Амазонските тропически гори са се появили след климатични промени преди 2000 години

| от |

В Амазония вероятно е имало ливади, преди климатични промени преди около 2000 години да доведат до израстване на тропически гори, сочат резултатите от изследване, цитирани от Ройтерс.

Tropicheska-gora-1024x768

Те оборват широко разпространеното виждане, че най-голямата тропическа гора на планетата е по-древна. Появата на европейски болести след прекосяването на Атлантическия океан от Христофор Колумб през 1492 г. също е допринесла за израстването на гори, причинявайки смъртта на туземното население в района, което се занимавало със земеделие. „По-вероятно е доминиращата екосистема да е била саваната, вместо днешните тропически гори“, заяви ръководителят на изследването Джон Карсън от университета в Рединг, Англия, имайки предвид южната част на Амазония. Учените поясниха, че промяната към по-влажен климат, предизвикана вероятно от естествена промяна на орбитата на Земята около Слънцето, е довела да израствана на повече дървета преди около 2000 години.

Учените открили големи количества полен в древни седименти в съседни езера, а това навежда на мисълта, че районът е бил покрит със савана. Открити са също данни за засаждане на царевица, а това сочи, че местните хора са се занимавали със земеделие. Амазония традиционно е смятана за древна гъста тропическа гора, заселена с ловци и събирачи на плодове. През последните няколко години археолози заключиха, че туземното население живеело в гората, но се занимавало със земеделие в незалесените площи.

Новото изследване обаче стига до извода, че в някои райони гори просто не е имало. Резултатите показват, че местните хора в Амазония преди 2500 – 500 години са били земеделци, а не събирачи на плодове, отбелязват авторите на изследването. Според Карсън вероятно една пета част от площта на Амазония е била савана преди да настъпят въпросните климатични промени, а останалата част е била покрита от гори. Резултатите от изследването са публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences.

С БТА

 
 

Великите превъплъщения на Том Ленк

| от chronicle.bg |

Том Ленк е небезизвестен актьор, разпознаваем предимно заради ролята си на Андрю Уелс в сериала „Бъфи, убийцата на вампири“.

Откакто Ленк навърши 41, стана по-креативен отвсякога и започна да пресъздава модните аутфити на знаменитостите.

Том заимства идеи за тоалетите си от премиери, фотосесии, червени килими пр. и използва единствено подръчни материали, които има у дома си, за да се въплъти във визията на някоя звезда.

В Instagram профила му публикува резултатите, а те са обезоръжаващо смешни.

Вижте ги в галерията! А ако искате да следите Ленк в новите му превъплъщения , може да го направите тук.

 
 

Крисчън Бейл с нова радикална промяна

| от chr.bg |

Крисчън Бейл, който обожава да променя теглото и външния си вид за роля, се показа в новия си вид.

Актьорът ще влезе в ролята на Дик Чейни в нов филм, чието работно заглавие е „Backseat“.

За целта той се е подстригал „0 номер“ и е наддал видимо. До скоро ходещ с брада, той е и гладко обръснат.

С появата си Крисчън промотира и другия си нов филм „Hostiles“ (режисьор Скот Купър), в който си партнира и с Розамунд Пайк („Gone Girl“).

За да качи всичките тези килограми, Бейл казва просто: „Ядох много пайове“.

Дик Чейни е 46-ият вицепрезидент на САЩ (2001-2009). Филмът разказва за службата на Чейни като вице на Джордж Буш, решенията, които е взимал, и политиките му, които влияят на целия свят.

Стив Карел ще играе секретаря по отбраната Доналд Ръмзвелт, а Сам Рокуел ще е самият Буш. Ейми Адамс е съпругата на Дик Лин.

 
 

„Проблемът не е в цигарите“, каза той и запали фаса от земята

| от Евелина Бонева |

Ставам сутринта на 16 ноември. Влизам в хола, паля цигара и чета, че било ден против тютюнопушенето. Писна ми от тия против нещо си. Ден против алкохола, ден против секса, ден против канализационните шахти.

Никога не съм се опитвал да откажа цигарите и не мисля и да се опитвам. Знам, че са вредни, но реално не ми пречат. Доставят ми удоволствие, част са от идентичността ми, успокояват ме, дават ми самочувствие и не мисля, че ми пречат или че аз преча на някого с тях.

Оправям се за работа набързо, взимам душ, слагам храна на котката и излизам. Точно съм стигнал до първия етаж и се сещам, че не съм взел боклука, а имам някакъв страх, че няма да съм загасил някой фас, боклукът ще се подпали и котката ще изгори. Връщам се до четвъртия етаж, подпирам се на вратата и дишам две минути преди да вляза. Проклетите стълби все едно стават все по-високи и все повече, може би все пак трябва да започна да мисля за смяна на жилището с място, на което има асансьор. Събувам се, защото мразя да влизам вкъщи с обувки и всичките им бактерии, взимам проклетия боклук и отново слизам.

Тръгвам по улицата, днес съм с тролея. Виждам го отдалеч и понеже закъснявам, тичам, за да го хвана, само че явно не съм достатъчно бърз и го изпускам. Дишам тежко, паля цигара.

Пристигам в офиса, отварям си мейла. 16 непрочетени съобщения, май ще изпуша една цигара и после ще ги отварям. Отивам в кухнята, мамка му! Забравил съм си запалката. Обикалям офиса да искам от колегите запалка, но никой няма! Проклетите непушачи с тяхната претенция и снизходителна физиономия, когато казват „Нямам огънче“. Загрявам котлона в кухнята, на който колежките си топлят обедните супи, паля оттам, само че си опарвам пръста.

Налага се да сляза до аптеката да си купя лепенка, защото ме боли.

Като се връщам на бюрото, пристига шефът, който иска някакви неща. Това ме изнервя и ми се допушва, мамка му! Свършили са ми цигарите. Слизам до долу, времето никак не е готино. Вали суграшица, тротоарът е една огромна локва с кал. Взимам си цигари и се връщам в офиса. Преди да започна да бачкам, си прехвърлям цигарите в табакерата, защото гнусните, порнографски снимки с операции на бели дробове и давещи се деца ме отвращават.

Синът ми е на 3 години, а не съм забелязал да се дави от цигарения дим вкъщи. Дави се, когато е болен, което се случва през една седмица, когато ходи на детска градина. А децата там не пушат. Изводът? Проблемът е в детските градини, а не в родителите-пушачи.

Фейсбук е пълен с призиви да не се пуши днес, защото е ден против тютюнопушенето. Майка им стара, все едно светът няма по-големи проблеми и точно цигарите са най-голямата драма. Или все едно непушачите не умират от рак. Дядо ми пушеше като комин, а живя до 88. Брат му също пушеше и умря от рак на 49. Изводът? Все едно е.

Следобед имаме оперативка и когато се опитвам да взема думата, се задавям и кашлям 20 минути. Докато се съвзема, оперативката е свършила и всички най-досадни задачи са делегирани на мен. Никаква колегиалност.

Краят на работното време е близо, довечера съм на парти. Сипвам си едно малко уиски, паля цигара и е време да тръгвам.

Жена ми идва да ме вземе с колата, мрънка, че като вляза, колата се усмърдява на цигари. То и нейният дъх не е много готин сутрин, ама нищо не казвам.

Партито е в няк’ъв салон за „ивенти“, където не се пуши. Липсват ми старите времена, когато се пушеше навсякъде. Жена ми казва, че тогава е трябвало да си пере дрехите, с които е била на заведение същата вечер и да си мие косата, защото й вони възглавницата. На мен никога нищо не ми е воняло, аман от претенции.

Излизам навън да пуша, а времето вече съвсем се е скапало, вали сняг и е сигурно -30 градуса. Умирам от студ, освен това няма кой да ми прави компания. Здравословното стана модерно. И какво? Да не би хората да са станали по-здрави?

Вече съм подпийнал малко, тръгваме си и вървим към таксито. По пътя си изпускам фаса, а ми е последен. Срам не срам, вдигам го от земята и си го допушвам.

„Добре бе, не влизаш в обувки вкъщи, защото има бактерии, переш хавлиените кърпи през ден, а пушиш фас от земята, не разбирам“, мрънка жена ми.

„Не разбираш, защото не си пушач, затова не разбираш“.

Малко ме изнервя. Май ще спрем на някоя бензиностанция да си взема цигари за вкъщи.

Лягам си малко кисел. Жена ми е спряла да се цупи и май се опитва да ме прелъстява, само че съм ужасно изморен. Тя обаче настоява. Изпълнявам съпружеските си задължения, само че се изморявам драматично, а тя не иска да е отгоре. Женският егоизъм няма край. Имам чувството, че ще умра всеки момент. Може би мъжете след 30 трябва да са по-внимателни със секса, реално това е много сериозна физическа активност, която води до задух и сърцебиене.

Когато сърцето ми възвръща нормалния си ритъм, заспивам веднага. Чувал съм, че хората, които са отказали цигарите, често сънуват, че пушат. А аз сънувам, че съм на онзи плаж с надвесена над хамак палма, който сте виждали на всички картички и уолпейпъри. Лежа на хамака, гледам небето и пия коктейл от кокосов орех. Добре е , че нямам намерение да спирам да пуша.

 
 

„Възвишение“ е най-гледаният филм у нас

| от chr.bg, БТА |

Създаденият по едноименния роман на Милен Русков български филм „Възвишение“ е най-гледаният в киносалоните, сочат обобщените данни след миналия му премиерен уикенд. Преплитащият художествена измислица и фактология около Арабаконашкият обир през 1872 година филм отчита 29 620 зрители и 271 307 лева приходи.

На втора позиция е другата премиера от миналия уикенд – „Убийство в Ориент експрес“, създаден по едноименния роман на Агата Кристи. Случващото се сред 13 непознати, затворени в луксозен влак, сред които е и един убиец, е гледано от 14 833 зрители и има 134 888 лева приходи за първите три дни у нас.

Трета позиция е за „Тор: Рагнарок“, създаден по комиксите на Стан Лий, Лари Лийбър и Джак Къркби. Приключенията на героите на Антъни Хопкинкс, Крис Хемсуърт, Марк Ръфало са гледани вече от 92 093 зрители и отчитат 1 011 863 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Трета премиера от миналия уикенд – анимацията „Синът на голямата стъпка“, е на четвърто място в топ 10. Разказът за тийнейджъра Адам, който търси отдавна изгубения си баща, е видян от 9 365 зрители и има 88 152 лева приходи за първите три дни по екраните у нас.

На пето място сред най-гледаните филми е фантастиката „Геобуря“. Триизмерният екшън с Джерард Бътлър, Катрин Уиник, Ед Харис, Анди Гарсия, в който светът контролира метеорологичните явления, е вече месец на екраните у нас и за това време са го гледали 49 309 зрители и има 521 648 лева приходи.

Шеста позиция е за трилъра „Пъзелът“. Осмият филм от поредицата за сериен убиец, който измисля всевъзможни начини за смъртта на жертвите си, е от 17 дни по екраните у нас и за това време са го гледали 21 820 зрители и има 171 297 лева приходи.

На седмо място сред най-гледаните филми е българският „Вездесъщият“. Социалната драма за това докъде може да стигне навлизането в личното пространство е вече месец на екраните и за това време са я гледали 37 992 зрители и има 315 100 лева от билетите им.

Осмо място е за „Дивата река“. Криминалният екшън с награда и номинации от тазгодишния фестивал в Кан за разследване на убийство в бивш индиански резерват от неопитна ФБР-агентка и местен следотърсач-ловец е от десет дни по екраните у нас и вече е видян от 5 175 зрители и има 45 044 лева приходи.

На девето място е анимацията „Емоджи: Филмът“. Историята за случващото се в един смартфон е от три месеца по екраните у нас, като за това време са я гледали 110 271 зрители и има 953 252 лева приходи.

Десето място е за друга анимация – „Малкият вампир“ по романа на Ангела Зомер-Боденбург. Триизмерната анимация за приключенията на вампира Рудолф и момчето Тони е вече 17 дни на екраните у нас и за това време са я гледали 15 012 зрители и има 128 251 лева приходи.