АНС е следила онлайн-играчите

| от |
1
Както стана известно, Агенцията за национална сигурност (АНС) на САЩ и Британският център за правителствена връзка са следили Интернет-активността на онлайн-играчите на World of Warcraft притежателите на игровата конзола Xbox.

Специалните служби са събирали и анализирали кореспонденцията на играчите на чатовете World of Warcraft и са вербували сред геймърите потенциални информатори. Както смятат в специалните служби, онлайн-игрите са отлична възможност за събиране на информация за връзките на анонимни потребители на Интернет и за хакерски атаки. Специален интерес се проявява към ползването от играчите на видео- и звукова връзка, което позволява да се събират техни биометрични данни.

 
 

Дебора от Big Brother: в тинята, където й е мястото

| от Цветелина Вътева |

Това, че шоуто „Big Brother“ в същината си напомня „Игрите на глада“ и е способно да срине нечий живот изобщо не е новина, но въпреки това някои случки, които се разиграват в Къщата и на телевизионния екран, раздвижват обществената перисталтика.

Поредната жертва на Големия брат, е певицата Дебора – мис Видин, мис Северозападна България, фолк певица, известна с песента „Буба лази“ (според собствените й твърдения). Снощи тя бе изгонена от Къщата, след като поиска да напусне, обидена от дадения й прякор Мис Махмурлук, и в състояние на афект напсува Big Brother. А днес се появи в предаването „На кафе“ при Гала с тъмни очила, под тях – насинено око, разплакана, с твърдението, че трима души са я пребили пред дома й и признанието, че алкохолът й помага да се справи с паническите атаки, от които страда.

Цялата псевдотерапевтична среда, в която видяхме певицата – първо в изповедалнята на Big Brother, а и после и в „На кафе“, увеличава с телевизионната си лупа проблемите на една жена, които никак не са уникални. Псувнята по Големия брат може и да е безпрецедентна, но паник атаките, наливането с алкохол в опит за преодоляването им, истериите и насилието над жени са ужасно далеч от безпрецедентността. Те са ежедневие.

Ако има някакъв позитив от това, че една жена, която очевидно се нуждае от помощ и подкрепа, бе стъпкана в телевизионната кал, то това е прозрението, което може да удари някои хора, че Дебора е съвършено оформен прототип на жената-жертва на насилие.

Тя е слаба, психически неуравновесена, кастрирана от самоувереност, неспособна на самоуважение, емоционална лабилна, готова да каже „Обичам те“ на някой, когото не познава. Все неща, които карат човека да страда, и то да страда зверски. Неща, за които страдащият няма вина. И които го превръщат в лесна мишена за всички агресори, насилници и садисти, които надушват психичния дисбаланс у жените както акулите надушват кръв.

Онова, което видяхме при Гала, с изключение на самата Гала, която реагира искрено съчувствено и адекватно, е една показателна миниатюра за това с какво се сблъскват хората с чести психични проблеми у нас: пълно и тотално неразбиране, стената на Пинк от „Пинк Флойд Стената“, уж състрадателни, но всъщност укоризнени погледи. Докато певицата се изсипа емоционално и тотално се разля от рамките на приемливото поведение, коментаторите на Big Brother се държаха като набори на 90-годишен покойник на погребението му: с едно тихо, но натрапчиво внушение: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз в ковчега“.

Това е и големият проблем с домашното насилие. Не насилниците и не жертвите, а третите лица: съседите, които чуват виковете, но мълчат. Минувачите, които виждат, но не се обаждат. Зрителите, които гледат и се тюхкат, но след това си лягат с онази същата мисъл: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз“.

Не ме разбирайте погрешно: Дебора е на социалното дъно. Тя не се вписва в нито един шаблон на „успеха“. Тя е простовата, хистерична, невъздържана и не особено интелигентна. Но с извинение за популизма, преди да бъдем прости или софистицирани, хистерични или непоклатими, невъздържани или обрани, интелигентни или тъпи, ние сме първо хора.

И когато някой човек страда, не е ли здравата, първосигнална реакция да изпитаме емпатия? Явно не.

Шоуто си гледа рейтинга и това е нормално: разбира се, че Big Brother ще покаже Дебора как пие чаша след чаша вино, разбира се, че ще й даде прякор „Мис Махмурлук“. Всяка пукнатина в някой от съквартирантите, през която може да влезе провокация на кукловода, трябва да се използва. И това не е подсъдимо (дори морално), защото това е същината на това риалити и всеки, който влиза в него трябва да е наясно с рискове, които поема.

Голямата драма с Дебора не е в Big Brother, а в това, че нейният случай бързо надникна в мозъка на обществеността и през коментарите във Facebook и заглавията на жълтите медии стана ясно каква свинщина е вътре. Какъв примитивизъм, удобно заключен в позицията „Тя си е виновна, мани я тая пияница“.

Много обичаме да си чешем езиците за това колко е важно да се ограничи домашното насилие, колко е разпространено сексуалното насилие, и как хората не бива да бъдат стигматизирани заради временни психични разстройва, през които минават. Но ето че на ТВ екрана излезе една Дебора, с всичката си простота и антипатичност, и бързо ни показа, че можем само да си чешем езиците.

Но когато пред нас се появи жертва на насилие и на психичен проблем, всичко, което можем да направим е словесно да я смачкаме в тинята. Където й е мястото, нали.

 
 

Бойка Велкова и Мария Каварджикова са „Две“ за стотен път

| от chronicle.bg, БТА |

Бойка Велкова и Мария Каварджикова ще бъдат „Две“ за стотен път в Народния театър „Иван Вазов“ тази вечер - в 19.30 ч. на Сцена на 4-ия етаж двете талантливи актриси от първата ни трупа ще изиграят стотното представление по текст на Таня Шахова, съобщават от театъра.

В спектакъла под режисурата на Юрий Дачев участват също Ева Тепавичарова и Цветомира Даскалова, които се редуват в ролята на Безмълвната жена. „Две“ разказва историята на две титанични жени, свързани от любовта си към един мъж – Боян Пенев, и не само – Дора Габе и Елисавета Багряна. Бойка Велкова /Габе/ и Мария Каварджикова /Багряна/ въвеждат зрителите във вълнуващото съпреживяване на двете именити поетеси и интелектуалки, които съдбата събира в Дома на Съюза на писателите в Хисаря. Спомените и любовта ги сближават, раздалечават и събират отново. . .

DSC8321

„Има личности, които благодарение на страхопочитанието на пишещите, се превръщат в легенди с втвърдена политура. „Две“ не е текст с такива намерения и за мен това е ценно негово качество. Смешно е човек, който се занимава с театър, да вярва, че може да постигне цялата истина за хора, които ги няма, при това толкова многолики като Елисавета Багряна и Дора Габе.

DSC8790

Сцената не е място за спиритически сеанси, нейните възкресения са други – чрез игра и приемане на човешките несъвършенства като приближаване към света на големите“, казва Юрий Дачев за спектакъла, посветен на 120-годишнината от рождението на Елисавета Багряна и 125-годишнината от рождението на Дора Габе.

 

Следващото представление на „Две“ е на 11 декември.

 
 

Как се возвисихме с „Ибах ва“

| от Големият Лебовски |

Едноименната екранизация по успешния, уважаван и четен роман на Милен Русков „Възвишение“ се превърна в успешен, уважаван и гледан филм. Екранната версия допълнително засили поп-културното влияние на книгата и изведе специфичните лексикални достойнства на произведението в зоната на вайръл явленията. Влизането на „Възвишение“ в салоните, предшествано от солидна и наситена рекламна кампания, възвести новооткритата народна любов към архаичния български език от епохата на възраждането през XIX век, когато се развива действието в романа и филма.

Возвисяването на славата на старинните думи очаквано стигна своята сублимация там, където се пресичат хумористичното, сексуалното и забраненото – в многопластовия и епичен израз „Ибах ва!“. Едновременно дълбоко българско и универсално заклинание с древен дизайн и всеобхватно влияние върху колективното въображение, „Ибах ва“ може да бъде заплаха, пожелание, дистанциран коментар, зрелищна проява на вътрешния монолог, езиков инструмент за надъхване, запазена словесна марка на персонаж и монументален слоган от народа – за народа.

„Възвишение“ – особено в своето литературно проявление –  притежава многобройни интересни изречения и думи, но именно „Ибах ва“ бе призвано да остави трайна следа в публичната среда и да заживее свой собствен живот в зоните на (сравнително) свободно общуване, които наричаме социални мрежи и медии. А по-точно –  в така наречените български Facebook и българския Twitter. Това са тези анклави от дигиталните корпоративни гиганти, където се общува основно на български – с кирилица и шльокавица, примесени с пиктограмите на емотикон-манията.

Употребата на закачливия израз в дните преди и след премиерата на филма драматично нарасна. Цитатът премина през задължителните за кибрер кьошетата на интернет-а трансформации – от класическото и точно предадено „Ибах ва“, през шльокавизираното Ibah va и емотиконизираното IbahvaLOL:)))

Много пъти изразът е ползван, за да онагледи директна препратка към „Възвишение“ – хората са гледали филма, или препрочели книгата, и нямат търпение да дестилират всичко важно в кратък забавен пост. А „Ибах ва“ съвсем неиронично е есенциална отправна точка – в тази иконична и богата на символизъм композиция от букви са събрани някои основните художествени цели на романа и филма: хумор и стремеж към автентичност.

Изразът бързо зарази говоренето и надскочи цитирането, директно обвързано с „Възвишение“, за да се засели във всякакви поводи, примери и ситуации. „Пак ли се напихте? Ибах ва!“ , „Ибах ва, как ме излъгахте“, „Що не ми лайквате снимката, ибах ва“… Поквареното пожелание има универсално приложение и като всяка по-качествена и брутална псувня ще се радва на дълъг културен живот.

За разлика от някои наистина архаични и отпаднали от лексикона думи в романа, „ибах ва“ представлява лека модификация на израз, използван широко и дълбоко в съвременното неформално българско общуване. Ала в тази си вариация звучи някак по-забавно, по-допустимо и почти “фемили френдли“. Променете две букви – e вместо и, и вместо второто а –  и получавате правилния от днешна жаргонна (и софийска) гледна точка, но доста по-вулгарно звучащ вариант.

Освен като възрожденска препратка, „Ибах ва“ работи и като референция за функциониращи и днес български  диалекти. В някои региони изразът се ползва така и сега, а това го натоварва с допълнителен комедиен пласт.

„Възвишение“ удари лексикалния поп-културен вайръл джакпот с „Ибах ва“. Популярността на цитата е пример за влиянието, което успешни местни филми са в състояние да упражняват върху общуването. Преди години „Мисия Лондон“ постигна подобен резултат с репликата на Коцето Калки „Найс, а“. Няма нужда тези изрази да бъдат оригинални идеи на сценаристите. Понякога е достатъчно да вземат нещо интересно от някоя ниша, периферия или субкултура, да капитализират върху неговия мейнстрийм потенциал и да го превърнат в национално  жаргонно явление.

В друи случаи имаме жаргон, който директно „прави“ филмите – само си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен „Шменти капели“.

Тарикатските, гъзарски и готини изразчета са изключително важни за българското кино. Успешните филми в ново време са изключителна рядкост, а липсата на качествени сценарии е голяма беда за местната „индустрия“. Но ако успеете да поръсите своя филмов или тв диалог с лесно запомнящи се, забавни, органични и пристрастяващи реплики, значи сте си отворили път към сърцето на публиката. В някои случаи отделни расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други много по-важни елементи като режисура и операторска работа.

 

Българското кино разполага с богат каталог от реплики, които са се вградили в културната памет и лексика на нацията и много от тях играят с жаргона, битовите ситуации или са с комедиен дизайн :  „Риба, ама цаца…“(“Кит”, 1970) , „Турското ни кафе е виетнамско“ (Селянинът с колелото, 1974), „Въх, уби мъ!“ (Криворазбраната цивилизация, 1975), „Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам“ (Вилна зона, 1975) „Може да е “Сейко”, но е назад“ и „Аре прего, ма!“(Оркестър без име, 1982г.) “ – Ама и между софиянците имало големи серсеми. – Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има“(Баш Майстора – На море, 1982), „Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“ (Куче в чекмедже, 1982), „Като говориш с мен, ще мълчиш!“ (Дами канят, 1980)

 

„Ибах ва“ също се возвиси до пантеона на бг жаргона и задължителните филмови реплики местно производство.

 

 

 
 

Air France с нов полет: Париж – Найроби

| от chronicle.bg |

От 25 март 2018 г., клиентите на Air France ще могат да летят от Париж-Шарл де Гол до Найроби (Кения) с 3 нови седмични честоти. Полетът ще се изпълнява от най-новото поколение Boeing 787, в който са на разположение 30 места в бизнес, 21 места в Premium икономична и 225 места в икономична класи.

Разписание на полетите (местно време):

AF814: излита от Париж-Шарл де Гол в 20:50 ч., каца в Найроби в 6:00 часа на следващия ден.
Полетите ще се извършват в сряда, събота и неделя.
AF815: излита от Найроби в 8:20 ч., каца в Париж-Шарл де Гол в 15:50 часа.
Полетите ще са в понеделник, четвъртък и неделя.
Тези полети ще се бъдат споделени и ще се извършват с партньора Kenya Airways. Така клиентите ще се възползват от 10 седмични честоти между Париж и Найроби, като 3 полета ще се извършват от Air France и 7 от Kenya Airways. Освен това, като продължение на Найроби, клиентите на Air France ще могат да пътуват до 23 регионални дестинации *.

Тази нова услуга на Air France е в допълнение към ежедневния полет на KLM, между Амстердам-Схипхол и Найроби.

Най-доброто от Air France до Найроби

На борда на последното поколение Boeing 787 на Air France, клиентите ще се насладят на комфортно пътуване:
• Най-новите салони на Air France за дълги разстояния – върхови постижения в небето в бизнес класата (30 места), комфорт за всички в новата Premium икономична (21 места) и обновена икономична (225 места) класи;
• Използване на WiFi мрежа, адаптирана към нуждите на клиентите (от 20MB до 200MB на цени между € 5 и € 30);
• Осветление, което се адаптира към различните фази на полета;
• Люк, който е с около 30% по-голям от този в подобни самолети и оборудван с електронна система за затъмняване;
• Подобреня във въздушното налягане и влажността правят пътуването още по-комфортно.

Няколко думи за Найроби

maxresdefault

Найроби е най-големият град в Кения и вход към многобройните природни паркове в страната, която е известна с богатата си дива природа. Кенийската столица е популярна дестинация за градски екскурзии, включващи музея „Карън Бликсен“, който трябва непременно да се посети и известния колоритен закрит градски пазар, където африканските деликатеси са в изобилие.

*Кисуму и Момбаса в Кения, Ентебе в Уганда, Буюмбура в Бурунди, Лусака, Ндола, Ливингстън и водопадите Виктория в Замбия, Хартум в Судан, Джаоджи в Майот, Морони на Коморските острови, Лилонгве в Малави, Дар ес Салам, Килиманджаро и Занзибар в Танзания, Кигали в Руанда, Адис Абеба в Етиопия, Мапуто и Нампула в Мозамбик, Хараре в Зимбабве, Лубубаши в Демократична република Конго, Джибути и Сейшелите.