Алтернативен бюджет с ниски данъци за 2015 година

| от |

За 12-та поредна години Институтът за пазарна икономика представя Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци. Целта ни е да покажем, че е възможна различна фискална политика, която залага на стабилни публични финанси, реформи и растеж. Алтернативният бюджет за 2015 г. се фокусира върху овладяване на прекомерния дефицит в публичните финанси, децентрализация и развитие на регионите, както и реформа в здравеопазването. Алтернативата залага и средносрочна фискална рамка, която заменя дефицитното харчене с балансиран бюджет до 2017 година.

Отминаващата 2014 г. бе изключително лоша за публичните финанси – политическа нестабилност, спрени реформи, изпуснат бюджет и прекомерен дефицит, отчетливо нарастване на държавния дълг и намален кредитен рейтинг на страната. Всичко това не се дължи на еднократни събития, а на продължаващото пренебрегване на структурните проблеми в публичните финанси и пристрастяване към статуквото и дефицитното харчене. Правителственият бюджет за следващата година, макар и умерено консервативен в приходите, не е достатъчно амбициозен що се касае до структурата на бюджета и разходните политики. Средносрочната рамка на правителството остава безсилна пред дефицита и нарушава националното законодателство и фискални правила. Подобна рамка на практика гарантира пълни десет години на бюджетен дефицит.

Алтернативният бюджет на ИПИ задава такава фискална рамка, която елиминира бюджетния дефицит в средносрочен план, свивайки го наполовина още през следващата година. Основни акценти в предложението на ИПИ са децентрализацията и преотстъпването на част от подоходното облагане на общините, както и разбиване на монопола на държавната здравна каса. В допълнение към това се премахват някои данъци, оптимизират се административните харчове и се ограничават субсидиите от бюджета. В средносрочната рамка е заложена и истинска пенсионна система със засилване ролята на личните пенсионни сметки.

 

Акценти от Алтернативен бюджет 2015:

  • Данъчни промени и по-конкретно премахване на следните данъци: данък „дивидент” (сега 5%), данък „лихва” (заложен 8 или 10%) и други неефективни данъци (например върху наследствата); намаляване на данъка върху ЕТ до 10% (сега 15%), ограничаване на данъчните преференции и по-конкретно облекченията за земеделци, ваучерите за храна и преференциалния ДДС за туризма; постепенно покачване на акциза върху цигарите още от 2015 г. посредством акцизен календар за периода 2015-2018 г. Общият ефект от предложните данъчни промени е неутрален;
  • Активно управление на публичната собственост – приватизация на закъсали държавни компании (БДЖ, „Български пощи”), преглед на управлението на държавната собственост и отключване на „мъртвия“ публичен капитал;
  • Свиване на текущите разходи (за заплати и текуща издръжка) в публичния сектор с 10% спрямо планираното – засяга всички административни звена, като единствено разходите за образование остават непроменени за сметка на по-сериозни оптимизации в силовите ведомства и съкращаване на структури. Общият ефект от предложените съкращения е 740 млн. лв. по-малко разходи;
  • Ограничаване на субсидиите от бюджета – премахване на националните доплащания, държавните помощи и „пазарните мерки“ за земеделските производители (заложени 300 млн. лв. в правителствения бюджет);
  • Фискална децентрализация – прехвърляне на 1/5 от приходите от подоходния данък към общините. Преотстъпените средства могат да се предвидят само за капиталови разходи (или покриване на стари дългове) на общините, а не за текущи харчове на администрацията;
  • Здравна реформа – разбиване на монопола на НЗОК и пренасочване на 2 процентни пункта от здравната вноска към избран частен здравен фонд. Една такава стъпка ще даде стимули на работещите да се осигуряват, позволявайки на частната инициатива да предостави много по-добра услуга;
  • Преосмисляне на регулациите на пазара на труда и реформа в пенсионното дело – премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове; без промяна на максималния осигурителен доход и съответно на максималната пенсия. Преглед на трудовите и осигурителни норми, които пречат на заетостта – приемане на нов Кодекс на труда, който отговаря на съвременните реалности и започването на пенсионна реформа, която засилва ролята на личните спестовни сметки.

 

Предложените промени следват логиката на изчистване на данъчните закони от преференции и неефективни данъци, оптимизиране на разходите на администрацията, свиване на субсидиите и приватизация на закъсали държавни предприятия, разбиване на монопола на НЗОК и засилване на капиталовия стълб на пенсионната система, както и облекчаване на трудовите норми. Предвиждат се и реални средства за развитие на регионите чрез прехвърляне на данъчни правомощия от централната власт към общините и увеличаване на стимулите на местните власти за създаване на по-добра среда за бизнес и заетост.

Алтернативният бюджет на ИПИ за 2015 осигурява устойчиви публични финанси и чертае пътя към балансиран бюджет в средносрочен план. Това е един реформаторски бюджет, който залага на структурни промени, по-добри възможности за икономически растеж и повече избор на данъкоплатците в осигурителните системи.

 

КФП 2015 (проект на МС) и Алтернативен бюджет на ИПИ

МС 2015 ИПИ 2015
Общо приходи (млн. лв.) 30 335 29 981
Общо приходи (% от БВП) 36,8% 36,4%
Общо разходи (млн. лв.) 31 844 30 474
Общо разходи (% от БВП) 38,6% 37,0%
Вноска в общия бюджет на ЕС (млн. лв.) 980 980
Бюджетно салдо (млн. лв.) -2 489 -1 473
Бюджетно салдо (% от БВП) -3,0% -1,8%

 

1

 

2

3

 

 
 

Най-нехаресваното видео в YouTube е на… YouTube

| от chronicle.bg |

Имиджът на  YouTube пострада тежко след като едно от собствените видеа на компанията стана най-нехаресваното видео на целия сайт. Потребителите на платформата показаха силното си недоволство от тазгодишния YouTube Rewind заради чувството на нелепост и предателство, което създава.

YouTube Rewind е видео, което сайтът пуска към края на всяка година, за да обобщи какво какво се е случило на него и какво е било популярно за последните 12 месеца. Традицията започна през 2010 като ретроспекция към най-популярните видеа на сайта за годината.

„YouTube Rewind 2018: Everyone Controls Rewind“ („YouTube Пренавиване 2018: Всеки Контролира Пренавиването“) беше пуснато на 6 декември и за една седмица получи 10 милиона нехаресвания (дислайкове). То е дълго около 8 минути и в него можем да видим звезди като Уил Смит, Джон Оливър и Тревър Ноа, както и много от най-популятните ютюбъри. Един от тях, Маркъс Браунли, в свое видео казва:

„Та YouYube Rewind се превърна в това: „Ей, вижте колко подходящи за рекламиране канали имаме, на които можете да похарчите парите си – никой от тях не псува и спокойно можете да рекламирате при тях.“

Феликс Килберг, по-известен като PewDiePie – собственика на (все още) най-големият канал на сайта, не беше включен във видеото за поредна година. Той защити тезата на Браунли в свое видео като каза, че той и другите участници в Rewind 2018 не заслужават негативността да се прехвърли върху тях. Феликс допълни и че е „почти радостен“, че не участва.

Друг супер популярен влогър, Кейси Найстат, признава, че иска да се въздържи от коментар, но казва, че видеото „не е чудесно“. „Идеята не беше да се направи 8-минутен парад на неловкостта, а да се подчертае алтруистичния характер на платформата.“

С тазгодишното си видео YouTube показва, че поставя на първо място рекламодателите, а потребителите остават на второ. Предстои на да видим дали тази бизнес философия ще се промени през 2019.

 
 

Идва ли краят на „Шоуто на Елън Дедженеръс?

| от chronicle.bg |

Тя е любимка на американците. Любимка на европейците. Любимка на всички, които обичат да се смеят, имат нужда да се смеят или някога са имали нужда да се уверят, че е окей да не си окей.

Тя е Елън Дедженръс и в последните 15 години стремглаво върви към престола на „Кралицата на дневните предавания“, който Опра Уинфри освободи през 2011 г. Елън Дедженеръс е фигура, без която съвременната телевизия неминуемо би променила драстично облика си.

Затова и новините след публикуването на нейно интервю в „Ню Йорк Таймс“ преди два дена, създадоха доста шум сред милионите й фенове по света. Изглежда, че любимата на милиони зрители телевизионна водеща обмисля да сложи край на предаването си, „Шоуто на Елън Дедженеръс“, предава CNN.

В интервюто за медията тя казва, че обмисля какво да прави след като изтече настоящия й договор с телевизията през 2020 г.

Дедженеръс поднови договора си през 2016 г., но тогава е била на прага на отказване.

Към момента комедийната актриса и водеща е разкъсвана между противоположните съвети, които получава от най-близките си хора: съпругата й Порша де Роси и брат й Ванс Дедженеръс. Според него, да продължи да води такова предаване в ерата на  Тръмп, е от изключително важно значение.

„Порша се ядосва на брат ми, когато той ми казва, че не мога да спра“, казва Елън през „Ню Йорк Таймс“, цитирана от CNN. Порша е казвала, отново пред „Ню Йорк Таймс“, че според нея Елън има „други неща за вършене“.

Важно е да се уточни, че Елън е далеч от момента, в който ще се пенсиорнира. В момента очакваме да гледаме комедийната й поредица Relatable в мрежата на Netflix (18 декември), а евентуалните й планове извън шоуто включват завръщане на комедийната сцена. Преди да започне своето предаване Дедженеръс е популярна фигура в стенд-ъп комедията.

„Шоуто на Елън Дедженеръс“ е спечелило общо 57 награди „Еми“ от своя дебют през 2003 г.

 
 

Шакира укрила данъци в размер на 15 милиона евро

| от chr.bg |

Певицата Шакира е обвинена за укриване на данъци в размер на почти 15 милиона евро.

Обвиненията идват от испанската прокуратура, която преследва колумбийската ззвезда за неизплатени задължения към хазната в периода 2012 – 2014 година.

Въпреки колумбийска гражданка, Шакира живее в Барселона, заедно със звездата на каталунците Жерар Пике от 2011 година.

Според местното законодателство, всеки, който пребивава на територията на страната повече от шест месеца, автоматично става данъчно задължен към Испания.

Следствието подозира, че Шакира е укрила над 14,5 милиона евро данъци в споменатия период.

В последно време испанските власти погнаха редица известни личности за неплатени данъци, включително и звездите на футболните грандове Барселона и Реал Мадрид, сред които Лионел Меси, Кристиано Роналдо и др.

 
 

Страната, която е ад за любителите на алкохола

| от Вучето |

Който го е страх от мечки да не ходи в гората. А на когото му се пие, да не ходи в Норвегия. Защото веднъж попаднал там, психиката на всеки човек с изострен афинитет към консумацията на алкохол се срива.

Ако сте фактологически неподготвени за това, което ви очаква в Норвегия, сблъсъкът със суровата действителност наистина може да бъде брутален. Преценете сами защо.

Петък вечер е и искаш да си купиш бутилка червено вино. На пръв поглед, съвсем безобидно  и напълно изпълнимо човешко желание. Само че ако си в Норвегия, това не може да се случи, защото в делнични дни магазините нa държавния монополист Vinnmonopolet затварят в 18, а в събота – още в 15 часа. Затова ако ти се пие, си изправен пред две възможности. Или отиваш в заведение и си поръчваш жадуваната чаша вино, 200 мл, срещу 90-100 крони (20 лв.). Или се обаждаш на Том Круз, той доплита до местонахождението ти с лекотоварен хеликоптер Боинг MH-6 Little Bird и след серия от каскади и премеждия двамата кацате в някое населено място  в съседна Дания, до където, слава Богу, пипалата на алкохолния октопод не се простират.

По традиция Норвегия си е изградила имиджа на изключително прогресивна страна с висок жизнен стандарт. Затова и може би стриктното отношение към алкохола изглежда малоумно на повечето чужденци. Норвежците, разбира се, са се примирили със статуквото, но въпреки това с горчивина и неприкрита завист гледат на онези райски места в Европа и по света, където да си купиш бутилка водка е също толкова лесно и безгрижно, колкото и кило картофи.

Кой е “потисникът”?

Името му е Vinmonopolet (буквално “винен монопол”), а на галено му викат Polet. Това е единственият държавен търговец на дребно в Норвегия, който има право да продава напитки с алкохолно съдържание  над 4. 75%. Броят и териториалното разпределение на магазините на монополиста са строго съблюдавани. Правилото е, че на 30 хиляди души се пада само един магазин. Това значи, че освен ако не живеете в някой по-голям град, ще се налага да пътувате с километри, за да купите напитки, с които да почерпите гостите си в събота вечер. Алтернативата е да си ги поръчате онлайн и да си вземете доставката от местния пощенски клон.

Защо цените са толкова високи?

Просто. Акцизите. Спрямо средните цени на алкохола в Европа, тези в Норвегия са завишени с 250 %. В другите негостоприемни за любителите на чашката страни, положението не е по-различно, но определено не е толкова зловещо. В Исландия процентите са 226, във Финландия – 172, в Швеция – 141, а в Дания – 138.

Кое е наложило всичко това?

Още по-просто. Норвежците искат да живеят вечно. Шегата настрана, от години националната политика включва всевъзможни рестрикции с цел да се ограничи употребата на алкохол и тютюневи изделия. В умовете на законотворците това не е злокобен план за вгорчаване живота на населението, а тъкмо напротив. Идеята е норвежците да бъдат една здрава, просперираща и дълголетна нация. А това, разбира се, не може да се постигне, ако хората пафкат цигари и се наливат с концентрати, както им падне. И очевидно са прави, защото според скорошно проучване цели 80 % от населението подкрепят така провежданата политика. Логиката, зад която застават, изглежда желязна (макар и само от гледна точка на заклетия въздържател): Хората биха купували и съответно консумирали повече алкохол, ако можеха да го намерят редом до кутиите с мляко в супера.

Какви са резултатите?

Те са налице. Норвежците наистина почти не употребяват алкохол през седмицата. Но веднъж като започнат в началото на уикенда, нещата обикновено излизат извън контрол, а при по-младите се стига дори до ексцесии, които завършват в спешното или под някоя пейка в парка.

Разбира се, когато на една нация, исторически и географски предопределена да пие много, й спрат кранчето “централно”, представителите й става много изобретателни. Сред най-популярните начини за снабдяване с големи количества по-евтин алкохол са фериботните воаяжи до Дания. Тъй като корабът се счита за такс-фрий зона, норвежците предприемат тези пътувания главно с цел да пият тънко и напоително на борда.

Тъй като производството на алкохол в домашни условия е строго забранено със закон и нарушителите ги грозят колосални глоби, норвежците се обръщат за помощ към братята по чашка – полските гастарбайтери. Освен с пословичното си трудолюбие и физическа издръжливост, последните са известни и като умели контрабандисти.

Когато заминах да живея в Осло преди няколко години, ми трябваше около месец, за да преодолея първоначалния шок от цените на алкохола и да пренастроя дневния си режим така, че да бъде съобразен със странното работно време на Vinnmonopolet.

Постепенно измислих всякакви трикове и стратегии, за да поддържам, доколкото ми беше възможно, питейния лайфстайл, който си бях изградила в България. Така например, вечерната дажба уиски се измерваше със специална мензурка, която предвидливо си бях свила от един бар. Когато затрих някъде мензурката, с прискърбие трябваше да я заменя с капкомер. Никога не отказвах, когато ме канеха “на кафе”, но ако предчувствах, че ще ме черпят,  винаги избирах заведения, в които се сервира не само кафе, но поне и бира. Защото аз кафе след 9 сутринта не пия. Ако някой ми идваше на гости от България или чужбина и ме питаше какво да ми донесе, винаги казвах с уж небрежен тон: “Абе не се притеснявай, просто вземи някоя бутилка от фрий шопа на летището.”

И ако трябва да обобщя цялостното настроение през всичките тези месеци, прекарани в норвежката столица, мога да кажа, че наложеното ми от обстоятелствата въздържание ме превърна ако не в по-добър човек, то поне в хладнокръвен индианец с много силна воля.