Антарктида все повече се смалява

| от chronicle.bg |

Очертанията на Антарктида на дъното на океана се свиват, защото някои от най-големите ледници еродират от долната страна заради топлата вода, съобщиха Би Би Си и в. „Дейли мейл“.

Екип от университета на Лийдс проследил как се променят линиите, от които ледниците на континента стават плаващи. Данните от европейския спътник „Криосат“ показват, че ледът се е стопил над зона с размера на Голям Лондон, с която при предишните измервания е имал контакт – около 1463 кв. км, повечето в Западна Антарктида. Изследването проследява периода от 2010 г. до 2016 г.

Британските учени са направили първата пълна карта как се движи подводният край на леда. Те установили, че той се е отдръпнал твърде много под осем от 65-те най-големи ледника.

Макар и крайният продукт да изглежда доста ясен, достигането до него никак не е било просто. Ледниците са дебели стотици метри и мястото, където стават плаващи и се отделят от континента, трудно се разграничава на спътниковите снимки.

Съществуват радарни техники, с които точната линия се установява по движението на плаващия лед заради теченията.

Британските учени са комбинирали този метод с данните за релефа на дъното, скалното легло и промените във височината на повърхността на ледниците.

 
 

Какво споделиха актьорите от Game of Thrones с българската публика?

| от chronicle.bg |

Този уикенд Даниел Портман (Подрик), Крисчън Найрн (Ходор) и Владимир Фурдик (Краля на нощта) от оригиналната продукция на HBO “Игра на тронове“ се срещнаха с българските си фенове. Актьорите дойдоха за първи път у нас за Aniventure Comic Con 2018 по съвместна покана на HBO България и агенция Key Events&Communication.

Тримата актьори, играещи тотално различни образи, споделиха как са се подготвили за тях и какво е било предизвикателно в снимачния процес.

За Владимир Фурдик, който е добре познат каскадьор, кастингът е бил съвсем лесен – обаждане по телефона с въпрос дали иска да бъде Краля на нощта – „Казах, щом е крал, какъвто и да е ме устройва, приемам“. Даниел също минава леко, като се явява на кастинг и взима ролята на Подрик отведнъж. Крисчън Найрн, обаче залага на подготовката и преди да се яви намира бебе, което да носи, за да е максимално автентичен в ролята си на Ходор от първи сезон.

За Владимир и Крисчън основното предизвикателство е роля с минимум и без реплики. И двамата споделят, че трябва да си много прецизен с предаването на емоции и реакции само с тялото си. „Понякога да нямаш реплики е супер – мълчиш си и те снимат, друг път обаче от една дума трябва да извадиш много по-голям контекст и с нея да изнесеш цялата сцена – това е изключително трудно“, казва Найрн.

За Даниел и Владимир едни от най-предизвикателните моменти са свързани със студа и влагата. „Подрик има сцена, в която пада от кон в плитко езеро. Трябваше да стоя във водата известно време докато снимаме, а локацията беше в Северна Ирландия – можете да си представите, колко вледеняващи часове изкарах.

За Владимир Фурдик, който не може да бъде изненадан от почти никакви трудности, свързани с каскади, един от най-трудните моменти е бил да върви в права линия – „може да не ви се вярва, но и понякога просто да вървиш пред камера може да е трудно. Веднъж снимахме на кален терен с локви, а за кадъра трябваше да вървя абсолютно в права линия. Краката ми не влизаха в кадър и не виждаше, че има локви, а аз знаех, че ако стъпя в локва ще си изкарам целия ден с мокри крака. Представете си как се върви, така че да изглежда, че горната част на тялото ви се движи направо, а всъщност с краката си се опитваш да заобиколиш дълбоки локви.

На въпроса дали четат многобройните фенски теории за развитието на сериала и тримата споделиха, че дори избягват да са запознати в детайли с книгите, за да не са предубедени за ролите си. „Много е здравословно да не четеш, защото това помага да изградиш образа по свой начин и да не си предубеден.“ , каза Крисчън.

Очакваме осмия сезон на „Игра на тронове“ през първото полугодие на 2019-та година. Повече информация за биографията на тримата актьори, можете да видите в галерията горе.

 
 

София е дом

| от Антония Антонова |

Когато бях на 20, си мислех, че никога няма да заживея в този голям град, в който можеш да се изгубиш, можеш да изчезнеш или още по-страшното – да бъдеш незабележим.

Всеки 20-годишен човек е забележителен, всеки 20-годишен е огън и блясък, дори да е затворен, умълчан, проклет и тъжен, дори да бъде плах. Особено тогава. Да си на 20 е звезди и вечност само по себе си.

После спрях да пътувам всеки ден за лекции с влака от съседния малък град и се нанесох в празния люлински апартамент с една раница живот на рамо. Баба ми и дядо ми ми подариха пералня, събрах пари за легло.

Гледката от прозореца беше абсурдна, зловеща, постсоциалистическа, кафява, нямаща нищо общо с гледката ми дотогава, с планините ми, с дърветата ми, с живота ми, с любовите ми.

Харесвах я. Исках да викна една приятелка художник да ми я нарисува на стената в хола – всички тези панелни блокове – по-високи и по-ниски. Да гледа през прозореца, да попива цветовете и балконите им, прането, телевизорите, коледните лампички, цветните мушката, семейните скандали, литрите ракия, кучета и котки, всичко и да го налива у дома ми, да го рисува с шарена ръка, за да го прегръщам по-бързо и да го чувствам по-близък този град, в който ще живея.

После забелязах Западен парк – той се вижда като погледнеш надясно от балкона ми – зелен, огромен, страшен, влажен. Днес тичам там и го обичам, както обичам пазара „Димитър Петков” и всички малки улици в центъра на София от март до октомври, както обичам шумните барове в тъмните безистени, в широките подземия на града от ноември до февруари. И всички хора, които срещнах и останаха, и онези, които още не съм срещнала, но ще срещна в градския безкрай.

София е болезнено красива. Красотата – тя невинаги е пищна, нито нагласена, нито винаги зелена, нито винаги чиста или скромна, или някаква конкретна. Тя е красота и без грим, и без филтър, и без ред и с бетон, и с каруци, и с арматура и стъкло, и с лошия злокобен смог, от който искаме да я спасим, да я изтръгнем и да я притиснем към гърдите си, София, с отворени обятия и дробове, с пулсиращи сърца.

Никога не се превърнах в пребиваващ тук човек, който „си се прибира“ всеки уикенд, за да помъкне буркани, макар че само на 35 минути с влака от Централна гара е градчето ми – онова с другите гледки – в което обичам да се завръщам.

Не мисля, че мога да понесе да живея на място, което не обичам и не знам как хората с години прекарват работните си седмици и тревожните си нощи в град, който не ги приютява, който не им е дом.

Домът – той не е даденост. Човек може дълго време да се чувства бездомен у дома си.

Домът не е нито град, нито къща, нито човек, нито семейство. Домът усмихва и приспива като люлка. В него се случват неща, които не се случват другаде. Той пази тайни и сближава сърца. Ухае на храна и винаги нещо му е повредено, винаги нещо трябва да му се ремонтира. Защото домът не е изряден, нито конкретен, но е дом и това ни стига. Даже е много. Достатъчно.

София е дом.

 
 

Марша Крос се бори с рак

| от chronicle.bg |

Тази неделя актрисата Марша Крос, позната с участието си в популярния сериал „Отчаяни съпруги“, разкри в пост в Instagram, че се бори с рак.

56-годишната актриса съобщава, че се е подложила на 8-месечно лечение и засега е в добро здраве, но съжалява за загубата на косата си.

Марша, известна най-вече с ролята си на Бри ван де Камп от „Отчаяни съпруги“ получи подкрепата на хиляди свои приятели. След публикуването на първата снимка, трогната от техните реакции, тя написа втори пост: „Справям се добре. Не исках да ви изплаша. Почти осем месеца лечение. Благодаря ви за ЛЮБОВТА. Боже Господи. Разплаквате ме.“  


View this post on Instagram

Love love love Healthy Marcia! Xoxoxo❤️❤️❤️

A post shared by reallymarcia (@reallymarcia) on

 
 

Хората, които преоткриха колелото!

| от chr.bg |

Днес по света има над един милиард велосипеда, което ги прави най-масово разпространеното транспортно средство. Първите велосипеди виждат бял свят в Европа още през XVIII-XIX век. На външен вид са се различавали от днешните, но като принципно устройство са били същите. Впоследствие се появяват веригата, спирачките, скоростите и най-различни други подобрения.

В много градове по света съществуват велосипедни алеи и велосипедни ленти, предназначени само за велосипедисти, които са специално обозначени и обикновено са разположени в най-дясната част на автомобилното платно (при дясноориентирано движение). Напоследък в някои по-големи градове се създават паркинги и спортни площадки за велосипеди.

Първият български велосипед, наречен „паяк“, е конструиран през 1880 г. от Гено Стоянов – Арабаджията, майстор-каруцар от Нова Загора.

Днес има всякакви адаптации на това велико изобретение. В галерията ни сме събрали само малка част от тях!