Александър Бояджиев: за хардкора, татуировките и мечтите

| от Цвети Иванова и Зузи Аспарухова |

Сред вселената от сиви хора и клишета, живеят истории, които чакат да бъдат разказани. И съвременни приказки, за чийто създатели трябва да се говори. Но както казва Сашо, с когото разговаряме днес, няма нужда да се бърза. Хубавите неща се случват естествено, а всяко нещо има своето място във времето.

Та днес дойде времето да напиша накратко историята на Александър Бояджиев. Вокал и един от създателите на на хардкор бандата Last Hope, водещ на музикалното предаване Panic Attack по радио Тангра Мега Рок, tour & stage мениджър, един от собствениците на тату студиото Sofia Hardcore Tattoos, ярко синеок, шарено-татуиран и излъчващ спокойствието на онези хора, които знаят къде стоят и защо са там.

_DSC7479

20 години Last Hope

Всичко започва много отдавна. Днешните мъже още са деца, когато в столичния квартал „Стрелбище“ се събират няколко момчета, които се кефят на пънк, и решават да си направят група. Този, който е дрънкал на китара вкъщи става китарист. Този, който се е разнасял с палки и е удрял по кашони у дома, естествено е барабанист. И така, съвсем през детското, се поставя началото на нещо голямо.

Първият концерт е във Варна, където вече има някаква хардкор сцена. Първият софийски лайф се случва в стрелбищенското читалище „Светлина“ и тогава момчетата за първи път чуват репликата, която ще се превърне в повтарящ се рефрен в близките няколко години: „Повече това нещо тук няма да се случи“. Търсят се нови читалища, наема се зала, наема се озвучаване, фирма за охрана, правят се плакати на ксерокс и се лепят из София по цяла нощ. А хората по концертите започват лека полека да стават повече.

Днес е много модерно да се говори за DIY (Do It Yourself) философията. Е, момчетата от Last Hope я въплъщават изцяло, но не от модерност, а заради „принципа на неволята“. „Мислехме си така: като няма кой да ни издава – ние ще се издаваме. Като няма кой да ни организира концертите – ние ще ги организираме“, казва Сашо.

Младите банди  в наши дни не се сблъскват със същите трудности, тъй като вече има клубове, които дават поле за изява на ъндърграунд групи. Но през 90-те музикалната сцена в България изглеждаше по друг начин, а и Last Hope никога не са се отъждествявали с нея, чувствали са се различни и са искали да изградят нещо свое.

И то се случва – през 1995 г. записват първото си демо, разпространяват го в малки магазинчета и то започва да се купува. Оттогава нещата тръгват само нагоре: съставът на групата се мени, някои хора си тръгват, други идват, но Сашо (вокал) и Косьо (барабани) винаги са там, и групата следва своя жизнен път.

Миналото лято сегашният състав на групата (Сашо – вокал, Косьо – барабани, Любо – китара, Насо – китара, Папи /Ради – бас китара), който е постоянен вече повече от шест години, записва новия си албум в италианското студио Алфа Омега, чийто прозорци гледат към езерото Комо. След денонощни записи, албум с 24 песни, който обичайно се прави за три седмици, е готов за една. Девет от най-старите парчета на групата, записани в Италия, през октомври излизат в диска Stay Gold.

13035691_10207421954441295_1260856011_o

Веднага след излизането на новия албум – Chain Reaction, групата заминава за Германия. Правят голямо турне, чийто хедлайнери са едни от тийнейджърските им идоли – Madball. Вдигат на крака клубовете в Централна и Западна Европа: минават през Германия, Холандия, Белгия, Швейцария, Австрия и Чехия.

В момента правят серия от концерти в България: Варна, Бургас, Пловдив. През май имат дати за участия в Гърция, Румъния, Сърбия, Австрия и Истанбул. Хардкор феновете в Европа и на Балканите познават името им и пълнят залите на концертите им. Всяка година Last Hope правят между 50 и 70 концерта.

„Успехът е относително понятие – нещо което е успех за едни, може да бъде тотално незначително и безсмислено за други – и обратното. За нас успех е всяка постигната малка или голяма цел, като например записването на първото ни демо навремето или пък първият концерт… Или пък завършването на последния албум. Много ясен индикатор за това какво прави една банда, са собствените концерти, поне в нашия случай – имаш ли публика, която продължава да идва и да подкрепя групата ти концерт след концерт, значи че не си измислен герой.“

Секс, наркотици и хардкор

Говорим за впечатлението на повечето хора, че животът на музикантите е низ от диви „Содом и Гомор“ партита, литри алкохол, много дрога и безразборен секс.

„Всички тези неща ги има, ако искаш да ги има, но по принцип реалността е различна. Алкохола, наркотиците и секса ги има навсякъде и са неразделна част от съвременния градски живот най-общо казано, независимо дали си музикант или не – и разбира се, зависи в каква среда попаднеш. Бляскавият лайфстайл на музикантите е по-скоро мит, особено при такива като нас – естествено има и много парти моменти и „интересни“ случки, защото в крайна сметка това е музика и наистина се забавляваме много с това, което правим и което ни се случва, но клишето на рок’ен’рола е до голяма степен далеч от нашия светоглед.“, казва Сашо.

Beatles или Rolling Stones?

Beatles. “Отраснал съм с тяхната музика. Като бях дете и ме питаха какво слушам, директно отговарях „Beatles!”. Сигурно съм бил много смешен. Едва ли ще си ги пусна в колата сега, но мога да запея всичките им песни, знам ги наизуст. Хората масово смятат, че Rolling Stones са били лошите момчета, но всъщност Beatles са тези, които са излезли от работническата класа и са израснали на улицата, докато Rolling Stones идват от богати семейства.“

Wall of death, stage diving, crowd surfing, moshpit…тези четири неща

Хардкор културата е съпътствана от няколко забавни практики на публиката: stage diving – гмуркането в тълпата, crowd surfing – “сърфиране“ върху нея, moshpit – трайбъл танц, заимстван от пънк/хардкор културата и вкаран в метал, рок и дори поп концерти (по-известен у нас със старото му име – пого), и wall of death – нещо, с което Сашо е известен в хардкор средите. За първи път той вижда „Стената на смъртта“ на концерт на Sick of it all. При нея публиката се разделя на две, след което вокалистът обявява началото на следващото парче и двете части на тълпата се сблъскват с всичка сила. „Хубавото е, че вече се е развила една култура на пазене – знаят как да се мятат, ако някой падне – веднага го вдигат.“, допълва Сашо.

Най-тъпите въпроси за татуировки: Сашо отговаря

Отново започваме хронологично. Сашо е още хлапе, когато попада на старо музикално списание и вижда хардкор гигантите от Agnostic Front, целите нашарени. Решава, че като остарее – иска и той да има толкова татуировки. Прави си първата , когато е на 16. Гущерчето на крака отдавна е погребано под други татуировки, както често се случва с първите такива, но на негово място са се появили много други неща. След като прекарва години в едно от първите тату студия в България, основано от Емо Сепаревски*, Сашо вече е окончателно зарибен по мастилото и към днешна дата вече има сравнително малко „голи“ места по тялото. На въпроса: „Не те ли е страх, че ще ти писнат?“, отговаря: „Ако имаш бенка по тялото, писва ли ти от нея?“.

Естествено, бащата на Сашо го заплашва с изгонване от вкъщи при следващата татуировка, когато разбира за първата. Все пак онова поколение, към което баща му принадлежи все още асоциира татуировките с принадлежност към някоя недотам социално желателна група от обществото: затворници, престъпници, роми. Слава Богу, благодарение на реалити шоута от типа на Miami Ink, и все по-голямото разпространение на тату културата, днес вече хората не гледат на татуираните хора като на хулигани или особняци.

„Когато започнахме да се татуираме, по някакъв начин се маркирахме като различни от обществено приетите норми, беше известен символ на бунт срещу нещата, които не ни харесваха. До някаква степен това се промени. Вече много хора си правят татуировки, в което няма нищо лошо. Но също така не е лошо и определен брой хора все още да не харесват татуировките. Ако всички те харесват – нещо не е наред“.

Водени от страстта си по татуировките и хардкора, Сашо и двама негови приятели (Александър Първанов, по-известен като Шута, вокалист на хардкор бандата Vendetta, и Румен Цанов – Макс), осъществяват още една детска мечта и отварят студиото Sofia Hardcore Tattoos. Така те свързват двете култури, с които се идентифицират и за втори път превръщат нещо, на което се кефят в част от живота си.

_DSC7482

Sofia Hardcore Tattoos участваха в изложението Bulgaria Tattoo Expo в София, коeто се проведе миналия уикенд, а Last Hope  свириха на афтърпартито в столичния клуб Mixtape. Там бяха още Piranha, Cut Off и култовата холандска банда Backfire. През есента се очаква в столицата да се проведе и оригиналния софийски тату фест, организиран от Емо Сепаревски, на който отново ще можем да видим, както казва Гала, „изключително интересни неща“.

* Емил Сепаревски е един от първите хора, които въвеждат културата на татуировките в България. Той е и организатор на Tattoo Fest Sofia.

 
 
1 Коментар
  • Мирослава Илиева

    И във фейсбук писах, но все пак, за да е сигурно, че ще го видите.
    Миналия уикенд се проведе експо, сиреч изложение, никакъв фест няма в Bulgaria Tattoo Expo.
    Благодарско за разбирането.

Идва ли краят на „Шоуто на Елън Дедженеръс?

| от chronicle.bg |

Тя е любимка на американците. Любимка на европейците. Любимка на всички, които обичат да се смеят, имат нужда да се смеят или някога са имали нужда да се уверят, че е окей да не си окей.

Тя е Елън Дедженръс и в последните 15 години стремглаво върви към престола на „Кралицата на дневните предавания“, който Опра Уинфри освободи през 2011 г. Елън Дедженеръс е фигура, без която съвременната телевизия неминуемо би променила драстично облика си.

Затова и новините след публикуването на нейно интервю в „Ню Йорк Таймс“ преди два дена, създадоха доста шум сред милионите й фенове по света. Изглежда, че любимата на милиони зрители телевизионна водеща обмисля да сложи край на предаването си, „Шоуто на Елън Дедженеръс“, предава CNN.

В интервюто за медията тя казва, че обмисля какво да прави след като изтече настоящия й договор с телевизията през 2020 г.

Дедженеръс поднови договора си през 2016 г., но тогава е била на прага на отказване.

Към момента комедийната актриса и водеща е разкъсвана между противоположните съвети, които получава от най-близките си хора: съпругата й Порша де Роси и брат й Ванс Дедженеръс. Според него, да продължи да води такова предаване в ерата на  Тръмп, е от изключително важно значение.

„Порша се ядосва на брат ми, когато той ми казва, че не мога да спра“, казва Елън през „Ню Йорк Таймс“, цитирана от CNN. Порша е казвала, отново пред „Ню Йорк Таймс“, че според нея Елън има „други неща за вършене“.

Важно е да се уточни, че Елън е далеч от момента, в който ще се пенсиорнира. В момента очакваме да гледаме комедийната й поредица Relatable в мрежата на Netflix (18 декември), а евентуалните й планове извън шоуто включват завръщане на комедийната сцена. Преди да започне своето предаване Дедженеръс е популярна фигура в стенд-ъп комедията.

„Шоуто на Елън Дедженеръс“ е спечелило общо 57 награди „Еми“ от своя дебют през 2003 г.

 
 

В следващите три дена Коледата е в квАРТала

| от chronicle.bg |

В предпразничния уикенд 14-16 декември карето между булевардите Дондуков, Васил Левски, Мария Луиза и Сливница ще пулсира в духа на популярния сред столичани вече КвАРТал фестивал, който се провежда през септември.

Този път организаторите от КвАРТал колектив и ни канят на Коледа в КвАРТала. За днес, утре и вдругиден са подготвени редица инициативи като благотворителни базари, акции на НПО организации, театрални постановки, партита и суинг танци, различни работилници на коледна тематика, изложби, концерти и много други. Традиционната акция “Освети КвАРТала” отново ще накара това очарователно софийско място да засияе с хиляди светлинки. Всички любопитни да се гмурнат в дебрите на малките улички и да научат нещо повече за историята и архитектурата там могат да се включат в специалната празнична Историко-архитектурна разходка.

Ето и някои от по-интересните акценти на „Коледа в КвАРТала“.

SOHO кани всички на “SоLYKKЕ – cozy Christmas happening” , където днес гостите на зелената къща на ул. Искър 4 ще могат да избират сред 10 неща, които да подарят за Коледа – независимо вещи или хубави преживявания; да се насладят на тематични напитки и кулинарни изкушения и да се забавляват с музикалната винил селекция на DTK a.k.a DarkTechnik. През уикенда споделеното работно пространство ще предостави безвъзмездно залите си на организации с кауза, които припознава, за да организират свои предколедни събития.

На 15 и 16 декември Арт Фондация „ДОМА“ събира под един покрив в новия бар Bar Dak CPC (бул. Мария Луиза 17) различни хора от артистичните среди, които ще споделят част от своя гардероб и да дадат нов живот на старите дрехи. Освен модните находки, в рамките на Brand New Oldies vol.2 ще бъдат представени и рециклирани вещи и аксесоари, като по този начин ще се наблегне на идеята за рециклирането като начин за оптимизация на отпадъците и опазване на околната среда. Част от средствата ще отидат за благотворителна цел. За музикалния фон ще се погрижи Jane D и други нейни гости.

Благотворителният Sonya’s Happiness 2nd Christmas Bazaar, чиято кауза е подпомагане на кучета в приют, ще се случи на 15 декември в Bar Barabar (ул. Триадица 4).

В Дом на киното (ул. Екзарх Йосиф 37) на 16 декември, от 19:30 часа, ще има представление-лекция за бащата на ужаса и фантастиката Хауърд Филипс Лъвкрафт на трупа Метеор. Текстът, режисурата и музиката са на Ани Васева, а художник е Стефан Дончев. С участието на Леонид Йовчев и Галя Костадинова и гласовете на Боян Манчев и Цветан Цветанов.

Утре в намиращия се на същото място CUSH Bar ще има Christmas Edition – вечер, посветена на суинг културата, която ще включва уъркшоп по танци, много музика, специални питиета и подобаващото на това място забавление.

Интересни програми са подготвили още редица квАРТални локации, в които посещението е задължително: на 15-ти Sito Studio отваря вратите си с коледна разпродажба на арт принтове, раници и тениски, пиратите от Абордаж са организирали двудневно геймърско тържество със селектирани бордови игри; в галерия Арт Муза ще се случи изложба „Магията на вълната и коприната“ на Светла Чиракова и Мари Басмаджиян, както и концерти.

Art.E канят на двудневен Christmas serendipity. Delta Blues Bar са подготвили два страхотни блус концерта. В галерия Червената точка може да се види изложбата на художника Велин Динев, а в галерия Geshov – “Homo videns : отвратен, но любопитен”. Специални уъркшопи на коледна тематика ще има в Хлебна къща София, Творческа работилница ДЪГА, Цукерния Савенко и др. За феновете на йогата пък в Studio 84 Art & Motion пък е подготвен специален кундалини курс от 10:00 утре (събота, 15.12).

Историко-архитектурната разходка в рамките на Коледа в квАРТала ще бъде на 16 декември (неделя) от 14:00 с начална точка вход на MOVE.BG срещу Минералните бани (ул. Сердика 20). Ако искате да станете част от нея е необходимо само едно условие: бъдете точни.

Подробности за предстоящите събития от “Коледа в КвАРТала” може да следите ТУК.

 
 

Тази Коледа подарете по един гей на всеки хомофоб

| от chronicle.bg |

Да мразиш не само гейовете, а въобще всички хората, заради секса, който си правят у тях си, е все едно аз да ви мразя вас заради това, че сте закусвали нещо, което не обичам. Стига сексът да е с пълнолетни и съгласни хора, какво те интересува теб кой как си мачка чаршафите.

Хомофобите са като дебелите радикални феминистки – и двете групички очакват хората да променят какво ги възбужда волево (?!), за да им е добре на тях (?!). Не знам вие какво мислите за това…

Във Варна вандали са заляли с боя и нарязали билборд, който е част от кампания за повече разбиране и толерантност към ЛГБТ общността. Това е повод и за текста ни, за една-две нови мисли по този страхотен проблем кой с кого спи.

Според мен, целият проблем не е в характера на ЛГБТ любовта, а в непренебрежимата сексуалена тематика на тази любов. Заради него, всеки път, когато говорим по ЛГБТ теми, представата за секс се появява в главите на хората. Някои от тези хора са по-консервативни и не обичат мисълта за секс между непознати в съзнанието си. И това съответно ги отблъсква, съответно смятат гейовете са лоши. Разбира се, и сред гей хората има неприятни, но те с когото и да правеха секс, пак щяха да са неприятни. Както има много хетеро противняци. Един мой приятел гей нарече онези, които се разсмърдяха срещу туитовете на Кевин Харт, цитирам, „педерастки фашуги“. Та това си е просто фактор сред човешката популация.

Според мен, това е проклятието на ЛГБТ общността – че не може да се говори по темата без сексуалния нюанс да отблъсква консервативните по темперамент хора. Затова, за да акцентираме върху личността повече за сметка на секса, предлагам на за Коледа до всеки хомофоб да застане по един гей. Не за да прави секс с него, не намеквам това, спокойно. Без агресия. Ей така, просто да прекарат някакво време заедно. По-дългичко – месец поне. За да видят и двете страни, че няма нищо лошо по природа в това да си гей и в това да си консервативен.

 
 

„Star Trek: Discovery“ сезон 2, трейлър: феновете да затегнат коланите

| от chronicle.bg |

Любителите на екранните пътешествия през далечни потенциално съществуващи галактики е добре да затегнат коланите  и да се приготвят за следващата година.

CBS All Access пусна нов трейлър на предстоящия втори сезон на „Star Trek: Discovery“, чието действие започва да се развива от момента, в който приключи първия сезон.

Екипът на кораба се събира за нова мисия, а Майкъл Бърнам и Филипа Георгиу посрещат новодошлите образи капитан Кристофър Пайк и Спок. Трейлърът предлага нещо специално и за феновете на Сару, когото също виждаме във видеото.

Премиерата на новия сезон ще бъде на 17 януари.

За тези, които не могат да чакат, CBS All Access ще пусне „Short Treks“ – кратки серии с истории от далечния край на веселената на сериала.

Вижте новия трейлър и приятно чакане.