„Ах, Мария“ – едно хартиено момиче на 25

Появата на юбилейния брой на литературното списание „Ах, Мария“ е като дълго чакан концерт на любима рок група, която рядко се появява пред публика. Култовото издание се ражда през 1990 година и за 25 години в него са публикували 628 уникални автори на 4624 страници.

Юбилейният брой съдържа 59 автори, а създателят му – Румен Баросов е успял да го състави само за месец – от събирането на текстовете през редактирането им, до дизайна и отпечването. Затова и нарича този брой „исторически“.

Румен Баросов е сред дванадесетте души в основата на „Ах, Мария“ през 1990 година, когато все още съществуват теми табу, а отношението към литературата е в същността си удоволствие. 25 години по-късно Баросов решава, че е време да се занимава предимно с неща, които все още имат смисъл, и се захваща да върне на читателите си това хартиено момиче.

Раждането на Мария

„Ах, Мария“ се появява през 90-та година, а негови създадели по това време са студенти: Румен Баросов, двама гръцки поети Панос Статоянис и Димитриос Марусопулос, и още 9 други, които харесват това.

Първият брой на изданието е платен „без касова бележка“, тъй като хартията все още е внос от Съветския съюз. Намира се печатница, която да се съгласи да го отпечата, като затова е платено, според легендата, на ръка с 50 щатски долара.

Заглавието на списанието отпраща към удоволствията (на литературата) със своето „Ах“, а „Мария“ е избрана като име, което, освен че се среща често, е поетично.

В изданието се включват текстове и автори, които никога преди това не са се появявали, а то самото успява да разчупва темите табу.

„Ах, Мария“ въведе едно малко дистанцирано отношение към собствената ни значимост като поети, т.е. помогна на творците да не се взират съвсем и непрекъснато в пъпа си и да си мислят, че са най-великите хора на света, т.е. да имат едно малко по-игрово отношение към битието. Затова и списанието ни имаше уточнението: „списание за литература и други наслади”, разказва Румен Баросов.

Уважаема госпожице, ако искате кучето Ви сутрин да Ви буди с радостен лай…

Първите броеве излизат в немислимия за наши дни тираж от около 3000 екземпляра. По това време апетитът за четене е толкова голям, че в момента, в който се разлепи плакат на улицата, около него се събира тълпа от четящи. Такива тълпи се събират и около плакатите на „Ах, Мария“.

„Пазя си плакат за първия брой на „Ах, Мария”, който беше с невероятно смешни 10-15 рекламни изречения. Имаше една рисунка и изречения, подканящи хората да си купят „Ах, Мария“ или поне да се запознаят с нея. Помня поне едно две. Едното беше нещо като:„Уважаема госпожице, ако искате сутрин кучето Ви да Ви буди с радостен лай, то оставете крайчеца на „Ах, Мария“ да се подава изпод възглавницата Ви“, разказва Румен Баросов.

Представянията на изданието в различни градове водят до срещи на редколегията с кметове и излъчвания на премиерите на живо по месното радио.

Юбилеят на хартиеното момиче

Отношението към „Ах, Мария“ винаги е било като към истински момиче. „Това си е просто една Мария, която има тетрадки, има любими автори…“, разказва Баросов.

„Тя винаги се е отнасяла много лично и към текстовете и към авторите си. Може би това я прави толкова красива и млада, въпреки 25-те си години“, казва Баросов. В юбилейното издание са включени и неколцина автори и авторки, чиито родители още не са се познавали, когато се е състояла премиерата на брой първи през 1990-та.

Румен Баросов разказва как в живота му тежат две неща – това, че занимавайки се с „изкарване на прехраната“, за разлика от много други български автори не е успял да си създаде пространство за писане. Второто е, че този липса се е пренесла и върху едно от любимите му занимания – издаването на „Ах, Мария“.

Въпреки че последният брой на списанието се появи през 2011 година и направи дълга пауза, появата на юбилейното издание доказва, че списанието съществува.

Символично Румен Баросов решава, че новият брой на изданието трябва да се появи на 17 декември – датата, на която 25 години по-рано за първи път е представена „Ах, Мария“. Това е една от малкото сигурни дати в живота на списанието.

„Ах, Мария“ вече има и свой сайт, на който ще бъдат качени и старите броеве на списанието. Ще бъдат публикувани и нови текстове, включително такива на чужди езици без превод – нещо, което списанието си е позволявало и друг път. Има и страница във Facebook.