Американският министър на отбраната Чък Хейгъл подава оставка

| от |

Американският министър на отбраната Чък Хейгъл ще подаде оставка, предаде БНР.

Очаква се по-късно президентът Обама лично да оповести оттеглянето на Хейгъл.

Според вестник „Ню Йорк Таймс“ военният министър подава оставка заради критиките към кампаниите в Афганистан и срещу групировката „Ислямска държава“.

 
 

Мечтите, които няма да се сбъднат, ако спреш да работиш в офис по 8 часа на ден

| от chronicle.bg |

„Ще напусна офиса и ще работя от вкъщи на свободна практика!“

„Ще напусна, защото ме ограничава стоенето от 9 до 5 в офиса.“

Или върховното:

„Ще напусна, за да се развивам, защото не искам да влизам в машината на фиксирания 8-часов работен ден.“

Мисли, които се въртят в почти всяка милениалска глава. Прекрасни на теория, трудно осъществими на практика.

Добавете към тези „аргументи“ и някой чиклит роман и представата е на една ръка разстояние. Напускате работа, на втория ден пиарите на „Ив Сен Лоран“ се свързват с вас, за отидете на Малдивите и да ви снимат голи за рекламата на новия им парфюм. После звънят от „Прада“, „Гучи“ и свършвате на корицата на септемврийския брой на „Воуг“.

Или пък на третия ден след напускане на работа от комитета на „Пулицър“ ви пишат, че сте награден за невероятната ви поезия, вдъхновена от момичето от Люлин 3.  Следват тонове бестселъри и участия в риалити шоута. Остава само да треснете молбата си за напускане на бюрото на шефа.

Да, работата всеки делничен ден от 9 до 5 е нещо крайно досадно. Както впрочем и половината живот. Разбира се че да прекарваш осем часа на ден, пет дни в седмицата на едно бюро в офис, заедно с още десетина колеги и денят ти да минава под ритъма на щракащи клавиатури, не е най-прекрасната работа. В един момент омръзва. А днес милениалите са на върха си и упорито скандират колко ограничаващо е да работиш по 8 часа на ден в офиса. Мисълта за самостоятелно индивидуално развитие е все по-изкушаваща.

Прекрасно, дано се случи на всеки, който го пожелае. Нека все пак уточним няколко неща, които няма да ви се случат (особено у нас), ако напуснете работа и решите да пишете своя собствена версия на чиклит роман.

Няма да изживеете своя „Яж, моли се и обичай“. Знаем, че дори тези, които наричат книгата „боклук“, искат да им се случи същото, но не – няма. Дори Елизабет Гилбърт е трябвало да работи поне 16 години в офис, докато си позволи да напусне. Още повече, (и това тя самата го казва), тя подписва договор с издателство да напише точно тази книга, което й отстъпва финанси, за да пътува 3 месеца в Италия, 3 в Индия и 3 в Бали. Така че нещата са с една идея по-подсигурени и човек е с една идея по-опитен преди да се впусне в подобно начинание. Та да, няма да направите околосветско пътешествие и да издадете бестселър. Но може да пробвате с булевардна стихосбирка (защото ще я пишете на някой булевард) „Яж, пости и се надявай“.

Няма да срещнете съвършената любов. На ментално ниво ще бъдете твърде заети да мислите как ще вържете двата края. А на материално, голяма е вероятността да не си платите интернета или телефона и да останете без Facebook, Tinder, Grindr и всичките съвременни способи за запознанство с нови хора и „опознаване на нови култури“. А вечеринки вече няма…

Няма да превърнете таланта си в кариера за милиони. Историята просто не познава такъв случай. Стивън Кинг е работил много време в обществена пералня още преди да напише „Кери“. Тенеси Уилямс е работил три години във фабрика за обувки и пише всеки ден, предимно нощем. Чак след години идват „Трамвай Желание“ и „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Джоан Роулинг години наред е била учителка. Схванахте ли идеята? Свободата си има цена. И тя винаги е 8-часов работен ден. За всички, дори за онези с яките снимки – човекът зад апарата е много вероятно да е, както казва приятелка на приятелка, „некво IT”.

Няма да можеш да обвиняваш никого. Мда, когато си в екип с още 15 човека все има на кого да стовариш вината за собствените си грешки. А това, всички знаем, е много сладко. И е много кофти, когато нямаш избор, че твоята тъпотия си е само твоя тъпотия. Помислете за това преди да напуснете.

Няма да откриеш вътрешното си Аз, което да те направи щастлив и блажен. Няма и да усетиш свободата. Ще усетиш просто временното блаженство да не зависиш от определена група хора. Но много скоро ще дойде следващата такава. И ще откриеш, че си още по-далеч от свободата.

За да не кажете сега, че мразим милениалите и сме черногледи, ето няколко прекрасни неща, които Ще ви се случат:

Ще си плащате сами осигуровките.

Ще пиете по-малко (защото пиенето е пари)

Ще ходите повече пеша (защото и пътуването е пари)

Ще преотктриете сладостта на краткотрайните флиртове (защото дълготрайните връзки изискват някаква минимална стабилност в чудото, наречено живот)

Ще заздравите връзката с мама, тате и баба (да са живи и здрави и дълго да ви гледат)

И накрая нека само уточним, че няма нищо лошо в стремежа на човек към самоусъвършенстване, свобода и професионално развитие. Лошо е , когато мечтаем правопропорционално на възможностите си.

 
 

Виена си е Виена: 10 начина да усетиш виенския дух в София

| от Теодор Спасов |

„Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на немците – и у нас има кой да ги яде…“ – това казва алековият герой Бай Ганьо, когато неговият създател го пита дали е съчетал търговията с розово масло с приятна разходка из спретнатите виенски улички.

И преди, и днес Виена е емблемата на Европа. Няма нашенец, който да не иска да посети този красив град. Да, Виена си е Виена. Но има начини, по които може да усетиш духа на австрийската столица, докато прекарваш своя пореден безгрижен уикенд в София. Ето как…

1. Направи си виенско кафе за закуска

Щом изсипеш утринния енергетик от джезвето – просто го налей в една от малките чаши от секцията в хола на баба ти, пръсни му малко сметана и ето ти изискано виенско кафе! Замисли се – има ли смисъл да даваш 5 евро за това във Виена, след като може да си го осигуриш и вкъщи за 50 стотинки?!

2. Иди на сладкарница

Виенската сладкарница си е виенска – няма спор. Но пък няма спор и в това, че захарта си се захар и в София, и във Виена. Пък и във виенските сладкарници няма баклавички, тулумбички и целувки, както в типичната софийска сладкарница! Как живеят тези виенчани без аромат на тулумба и бозичка – нямам идея. Ама не ти, а те губят.

3. Разходи се край Перловската река

В София няма голяма река, както Виена си има Дунав. Но пък когато вали тук, почти всяка улица се превръща в река! А когато не вали – просто разходи пудела по Евлоги Георгиев и всичко ще е точно.

4. Направете кръгче по Околовръстното

Добре, вярно е, че Околовръстното, макар и кръгло, не може да се сравнява с Рингщрасе. Но пък защо геометричната фигура, образуваща се от Патриарха, Ботев, Сливница и Левски, да не може? Образува ли се нещо като кръг? Образува се. Има ли тук-там сгради във Виенски стил по тези улици? Има. Нима още не си обул маратонките за двучасова разходка?!

5. Качи се на Витоша

Няма съмнение, че Витоша е най-красивото бижу на София. Зелената прелестница по нищо не отстъпва на австрийските Алпи, като дори със сигурност ги превъзхожда в едно отношение: къде в алпийските хижи има толкова вкусен варен боб?!

6. Разходи се по Оборище

По тази китна софийска уличка, на която живеят не малко от представителите на културните среди, е пълно с кооперации от времето преди Втората световна. Малко от тях отстъпват по красота на централните виенски сгради, в които апартаментите са десетки пъти по-скъпи. Пусни се от Невски до Канала и ето ти Виена!

7. Седни в някое кафене

Какичката в близкото кафе може да не е чак толкова любезна, колкото са сервитьорките по Рингщрасе, но пък е къде-къде по-хубава. Клаудия Шифер пасти да яде пред нея! Поръчай си една бира и ще си чук!

8. Гмурни се от 10 метра на Дианабад

И да не е скок от 10 метра, просто се гмуркай в софийските басейни през лятото. И не се съобразявай да не напръскаш някого. Може да не се казваш Ганьо Балкански и да не си се плицикал в банята във Виена, но пък се казваш Иван Иванов и си отишъл на плаж! Нека цяла София разбере това!

9. Иди на опера

Освен сатиричен, военен и народен театър – в София има и голяма и много красива опера! Влез в костюма от абитуриентския/от сватбата (в зависимост от житейското си положение) и заведи своята елегантна фрау/фройлайн на първото председавление в програмата. Дори и да заспиш от скука, надали във виенската опера може да видиш нещо кой знае колко по-различно.

10. Пий бира на Народния

Каквото и да си говорим, най-вероятно е да срещнеш млад представител на български интелектуален елит тъкмо докато пиеш бира в градинката пред Народния театър или на „Кристал“. С другарче от тези свещени за софийското младежко съсловие райски градини можеш да си говориш за абсолютно всичко, което може да дискутираш и с някой изтупан виенски интелектуалец, ухаещ на фрезии от 10 метра и носещ часовника на дядо си.

***
Виена си е Виена, но пък и София си я бива, нали?!

 
 

Лятото дойде, къде си бе, момче

| от |

Официално стана лято, а вие не сте готови ни най-малко. И нямам предвид мобилно-операторското „готови ли сте за лятото“. В това отношение сте готови – имате си телефон, имате си там някакви безплатни минути, обхват и т.н. Говоря за друга подоготовка, която трябваше да започне още след като свърши почивката миналото лято.

Хубавите неща стават бавно. Затова е лесно да си дръпнеш Instagram, но си е 8-часов работен ден, докато нагласиш снимките. Събрахме няколко неща в списък, който да следвате, за да ви е по-хубаво лятото. Защото ви обичаме и искаме да сте добре!

Тело

Момче, не може да отидеш на морето с шкембе и без бицарки. Ще те помислят за някой женен. Фитнеса си е половин квартира – някакви мадами се разхождат, топло е, има душове, гардеробче. Няма от какво да те е страх. Освен, разбира се, от мисълта, че всички са много по-добри от теб. Но това е само мисъл – всъщност всеки е там да гледа себе си, ти не ги интересуваш.

Ако пък си преклаено кльощав, никой няма да те забелязва, така че в известна степен няма проблем. Само гледай да не разтвориш във водата.

Колата

Летни гуми се слагат веднага и се поправя климатикът, защото ако караме на отворени прозорци, ще ни се развали кичарата. Също и няма да можем всички (не само хората в колата – всички хора на планетата) да чуваме екскуизитно подбраната плейлиста на флашката, забодена като Ескалибур в таблото.

Резервация на хотел

Всички обичаме свободата (която всъщност е безвремие) на палатковия живот – той ни избавя от възлите на живота. Има обаче един възел, от който не искаме да ни избавя. Това е санитарният възел. Ако имате пари, наемете си място със стени. Стените са дълбоко подценена технология. В момента, в който стане март месец, с дружината трябва да сте се разбрали вече къде ще заморите това лято. Това е перфектното време да се направят резервации, защото е рано и местата са по-евтини.

Да скъсаш с гаджето

За какво ти е гадже бе, момче! Все едно да отидеш на дискотека по домашни дрехи. Хората идват от други държави тук – гладни ли ще ги държиш. Срам нямаш ли! Чехия знаеш ли къде е? Знаеш ли колко път са били тия момичета – да не мислиш, че е от любов към морето. Махай гаджето и като те пита „Ама защо?“, кажи й: „За родината, Гинче! За майка България!“

Само като се ударите по едно-две в барчето с девойките и тръгнеш да оправяш външната политика, гледай да не е с братски отношения.

Да си излекуваш рашовете и гъбите

Никой не иска да ти гледа пъпките и мазолите, достатъчно е че ти гледат голите ходила. Добрата новина е, че пясъкът и морето ще те изшкурят добре, така че няма голямо притеснение около това. Става въпрос, ако е нещо по-тегаво, да го зачистиш предварително. Иначе влиза ли се в битка с ръждясал меч.

 
 

Иън Макюън ще бъде сред гостите на CineLibri 2018

| от chronicle.bg |

Фестивалът за кино и литература CineLibri е културно събитие, което не е за пропускане. Поради ред причини, но тази година към  очевидните, които няма да споменаваме, е добавена още една – Иън Макюън. 

Най-награждаваният английски писател ще гостува на фестивала „Синелибри“, който тази година ще се проведе от 11 до 24 октомври. Макюън е първият обявен именит гост за предстоящото четвърто издание на кино-литературния фестивал, който представя филми, адаптирани по художествени произведения. Тук е мястото да вметнем, че преди няколко излезе трейлърът на следващия филм по книга на Макюън – „The Children Act“ („Законът за детето“) с участието на Ема Томпсън в главната роля.

Иън Макюън е роден на 21 юни 1948 г. в Алдершот, Великобритания и e носител на наградите „Букър“, „Уитбред“, „Джеймс Тейт Блак Мемориал Прайз“ и още много престижни отличия (общо 6 пъти е номиниран за „Ман Букър“ и 2 пъти за международната награда „Ман Букър“).

Британецът е автор на 15 романа, преведени на над 30 езика. Повечето от книгите му имат успешни филмови адаптации, на които той е сценарист. Шедьовърът „Изкупление“ е номиниран за „Оскар“ в 7 категории, включително за най-добър филм, и печели още петдесет награди, в това число две „Златен глобус“. В рамките на CineLibri 2018 българските зрители ще могат да видят някои от екранните интерпретации по негови произведения. Само през изминалата 2017 г. са филмирани три негови книги – „На плажа Чезъл“, „Законът за детето“ и „Дете във времето“, като „На плажа Чезъл“ ще има своята софийска премиера наесен.

Четвъртото издание на „Синелибри“ ще представи над 300 прожекции, 40 премиери, много специални гости, събития и емоции. Фестивалът тази година ще обърне специално внимание на любовта във всичките й форми и ще протече под мотото „Любов между редовете“.