Антъни Бурдейн, който можеше да ни заведе навсякъде по света

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

Според кулинарния критик от The New Yorker, Хелън Роснър, Антъни Бурдейн е една от най-разпознаваемите знаменитости в САЩ. Предаванията му имаха милиони души аудитория, книгите му – също толкова читатели и (особено за хората извън кулинарния бизнес) той беше първото име, асоциирано с думите „готвач знаменитост“, въпреки че не беше работил в кухнята на ресторант от години. Най-професионалното определение, което Бурдейн използваше за себе си, беше „готвач“.

Личността Антъни Бурдейн не приличаше на повечето знаменитости, обгърнати в ореола на неизвестното и далечното, подобно на актьорите или музикантите, чиято слава е обуславяна от отразяването в медиите. За телевизионните зрители Бурдейн беше брат, досаден чичо понякога, неописуемо готин баща – най-истинския, най-умния приятел, който се шляеше навън след няколко бири в локалния бар. В един момент просто застава пред камерата и решава да остане там. Самият той беше и писател, непрекъснато се оглеждаше за други писатели, винаги отговаряйки с „да“, винаги свободен да дава интервюта и коментари. Докато при знаменитости като Гай Фиери (готвач и телевизионен водещ) трябва да преминеш през дебела стена от скептични пиари, Бурдейн беше винаги там, за всички по равно. Помни имена. Приема всеки въпрос сериозно. Винаги подранява с 20 минути за уговорките си. Всеки вестник, всяко списание и сайт можеха да получат своите цитати от Бурдейн. Без стерилни и „безопасни“ коментари, а с горчиви мъдрости, големи изказвания и леко загатване на определени имена.

Другояче казано, Антъни Бурдейн изгражда кариерата си като казва истината. Син на французин и американка (редактор в The Times) той става писател далеч преди да се превърне в един от най-интересните водещи. В света на художествената  литература (Бурдейн е автор на романите „Bone in the Throat“ и „Gone Bamboo“), той показва увлечение по това как хората живеят със своите отклонения в поведението.

„Хора, които се събуждат сутрин, мият си зъбите, вземат душ, бръснат се и после отиват на работа, за да извършват незаконни дейности. Това са персонажите, които ме вълнуват.“ пише той в своето есе „A Life of Crime“.  В света на престъпленията няма само нарушаване на закона, има и яснота – да бъдеш част от мрежата, да знаеш как работи машината, какво наистина се случва. Това движи авторът да напише „Don’t Eat Before reading This“ – текст, който се появява в The New Yorker през 1999 г. и вдига завесата пред кухните на престижните ресторанти. Статията еволюира в мемоарите му, „Поверително от кухнята“, публикувана година по-късно и превърнала се в световен бестселър.

Ключът към тайните зад фасадата е може би мотивът, който откриваме във всяка негова продукция. Той е търсач. Непрестанно чете, търси не само нови знания, но и нови техники в занаята си. Бурдей беше повече телевизионен създател, отколкото телевизионна звезда. Всеки епизод на „Непознати места“ (Parts Unknown) прилича на пълнометражен филм, всеки кадър има история, визуалното е издигнато в култ. В едно интервю казва, че този метод на заснемане има за цел да пренесе публиката на даденото място, за да усети тя това, което водещият преживява от първо лице.

С растежа на аудиторията му, растат и отговорностите. Бурдейн така и не успява да се откъсне от славата на „Поверително от кухнята“. Въпреки това успява с телевизионните си предавания  „Неизвестни места“, „A Cook’s Tour“ и „Без задръжки“ да подходи новаторски. Защото при тях не беше важно гастрономичното богатство, а откриването и изучаването на непознати за мнозина, богати и разноцветни култури от всички части по света. Затова и предаванията му не са точно кулинарни, а по-скоро културни.

Бурдейн утвърждава образа на „шефът лошо момче“, но с времето започва да вижда неблагоприятния ефект на този образ върху кулинарната индустрия. С вторите си мемоари „Все още кърваво“ (Medium Raw) се опитва да разкаже отново своята история, този път от различен фокус – този на наркотиците, секса, нахаканото и цинично поведение на професионалистите. Вечно остава против етикета „шеф“, който му слагат. През 2016 г. публикува книга с рецепти, вдъхновени от ястията, които приготвя за дъщеря си – книга посветена на бащинството и силата, която храната носи.

Под повърхностния слой Бурдейн постоянно се бори с тъмнината, надвиснала над него. Още в „Поверително от кухнята“ разказва за ранните си битки с гнева, наркотиците и самоунищожителното поведение. Родителите му се развеждат, когато е дете, и това му оставя дълбок белег. Първият му брак, с гаджето от гимназията, Нанси Путкоски, продължава 20 години и приключва през 2005 г. Когато медиите съобщават за развода с втората му съпруга и майка на дъщеря му, Отавия Буся, Бурдейн е възмутен от нахлуването в личния му живот.  Не може да крие нищо, включително и увлечението си по Азия Ардженто, с която започва връзка по време на заснемането на епизод на „Непознати места“. Всичко се чете в погледа му.

През октомври 2017 г. наяве излизат обвиненията към продуцента Харви Уайнстийн. Азия Ардженто е централна фигура в движението. Бурдейн, който в продължение на десетилетия гради кариерата си на база на собствения си образ, намира в актрисата свой творчески партньор. Тя започва да се появява в епизоди на „Непознати места“, а той започва публично да подкрепя движението #MeToo. Безусловната му подкрепа към Ардженто и откритото противопоставяне на агресията на известните готвачи в бизнеса му донасят нова популярност като активист и безкомпромисен защитник на изконните човешки ценности.

Преди няколко дни светът загуби Антъни Бурдейн. Разказвачът на истории можеше да отведе публиката на непознати места и да я потопи в друга реалност чрез страстта, която влагаше в работата си.

Никога не спира да се изумява от успеха си. „Трябваше да умра, когато бях на 20. Станах знаменитост на 40. Станах баща на 50. Чувствам се сякаш съм откраднал кола – наистина лъскава кола – и продължавам да гледам в огледалото за задно виждане за някои проблясващи фарове.“

 
 

Как да превъзмогнем страха си от летене

| от strah |

Преодоляването на страха преди пътуване със самолет – възможно, съобщиха от Би Би Си.

За много от нас полетът е необходимо зло, но за някои той може да бъде истинско мъчение. Как могат хората да преодолеят страха си от пътуване със самолет?

Истината е, че самолетните катастрофи са сравнително редки, но пък информацията около тях е широко разпространявана в медиите, с много снимки от отломките, покрити тела и т.н. Това кара много от нас да изпитват такъв страх, че да не могат да понесат мисълта да се качат в самолет.

Да припомним последните два инцидента с малайзийските авиолинии през 2014 година – един полет изчезна някъде над Индийския океан, а друг беше свален над Украйна. 2 години по-късно двата случая продължават да се появяват като водещи новини в различните издания. Може да добавим и случая със самолета на „Джърмануингс” през 2015 година, когато пилот самоубиец разби машината във Френските Алпи, а след това и взривеният руски самолет над планината Синай в Египет.

Eкспертите обаче се обръщат към статистиката – страхът ви от летене е нелогичен, защото е много по-вероятно да умрете в катастрофа с автомобил, отколкото в самолетна катастрофа.

Статистиката за сигурността на Международната асоциация за въздушен транспорт сочи, че през 2015 година са разпродадени 3,5 милиарда пътнически билета. Същевременно са станали 68 инцидента. При четири от тях има 136 смъртни случая. Като добавим случаите с „Джърмануингс” и инцидента с руския самолет, броят на смъртните случаи става 510 души за цялата 2015 година.

Според данните на Световната здравна организация през 2013 година по света в пътни инциденти са загинали 1,25 милиона души. Това значи, че пътуването с кола е 100 пъти по-опасно за живота от пътуването със самолет. И все пак двете неща, от които е най-вероятно да умрете са – сърдечно съдов проблем или рак.

Страхът ви от летене все още не е изчезнал?

Само в САЩ 17% от хората признават, че ги е страх от летене със самолет. Това сочи изследване на компанията „Боинг” от 2010 година. Част от тях се страхуват от катастрофа при полета, друга не могат да понесат чувството, че са затворени в едно пространство и нямат възможност да избягат.

Примери не липсват и сред известните личности. Например американският режисьор Уес Андерсън предпочита да пътува до Европа с кораб, отколкото със самолет.

Кейт Уинслет и съпругът ѝ си взимат билети за различни полети, така че ако единият самолет падне, да не загинат и двамата и да оставят децата си кръгли сираци.

Няма еднозначно обяснение защо някой може да развие такава фобия. „Има много потенциални причини”, обяснява Матю Прайс, клиничен психолог от университета във Върмонт.

Някои хора ги е страх, защото никога преди това не са пътували със самолет, други са имали лошо преживяване по време на полет.

Оказва се, че много хора са се уплашили да ползват самолет след 11 септември 2001 г.

Според експерти годината след нападението над кулите близнаци е накарало много хора да изберат пътуването с кола пред самолета. Така има спад на пътуванията със самолет, но пък покачване на жертвите на автомобилни катастрофи – с 1 595 души.

В друга категория попадат хората, които се страхуват да летят заради фобия от нещо друго – например фобия от затворени пространства или от загуба на контрол. Страхът може да е причинен и от нещо, което не е директно свързано с авиацията – стрес в работата, проблеми в брака, болно дете вкъщи.

Един от факторите, които карат хората да се притесняват, са процедурите за сигурност по летищата и на борда. Антитерористичнити мерки по летищата карат някои от нас да мислят за терористи, които искат да взривят самолета, а инструкциите за сигурност преди заминаване ни напомнят, че все пак катастрофите са възможни. Така склонните към паника може да откажат да гледат видеото за безопасност, но това е грешка – тези, които са подготвени, ще реагират много по-правилно в случай на инцидент.

Да вземем за пример скорошното запалване на самолет на „Емирейтс”, който беше принуден да направи извънредно кацане на международното летище в Дубай. В паниката си много пътници започнаха да търсят багажа си, което постави в риск евакуирането на хората от самолета.

„По време на демонстрациите, обясняваме на хората при случай на инцидент да оставят багажа си и бързо да излязат от самолета. Но понякога хората правят необичайни неща, когато се сблъскат с опасност, която не са преживявали преди това”, обяснява Робърт Бор, пилот и психологичен консултант в „Ройал еър форс”.

За щастие страхът от летене е преодолим, но не е лесно. Първо, има лични стратегии – някои от нас слагат слушалки на ушите, други пият алкохол, трети правят антистрес медитация.

Матю Прайс препоръчва упражнения за дишане – бавно и дълбоко вдишване през устата, коремът се разширява, докато гръдният кош остава относително спокоен, а след това бавно издишване през носа. Понякога може да ти помогне и повтарянето на успокояваща мантра.

„Може би още по-добра стратегия за тези, които никога не са летели със самолет или имат предишен неприятен опит, е да научат как точно работят самолетите”, съветва Бор. „Защо тежки метални обекти като самолетите могат наистина да се отделят от земята и да летят, как контролът по въздушния трафик държи самолетите на дистанция един от друг и какво се случва по време на турбуленция”.

Втората група хора, предразположени към тази фобия, може да имат нужда от психотерапия, хипнотерапия или Когнитивна поведенческа терапия. Тук идеята е да идентифицираме процеса около страха, откъде се е зародил и какво го подхранва, как понякога поражда панически чувства и най-важното – как да се разделим с тях.

Друг начин е да четем книги за самопомощ, а може и да посетим доктор.

„Нуждаете се само от едно посещение, не от сто години на кушетката със Зигмунд Фройд”, казва Бор.

Като най-добър начин за справяне с фобията от летене двамата експерти припомнят старата максима „човек трябва да се сблъска със страховете си”, за да ги преодолее.

По принцип такава терапия трябва да се проведе на борда на самолета, а терапевт (срещу сериозна сума) може да ви придружава и да ви говори, за да облекчи страховете ви.

Друга опция е виртуалната реалност. При нея може да изпиташ различни етапи от полета, докато си стъпил здраво на земята.

Доскоро това ставаше в симулатори, но вече се появиха и очила за витруална реалност. Прайс цитира многобройни изследвания, според които виртуалната реалност е ефикасно средство за справяне с авиофобията.

„Например, може да е много полезно за клиентите да изпитат продължително излитане”, казва Бор. „Излитането в истински самолет може да бъде толкова продължително, колкото е дълга пистата. Излитането във виртуален самолет може да продължи по-дълго, защото е под контрола на терапевт“.

Ако обикновено се стресирате по пътя към летището или при качването на самолета, или по време на полета, терапевтът може да ви накара да изпитате точно това в сигурни, контролирани етапи.

За да се проследи нивото на тревожност, към пръстите на клиента могат да бъдат прикрепени биометрични сензори. Това направи и репортерът на Би Би Си Люк Джонсън, когато реши да пробва витруалната реалност с помощта на терапевтът Мартин Карти, който специализира във фобиите.

Виртуалната реалност се цели към определени части на подсъзнанието, а слушалките са допълнителни към терапията, пише Джонсън.

„Това не ви прави по-малко чувствителни към виртуалната ситуация, вместо това ви помага да се сблъскате с конкретните моменти на дискомфорт с прекъсване и целенасочено”.

Джонсън бил изненадан, когато открил по-късно, че може да контролира страха си по време на истински полет по-добре отколкото преди това.

„Да поема бавно и дълбоко въздух, да се усмихна и опъна назад, и повече не се страхувам. Чувствам се комфортно”, пише той.

Според психолога Барбара Ротбаун 93% от хората само след осем терапии могат да летят спокойно. През първите четири терапии хората се учат на техники за овладяване на страха.

„Как да идентифицират неусложливите и ирационални мисли и да ги поправят“, обяснява психоложката.

През следващите четири терапии се използва виртуална реалност, за да се помогне на хората да се почувстват комфортно по време на полет и да премахнат притесненията си.

Някои хора предприемат свой начин да се освободят от фобията. Американският бизнесмен Клей Пресли оцелял от самолетна катастрофа през 2009 година, но започнал да се страхува от летене. Как го е преодолял? Решил самият той да стане пилот.

 
 

300 гейове разбиха спартанците в битката при Левктра

| от Радослав Тодоров |

В контекста на съвременните оживени полемики около термина „джендър”, прайдовете, ролята и правата на ЛГБТ общността в обществото е интересно да погледнем какви са били те през Античността.

Ако съвременния типичен гей обикновено е крехък мъж носещ розови ризки и работещ във фризьорски салон да кажем, то в Древна Елада той е бил далеч по-различен, дори съвсем противоположен на днешния.

В гръцката област Беотия, където се намира град Тива гейовете се явяват воинска прослойка от доблестни и уважавани мъже. За това говори многократно описваният от древните автори Свещен отряд на Тива.

Това е военна част от елитни бойци, съставен от 150 хомосексуални двойки, представляващ ядрото на тиванската армия. Отряда е сформиран от пълководеца Горгид през 378 пр.н.е. Той е създаден с идеята, че един влюбен мъж би имал мотивация да се сражава по-яростно и по-сплотено рамо до рамо с партньора си, пред когото не би искал да се изложи. Камо ли пък да побегне и да го изостави в боя, колкото и да е критично положението.

Трябва да се отбележи, че общественото мнение за хомосексуалните през Античността в цяла Елада е като цяло толерантно, а по-късно и в Рим. Макар при спартанците това да не е характерно, но за тиванците пък е. А при атиняните е характерна дори педофилията с млади момченца.

2

Изключение сред тези порядки прави известната и уважавана хетера (компаньонка) Фрина от Теспия. Тя обаче е предпочитана от мъжете не толкова поради външната си женска красота, колкото поради своята висока компетентност в политиката и философията, което за разлика от останалите жени в елинското общество я прави желан събеседник и за чисто „мъжки” приказки.

Въобще в повечето области на Елада на почит е атлетичността на мъжката физика и съответно самите мъже й се възхищават и боготворят в доста по-голяма степен от общоприетото днес. При олимпийските игри тогава всички участници се състезават чисто голи. Като само мъже имат правото да участват в тях, както и само мъже имат право да ги наблюдават като публика. На олимпийските игри участва и самият Александър Македонски, а и неговите хора впоследствие възприемат типичните елински вкусове и поведение спрямо мъжете.

Така по подобен начин и в Тива голяма част от иначе коравите и свирепи воини обичат и се възхищават на себеподобните си. Именно от такива е съставен Свещения отряд и впоследствие практиката показва, че той е изключително ефективен.

След Пелопонеските войни Спарта доминира над Елада и установява властта си включително и в Беотия където се намира Тива. През 371 пр.н.е. тиванците въстават водени от лидера си Епаминонд. Още в ранните си години той дава пример за бъдещия Свещен отряд като в една битка излага на краен риск своя живот за да спаси този на партньора си Пелопид, което ги сплотява за цял живот.

3

Епаминонд е прочут като доблестен воин с невероятна физика, но и като невероятно добър пълководец и тактик. А също и с още по-редки и ценни качества като неподкупност и липса на жажда за повече власт. Той никога не се жени през живота си въпреки обществения и политически натиск над него да остави наследници, най-вече синове разбира се. На това обикновено той отговаря, че победата при Левктра е негова дъщеря, която ще живее вечно.

Сблъсъкът при Левктра се завръзва на 6 юли 371 пр.н.е. когато в Беотия пристига спартанският цар Клеомброт заедно с 10 000 хоплити (тежковъоръжени пехотинци) от Пелопонес за да подчини отново областта. Беотийците, които пресрещат нашественика са на брой едва 6000, но разполагат с по-добра конница от пелопонеската, както и с по-добър стратег в лицето на Епаминонд.

Той предприема неочакван от врага и от общоприетото подход. Дотогава бойния строй наречен фаланга винаги е построяван в права линия и с разполагане на най-елитните части в дясното крило („крилото на честта”), където Клеомброт разполага елитния си отряд от 700 спартанци, а на лявото си крило – по-неопитните войници на пелопонеските си съюзници.

Епаминонд обаче решава да разположи ядрото си, заедно със Свещения отряд, в левия си фланг (тоест срещу десния на Клеомброт), а по-слабия си десен да дръпне на по-задни позиции. Така докато достигне врага до по-слабите му задни позиции той губи време и се разпилява, паралелно с това и тиванската конница успява да надделее над пелопонеската.
Отделно поради по-малобройните си сили той не се старае да ги разтегне така, че да покрият целия по-дълъг противников боен ред, ами ги скупчва по-близо, особено в ядрото, където подсилва дълбочината на строя – въвеждайки цели 50 редици от хоплити с копия, вместо стандартните между 8 и 12.

Така силния фланг атакува двойно по-бързо, докато слабия отстъпва и увлича врага.

Скоро след челния удар на двете фаланги пада убит спартанският цар Клеомброт, елитните спартанци все още се държат достатъчно здраво и удържат, докато Пелопид не въвежда в боя срещу тях Свещения отряд и не резбива фалангата им обръщайки ги в бягство. Виждайки какво става на десния фланг моментално се разбягват и пелопонесците от центъра и от левия фланг. В битката загиват над 4000 пелопонесци и само 300 беотийци. Смайващо е и, че отрядът на легендарните спартанци дава цели 400 убити от общо 700, катастрофална загуба от която те дълго след това не успяват да се възстановят и тяхната слава постепенно започва да залязва.

Парадоксалното е, че в зората на тяхната слава и могъщество, когато се води най-емблематичната тяхна битка при Термопилите през 480 пр.н.е. срещу безкрайните персийски орди на Ксеркс спартанците са само 300 хоплита. Точно толкова колкото са и тиванците от Свещения отряд, които ги разбиват при Левктра.

Тяхната слава и доминация обаче трае доста по-кратко, едва около четвърт век. След внезапната смърт на Епаминонд в битката при Мантинея тиванците се връщат към традиционната си отбранителна политика и скоро след това Атина ги измества от водещата им позиция в Елада, много от съюзниците на Беотия започват да се откъсват от влиянието й преминавайки на страната на Спарта или Атина.

4

Така Елада отново влиза в период на изтощителни политически и военни противоборства, докато накрая от север не се появяват македонците водени от Филип ІІ, бащата на Александър. Който междувпрочем в младините си пребивава за известен период в Тива и вероятно именно от тиванската фаланга взима и доразвива бъдещия модел на страховитата македонска фаланга, която под ръководството на сина му ще разбие всички армии от Босфора до Индия в следващите десетилетия.

Това бележи и края на Свещения отряд, който също е прегазен от многобройните македонски войски в битката при Херонея през 338 пр.н.е.

Нито един боец от тристата тиванци от отряда не се предава, всичките остават да се бият докрай и умират заедно рамо до рамо с партньорите си. Откривайки телата им след битката Филип заявява пред хората си: „Ще убия всеки, който се осмели да каже, че тези мъже са вършили нещо низко!”

 
 

Кой са най-високо платените звезди

| от chr.bg |

Американският боксьор Флойд Мейуедър оглави класацията на сп. „Форбс“ за най-високоплатените звезди на развлекателната индустрия в света, а Джордж Клуни зае второто място с най-големите годишни приходи в кариерата си, съобщи Ройтерс.

На трето място е 20-годишната риалити звезда Кайли Дженър, благодарение на процъфтяващата ѝ козметична линия заради която е на път да стане най-младата милиардерка в САЩ.

Класацията на сп. „Форбс“ е съставена на базата на приходите от юни 2017 г. до юни 2018 г., преди да бъдат обложени с данъци.

Флойд Мейуедър е спечелил около 285 милиона щатски долара за този период.

Джордж Клуни е спечелил 239 милиона долара, след като е продал компанията си за производство на текила „Касамигос“ миналата година.

Благодарение на тази сделка той е с най-високи годишни приходи за 35-годишната си кариера в киното и телевизията.

На пето място е Дуейн „Скалата“ Джонсън със 124 милиона долара. Неговите приходи са най-големите от актьорство, отчетени от „Форбс“ за 20 години.

В челната десетка са също U2, Coldplay, Ед Шийран.

Водачът в класацията от миналата година Шон Диди Кумс сега е на 32 място.

 
 

6 филма, с които да загреем за „Mamma Mia: Here We Go Again“

| от chronicle.bg |

Изминаха десет години откакто най-печелившият мюзикъл на всички времена обиколи кината и се превърна в абсолютен хит, който и до днес не е загубил блясъка си. Ние обаче се чувстваме като една известна героиня от  киното, на която принадлежи репликата „it’s been 84 years…“. Изключително бавно минаваше времето от миналата есен, когато се разбра, че „Mamma Mia!“ ще има продължение.

Вече е време да си отдъхнем и да се настаним удобно в киносалона, защото вчера беше световната премиера на „Mamma Mia: Here We Go Again“, а след два дена младата Дона (Лили Джеймс) и компания отново ще запеят любимите ни хитове на ABBA и на българския екран.

„Mamma Mia: Here We Go Again“ ни отвежда назад във времето, когато Дона е още млада дипломантка в Оксфорд, но разбираме, че още тогава тя изгаря от желание да опита всички сладости, които животът може да предложи. Затова съвсем сама тя поема пътя първо към Париж, където се среща със спонтанния хипстър Хари, а после съдбата я отвежда към гръцкият остров Калокаири и двамата изкусителни младежи Бил и Сам. Втората част на мюзикъла се състои от двете паралелни истории на миналото и настоящето. Днес вече Софи (дъщерята на Дона) не е невинното момиче от първата част на мюзикъла, а решителен предприемач, готов да превърне хотела на Дона в истински рай за туристите. Всичко това е обединено от песните на шведската попгрупа.

Ако и на вас, също като на нас, ви е омръзнало да чакате и искате да оползотворите останалото време до 20 юли, ви предлагаме 6 велики филма, с които ще влезете в духа на „Mamma Mia: Here We Go Again“. Можете да ги видите в галерията горе.