Активисти от средната класа, съединявайте се

| от |

Работническата класа отдавна не е това, което беше. Но може би сега малко по-различен призрак кръжи над главите ни.

1

Карл Маркс си представя класовата борба, като апокалиптичнa логика, пише FP. Изправянето на мнозинството срещу малката плутокрация ( форма на държавно управление, при която решенията на правителството се базират не на мнението на народа, а се вземат от влиятелен кръг на висшето общество, съставен от богати хора). Това създава дълбоко социално неравенство и ниска социална мобилност, а според него несъмнено е трябвало крайната цел да бъде заможни работници. Той също така вярвал, че революционния пролетарски импулс е фундаментално глобален – „че работническите класи през планини и морета“ ще се обединят заради бедността си и общия опит да преборят мизерията и бездушността на фабричния труд. По това време идеята, че бедните мислят по същия начин била разумна. Според икономиста на Световната банка Бранко Миланович, когато е бил написан „Манифест на комунистическата партия“ през 1848 -ма, някои страни са по-богати от другите, но това, което се е смятало за доходи, които биха определили някой човек като богат или беден в Англия вече е равно на това във Франция, САЩ, дори и Аржентина, пише foreignpolicy.com.

Но по време на индустриалната революция, нещата драстично се променят. Така излязло, че Маркс не е направил прогнозата си добре. Няколко години след „Манифеста..“ заплатите на работниците във Великобритания започнали да се увеличават. Тенденцията продължила и в останалата част от Европа и Северна Америка. Нещата са стигнали до там, че ако през 1870 брутния вътрешен продукт на Великобритания е 3 190 долара и в същото време в Африка той е 648 долара, през 2010-а във Великобритания на глава от населението БВП е 23 777 долара, а Африка 2,034. Така че, ако преди 150 години средният африканец е 1/5 по беден от „колегата“ работник във Великобритания, днес той струва по-малко от една десета.

Докато американците вдигат врява за абсурдно големите заплати на изпълнителните директори, един друг важен икономически факт се пренебрегва: че когато Западът е започнал да расте икономически, разликата в приходите между държавите става толкова голяма, че различията вътре в страните са започнали да изглеждат незначителни. Например, ако някой в Лондон, може би, се опитва да свърже двата края, ако се премества в Лагос със същите пари може да живее като буржоа. Миланович Смята се, че средният доход на най-богатите 5 процента в Индия е почти същите като този на най-бедните 5% в САЩ. Най-добре платените работници в Европа и САЩ са много по-богати от своите колеги в развиващите се страни, така и мнозинството от хората в тези страни, които все още се прехранват от земеделие или малък собствен бизнес.

Ето това е съвременната причина „работниците от всички страни“ в никакъв случай да не се обединят. Но може би скоро нещата ще се променят заради глобализацията. През последните 10 години процентът на растеж в бедните страни е много по-голяма от тази на богатите, което намалява разликата в средните доходи. Икономистът Арвинд Субраманиан смята, че Китай през 2030 ще бъде също толкова богат, колкото целия ЕС днес, а Бразилия няма да бъде много по-далеч. Казано просто, скоро голяма част от света ще бъде, ако не богата, то поне ще разполага със солидна средна класа. За такъв живот работниците от викторианска Великобритания могли само да мечтаят – неоново осветени офиси вместо мрачни фабрики, освен това средната продължителност на живота в сравнение с 1848 г. е 40 години повече.

Но богатите и бедните в Лагос и Лондон ще започнат да живеят по идентичен начин в икономически смисъл до 2030 и тогава, може би, наистина ще се „съединят“. Според прогнозите 3,5 милиарда хора от средната класа, образовани и информирани, може би най-накрая ще осъзнаят колко са повече от супер богатите елити в собствените си страни. Те ще окажат натиск върху правителствата, за да гарантират, че тяхната пот и кръв няма да е за прекомерно забогатяване на един малък, глобален капиталистически елит, а ще се разпространи по-широко. Ще искат затваряне на офшорните зони, където световните плутократи крият печалбите си и ще се стремят да постигнат свободно движение на работниците по света, а не само в отделните страни.

Средната класа никога не е правила революции, но нейната бъдеща сила в преразпределянето на позициите може да опровергае стария Маркс.