Антъни Бурдейн, който можеше да ни заведе навсякъде по света

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

Според кулинарния критик от The New Yorker, Хелън Роснър, Антъни Бурдейн е една от най-разпознаваемите знаменитости в САЩ. Предаванията му имаха милиони души аудитория, книгите му – също толкова читатели и (особено за хората извън кулинарния бизнес) той беше първото име, асоциирано с думите „готвач знаменитост“, въпреки че не беше работил в кухнята на ресторант от години. Най-професионалното определение, което Бурдейн използваше за себе си, беше „готвач“.

Личността Антъни Бурдейн не приличаше на повечето знаменитости, обгърнати в ореола на неизвестното и далечното, подобно на актьорите или музикантите, чиято слава е обуславяна от отразяването в медиите. За телевизионните зрители Бурдейн беше брат, досаден чичо понякога, неописуемо готин баща – най-истинския, най-умния приятел, който се шляеше навън след няколко бири в локалния бар. В един момент просто застава пред камерата и решава да остане там. Самият той беше и писател, непрекъснато се оглеждаше за други писатели, винаги отговаряйки с „да“, винаги свободен да дава интервюта и коментари. Докато при знаменитости като Гай Фиери (готвач и телевизионен водещ) трябва да преминеш през дебела стена от скептични пиари, Бурдейн беше винаги там, за всички по равно. Помни имена. Приема всеки въпрос сериозно. Винаги подранява с 20 минути за уговорките си. Всеки вестник, всяко списание и сайт можеха да получат своите цитати от Бурдейн. Без стерилни и „безопасни“ коментари, а с горчиви мъдрости, големи изказвания и леко загатване на определени имена.

Другояче казано, Антъни Бурдейн изгражда кариерата си като казва истината. Син на французин и американка (редактор в The Times) той става писател далеч преди да се превърне в един от най-интересните водещи. В света на художествената литература (Бурдейн е автор на романите „Bone in the Throat“ и „Gone Bamboo“), той показва увлечение по това как хората живеят със своите отклонения в поведението.

„Хора, които се събуждат сутрин, мият си зъбите, вземат душ, бръснат се и после отиват на работа, за да извършват незаконни дейности. Това са персонажите, които ме вълнуват.“ пише той в своето есе „A Life of Crime“. В света на престъпленията няма само нарушаване на закона, има и яснота – да бъдеш част от мрежата, да знаеш как работи машината, какво наистина се случва. Това движи авторът да напише „Don’t Eat Before reading This“ – текст, който се появява в The New Yorker през 1999 г. и вдига завесата пред кухните на престижните ресторанти. Статията еволюира в мемоарите му, „Поверително от кухнята“, публикувана година по-късно и превърнала се в световен бестселър.

Ключът към тайните зад фасадата е може би мотивът, който откриваме във всяка негова продукция. Той е търсач. Непрестанно чете, търси не само нови знания, но и нови техники в занаята си. Бурдей беше повече телевизионен създател, отколкото телевизионна звезда. Всеки епизод на „Непознати места“ (Parts Unknown) прилича на пълнометражен филм, всеки кадър има история, визуалното е издигнато в култ. В едно интервю казва, че този метод на заснемане има за цел да пренесе публиката на даденото място, за да усети тя това, което водещият преживява от първо лице.

С растежа на аудиторията му, растат и отговорностите. Бурдейн така и не успява да се откъсне от славата на „Поверително от кухнята“. Въпреки това успява с телевизионните си предавания „Неизвестни места“, „A Cook’s Tour“ и „Без задръжки“ да подходи новаторски. Защото при тях не беше важно гастрономичното богатство, а откриването и изучаването на непознати за мнозина, богати и разноцветни култури от всички части по света. Затова и предаванията му не са точно кулинарни, а по-скоро културни.

Бурдейн утвърждава образа на „шефът лошо момче“, но с времето започва да вижда неблагоприятния ефект на този образ върху кулинарната индустрия. С вторите си мемоари „Все още кърваво“ (Medium Raw) се опитва да разкаже отново своята история, този път от различен фокус – този на наркотиците, секса, нахаканото и цинично поведение на професионалистите. Вечно остава против етикета „шеф“, който му слагат. През 2016 г. публикува книга с рецепти, вдъхновени от ястията, които приготвя за дъщеря си – книга посветена на бащинството и силата, която храната носи.

Под повърхностния слой Бурдейн постоянно се бори с тъмнината, надвиснала над него. Още в „Поверително от кухнята“ разказва за ранните си битки с гнева, наркотиците и самоунищожителното поведение. Родителите му се развеждат, когато е дете, и това му оставя дълбок белег. Първият му брак, с гаджето от гимназията, Нанси Путкоски, продължава 20 години и приключва през 2005 г. Когато медиите съобщават за развода с втората му съпруга и майка на дъщеря му, Отавия Буся, Бурдейн е възмутен от нахлуването в личния му живот. Не може да крие нищо, включително и увлечението си по Азия Ардженто, с която започва връзка по време на заснемането на епизод на „Непознати места“. Всичко се чете в погледа му.

През октомври 2017 г. наяве излизат обвиненията към продуцента Харви Уайнстийн. Азия Ардженто е централна фигура в движението. Бурдейн, който в продължение на десетилетия гради кариерата си на база на собствения си образ, намира в актрисата свой творчески партньор. Тя започва да се появява в епизоди на „Непознати места“, а той започва публично да подкрепя движението #MeToo. Безусловната му подкрепа към Ардженто и откритото противопоставяне на агресията на известните готвачи в бизнеса му донасят нова популярност като активист и безкомпромисен защитник на изконните човешки ценности.

Преди няколко дни светът загуби Антъни Бурдейн. Разказвачът на истории можеше да отведе публиката на непознати места и да я потопи в друга реалност чрез страстта, която влагаше в работата си.

Никога не спира да се изумява от успеха си. „Трябваше да умра, когато бях на 20. Станах знаменитост на 40. Станах баща на 50. Чувствам се сякаш съм откраднал кола – наистина лъскава кола – и продължавам да гледам в огледалото за задно виждане за някои проблясващи фарове.“

 
 
Коментарите са изключени за Антъни Бурдейн, който можеше да ни заведе навсякъде по света