Алтернативният туризъм у нас с ръст от 5%, от сектора оптимисти

| от |
България продължава да е невидима за света туристическа дестинация, това обаче може да се промени, ако страната ни заложи на развитието на екологичния, алтернативния и приключенския туризъм. Това коментира за БТА председателят на УС на Българската асоциация за алтернативен туризъм Любомир Попйорданов.
За да не остане това като добро пожелание, специалистът смята, че в бъдещата стратегия за развитие на туризма тези сегменти трябва да бъдат приоритизирани, така както правят например конкурентните ни дестинации – Гърция, Румъния и Сърбия.
Проектът „Дестинация Рила“, който правителството на Пламен Орешарски обмисля, не работи в полза на развитието на екотуризма и от гледна точка на Конституцията и закони такъв проект не трябва да се анонсира, защото е недопустим, категоричен е Попйорданов.
По данни на асоциацията от за тази година алтернативният туризъм очаква да отчете ръст от 5-6% спрямо предходната година, а географията му се разширява.
Този ръст се формира основно от чужденци, но се запазва и тенденцията на ръст на интереса и от български туристи.
zelenakushta
От 2009 г. асоциацията издава сертификат „Зелена къща“ за места за настаняване, щадящи природата, и до момента такъв документ притежават 30 къщи за гости, от общо около 1 200. По новия Закон за туризма в тези къщи може да се сервира домашно приготвена храна. Досега няма фалирали зелени къщи, а само промяна в собствеността, каза Попйорданов.
Сертификатът се актуализира на всеки три години. Сертификацията днес струва около 300 лева на обект – къща за гости, семеeн хотел или къмпинг, като зависи от броя на леглата, а годишно се плаща такса от 100 лева. Досега с отнет документ са били 6 къщи. Развитието на този вид екотуризъм пряко дава поминък на около 300 души, но има потенциал броят на сертифицираните къщи да се удвои, смята Попйорданов.
zelenikushti
Стимулирането на този туристически сегмент обаче се нуждае от редица нормативни промени, които да улеснят бизнеса и да го доближат до европейските норми на работа. Сред тях са промени в ресорни наредби към законите за храните и здравето, които да облекчат производителите на домашни храни и
занаятчиите. Идеята е да им се позволи в къщите за гости да предлагат бабините лютеници, сладка, туршии, мезета, занаятчийски изделия или това да бъде възможно и за собствениците на такива къщи да предлагат своя продукция на гостите си.
По този начин в населените места, където се развива екологичният туризъм, ще се осигури поминък и на хората, заети със земеделие, а туристите ще отнесат със себе си „зелени“ и „вкусни“ спомени.
Друг проблем е свързан с подготовката на планински водачи, което е на път да се разреши с наредба към Закона за туризъм, която се очаква да е готова в края на годината. В нея от асоциацията настояват да се въведат ясни критерии свързани с учебния процес и държавния изпит, както и
тежестта на материите, които се изучават, като се предвиди задълбочаване на познанията в посока геология, биоразнообразие, жива природа – информация, която се очаква от туристите.
Глътка въздух за заетите в бизнеса ще бъде и предложението да отпадне изискването, пенсионери, които стопанисват къщи за гости, да се третират от НАП като самоосигуряващи се лица, каза Попйорданов. Изискването е въведено от предишния финансов министър, което е довело до
изчезването на много къщи за гости в Странджа, Родопите.
Zelena_kushta
От асоциацията се надяват вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева да вземе предвид тяхното предложение. Това ще върне в бизнеса много къщи и ще изсветли
други, които продължават да посрещат, но са се дерегистрирали.
Стимул за „зеленото“ предприемачество в туризма ще е развитието на биоземеделието, което чрез клъстерен принцип да бъде интегрирано в продукта „зелена“ къща.
По данни на асоциацията в сектора биоземеделие всяка година се отчита ръст от 10-15 на сто, но 90
на сто от тази продукция е предназначена за чужбина.
Предлаганият подход за обвързването на този вид земеделие с екологичния туризъм ще позволи на производителите да преоткрият и българския пазар, смята Попйорданов. Подобна интеграция би
могла да се приложи и по отношение на производителите на колела, като този сегмент също бележи постоянен ръст на производството в България, както и малките бутикови изби.
Родопите са безспорен лидер в дестинациите за алтернативен туризъм както за българските, така
и за чуждестранните гости, където е и най-голямата мрежа от къщи за гости, отбеляза експертът. Най-интригуващата нова дестинация е „Източните Родопи“, напомни Попйорданов.
С голям потенциал е западна Стара планина, която към момента е популярна само с Белоградчик.
Странджа е с голям потенциал, но в момента развитието на този вид туризъм там е в застой, каза Попйорданов. Има много, включително международни проекти, предполагащи повече внимание
към вътрешната ни „Дестинация Дунав“, както и териториите на България покрай т. нар. Желязна завеса.
Почивката в къщи за гости се предпочита предимно от семейства със среден и над средния семеен бюджет като алтернативна почивка за дълги уикенди, събота-неделя или за лятна ваканция. Това са предимно млади хора (често с деца), които за запалени почитатели на велопоходите, обиколките с коне, спускането по бързите реки, вкусната домашна храна, зеленчуците и плодовете с вкус и съзвучието на мислите с природата, хора – с опит на пътешественици.
До къщите не се стига с масовия транспорт, което има и своето очарование, заради възможността да
 попаднеш „извън времето“. Такава почивка не е от евтините, например за предстоящите празници по Коледа и Нова година най-ниската оферта за три нощувки с празнична вечеря е около 250
 лева на човек.
Добрите зелени къщи отдавна са резервирани, отбеляза Попйорданов. Освен чрез Интернет,
почитателите на този вид туризъм може да намерят своето приключение и от  пътеводител, издаден от асоциацията, с данни за зелените къщи и маршрути към тях. Той се разпространява
безплатно чрез мрежата от къщите и чрез някои информационни туристически центрове.
 
 

Relax, take it easy или наръчник за вбесени хора

| от chronicle.bg |

Стискате ли зъби, когато видеото в YouTube прекъсва? Нервничите ли, когато се редите на опашка за кафе? Задръстванията са истинско изпитание, което ви кара да измисляте нови, несъществуващо до този момент ругатни? Вбесяват ли ви хората в метрото рано сутрин? Би трябвало да са пълни с енергия, когато отиват на работа в началото на деня? А не да запушват и без това тесния проход между Сердика 1 и Сердика 2.

Разбира се, че не е нормално да се движиш все едно си единствения пътник в метрото в час пик. Не е нормално също така и подобно нещо да те изкарва извън нерви.

В днешното ежедневие често губим контрол за съвсем незначителни неща. Често си казваме, че трябва да сме по-търпеливи, но задачата изглежда почти непостижима. Като да спреш цигарите. На думи можеш да го направиш винаги. На практика всеки път, когато видиш цигара, не се сдържаш и си палиш една.

Да възпитаме в себе си търпеливостта, определено си струва. Не само заради редицата благоприятни ползи за самите нас. Но помислете си, колко по-добре биха се чувствали близките ни, ако около тях няма кипящо кълбо от нерви, готово всеки момент да избухне. Проучванията показват също, че търпеливите хора са по-способни да емпатират, да изразяват щедрост и състрадание.

Добрата новина е, че търпението може да бъде възпитано. При достатъчна постоянност и желание. Дори да не сте търпелив днес, има надежда, че можете да бъдете такъв утре. На помощ на всички лесно вбесими хора, The New York Times предлага няколко стъпки, с които да туширате влиянието на досадните явления от ежедневието, чийто край така или иначе никога няма да дойде.

Дайте си сметка за реалните заплахи

Нетърпеливостта се появява като следствие на човешкия инстинкт за самосъхранение, според психолозите. Затова когато крещим на някого или сме раздразнени от ежедневни проблеми, всъщност приемаме тези ситуации като някакъв вид заплаха.

Ключът към това се крие в амигдалата (още наричана бадемовидно мозъчно тяло). Тези възли от нервна тъкан в мозъка ни са отговорни за различаването на заплахите и определянето силата на емоциите. И докато те са работили безупречно при предците ни, за да ги предпазят от хищниците, те никога не са могли да различават опасни ситуации в модерния живот.

Затова мнозина реагират по-яростно на ситуации, които всъщност не представляват реална заплаха. Амигдалата няма способността да различи реалната заплаха (като ръмжащ тигър) от нереалната (бавнодвижещ се човек по тесен тротоар).

Определете за себе си какво ви изкарва извън нерви и си дайте сметка за неговия реален ефект върху ежедневието ви, и вече сте поели контрол над ситуацията.

Оценете риска

След това си помислете при коя мисъл започвате да изпитвате гняв. Със сигурност преди да дадете израз на гнева си, имате някакъв образ  в главата, някаква мисъл, някакво следствие, което предава усещането, че сте в опасност. Щом се вслушате в това, което си казвате, после можете да се обърнете към източника на безпокойството и да прекъснете самозащитната реакция. Просто защото от нея няма нужда.

Целта е да се дръпнете настрани от ситуацията и да я погледнете отстрани. Толкова ли е неприятно да си в задръстването? Да, разбира се, но нека бъдем реалисти – то скоро ще приключи, а до вечерта ще са се случили толкова неща, че ще сте забравили.

В същата ситуация помага и да си представите най-лошия сценарии. Това по-добре ли ще е? Отговорът винаги е не.

Погледнете ситуацията от друг ъгъл

Просто. Всеки път, когато колегата ви вбесява и сте на път да избухнете, сетете се за всичките онези пъти (такива със сигурност има), в които вие сте били в грешка и сте вбесявали другите.

Друга тактика е да си дадете сметка за това какво място заема търпението в списъка с личните ви ценности. Ако я поставите на централно място, и зачитате тази позиция, скоро ще започнете да вървите към достигането на това състояние.

Това е процес, не случване

Повечето хора си мислят, че само с воля биха станали по-търпеливи, което ги обрича на провал още от началото. Маратонците не тръгват на маратон още от първия ден. По същия начин и човекът с много нисък праг на търпимост не може да очаква моментални резултати. Често не може да очаква дори скорошни. Това е дълъг процес, който ще ви поставя на изпитание ежедневно… по няколко пъти.

Култивирането започва от по-малки и по-ненапрегнати ситуации, които не поставят нервите ви на сериозно изпитание.  Като всяко друго умение, ако не се започне от малките стъпки, практикувани при всяка удобна възможност, резултатът трудно ще дойде. Търпението е като мускул. Трябва да бъде тренирано.

Направете малки промени в живота си

Определено има неща в ежедневието, които ви стресират, и от които можете да се лишите. Ако нетърпението ви е свързано с пропиляно време в чакалнята, вземете книга със себе си, която да четете, докато чакате. С няколко думи – направете така, че да туширате стреса и да се занимавате с нещо. Ако не обичате да стоите в задръствания, слушайте аудиокниги в колата си, подкастове. Винаги има с какво да запълните времето.

И един от най-ефективните методи – спортът. Или каквато и да било активност. Йога, фитнес, тенис, плуване, танци… всеки има нещо, което би правил. И би му помогнало.

Бъдете реалисти

Много е вероятно цялата тази нетърпимост, която проявявате към всичко и всички, да не се дължи на вродени черти в характера, а на обикновено претоварване. Затова първото, за което трябва да се замисли всеки е, дали си поставя изпълними задачи. Ако задължителният списък със задачи за деня включва 10 неща, а вие сте способни да направите само 5… е, очевидно е откъде идва проблемът.

Когато графикът е претъпкан и всяко нещо в него е на всяка цена и най-малката спънка може да ви изкара извън нерви.

Не можете да препускате по-бързо, на можете да накарате и останалите да го правят. Така че, както гласи една популярна, сладникава, но напълно в тона на този материал песен, relax, take it easy.

 
 

Най-добрите роли на Мила Йовович

| от chronicle.bg |

Мила Йовович има специално място в сърцата ни, не само заради филма „Chronicle“ от 2012, в който участва. Тя ни е присърце и заради зелените си очи, славянския си произход и защото днес има рожден ден. По този повод събрахме 

Тя е родена в Киев, Украйна в семейството на сръбския лекар Богдан Йовович и руската актриса Галина Логинова. Семейството се премества в Лондон, след това и в Сакраменто, Калифорния, а накрая завършват в Лос Анджелис, Калифорния.

Тя следва съдбата на майка си и става актриса. Дебюта си като актриса прави на 13 години в „The Night Train to Kathmandu“ на Disney. Следват „Two Moon Junction“ и „Return to the Blue Lagoon“.

В семеен план Мила претърпява няколко неуспешни брака – първият на 16 години, когато се омъжва за актьора Шон Андрюс. Бракът им се проваля не след дълго и през 1997 година се омъжва повторно за режисьора Люк Бесон, с когото пък се развежда 2 години по-късно. През 2009 Йовович се омъжва за дългогодишния си приятел, режисьора Пол Уилям Скот Андерсън, от когото има дете. Сватбата се е състояла в дома им в Бевърли Хилс, Калифорния, пред 50 гости.

 
 

Тази година няма да купувам подаръци

| от Брайън Бернард |

Миналата седмица някой е офиса ме попита дали ще участвам в тайния Дядо Коледа. Възпитано отказах.

Не е заради парите – имаше ограничение от $5. Помислих си: „Не. Коледата вече причинява достатъчно стрес. Защо трябва сега да харча пари и по колегите си.“  От тук мога да чуя какво си мислите: „Уау! Как може да си толкова стиснат. Става въпрос за $5. Такъв си Чичо Скрудж. Отпусни се малко.“ Това поне бяха думитв на сестра ми.

В последно време обаче мнението ми за коледните подаръци се преобърна. Първо да отбележа, че не е защото не харесвам Коледа. Струва ми се обаче, че Коледа се натовари с нереални очаквания. По принцип трябва да е най-хубавото време от годината, но за много хора означава само стрес и заеми. А за това, извинявам се, но до голяма степен са виновни подаръците.

Във Великобритания, която е богата държава, за миналата година един на всеки 7 британци е имал финансови притеснения около Коледа. Подаръците и празнуването вкарват много хора в дългове – към банки, към фирми, към приятели… Каква е редовната ситуация: обикаляме претъпканите магазини и молове, за да купуваме подаръци за близките им един ден от 365 и дори не е техният рожден ден, те се радват за малко и така. И за какво е всичко това? Заслужава ли си? Наистина – никак не си заслужава!

Не казвам, че ако купуваш подаръци си консуматрско чудовище, въобще не казвам това. Казвам, че всеотдайността да намериш хубав и достоен подарък, обикновено води до мимолетна радост. Аз лично не съм купил нито един подарък и казах на всички, че аз самият не искам. Ако се поддам на социалните очаквания, ще купя по един мъничък подарък на всички, но не искам да правя дори това.

Когато бях млад, след ваканцията съучениците ми се фукаха колко подаръци са получили: Аз получих 50, аз получих 100, аз получих 200 (да бе…). Имаше и такива, които са получили малко и ги беше срам да се обадят. Или пък и лъжеха – като мен. Това не е по вина на детето. Някои казват, че е заради родителите, но дори и те се опитват да живеят по социалната нормата, че ако купят много подаръци и сложат богата вечеря, ще имат перфектната Коледа.

Веднъж си говорих с един езичник и този разговор промени цялото ми виждане за празника. Тя ми разказа за „годишното колело“ – сезонните празници, които имат езичниците, включително и такъв през декември. Тогава те вярват, че всички трябва да спрем и да хибернираме. Вместо това ние правим точно обратното: работим повече, за да изкараме повече пари.

Коледа трябва да е период, в които се отпускаме след цяла година усърдна работа, събираме се с близките си и си прекарваме весело и спокойно. Отново – не казвам, че ако купуваш подаръци си консуматрско чудовище. Сестра ми с радост ще си признае, че подаръците са любимата й част от цялото събитие и това е съвсем окей. Кой не обича да получава подаръци?

Мисълта ми е, че не трябва да се чувстваме задължени – без значение какви са обществените нагласи по въпроса. Също така не трябва и да се впечатлявате или засягате, ако някой ви налага обратното. Както когато Гринч открадна всички подаръци – това съвсем не провали Коледата на хората. Може би ако намалим паниката около подаръците, ще се радваме повече на неща като семейството, приятели и любов. Ако трябваше да избирам между подаръците и време със семейството ми, знам много добре кое щях да избера и това никак не ме прави Чичо Скрудж.

 
 

Михаел Шумахер вече не е на легло

| от chronicle.bg |

Легендата на Formula 1 Михаел Шумахер се възстановява добре след ски инцидента, който го остави с тежки наранявания по главата. През 2013 година на екскурзия във Френските Алпи той пада с висока скорост, докато кара ски, и удря главата си лошо в камък.

Сега вече той не е прикован за леглото и може да диша без тръбички.

Той все още получава медицински грижи, които му струват по 50 000 паунда (почти 110 000 лева) на седмица. Негови роднини и приятели казаха, че 7-кратният шампион продължава да се лекува в дома си в Лейк Женева в Швейцария вместо в клиника. Обмисля се обаче трансфер в клиника в Далас, Тексас, която специализира в мозъчни травми. Нейният директор Марк Уийкс каза за немското списание Bravo: „Имаме много опит с пациенти с подобна травма. В Европа най-вероятно няма клиника, която лекува толкова случаи колкото нас.“

Близките на Шумахер пазят в тайна състоянието му. Адвокатът им Феликс Дам направи най-ясен знак по отношение състоянието на клиента си през 2016 година, когато заведе дело срещу немското списание Bunte заради история в него, в която се твърди, че Михаел може отново да ходи. „Той не може да ходи“, каза Дам, a а Сабине Кем, мениджърка на състезателя, потвърди: „За съжаление сме принудени от скорошни новинарски материали да разясним, че твърдението, че Михаел може да се движи е напълно грешна. Такова твърдение е безотговорно, защото имайки предвид нараняванията му, в момента личното пространство е много, много важно.“