All about Скарлет!

| от |

Родена в Ню Йорк, Скарлет Йохансон започва да се снима в киното още когато е на 10 години.

Скарлет Йохансон е дете-звезда, тоест играе в киното от малка, но едва ли някой вече я помни като злата сестра на малкия Алекс в „Сам вкъщи 3“ или като дъщерята на Робърт Редфорд в „Повелителя на конете“.

Просто защото всички все още не могат да забравят първия кадър с великолепното дупе на Скарлет в „Изгубени в превода“. Тогава актрисата е на 19 години и това е ролята, която я прави звезда и секссимвол. Малко след това Скарлет непрекъснато е в класациите за най-красиви и най-сексапилни жени, най-красиви гърди, най-желано тяло… И само като я гледаме, това грам не ни учудва! Първата си поява на театрална сцена актрисата прави едва на 8 години и оттогава не е спирала да играе.

Скарлет е красива, секси, естествена и желана. А отскоро е и майка. Когато през 2013-та медиите обявяват, че най-красивата и желана жена в света се е омъжила тайно за френския журналист Ромен Дориак, онлайн пространството гръмва и доста мъже бяха разочаровани, както и част от женската половина. Само година по-късно на бял свят се появява и малката Роуз Дороти – дъщерята на Скарлет и Ромен, която е кръстена на една от бабите на актрисата. Въпреки огромния шум и вечен интерес към нея, Скарлет е изключително затворена относно личния си живот, държи го отделно и не обича да говори за нищо извън киното.

Тя се превърна в любимка на мъжете, а после и на Уди Алън, което пък и спечели още номинации за „Златен глобус“ – за момента общо 4.

Ромен Дориак е французин, на 33 години, творческа личност, малко преди да се запознае със Скарлет е главен редактор на Clark – френско списание за ъндърграунд културата. Скарлет пък е родом от Ню Йорк, от семейство на архитект и сценарист, и ъндърграунд културата й е в кръвта. Така двамата се запознават посредством общ приятел – татуартиста Fuzi UVTPK. Преди Ромен, Скарлет има дълга връзка с Джош Хартнет, с когото се запознава у нас, три годишен брак с Райън Рейнолдс, за който не обича да говори, но казва, че „разводът е едно ужасно преживяване“ и краткотрайна връзка с Шон Пен.

За първи път актрисата и Ромен се появяват официално като двойка на фестивала във Венеция през 2013-та, когато всъщност обявяват и годежа си. С днешна дата двамата живеят във Франция и Ню Йорк, странят от социалните мрежи и се опитват да са обикновени хора, доколкото това е възможно. Скарлет говори малко за дъщеря си, но казва, че „бременността е най-трудното и прекрасно нещо, което ми се е случвало“. Тя е истинска супергероиня, защото снима до последно, дори е в напреднала бременност, когато завършва последната част на „Отмъстителите: Ерата на Ултрон“, затова се налага да играе не с една, а с цели две дубльорки. При това се връща на работа почти веднага след раждането и само няколко месеца след това отново е във форма.

Още любопитни факти за красавицата и някои от най-добрите й снимки вижте в галерията.

 
 

Романът „Отворени рани“ е красива кутия, пълна с бръснарски ножчета

| от Дилян Ценов |

„Понякога, като позволяваш на хората да ти правят разни неща, всъщност правиш тези неща на тях.“

Още от първите редове на дебютния роман на Джилиан Флин, „Отворени рани“ (издателство ЕРА), читателят разбира, че Камий Прийкър е жена, която не иска да среща в реалния живот. Освен ако не е същият изрод като нея. Тя не се впечатлява от история за майка, забравила децата си в затворено помещение за три дена, за да излезе да „смукне лула“. Това е битова драма. Тази нейна реакция е само ежедневно проявление на травми, които идват от далечното вече минало, преливащо от алкохол, леки наркотици, секс (във всевъзможни варианти) и обтегнати до краен предел семейни отношения. Но нека да е ясно, тя не може да бъде сложена в плоското и опростено понятие „жена с проблеми“. В света на Джилиан Флин няма етикети.

Камий е посредствен репортер в малък чикагски вестник, който отчаяно се нуждае от атрактивно съдържание. Когато главният редактор намира достатъчно интересен случай, неговото „паленце“ се оказва най-подходящият човек да го отрази.

Уинд Гап е малък град в щата Мисури, наблизо е река Мисисипи. Макар да се намира в Средния Запад от него лъха чист южняшки полъх. Архитектурата, нравите, хората – всичко напомня на отминалите и неосъществими южняшки идеали, които са донесли повече страдания, отколкото щастие. Уинд Гап е родното място на Камий Прийкър и завръщането й там е последното, което тя иска. Миналата година 9-годишната Ан Неш е намерена удушена с въже за пране в гората, а преди броени дни е изчезнала 10-годишната Натали Кийн. Репортерката трябва да разбере какво се случва в малкото градче и да се върне при редактора си с история. Задачата обаче е по-трудна от колкото изглежда, защото за да се върне с история, Камий трябва да преживее отново своята собствена. А това означава да се срещне с майка си, Адора Крелин, и нейния нов живот.

На пръв поглед романът на Флин („Не казвай сбогом“ (Gone Girl) и „Мрак“ (Dark Places)) е типичното лятно неангажиращо четиво. Главен женски персонаж, убийство в отдалечен малък град, тайни, вманиачена майка, лениви полицаи. Това, което издига „Отворени рани“ над лятното неангажиращо четиво е пътят, по който авторката минава през гореизброените задължителни за всяка кримка елементи. Да ни каже кой и как е извършил престъплението, е нейна последна цел.

Вместо това, тя поставя пред читателя редица въпроси, които излизат над обикновената битова драма в малко американско градче – Защо?, Къде?, Кога? Докога? Колко? Защо някои родители имат неконтролируемо желание да причиняват болка на собствените си деца? Къде можеш да избягаш от демоните от миналото? Кога се прекрачва границата, отвъд която поставяш самия себе си в опасност? Докога можеш да продължаваш по този начин? Колко дълбоки могат да бъдат вечно отворените рани?

Флин взима един банален „Who done it?” сюжет и го превръща в качествен психологически трилър, който развенчава сладникавата представя за женските персонажи в литературата и ги представя в друга светлина – отблъскваща, брутална, грозна.

Трите основни персонажа са Камий, нейната майка и полусестра й Ама. На повърхността Адора Крелин е абсолютното въплъщение на южняшката жена. Невероятно красива, изтънчена, от добро семейство, богобоязлива, ранима, с множество неосъществени идеали, разбити мечти, но приела геройски съдбата си. Подобно на Бланш Дюбоа от пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“, товарът на Адора през годините натежава непосилно и днес склонността й да обгрижва 13-годишната Ама е добила унищожителни размери. На този фон заварваме самата Ама – преждевременно развита за крехката си възраст и гладна да опита всички преживявания, до които има достъп младата и разкрепостена жена. Тя е звездата в местното училище и тарторката на компанията. С антуража си от приятелки тя е най-отличаващото се и най-властното момиче в младежкия кръг на Уинд Гап. Вкъщи играе ролята на крехката порцеланова кукла на Адора, която връзва косата си с панделки и отдава цялото си внимание на куклената къща – умален модел на имението, в което семейство Крелин живее. Домът е обитаван и още един женски образ – този на починалата преди 14 години полусестра на Камий, Мериан. Всяка от жените (живите) е изкривена по свой начин, а историята постепенно показва как травмите при всяка една от тях са дело на предното поколение жени.

Едно от най-приятните неща в „Отворени рани“ е да проследяваш тънката нишка, която следват мислите на разказвача (в случая Камий). Джилиан Флин има ясната идея къде трябва да стигне разказът и пътят към финала, дълъг 300 страници, е отрупан с дребни символични детайли. Те задават не само атмосферата, в която се развива действието, но и рисуват разпадащия се външен свят на персонажите. Постоянството, с което Флин настоява над тях е една от най-силните части на романа.

„Отворени рани“ е подарък, който Флин прави на читателите. От този подарък разкриването на убийството е само панделката, с който е опакован. А кутията е пълна с бръснарски ножчета, водка, всякакви хапчета… и 56 човешки зъба. Не се колебайте да разопаковате този подарък… ще се изненадате, но е много вероятно някои от предметите вътре да са точно за вас.

212918_b

„Отворени рани“, американска („Sharp Objects, 2006)
Марин Загорчев – превод
Фиделия Косева – худ. оформление на корицата
Издателство ЕРА, София, 2018

 
 

Сам Смит не харесва Майкъл Джексън… и това е непростимо?

| от chronicle.bg |

Майкъл Джексън може да има милиони фенове по света, но очевидно Сам Смит не е сред тях. И това, представете си, беше повод да бъде нападнат в последните дни…

Певецът и участник в „American Idol“ Адам Ламбърт публикува видео как той и Сам Смит си почиват на яхта. Чува се гласът на Смит, който казва, „Не харесвам Майкъл Джексън, но тази песен е добра“. В същото време песента на Джако „Human Nature“.

Реакцията на Смит бързо отекна в социалните мрежи. Видеото е изтрито от Instagram, но все още може да бъде намерено в Twitter.

 

Множество фенове на Джако отправиха остри критики към носителя на „Оскар“ Смит и неговото мнение. Сред тях е и певицата Стефани Милс, която твърди, че е излизала с Джексън.

„Не закачай МАЙКЪЛ ДЖАКСЪН, след като си мечтаеш да си продал толкова албуми, колкото него и да бъдеш Крал на попа, както него. Толкова съм уморена от вас, които изучавате нашата музика и артисти и твърдите, че не ги харесвате.“ пише Милс в профила си в Instagram.

Сам Смит е споменавал Уитни Хюстън и Марая Кери като изпълнители, които са му повлияли. Доколко обаче е „грешка“, че личният му вкус не отговаря на този на милиони хора по света, не се ангажираме да коментираме. Просто показваме поредното проявление на народния съд на социалните мрежи.

 
 

„The Marvelous Mrs. Maisel“ се завръща: първи трейлър на сезон 2

| от chronicle.bg |

След като спечели две награди „Златен глобус“ и беше номиниран за „Еми“ в осем категории, сериалът „The Marvelous Mrs. Maisel“ („Удивителната госпожа Мейзъл“) ще се завърне с втори сезон.

Компанията „Amazon“ вече пусна първия трейлър на сезон 2 на поредицата, обявена за „най-добър сериал – мюзикъл или комедия“ на „Златните глобуси“, а  Рейчъл Броснахан спечели награда за най-добра актриса.

Действието се развива през 50-те години на миналия век в Ню Йорк. Сериалът разказва за пътя на главната героиня, която се посвещава на кариера в стенд-ъп комедията след разпада на брака й. Първият сезон показа способността на мисис Мейзъл да разсмива публиката, както и трудностите й да се справя с бизнес аспекта на шоубизнеса. В последното начинание й помага новият й агент.

Новият трейлър показва само наченки на това, която ни е приготвил вторият сезон, но получаваме един важен съвет от Алекс Борстайн (в ролята на агента) накрая на видеото. До Броснахан и Борнстайн застават Майкъл Зиген, Тони Шалоуб и Марин Хинкъл.

Премиерата на втория сезона на „The Marvelous Mrs. Maisel“ е насрочена за края на годината.

 
 

Алфред Хичкок: „Драмата е животът, лишен от скучните моменти.“

| от chronicle.bg |

 Той е не просто „Кралят на ужаса“, а една от най-култовите икони на популярната култура на миналия век. Дори само линията на профила е достатъчна, за да разберете, че на снимката пред вас стои един от най-влиятелните режисьори в киното – Алфред Хичкок.

Стилът му е един от най-разпознаваемите в киното. Ще го познаем по съспенса, който е във всеки кадър. По красивите жени, с които е работил – Грейс Кели, Ингрид Бергман, Типи Хедрън, Джоан Фонтейн и други. По мъжете, които винаги спасяват положението – Кари Грант, Джеймс Стюарт. По ролите му на статист в собствените му филми. И по още други редица отличителни белези, които правят Хичкок толкова известно име в киното.

Във филмите му зрителят е подтикван да се идентифицира с камерата, която се движи по начин, имитиращ нечий поглед. Хичкок манипулира чувствата на публиката, усилвайки тревогата, страха или съчувствието, и използва новаторски подход към монтажа , за да демонстрира гледната точка на героите. В използваните от него сюжети често присъстват бегълци, преследвани от правосъдието, наред с красивите жени (повечето от които, блондинки).

Думите му са пропити със сарказъм. И е удоволствие да бъдат препрочитани. В чест на рождената му дата споделяме някои от тях с вас.

GettyImages-115096126-1200x800

„Драмата е животът, лишен от скучните моменти.“

„Дори провалите ми носят пари и се превръщат в класики година след създаването им.“

„Киното – това е животът, от който са изрязани скучните сцени.“

„Да те ударят не е толкова ужасно, само очакването е ужасно.“

„Винаги карай публиката да страда колкото е възможно повече.“

Alfred Hitchcock Aims

„Щастлив брак е този, в който мъжът разбира всяка дума на жената, която тя не е казала.“

„Жената трябва да бъде като добър филм на ужасите – колкото повече неща оставя на въображението, толкова по-добре.“

„Няма нищо по-страшно от затворената врата.“

„Човек не е беден, ако все още може да се смее.“

„Телевизията е като тостера – натискаш бутона и всеки път изскача едно и също.“

„Телевизията е направила много за психиатрията – освен че разпространява информация за нея, точно толкова добре и допринася за необходимостта от нея.“

maxresdefault

„Отмъщението е сладко и от него не се пълнее.“

„Добрият филм е тогава, когато парите за вечерята, билета и детегледачката са си стрували.“

„Да обичаш – това значи да престанеш да сравняваш.“

„Жена, която се съблича публично, ми напомня на режисьор, който в началото на филма съобщава развръзката.“

„Най-страшното нещо у злодеите е тяхната външна привлекателност. Как иначе щяха да спечелят доверието на жертвите си?“

„Единственият начин  да се отърва от страховете си е да ги заснема.“

„Не съм срещу хората. Просто съм уплашен от тях.“