10 000 устройства (хипотетично) дневно и това е определящ фактор може би. Но не мисля, че е до толкова определящ, че ценовата разлика да е толкова голяма. Положението при другите китайски производители не е много по-различно – там също имаме висок клас смартфони, които са на много близки цени и близки технически параметри.

За XiaoMi, обаче, ситуацията със софтуера е малко по-различна. Това е така, защото компанията ползва за основа Android като модифицира интерфейса до такава степен, че той няма почти нищо общо с оригинала. Тези от вас, които са ползвали MIUI custom ROM-ове за своите смартфони с Android базирана OS вероятно са виждали за какво става въпрос. Освен, че модифицират софтуера до такава степен от компанията осигуряват седмични ъпдейти за своите смартфони.

Реално подобно така да се каже изследване може да се направи за всяка компания, произвеждаща смартфони като резултата не би се различил много от този тук. Надявам се сами сте си направили сметката колко и какво печели всяка компания от това, че вие изпълнявате нейният план, а именно да бъдете консуматори. Всяка година се пуска нов и нов смартфон от всеки един клас, който да е малко по-добър от този, който е представен през предходната година, като цената е същата или малко по-висока. Всъщност обаче не получавате нищо по-различно, защото хардуера, който имате в миналогодишния си смартфон е напълно достатъчен да се справи със софтуера, който ще представят тази година.

Плачевното обаче е, че не се прави нищо особено, за да се подобри консумацията на енергия и капацитета на батериите, които се поставят в смартфоните. Например Motorola през 2012-та представи доста красив модел под името RAZR MAXX. В под 9mm корпус инженерите събраха 3300mAh батерия. Вие да сте виждали скоро подобна батерия в такъв корпус ? И говорим все пак за смартфон с размер на дисплея от 4,3 инча. Хайде сега се върнете в спецификациите на XiaoMi Mi3, а после и в тези на SGS4 и iPhone 5S и вижте там какви батерии имаме. И сега пак се запитайте – защо едните могат, а другите – не ?

 
 
Коментарите са изключени

Рибите се обръщат, когато умрат, по една проста причина

| от |

Причината рибите да плуват на обратно, когато умрат, има много общо с това как се поддържат с гърба нагоре, когато са живи…

Както може и да знаете, повечето риби притежават орган, известен като „плавателен мехур“. Този орган рибата може да пълни или изпразва с въздух чрез хрилете си, което пък позволява да се издигат във водата или да потъват, или да останат на приблизително същата дълбочина, до голяма степен като компенсатора на плавателност, използван от водолазите.

Air bladder in a bleak

Плавателен мехур 

Въпреки че плавателните мехури са от огромно значение за способността на риба да маневрира из триизмерното пространство на водата, без да хаби много енергия, те имат обаче  и неудобния страничен ефект да ги направят доста нестабилни. Сега ще обясним – изследванията показват, че средностатистически положението на „центъра на плавателност“ на една риба от рибите, които имат плавателни мехури, е под центъра на тежестта им, който пък в близост до стомаха. Това ги прави доста податливи на хидростатично търкаляне, което е просто фръцнат и напудрен начин да кажем, че ги прави по-склонни да се обърнат с корема нагоре. Ето защо рибите често могат да се видят как размахват перките си, дори когато не се движат или са в напълно неподвижни води.

Това е и причината, когато рибата се разболее или нарани, понякога започне да плува на една страна или дори наопаки. Тя просто губи способността да поддържат хидростатично равновесие и центъра им на плавателност се опитва да изплува на повърхността.

DiverBC

Компенсатора на плавателност

Когато в крайна сметка рибите умират, те, разбира се, вече не се контролират и съответно плавателният им мехур ги обръща.

Трябва също така да отбележим, че рибите невинаги плуват, когато умират. Например, ако риба умре с малко или никакъв въздух в мехура, след кончината й той не се пълни магически пълни с въздух. Вместо да плава, рибата ще потъне и ще започне да се разлага. Понякога обаче процесът на разлагане може да доведе до отделяне на газ вътре в рибата и тя все пак да изплува на повърхността.

 
 
Коментарите са изключени

Най-желаните коледни подаръци през годините: Монополи – 1936 година

Коледа е специален празник, в който децата трябва да получат своята доза щастие. Знаем историята за белобрадия старец, почитаме и раждането на Христос, но когато сме били малки, единствената голяма радост е какво ще открием под елхата. През годините всяко дете е имало най-желана играчка. Съревнованието е било сериозно и след като видяхте историята на йо-йо-то, както и на кърпичката с Мики Маус, препоръчваме да се запознаете с най-желания подарък за Коледа през далечната 1936 година – Монополи.

Историята на тази игра не е толкова лесна за проследяване, особено след като разберем, че до преди 4-5 години се смяташе, че зад създаването ѝ стои г-н Чарлз Дароу. Човекът е отговорен за представянето на играта пред света, както и за създаването на много главоболия в издания като „Стани богат“, където някои от въпросите са:
„От кой град са взаимствани първите четири гари?“
„Улиците на кой град са използвани за първи път на дъската на Монополи?“

Много участници са изгаряли по тази тема, но истината е, че Чарлз никога не е направил абсолютно нищо, освен да открадне играта от своя приятелка. Оригиналният създател е Лизи Магий. Идеята е била да покаже на света еднократния данък на Хенри Джордж. Идеята на Хенри е била да позвли на хората да притежават стойността на ресурсите, които изработват, но не и да притежават земята, която според самия него трябва да е справедливо разпределена. Връщайки се обратно на историята на Лизи, дамата патентова своята игра през 1904 година, името ѝ е „Играта на хазяйна“. Публикува и два вида правила, които могат да се играят на дъската. В първия случай, когато някой започне да печели, неговата печалба се разпределя между всички и във втория случай ще печелят само онези, които изграждат монопол и съсипват противника. Една вечер Лизи посреща Ещер Джоунс и Чарлз Дароу на гости.

BoardGamePatentMagie

Снимка: By Drawing for a Game Board, 01/05/1904. This is the printed patent drawing for a game board invented by Lizzie J. Magie. From the U.S. National Archives. Item from Record Group 241: Records of the Patent and Trademark Office, 1836 – 1973. Location: Civilian Records LICON, Textual Archives Services Division (NWCTC), National Archives at College Park, 8601 Adelphi Road, College Park, MD 20740-6001 PHONE: 301-837-3480, FAX: 301-837-1919, EMAIL: inquire@nara.gov Source – Brian0918, Image:BoardGamePatentMagie.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=286628

Всички изиграват няколко игри и на тръгване Дароу иска правилата за играта. Същата вечер започва да копира цялата идея и я кръщава „Монополи“. С това успява да спечели гнева на Лизи, както и много милиони от патента. Впрочем по-късно патентът е закупен за скромната сума от 500 долара, а притежател стават братята Паркър. Оригиналното издание на тази игра се появява на 31 декември 1935 година, когато първите улици са взети от центъра на Атлантик Сити. На следващата година става най-желаната игра за малки и големи и мнозина започват да изграждат своята финансова култура.

През Втората Световна война тръгва и една друга тенденция, Монополи започва да се изпраща с благословията на Британските тайни разузнавателни служби до различни военнопленниици. В кутиите били скрити карти на областта, в която се намират, пари, както и различни необходими средства за бягство. Фалшиви благотворителни дружества се занимавали с логистиката. Холандия в този момент е окупирана от нацисти и същите не били особено очаровани, че местното население играе с британски паундове върху английски улици. По тази причина бързо се изготвя холандска версия с улици и валута. До днес се използва точно немската версия поради простата причина, че никой не е сложил нацистки елементи. Малко след войната започва да изплува отново истината.

След като Лизи има патент, но е превърната в стара леля, която само кряка и не получава никакво внимание, братята Паркър продължават да използват документа си. Ралф Анспач публикува своя версия на Анти-Монополи през 1973 година, използвайки стария лиценз и практически доказва, че не нарушава авторското право на настоящите притежатели. Оказва се, че след като има стар патент и неговият собственик няма наследници, Анспач не би трябвало да нарушава закона. Единственият проблем е, че господата все пак не успяват да се възползват от правилата. Това официално оставя фирмата им Hasbro като отговорник на Монополи франчайза. С времето Ралф все пак успява да пусне своята игра, но не без да прави сериозни преговори с Hasbro.

Hasbro_4c_no_R

Снимка: By Hasbro (Uploaded by JMGav87) – Hasbro, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=40182113

През 1991 година Hasbro официално стават притежатели на правата и започват редица подобрения. Едно от тях е именно богатия г-н Пенибагс. Облечен е с костюм, папионка и бомбе. Неговата първа поява е върху някои елементи на дъската като „Безплатен паркинг“ и „Отидете в затвора“. Първата му поява обаче е върху картите „Шанс“ и „Общински съвет“. Негов автор е Дан Фокс, който остава неизвестен до 2013 година. Може да си мислите, че има монокъл, но се оказва, че оригиналният герой никога не е имал и грешката става с г-н Пийнът. Годината на неговото представяне е 1946 и е използван г-н Дж. П. Морган за модел. Днес играта продължава да има огромен публичен интерес и практически се използва за финансово възпитание на деца.

Мнозина могат да видят от първо лице какво точно причиняват данъците и таксите на хората, а най-важното е, че през 1936 година играта не е била особено трудна за закупуване – 2 долара и получавате оригиналното копие. Правилата обаче се променят значително през следващите години и дори се въвежда факторът „стареене“. В него след определени ходове играчът умира и се изчисляват неговите натрупани финанси. Един друг забавен въпрос от „Стани Богат“ по тази тема остава:
„Колко са всички пари в банката?“
И отговорът е твърде лесен – 20 580 долара, но само ако някога сте си направили труда ги преброите. Сумата не е променяна и до днес, особено след като парите така или иначе са най-често в банката, която по един или друг начин няма да банкрутира. И ако се чудите защо Монополи става толкова популярна игра, може да се замислите, че ентусиасти са играли около 70 последователни дена, до този момент е единствената игра, която е играна в подземие на затвор и атомна подводница – най-вероятно не се споделя за останалите.

Rich_Uncle_1946_Cover

Снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=19312121

Ако все пак искате да направите добро впечатление, най-скъпото издание на популярната игра струва около 2 милиона долара и е изработено от бижутера Сидни Мобел. Творението е представено през 1998 година и печели вниманието на аудиторията. И това далеч не покрива всичко. В последните години се провежда сериозен световен шампионат и домакини са градове като Токио, Монте Карло и Торонто. Първият шампионат се провежда през 1973 година, а американец не е печелил състезанието от 1974 г. И до този оммент трябва да знаете, че почевече от 5 милиарда малки къщички общо са били произведени за играта.

Класическата игра със сигурност може да научи мнозина на финансова култура, цената на риска, както и изграждането на бизнес нюх. Липсва статистика, която да покаже колко от познатите милионери днес са играли Монополи, но имайки предвид широката разпространеност – доста. И така, през далечната Коледа на 1936 г. е ясно, че децата са искали само едно: „Да отидат в затвора и да пропуснат три хода“!

 
 
Коментарите са изключени

Легендарни битки от Средновековието са във фокуса на третата документална поредица на ЗАД „Армеец“ и „Българска история“

Премиерата на „Средновековна слава“ ще се проведе на 21 ноември от 19 часа в Националния археологически музей в София. Десет емблематични и придобили статут на „легендарни“ български победи от далечното минало на България са във фокуса на третата съвместна документална поредица на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“ – „Средновековна слава“. Премиерата на образователния видеопроект ще се проведе на 21 ноември, от 19 часа, в Националния археологически музей в София.

След като през изминалите две години поредиците „Българско военно чудо“ и „Нашите пълководци“ заинтригуваха хиляди, сега третият образователен проект на ЗАД „Армеец“ и сдружение „Българска история“ ще се насочи към един още по-далечен период – Средновековна България. А целта му е да създаде вдъхновяващ и критичен поглед към онези бляскави моменти от историята на страната ни, които са поставяли България твърдо на картите на Балканите и Европа.

По време на премиерата ще бъдат представени част от анимационно-документалните видеа, а авторите ще разкажат какво предстои през годината. Входът за премиерата на „Средновековна слава“ е свободен.

 
 
Коментарите са изключени

Защо Ал Капоне е имал белези по лицето

Франки Йейл знае, че ключът към това да си велик престъпник е да си добър бизнесмен. Той започва да се занимава с лед (по онова време не всички имат хладилници и ледът си е скъпа стока), продава „защита“ и разширява територията си. В крайна сметка прави достатъчно пари, за да отвори бар в Кони Айлънд, който кръщава Харвард като шега със собственото си име.

Франки Йейл след това наема своя приятел Ал Капоне за охрана там. 

Al Capone in Florida

Когато го отваря през 1917 година, без да знае Бар Харвард се оказва на много стратегическо място. Барът е много близо до водата, което го прави едно от първите заведения, които сервират алкохол от трафикантите на ром по време на Сухия режим (която започва три години по-късно, през 1920 г. ).

Да бъдеш охрана в Харвард изисква „известна финес“, според книгата на Робърт Шьонберг „Mr. Capone“. Трябва да се подхожда с такт, но и с авторитет, но не чак толкова, че клиентът да не иска да се върне. Капоне се оказва доста добър в намирането на този баланс и освен че е бодигард, Капоне става и протеже на Йейл.

Йейл се смята най-вече за бизнесмен, а не за престъпник. Да, изнудва, „защитава“ и рекетира, но за него това е само част от бизнеса. Ако искаше някой да бъде набит или дори убит, ще наеме човек. В началото Капоне често играе тази роля паралелно с охраняването. Когато той става шефът, също се придържа към тази стратегия. Но Йейл е и доста брутален – има легендата, която гласи, че пребива собствения си 16-годишен брат толкова лошо, защото го лъже, че трябва да отиде в болница. Капоне следва и този пример.

В Ню Йорк в началото на август 1917 е непосилна жега. За да избягат от високите температури, мнозина идват на Кони Айлънд и се наслаждават на водата. В резултат на това както самият плаж, така и кръчмата на Йейл е претъпкана, поради мястото си, хладнината от вентилаторите и студените напитки.

Та ето как Ал Капоне получава белезите си.

7f82d6aee4c6262a02090a3afd9b25b8

Един ден малко, набито момче на име Франк Галучио влиза в бара с приятелка си, Мария Танцо, в едната ръка и по-малката си сестра, Лена, в другата. Капоне, който тогава е на 18 години, забелязва Лена в тълпата и след известно зяпане отива и я кани да се разходи с него по плажа. Тя отказва и Капоне уж си тръгва, но продължава да я гледа от далече.

Малко по-късно той уж я кани отново на разходка и Лена, вече подразнена, информира брат си за досадния човек. Тя обаче иска Франк да го накара да спре „по мил начин“. Галучио предприема действия, напълно наясно, че може да стане лошо. Той казва на двете момичета да го изчакат отвън. Докато излизат обаче, Капоне подвиква на Лена: „Едно нещо ще ти кажа, имаш хубаво дупе и го казвам като комплимент.“

Чувайки това, Галучио настоява за извинение от Капоне. Капоне, разбира се, не се извинява и казва на Галучио, че само се шегува.

Тук положението ескалира. Галучио e 1,67 висок и не особено здрав, докато Капоне е 1,80 и доста месест. В това неравностойно положение, Галучио вади ножа си и го размахва към Капоне, успявайки да го закачи три пъти по лицето и горната част на врата. Противникът му пада в локва кръв, след което Франк бяга.

Ал Капоне е закаран в местната болницата, където получава 80 шева и докторите му казаха, че ще има белези завинаги. Галучио, знаейки какво е направил и на кого го е направил, съвсем нормално, се страхува за живота си. Това става ясно, когато Франки Йейл прави среща със служителя си и с Галучио в Харвард. След като мъжете сядат, Йейл ката Капоне да покаже на Галучио гигантските си белези, татуирани на врата и лицето му завинаги, и които в крайна сметка ще му спечели прякора  Белязания.

Галучио, мислейки, че това е краят на живота му, се опита да се обясни. Но Йейл никога не е имал намерение да го наранява или убива. Той е бизнесмен и просто иска да спечели от този инцидент. Затова нарежда на Галучио да плати на Капоне 1 500 долара за неудобството му (около 27 000 долара днешни пари), а Капоне ще обещае, че никога няма да търси отмъщение. Йейл ще заема парите на Галучио, който съответно ще му ги върне с лихва. Всички на масата се съгласиха на това и въпросът е решен.

През кариерата си Капоне ще твърди, че получава белезите си във Франция, по време на Първата световна война. Общо взето рядко ще признава факта, че псевдонимът му идва сбиване в бар, когато по-малък мъж от него му нарязва лицето, защото прави груби коментари по сестра му.

 
 
Коментарите са изключени