Андрей Ковачев: Еврозоната е двигателят на европейската интеграция

| от |

Въпросите в това интервю са зададени от най-активните ни читатели и са публикувани напълно  БЕЗПЛАТНО, като част от борбата ни за истински европейски дебат по време на кампанията. Едни и същи въпроси бяха изпратени до водещите кандидати в листите на основните проевропейски партии. От днес в рамките на няколко дни ще публикуваме отговорите на тези, които имат какво да кажат. За нас мълчанието на останалите дава също толкова ясни отговори.

10322794_10152496043414560_4752188733826981220_n

 

Нашият въвеждащ въпрос: Представете себе си в две изречения и причината да се кандидатирате в едно.

Казвам се Андрей Ковачев. Кандидат съм за член на Европейския парламент от листата на ПП ГЕРБ. Включих се в политическия живот на България поради огромното си разочарование от т. нар. „преход“ в България. Участвам отново в тези избори, защото смятам, че европейската интеграция е шансът на България да навакса изоставането си, до което доведоха комунистическата диктатура и доминирания от нея и Държавна сигурност преход.

Божидар Божанов: Подкрепяте ли стандартизирана европейска електронна идентификация (т.е. стандартен електронен подпис в личните карти на всеки европеец) и какво бихте направили, за да се реализира.

Подкрепям я, защото улеснява гражданите в тяхното ежедневие. Освен че позволява на потребителите по-сигурно да пазаруват on-line, тя стимулира изграждането на „електронно управление“ в публичния сектор, като така се повишава ефективността и на държавните институции. Все още в редица сектори възможностите на информационните технологии не се използват достатъчно – да вземем за пример българското здравеопазване. Електронната идентификация е част от т.нар. „европейски дигитален пазар“. В момента европейските институции, в това число и Европейският парламент, разглеждат редица предложения, свързани със завършването на дигиталния пазар, който все още не функционира достатъчно добре, така че да подсилва Единния пазар на стоки, услуги, капитали и работна сила в Европейския съюз. „Дигитална Европа“ е основен приоритет за политическото семейството на Европейската народна партия, за чието реализиране ще работя.

Асен Ненов: Тъй като безкраен икономически растеж на физически ограничена планета е невъзможен, коментирайте защо стремежът към икономически ръст измества нуждата от социално развитие?

Това е най-голямото предизвикателство пред Европа – как да създава нови, но ефективни икономически предприятия с ограничените ресурси, с които разполага. На това настояват партиите от семейството на Европейската народна партия. Там са работните места и социалните придобивки. Ако сме конкурентоспособни, а това се постига чрез политиките на ЕС, европейските стоки и услуги ще имат пазар и на други континенти. Тогава Европа е силна и богата и носи на гражданите ползите, за които е създадена. Без европейската интеграция нашият континент ще бъде маргинализиран и действително ще изпита недоимъка и оскъдицата на ограничените икономически ресурси. Има обаче политически сили, които популистки спекулират с легитимните страхове на хората. Те проповядват повече бюджетни разходи, независимо че записват дълг на сметката на децата си. И пропускат да кажат, че висок жизнен стандарт и социални придобивки не могат да бъдат постигнати без инвестиции, водещи до икономически растеж.

Александър Найденов: Позиция по темата правораздавателни органи на наднационално ниво?

Няма справедливост без ефективно правосъдие. За да работят добре и да постигат целите си, изпълнението на политиките на ЕС трябва да може да бъде санкционирано от наднационални правораздавателни органи. Има предложение за създаването на такива институции – напр. Европейска прокуратура, – което подкрепям. Тя ще следи за злоупотреби с парите на европейските данъкоплатци. Корупцията е проблем във всички страни-членки на ЕС. Има изчисления, според които тя възлиза на 120 млрд евро на година. Това приблизително е бюджетът на ЕС за една година. Този проблем също трябва да търси решение на европейско ниво, без да се фокусира единствено върху България и Румъния. 

Ще се опитате ли да насърчавате политики за привличане на студенти от други ЕС-държави към България, дали под формата на Еразъм+ програми или в друг контекст?

Програма Еразъм е може би най-популярната сред младите хора политика на Европейския съюз, заедно със свободата да пътуват и учат в друга страна-членка. В България също идват студенти по програма Еразъм. Но трябва да сме реалисти – за да бъде привлекателна страната ни за чуждите студенти, тя трябва да им предлага това, което те търсят: нови знания, добра технологична база, програми, преподавани на чужди езици. Има български университети, които предлагат тези възможности, и виждаме, че те са атрактивни за чуждите студенти и имат добро сътрудничество с университети от други страни. Вземете Техническия университет в София. Тези добри примери трябва да станат повече – тогава българското образование ще е предпочитано както от българските, така и от чуждите студенти. Това, което българските евродепутати могат да направят е да ангажират информационните си центрове в служба на младите хора – да предоставят информация за политиките на ЕС, които им помагат да намерят път в живота си. Към мен са се обръщали много млади хора точно с такива въпроси.

Елица Златева: Какво е отношението ви към идеите за Европа на различни скорости и ако не са съгласни, как в качеството на евродепутати как смятат да противодействат? По кои важни за България въпроси смятате, че е ключово да си сътрудничат с останалите български депутати в европарламента?

Като вице-президент на Съюза на европейските федералисти и част от Групата евродепутати „Спинели“ съм привърженик на изграждането на Европа във федерална посока. Преди няколко месеца заедно с колегите ми излязохме с предложение за нов Основен договор за Европейски съюз. В него донякъде е залегнала идеята за Европа на няколко, но доброволни скорости. Трябва да има механизми, които да позволяват на група държави да задълбочават интеграцията помежду си, а тези, които към момента не са готови  или не искат да участват, трябва да са свободни да го направят на по-късен етап. От друга страна, държави, които спъват интеграцията в редица политики, трябва да могат да преосмислят членството си, но да не пречат на останалите да вървят напред. Европа не може да става заложник на националния егоизъм и краткосрочните партийни интереси и проблеми на една или друга страна или партия.

С българските ми колеги винаги сме координирали позициите си по редица важни за България въпроси: защитата на правата на българските общности зад граница, Шенген и използването на европейските средства за България.

Пламен Станчев: Въпрос, предполагащ отговор само с „да“ или „не“. Ако бъдете избран, ще станете ли депутат в ЕП?

Да

Борис Луканов: Трябва ли хора да бъдат наказвани, затова че пушат марихуана или затова, че са свалили филм или музикален албум от интернет чрез торент сайт? И как разбирате понятието свободен и неутрален интернет?

Това е въпрос, който се решава от страните-членки. Практиката е различна. Дебат по този въпрос трябва да се води на национално ниво.

Правото на всеки на достъп до информация не бива да бъде ограничавано, но когато тази информация е обект на авторско право, то трябва да бъде гарантирано. Действащото законодателство трябва да бъде спазвано и да не бъде прилагано селективно.

10339659_10203124234760081_5099410432890115131_n

Емил А. Георгиев: Какво ще предприемете, за да изведете България от периферията на ЕС, съответно за да я въведете в неговия център? 

В периферията на ЕС са тези, на които не може да се вярва, тези, които злоупотребяват с доверието и солидарността. Точно в такова положение е България в момента с правителството, подкрепяно от БСП, ДПС и Атака. Авторитетът, който правителството на ГЕРБ върна на България, беше загубен. Както и досега ще работя за това несправедливостите на българския политически живот да достигат до европейските партньори на България, защото това е в интерес на българските граждани.

А пример за нещо положително, свързано с България, което ни връща в центъра на европейските политики, е инициативата, която аз подкрепих, за равен достъп до качествено здравеопазване. Създадохме Партньорство, което ще сложи на една маса пациентите, лекарите и сестрите, производителите на лекарства и медицинска техника и тези, които взимат решения. То ще бъде основният мотор на една политика на ЕС в областта на здравеопазването.

Ася Стоянова: ЕП активно изразява позиция по отношение на кризата в Украйна и действията на Русия. Като евентуален европейски депутат от България, каква би била вашата позиция, в това число относно бъдещето на Южен поток?

С колегите ми евродепутати от ГЕРБ защитаваме ясна позиция: ние сме „за“ Южен поток, ако този проект отговаря на българските интереси и не задълбочава енергийната зависимост на страната.

Но в България имаме огромен проблем. Промените, които БСП внесоха в Закона за енергетиката по повод строителството на Южен поток, нарушават европейското законодателство (т. нар. Трети Енергиен пакет). Страната ни е проводник на руски интереси в ЕС. Това бе заявено и от председателя на Европейската комисия Барозо. Германските медии изразяват същата оценка. България пречи на ЕС да диверсифицира енергийните си източници и да намали енергийната си зависимост от Русия. По този начин обричаме не само българските, но и всички европейски граждани на несигурност и високи цени на енергийните доставки. Затова европейските ни партньори оттеглят доверието си от България.

В българския национален интерес е да развиваме собствени енергийни ресурси, като например потенциала, който имаме в Черно море. 

Как бихте действали, ако в конкретна ситуация се окаже, че позицията на европейската партия, в която членувате, противоречи на интересите на българския народ, но действително заявените интереси, не онези, избирателно припознати от Вашата българска партия? Ще пренесете ли в ЕП порочната практика да се гласува единодушно партийно, а не по лично убеждение и съвест?

Всеки евродепутат гласува по съвест. Това е правилото в Европейския парламент. Разбира се, ние принадлежим към различни европейски политически семейства и се стараем вътре в нашите партии да има консенсусно решение по съответните въпрос. Невинаги това е възможно, затова независимо, че сме в една политическа формация, ние гласуваме в съответствие с нашата съвест и национален интерес.

Иван Петров: Какво смятате да направите относно по-бързото присъединяване на България в US VWP, тъй като сме страна членка на ЕС, а всички страни трябва да бъдат с еднакви права. 

През целия си мандат, като единствен български евродепутат в Делегацията на Европейския парламент за връзки със САЩ, съм настоявал пред колегите от американския Конгрес за недискриминационно отношение към всички европейски граждани – радвам се, че европейските институции приеха промени в законодателството, които се базират на принципа на реципрочността и ако САЩ и Канада не свалят визите за българите, то ЕК може да наложи временни визови ограничения за техните граждани.Приетото законодателство е един много добър пример за европейска солидарност.

Радослав Радев: Какво е отношението Ви към идеята за създаване на институции на еврозоната, съответно по-интегрирана група в рамките на ЕС? Къде е БГ в тази конфигурация?

Смятам, че еврозоната е двигателят на европейската интеграция и тя остава отворена за присъединяване на всички останали страни от ЕС, когато те поискат и са готови за това.

Аз принадлежа към организация – Съюза на европейските федералисти, – която отстоява изграждането на Европейски федерален съюз.

Пак казвам – дали ще можем да използваме възможностите на членството ни в ЕС зависи само от България. Докато имаме „експертно“ правителство като това на Орешарски, Европа ще бъде далечна химера и пропуснат шанс за развитие. България е в много сериозна политическа и морална криза – криза на доверие, криза на справедливост.

Димитър Краев: Подобно на фокуса на България в рамките на СИВ върху развиване на ИТ, какъв е според Вас Value proposition-ът на България към Европейския съюз в 140 символа?

Работя за България, в която не съветската логика на СИВ, а предприемчивият дух, Единният европейски пазар и върховенството на закона, гарантиращо един добър инвестиционен климат, определят икономическото ни представяне и просперитет.

Какво е отношението Ви към бъдещото разширяване на Европейския съюз? И по-конкретно към казусите с евентуален прием на Турция и Украйна?

Отношенията между Европейския съюз и Украйна са тема, по която работих като евродепутат в предишния си мандат. В момента ЕС няма политическа воля, нито е готов да предложи членство на Украйна, но трябва да подкрепя украинското общество по пътя му към демокрация. Украйна се нуждае от европейска перспектива, защото именно тя ще гарантира, че промяната е необратима. Затова приветствам подписването на политическата част от Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна, по което бях докладчик за Европейската народна партия. То ще бъде от помощ за украйнските институции и обществото в адаптацията им към европейското законодателство и политики.

На сегашния етап пълноправно членство на Турция е немислимо, но с нея трябва да продължат да се водят преговори за приемане на европейското законодателство, спазване на човешките права и регулиране на конфликтите със съседни страни. За нас е важно да имаме надежден и прогнозируем партньор и съсед, който спазва европейските правила и норми и поетите международни ангажименти, като напр. реадмисионното споразумение между ЕС и Турция.

Одобрявате ли настоящата монетарна политика на Европейската Централна Банка /ЕЦБ/, характеризираща се с количествени улеснения и предоставяне на лесен достъп до капитал на отделните икономически субекти? Бихте ли подкрепили от тази гледна точка започването на процеса на присъединяване на България към Еврозоната, планирано за 2015 г.?

Формално ние изпълняваме критериите за участие в Икономическия и валутен съюз. Присъединяването към еврозоната обаче трябва да бъде прозрачно за гражданите и да е съобразено с макро-икономическите параметри на страната и оценките за икономическото й представяне в средно и дългосрочен план, за да избегнем обратен ефект. Важно е каква покупателна способност стои зад българския лев и еврото в момента. Българската икономика трябва да укрепне още и в следващите няколко години да постигне растеж и сериозно увеличение на БВП. А за тази цел трябва да използваме максимално средствата на европейската солидарност по еврофондовете. Това са инвестиции, които помагат на страната да участва в политиките на Европейския съюз и я подготвят за въвеждането на единната европейска валута „еврото“.

Къде виждате границата между солидарността на отделните страни-членки и получаването “на готово” на средства? Смятате ли, че ефектът от субсидиите (напр. земеделските) е положителен и какви промени смятате да инициирате?

Селското стопанство е икономическа дейност, която е силно зависима от природните условия, от рязката промяна в цените на земеделските продукти. Системата на плащания има за цел да предпази земеделските производители от тези рискове, като гарантира производството. Тази политика се промени значително. С всяка реформа на Общата селскостопанска политика се създават възможности за въвеждане на пазарни елементи в нея, както и стимули за опазване на околната среда и повишаване на качеството на храните. Не мисля, че това са средства, които се дават „на готово“. Тази политика е необходима и получава помощ на европейско ниво – значителна част от бюджета на ЕС, – за да бъде гарантирана продоволствената независимост на Европа от останалия свят.

А що се отнася до солидарните средства, които България получава за развитие на своите региони, там нещата са съвсем различни. Водещ е проектният принцип и постигането на една цел: направената инвестиция да създава добавена стойност за много икономически агенти. Погледнете Пловдив – инвестициите в тази част от индустриалната зона на града, разположена в близост до магистрала „Тракия“, нарастват. След като правителството на ГЕРБ пусна в експлоатация липсващия участък от магистралата, който бе изграден с европейски средства, стоките стигат до пазарите  по-бързо, по-евтино и по-сигурно. Средствата на европейската солидарност са инвестиции, които помагат на страната да участва в Единния европейски пазар. Това е истинската полза от членството в ЕС. По време на мандата ми като евродепутат 2009-2014 настоявах България да получи повече средства по еврофондовете, както и за опростяване на правилата, така че те по-лесно да стигат до гражданите и бизнеса. Ще продължавам да предоставям информация за възможностите за използване на регионалните фондове.

Стратегия на постепенно уеднаквяване или такава на изграждане на конкурентни предимства трябва да следва Европейския съюз при определянето на секторните си политики, напр. данъчната си политика? 

ЕС е инфраструктура, която помага на пазара и пази конкуренцията в него. Световната търговска конюнктура се променя ежечасно и европейските производители трябва да са гъвкави. Следователно и европейските политики трябва да имат гъвкави инструменти – не да спъват, а да следват изискванията на пазара. Трябва ни „повече Европа“. Не уеднаквяване и самоцелни инвестиции, а изграждане на механизми там, където те не съществуват, или реформи – там, където не работят добре.

Кои биха били 3-те Ви първи стъпки, за да намали Европейския съюз енергийната си зависимост от трети страни (в т.ч. Русия, САЩ, ОАЕ)?

Изграждането на Европейски енергиен съюз ще е един от основните ми приоритети. Той ще се управлява от Европейски енергиен орган, който в бъдеще ще купува енергийни суровини на една цена за всички 28 страни-членки. В момента България купува газ от Русия на по-високи цени от много от страните-членки на ЕС, с което техните икономики получават конкуренти предимства пред нашата.

Вътрешният енергиен пазар в ЕС трябва да бъде завършен, а това означава да бъдат изградени двупосочни интерконекторни връзки между всички страни и да бъде надмогнат националният егоизъм при енергийните доставки, за да не сме подвластни на правилото „разделяй и владей“.

Смятате ли, че България трябва да се възползва от възможностите за миграция и преквалификация на жители на други страни-членки на Европейския съюз при решаването на демографския си проблем?

По този проблем трябва да мислим дългосрочно. Решаването му минава през това страната ни да стане привлекателно място за собствените си граждани. Тогава младите хора ще намират перспектива и щастие в Родината ни, ще са мотивирани да създават семейства и повече деца. А и част от българите, напуснали страната, ще се завърнат.

Разбира се, ако страната ни предлага привлекателна инвестиционна реда, сигурност, върховенство на закона и добър жизнен стандарт, то тя ще бъде притегателна и за гражданите страни-членки на ЕС.

Изисква ли интеграцията на малцинствата единна европейска стратегия или е локален проблем на България? Какво е мнението Ви за желанието за автономия на отделни групи в Италия /Венеция/, Испания /Каталуния/ и др.?

Интеграцията може да бъде успешна, само ако има добро взаимодействие на трите нива на управление – европейско, национално и местно. Страните-членки не могат да се справят сами. Що се отнася конкретно до интеграцията на ромите от 2012 г. ЕС има стратегия, която страните-членки изпълват, а Европейската комисия оценява напредъка им в няколко области: жилищни условия, заетост, здравеопазване, образование.

Относно сепаратистките настроения в някои страни, смятам, че те са функция както на икономически предпоставки, така и на нерешени от миналото исторически такива. Уреждането на тези въпроси трябва да става само в рамите на законово установения ред в съответната страна и при спазване на международното право. При евентуално излизане от състава на една страна-членка на ЕС съответното ново формирование излиза и от състава на самия Европейски съюз  и, ако желае да е част от него, трябва наново да кандидатства за членство.

Подкрепяте или отхвърляте възможността за продажба на недвижими имоти на жители на други страни-членки на Европейския съюз? В тази връзка, какво е отношението Ви към количеството на необработвани и пустеещи земи в България?

България е част от Европейския съюз и всички европейски граждани имат право да купуват недвижими имоти във всяка страна-членка, така както и българските граждани могат да купуват имоти във всички останали 27 страни-членки.

В България голяма част от собствениците и наследниците на земя живеят в града и малка част от тях искат да се върнат към обработване на земята. В една пазарна икономика обработването на земята зависи от предприемчивия дух на собствениците и инвеститорите, а държавата е длъжна да гарантира такива условия, които да мотивират печелившо селско стопанство.

На колко езика бихте могли убедително да аргументирате напр. казус по интеграцията на ромите в Европейския съюз с евентуални Ваши колеги от Европейския парламент?

На немски и английски език.

Кое свое лично качество смятате за най-голямата си слабост?

Вярата в доброто и предоверяването, което е и слабост, но и голяма сила.

Каква би била Вашата кауза в Европейския парламент? Постигането на коя конкретна цел би била обективен измерител за успеха на Вашия мандат като европейски депутат? /Моля за конкретен отговор, който да бъде ясно измерим/

Ще работя за повече ангажименти на ЕС в здравеопазването, за изграждането на Европейски енергиен съюз и защита правата на българските общности зад граница.

 
 

Бродуейският хит „Исус Христос – суперзвезда“ идва у нас

| от chronicle.bg, БТА |

Бродуейският хит „Исус Христос – суперзвезда“ ще има три представления у нас – на 5, 6 и 7 април от 20.00 ч. в зала 1 на НДК.

След няколкото български постановки през последните години, този път пристига оригиналният и най-успешен бродуейски мюзикъл за всички времена от композитора Андрю Лойд Уебър и майстора на лириката Тим Райс. В главната роля е звездата Тед Нийли, който играе Спасителя в едноименния филм на Норман Джуисън и постави рекорд с над 2000 представления на „Исус Христос – суперзвезда“ на Бродуей, Уест Енд и останалите големи сцени по света.

В екипа са 55 забележителни артисти, музиканти и технически специалисти.

Наричан още първата рокопера, шедьовърът ще потопи зрителите в дните преди Възкресението на Спасителя – последните дни на Исус от влизането му в Йерусалим, през Тайната вечеря и Разпятието до Светото Възкресение, които ще бъдат разказани от световни звезди на мюзикъла. Хитовете Gethsemane (I Only Want to Say), I Don’t Know How to Love Him, Could We Start Again Please?, Superstar и много други ще звучат от сцената в зала 1 на НДК.

Премиерата на „Исус Христос суперзвезда“ е през 1971 г. Представянето на спектакъла на Бродуей предизвиква обществени спорове, противоречиви оценки и протести от религиозни групи. През 1973 г. в Израел е заснет филмовият вариант на мюзикъла с режисьор Норман Джуисън и Тед Нийли в ролята на Спасителя. Преди това рокоперата е позната на публиката като музикален албум, в който партията на Исус е изпята от Иън Гилън от „Дийп пърпъл“.

През 1972 г. рокоперата получава пет номинации за наградата „Тони“ – за музика, либрето, актьор в мюзикъл – на Бен Верийн за ролята му на Юда, сценичен дизайн, костюми и осветление. През същата година Бен Верийн печели отличието на Световните театрални награди, а Уебър – за най-обещаващ композитор.

Следва награда „Тони“ през 2000 г. за най-добро възстановяване на мюзикъл и последно през 2017 г. – най-престижната британска награда „Лорънс Оливие“ за завърнал се на сцена мюзикъл.

 
 

Джерард Бътлър осинови българско бездомно куче

| от chronicle.bg |

Актьорът Джерад Бътлър е осиновил кученце от България. Той пусна снимка с новия си любимец във Facebook.

„Благодарен съм за новото малко кученце в живота ми. Тя беше бездомна и я видях, докато снимах на планина в България. Открадна сърцето ми“, пише актьорът в социалната мрежа.

Актьорът е бил няколко пъти в България и е споделял, че много харесва страната ни.

 Бътлър е известен с ролите си в „300“, „Фантомът от операта“, „Код: Олимп“ и др., а все още може да го гледате по кината в апокалиптичната лента „Геобуря“.
 
 

Най-мокрите модели на бански от Instagram

| от chronicle.bg |

Навън вече е студено, гадно, мокро (в лошия смисъл), хората са намръщени, а на всичкото отгоре скоро ще завали и сняг. И така в следващите в няколко месеца. Изминалото и следващото лято изглеждат все по-далечни. Лятото обаче, дори в идните месеци, може да бъде една идея по близо, ако следваме най-секси моделите на бански… в Instagram. Какво по-лесно (и приятно) от това?

Тези жени никога не пътуват само с един бански в сака. Защото това облекло им стои нечовешки секси. И разбира се, защото изкарват пари от това.  За нас е повече от приятно да ги виждаме в различни бански костюми. Именно те са инфлуенсърите, които откриват следващото модерно облекло за лятото.

В случай, че искате да помечтаете за лятото, банските, плажа, морето и хубавата плът, сме подбрали най-секси моделите на бански в Instgram. Едва ли ще навреди на някого да ги последва – на нас със сигурност не ни навреди. Вижте в галерията горе жените, които превърнаха ваканциите си в печеливш бизнес.

 
 

МОТИВ: ЗИМЕН ПЪТ – камерна вечер за ценители в ново арт пространство

| от chr.bg |

На 24 ноември в „Къщата на София“, ул. „Миджур“ 12, българската публика за първи път ще има възможността да чуе на живо класически романтизъм в изпълнение на баритона Айвън Лъдлоу, акомпаниран от пианиста Даниел Тонг в първия за сезона концерт МОТИВ: ЗИМЕН ПЪТ от известния, вече 3 годишен, цикъл за камерна музика, който тази година стартира с нова артистична концепция.

Музикантите ще разгърнат красотата на чувствата в едно от най-забележителните произведения на Франц Шуберт – “Зимен път”, композирано по стиховете на Вилхелм Мюлер. Романтичното настроение ще пренесе зрителите в епоха, в която чувствата са били музика, а думите – страст.

Самият  Шуберт е твърдял, че тези песни са го завладявали повече от всичко, което е написал, защото напълно се е сливал с поетичните образи.

Ivan-Ludlow

Айвън Лъдлоу солира на едни от най-престижните европейски оперни сцени като Неапол, Сполето, Париж, Лион, Атина, Тулуза, Уелска Национална Опера, Страсбург, Марсилия, Бордо, Лозана и много други. Роден в Лондон, но израсъл в Брюксел, той е възпитаник на Гилдхол Скуул и Националното оперно студио. Айвън е изнасял рецитали из цяла Европа и САЩ, като често си партнира с Даниел Тонг – пианист на Лондонския Бридж ансамбъл.

DanielTong

Събитието в „Къщата на София“ е само първият от шестте камерни концерта от цикъла МОТИВ 2018. Всеки месец българската публика ще има щастието да преживее по едно събитие с изпълнители, наградени от престижни европейски и световна конкурси, които концертират на легендарни световни сцени. Неподражаемите по рода си камерни вечери ще дадат нов облик на музикалната сцена – изпълнителите ще представят изкуството си пред камината, в артистичната среда на елитната галерия, в непосредствено общуване с публиката по особено емоционален начин. Местата в залата ще бъдат не повече от 50, а организаторите ще допълнят специалната атмосфера на вечерта с комплимент за всеки гост.

Kashtata-na-Sofia

Билети: на касите на Eventim в страната, онлайн на www.eventim.bg или преди събитието в „Къщата на София“, ако има останали свободни места.