Американците и тяхното щастие на всяка цена

| от chronicle.bg |

Американците искат да бъдат щастливи. Стремежът към щастие е неотменимо право на всеки американец според Декларацията за независимост.

Но някои скорошни проучвания откриха странен парадокс: преследването на щастието има лошия навик да прави хората нещастни. Оказва се че лудата гонитба на заветното щастие ни прави по-невротични и нещастни и е плод на американската култура.

Брет Форд от Калифорнийския университет прави лонгитюдно изследване на активния стремеж към щастие на територията на страни, които значително се различават в културата си: САЩ, Германия, Русия и държавите в Източна Азия. Студенти в съответните държави са били изследвани с въпросник, който е измервал тяхното физическо и психологично благополучие, тяхната мотивация да бъдат щастливи и степента, в която виждат щастието като социален феномен. Докато за някои от изследваните лица щастието е нещо лично, то други го свързват със социалните ангажименти и помагането на други хора.

Форд и колегите му са анализирали данните, търсейки как тези фактори корелират един с друг в различна културна среда. Резултатите, публикувани в Журнала по експериментална психология, сочат, че преследването на щастие всъщност води до по-ниско ниво на удовлетвореност при американците, докато при руснаците, германците и източно-азиатците, търсенето на щастие резултира в по-ясно усещане за щастие.

„Въпреки че силната мотивация да се преследва щастие на всяка цена очевидно е свързана пряко с чувството за нещастие, установихме че това е валидно само в американското общество. Очевидно връзката между тези две неща е културно обусловена“.

Влиянието на културата върху устрема към щастие е свързан с дефиницията за щастие в различните държави. Русия и Източна Европа са се обособили като по-колективистични, групово ориентирани народи. За сметка на това, германците и американците имат индивидуалистична ориентация. Колективистичните нации търсят начините да бъдат щастливи през обществото. И тъй като връзката с другия е добър предиктор на благополучието, това може да обясни защо всъщност тези хора се чувстват по-щастливи.

И все пак е трудно да приемем, че мотивацията за щастие не означава стъпка по-близо до самото щастие. Според Форд пребиваването в една култура, която е себе-центрирана може да доведе до усещане за липса на принадлежност и фрустрация.

Друг аспект на нещата е фактът че силното желание за щастие може да доведе до погрешното впечатление, че на всяка цена трябва да бъдем щастливи. И когато това не се случва, може да се почувстваме разочаровани, да изгубим вяра в себе си и в крайна сметка да сме по-нещастни.

 

 

 

 

 
 

Почина актьорът Стефан Илиев

| от chronicle.bg |

Напусна ни актьорът и дългогодишен председател на Съюза на артистите в България Стефан Илиев.

Тъжната вест е оповестена от сайта на Съюза на артистите в България, актьорът е председател на организацията в продължение на 15-години – между 1990 и 2005 година.

Стефан Илиев е роден е на 25.06.1935 г. в Истанбул. Завършва актьорско майсторство при Н.О. Масалитинов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1958. Дебютира в ролята на Дженаро в „Лукреция Борджия” от Виктор Юго в ДТ – Габрово. Работи в Драматичен театър – Габрово (1958 – 59), Драматичен театър – Плевен (1959 – 60), Драматичен театър – Перник (1960 – 64), Народен театър за младежта (1964 – 66), Театър на поезията и естрадата (1966 – 69), Театър „София” (1969 – 90), МГТ „Зад канала” (от 1990). Сред по-големите му роли в театъра са: Авакум Захов в „Спящата красавица” – А. Гуляшки, Херцогът в „Скъперникът рицар” – А. С. Пушкин, Поручикът в „Поручикът и Марютка” – Б. А. Лавреньов, Браун в „Опера за три гроша” – Б. Брехт, Гьоринг в „Червено и кафяво” – Ив. Радоев, Вершинин в „Три сестри” – А. П. Чехов, Сър Оливер в „Училище за сплетни” – Р. Шеридан, Г-н Смит в „Плешивата певица” – Й. Йонеско и др.

Поколения зрители го помнят от филмите: „Пленено ято”, „Между релсите”, „Конникът”, „Отклонение”, „Свобода или смърт”, „Осмият”, „Господин Никой”, „Един миг свобода”, „Откраднатият влак”, Трудна любов”, „Зарево над Драва”, „Този истински мъж”, „Магистрала”, „Малката русалка”, „Да изядеш ябълката”, „Снимки за спомен”, „Куче в чекмедже”, „За госпожицата и нейната мъжка компания“, „Забравете този случай”, „Петък вечер”, „О, господи, къде си?” и др.

Стефан Илиев е носител на наградата на САБ, ИКАР 2015 за Чест и достойнство.

 
 

Актрисата Мишел Уилямс се сгоди

| от chr.bg, БТА |

Актрисата Мишел Уилямс се сгоди за финансовия консултант Андрю Юмънс, съобщи Контактмюзик.

„Тя иска добър мъж и стабилно семейство“, каза неин близък през сп. „Ю Ес Уикли“.

Мишел Уилямс има 12-годишна дъщеря Матилда от покойния актьор Хийт Леджър. Тя трудно преодоля трагичната му смърт преди почти 10 години.

Актрисата предизвика предположения, че може да се е запътила към олтара, защото на церемонията за наградите „Златен глобус“ носеше пръстен със сърцевиден диамант. Тогава тя каза, че това е само „красиво бижу“.

Слуховете за връзката на Мишел Уилямс и Андрю Юмънс започнаха през юли 2017 г., когато бяха видени заедно в Рим. Тя снимаше там „Всичките пари на света“.

 
 

В памет на Долорес О’Риърдън от Cranberries

| от chr.bg |

Както ви съобщихме: Долорес О’Риърдън, вокалистката на Cranberries, почина внезапно на 46 години в Лондон.

Нека с тази галерия си вземем последно сбогом с прекрасната Долорес.

Долорес Мери Айлийн О’Риърдън Бъртън беше ирландска певица, композитор и текстописец, вокал на групата Cranberries.

Ще я запомним и със соловата й работа: песента „Ave Maria“ за саундтрака на филма „Страстите Христови“, „Mirror Lover“ за албума на немския електронен проект Jam & Spoon и песента „Pure Love“ (2004), в която пее в дует с известния италиански певец Дзукеро.

 
 

“Дъвка за балончета” влезе в Топ 10 на най-гледаните български филми

| от chr.bg |

С 60 352 зрители “Дъвка за балончета” влиза в Топ 10 на най-гледаните български филми за последните 20 години (според статистиката и боксофис данните, публикувани от Националния филмов център). 6 седмици след официалната премиера лентата държи интереса на публиката с ръст на зрителите, пълни зали и опашки за билети.

“Успехът на филма ни радва много. Цифрите са си цифри, но това, което наистина ни прави щастливи е реакцията на публиката – има хора, които гледат филма по два, по три пъти, разговорите в залите след прожекция, това, което ни пишат.”, споделят от екипа. “Изпратиха ни снимки на цели класове, които са се събрали десетки години след завършване и са гледали филма заедно. Един фен дори беше обиколил всички снимачни локации. Публикта на “Дъвка за балончета” наистина е прекрасна.”

Заради големия интерес в по-малките градове в края на февруари ще бъде организирано турне на филма по екраните там.

“Много хора ни пишат, искат да видят филма, а нямат такава възможност. В Монтана дори е била организирана специална прожекция по настояване на публиката. Получихме покани и от българи в Холандия, Белгия, Великобритания.”, обясняват от продукцията и обещават да търсят възможности да отговорят на интереса.

“Дъвка за балончета” разказва историята на първата любов и ни връща към детството през 80-те години. В главнитероли са Теодора Духовникова и Иван Юруков. Режисьор на филма е Станислав Тодоров – Роги.

Зад сценария на “Дъвка за балончета”, който спечели наградата на “Златна роза”, стоят Теодора Маркова, Георги Иванов, Тео Чепилов и Невена Кертова, създали и сценариите на най-популярните български сериали. Зад камерата е Владимир Михайлов. Във филма участват и актьорите Валентин Ганев, Жорета Николова, Малин Кръстев, Диана Димитрова, Цветан Даскалов, Димитър Живков, Искра Донова и Борис Георгиев. Най-много овации в киносалоните обаче събират децата-актьори Аглея Гумнерова, Андрея Захариев, Валентин Александров и Калоян Лалов. Музиката е на Калин Николов, а в саундтрака влизат и парчета на група “Остава” и братя Аргирови.

Копродуценти на „Дъвка за балончета“ са Нова Броудкастинг Груп и Dynamic Arts. Филмът се разпространява в кината у нас от “Лента”.

zala-lumier-duvkazb

Освен любовна история, лентата разказва за децата на 80-те години, които пораснаха с Некерман, колекциите картинки от дъвки и стрелбата с фунийки. Действието се развива паралелно между 1988 година и настоящето и проследява съдбата на четири хлапета. Калин (35) е талантлив рекламист, отегчен от живота. Биляна (35) е авантюристка, която не знае какво иска. Като деца двамата са част от щура банда, която всеки ден попада в различно приключение. Съвсем по детски те си обещават да се оженят, но обстоятелствата ги разделят. Двамата се срещат случайно 25 години по-късно. През петте дни, които имат заедно, те си спомнят детството, мечтите и забравеното обещание.