Англия залага на шистовия газ

| от |

Англия смята да се преориентира към шистовия газ, а приходите да влага в държавен фонд, от който да се възползват и идните поколения. Критици на проекта обаче се съмняват доколко той ще има реален икономически ефект, предава Дойче веле.

През януари британският премиер Дейвид Камерън заяви, че Англия вече залага „изцяло на шистовия газ“. Добивите от Северно море намаляват и от почти десет години насам Великобритания е принудена отново да внася петрол и природен газ. Затова правителството насочва поглед към шистовите залежи на петрол и газ. В Лондон са изчислили, че добивът на шистов газ би могъл да създаде 64 500 нови работни места. Все още този добив се намира в проучвателен стадий – главно в района на Северна Англия. Службата за геоложки проучвания предполага, че там има залежи от около 400 трилиона кубически метра шистов газ.

Поуки от миналото?

Намерението на управляващите да създадат държавен фонд, който да се финансира от приходите от шистовия газ, изглежда обаче малко прибързано, като се има предвид, че добивът по метода фракинг е доста оспорван. Консерваторът от Горната камара на британския парламент лорд Ходжсън иска още отсега да проправи пътя за създаването на подобен фонд. „Трябва да намерим начин всички да усетят ползи от наличието на тези ресурси, които някой ден ще се изчерпят. Бъдещите поколения също имат право да получат част от приходите“, казва той.

Лорд Ходжсън е горещ привърженик на създаването на държавния фонд. За целта той иска да прокара допълнение към британския закон за инфраструктурата и твърди, че и финансовият министър стои зад тази концепция. И действително, миналата седмица финансовият министър Джордж Озбърн заяви в интервю за BBC, че подобен фонд би могъл да допринесе за това парите да се използват смислено, вместо „да се прахосват“.

Във Великобритания се говори за подобен държавен фонд още от 60-те години на миналия век, когато започва добивът на петрол и природен газ в Северно море. Идеята обаче така и не беше осъществена. Може би поради това мнозина във Великобритания имат впечатлението, че приходите от конвенционалния добив на петрол и газ потъват нейде, без да остава нещо за идните поколения.

Примерът Норвегия?

Планът на лорд Ходжсън предвижда половината от приходите от шистов газ да бъдат влагани в държавен фонд, откъдето да не могат да се теглят годишно повече от 4 на сто. В това отношение Англия взима пример от Норвегия и нейния „правителствен пенсионен фонд“ /GPFG/, който междувременно е натрупал 716,4 милиарда евро. Фондът, за който отговаря финансовият министър в Осло, междувременно е най-големият държавен фонд в света, а и пример за отличен мениджмънт. „До избухването на финансовата криза почти никой не се интересуваше от нашия фонд. Впоследствие обаче и други правителства започнаха да обмислят създаването на подобни държавни фондове и се ориентираха по норвежкия модел“, заявява президентът на фонда Михаел Мадуел. Той обаче не вярва, че замисленият от Обединеното кралство фонд може да стане толкова голям, колкото норвежкия. Лорд Ходжсън също признава, че : „населението на Норвегия е едва една десета от населението на Обединеното кралство, но Норвегия има несравнимо по-големи залежи на петрол и природен газ от Великобритания“.

„За“ и „против“

Фракингът е доста оспорван метод за добиване на шистов газ, защото се смята, че крие значителни рискове за околната среда. Под голямо налягане се впръсква смес от вода и химикали, която разбива скалните масиви и изхвърля на повърхността шистовия газ. Природозащитниците се опасяват от замърсяване на подпочвените води и въздуха, а поддръжниците на метода смятат, че въпросните опасения са силно преувеличени.

Други критици на фракинга във Великобритания посочват, че добивът на шистов газ не може да започне преди 2020 година, поради което е „съмнително, че методът ще доведе до намаляване на зависимостта от внос или до значително намаляване на цените на суровината“.

Дали пък плановете на правителството за създаване на държавен фонд не са „отчаян опит обществеността да бъде положително настроена към фракинга“, пита се Хелън Римър от природозащитната организация „Friends of the Eаrth“. Не, гласи отговорът на Мелиса Старк от отдел „Нови енергии“ в консултантската фирма „Accenture“. Правителството постъпва „правилно като създава стимули за всички. Дори и застрашените от добива на шистов газ общини ще имат изгода от държавния фонд. Не виждам нищо лошо в това“, казва тя.

 
 

От днес марихуаната в Канада е легална

| от chronicle.bg |

Сенатът в Канада легализира марихуаната с 52 гласа „за“, 29 – „против“ и два – „въздържали се“. Решението влиза в сила от днес.

Канада е първата страна от Г-7, и втората в света след Уругвай с подобна пълна легализация.

Това беше едно от предизборните обещания на премиера Джъстин Трюдо. Той отбелязва, че с легализирането се атакува незаконната търговия и лицата, които са замесени в нея. Също така, законната търговия с марихуана ще привлече инвестиции за милиарди в страната. Самият премиер казва, че е пушил трева с приятели няколко път, дори и докато е бил депутат.

Законът, разбира се, съдържа стриктни регулации и спира мафията да навлезе и завладее легалния бизнес. Не се допуска участието на офшорни компании в бизнеса и се води публичен регистър. Притежанието за лична употреба е ограничено до 30 грама, да ползват марихуана имат право само пълнолетни граждани над 18, в някои райони 19 години. Регулации има и в рекламата на коз.

За медицински цели марихуаната е легална в Канада от почти 20 години.

Chronicle.bg учтиво Ви напомня, че за хора, които ще пребивават в Канада по-малко от 6 месеца, визи няма.

 
 

Новият филм на Ралф Файн „Рудолф Нуреев: Бялата врана“ – къде, кога и защо

| от Киномания 2018 |

Новият филм на Ралф Файнс за живота на виртуозния балетист Рудолф Нуреев е сред акцентите на Киномания 2018. Единствената прожекция е на 23 ноември от 19:00 часа в зала 1 на НДК.

„Рудолф Нуреев: Бялата врана“ е заглавието на третия филм на Ралф Файнс като режисьор. Той проследява живота на един от най-легендарните балетни артисти за всички времена. Сценарист на продукцията е Дейвид Хеър („Часовете“, „Четецът“).

Филмът е базиран на книгата „Рудолф Нуреев: Животът“ от Джули Кавана и се фокусира основно върху установяването на артиста в Париж в разгара на Студената война.

По думи на самия Ралф Файнс, това което го е подтикнало към историята на Нуреев, е: „Силата на млад изпълнител, който е жаден да разбере кой е като артист и като човек. Силата на неговия дух, неговата решителност, това са неща, които истински ме вълнуват. Има една нишка във филма: трябва да се целиш по-високо, винаги по-високо“.

Изпратен в Града на светлината като част от балетната трупа на елитния театър „Киров“ (името в съветския период на днешния Мариински театър), талантливият Нуреев моментално се влюбва в Париж. За ужас на агентите на КГБ, които следят изкъсо всяка негова крачка, артистът редовно посещава Лувъра, възхищавайки се на произведенията на изкуството, и обикаля парижките клубове, заедно с чилийската наследница Клара Сент.

Убеден, че ще бъде убит, ако се върне в родината си, Нуреев търси политическо убежище в Париж и успява да се върне в Русия,едва години по-късно, когато майка му е на смъртно легло.

Филмът се връща и към ранните години на големия артист – от раждането му в транссибирската железница, през трудното му детство, когато страстно отстоява идеите си, до младежките му години и сложната му сексуалност във времена, в които Студената война разрушава всеки стремеж на съветски артист да преследва световна кариера.

Главната роля се изпълнена от руския танцьор Олег Ивенко, който прави внушителен филмов дебют. В образа на Клара Сейнт – жената, помогнала на Нуреев да се установи в Париж, когато бяга от руския режим, влиза Адел Екзаршопулос (позната от „Синият е най-топлият цвят”, показан на Киномания 2013). Ралф Файнс пък се превъплъщава в ролята на известния по това време танцов педагог Александър Пушкин (не поетът от XIX век), който до 1950 г. е учител на Нуреев и вижда в него повече от чисто технически умения, запленен от страстта, с която танцува.

Филмът е завладяващ портрет на един брилянтен, енигматичен артист, чиито талант и темперамент го правят призван да разтърси не само света на балета, но и този на международните отношения.

 
 

Науката ни показва лицето на Бог, прилича на Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Вижте ги един до друг. Не можете да кажете, че не си приличат!

Разбира се, веднага в главите ни изниква един конкретен въпрос: Как е съставен образът на Господ? Това е станало по следния начин: 511 християни са участвали в изследване, в което е трябвало да изберат снимки хора, които според тях приличат най-много на Бог, а финалният образ е съставен от изборите им.

Психолози от Университетът в Северна Каролина – Чапъл Хил накарали участниците в изследването да разгледат хиляди двойки човешки лица (избрани на случаен принцип) и да изберат кое от двете им прилича повече на божествено. Най-предпочитаните изображения след това са били комбинирани в едно чрез специален софтуер.

Може би приликата на резултата от изследването с фасона на Илън ни показва, че искаме господ да е модерен човек, гладко избръснат и с младежки вид, за разлика от класическия образ на възрастен брадат дядо в облаците. 

Изследването също така показва, че хората виждали много от себе си в образа на Бог. Младите хора виждали образа му по-млад, афро-американците го виждали като афро-американец, а хората, които се смятали за по-красиви, вярвали, че и господ е по-скоро красив.

Всичко това като че ли обяснява защо резултатът си прилича с Илън, който изглежда доста като средностатистически бял мъж.

Това буди въпроса: дали ако вземем снимките на 511-те човека от изследването и ги минем през същия софтуер няма да получим горе-долу същия образ?

„Склонността хората да вярват, че Бог има общи черти с тях, е в тон със стандартната егоцентричност“, казва професор Кърт Грей, автор на изследването. „Хората често проектират вярванията и чертите си върху другите. Нашият експеримент показа същото.“

В крайна сметка излиза, че лицето на господ е лицето на човешкия род.

 
 

Най-смешните шеги за надписа „Локо София“ на мемориала в Хирошима

| от chronicle.bg |

Както всички вече знаете, вандали-осветители от Софийската опера надраскаха мемориала на жертвите от ядрената бомба в Хирошима. 

Това отприщи бурно обществено възмущение, сравнимо и напомнящо на това с колебливо наредените плочки на ул. „Граф Игнатиев“ преди няколко седмици. Обикновено хуморът е най-лекия начин за преживяване на срамни ситуации като тези.

В резултат на това интернет беше затрупан от хумористични колажи. Най-добрите от тях събрахме в днешната ни галерия.

Ако искате да видите най-смешните реакции на плочките по „Графа“ – ето линк!

Припомняме, че вандалите вече са уволнени от Операта, а Външно министерство поднесе своите извинения.

Директорът на Операта Пламен Карталски в съобщение до медиите осъжда „този вандалски акт, който засяга по недопустим и непристоен начин паметта на жертвите на атомната бомбардировка от 06.08.1945 г.“

Въпреки това шегите продължават:

44308769_1972777469479515_2045881265990664192_n