„Ах, Мария“ – едно хартиено момиче на 25

| от |

Появата на юбилейния брой на литературното списание „Ах, Мария“ е като дълго чакан концерт на любима рок група, която рядко се появява пред публика. Култовото издание се ражда през 1990 година и за 25 години в него са публикували 628 уникални автори на 4624 страници.

Юбилейният брой съдържа 59 автори, а създателят му – Румен Баросов е успял да го състави само за месец – от събирането на текстовете през редактирането им, до дизайна и отпечването. Затова и нарича този брой „исторически“.

Румен Баросов е сред дванадесетте души в основата на „Ах, Мария“ през 1990 година, когато все още съществуват теми табу, а отношението към литературата е в същността си удоволствие. 25 години по-късно Баросов решава, че е време да се занимава предимно с неща, които все още имат смисъл, и се захваща да върне на читателите си това хартиено момиче.

Раждането на Мария

Ах, Мария“ се появява през 90-та година, а негови създадели по това време са студенти: Румен Баросов, двама гръцки поети Панос Статоянис и Димитриос Марусопулос, и още 9 други, които харесват това.

Първият брой на изданието е платен „без касова бележка“, тъй като хартията все още е внос от Съветския съюз. Намира се печатница, която да се съгласи да го отпечата, като затова е платено, според легендата, на ръка с 50 щатски долара.

Заглавието на списанието отпраща към удоволствията (на литературата) със своето „Ах“, а „Мария“ е избрана като име, което, освен че се среща често, е поетично.

В изданието се включват текстове и автори, които никога преди това не са се появявали, а то самото успява да разчупва темите табу.

Ах, Мария“ въведе едно малко дистанцирано отношение към собствената ни значимост като поети, т.е. помогна на творците да не се взират съвсем и непрекъснато в пъпа си и да си мислят, че са най-великите хора на света, т.е. да имат едно малко по-игрово отношение към битието. Затова и списанието ни имаше уточнението: „списание за литература и други наслади”, разказва Румен Баросов.

ах, мария, румен баросов

Уважаема госпожице, ако искате кучето Ви сутрин да Ви буди с радостен лай…

Първите броеве излизат в немислимия за наши дни тираж от около 3000 екземпляра. По това време апетитът за четене е толкова голям, че в момента, в който се разлепи плакат на улицата, около него се събира тълпа от четящи. Такива тълпи се събират и около плакатите на „Ах, Мария“.

Пазя си плакат за първия брой на „Ах, Мария”, който беше с невероятно смешни 10-15 рекламни изречения. Имаше една рисунка и изречения, подканящи хората да си купят „Ах, Мария“ или поне да се запознаят с нея. Помня поне едно две. Едното беше нещо като:„Уважаема госпожице, ако искате сутрин кучето Ви да Ви буди с радостен лай, то оставете крайчеца на „Ах, Мария“ да се подава изпод възглавницата Ви“, разказва Румен Баросов.

Представянията на изданието в различни градове водят до срещи на редколегията с кметове и излъчвания на премиерите на живо по месното радио.

Юбилеят на хартиеното момиче

Отношението към „Ах, Мария“ винаги е било като към истински момиче. „Това си е просто една Мария, която има тетрадки, има любими автори…“, разказва Баросов.

„Тя винаги се е отнасяла много лично и към текстовете и към авторите си. Може би това я прави толкова красива и млада, въпреки 25-те си години“, казва Баросов. В юбилейното издание са включени и неколцина автори и авторки, чиито родители още не са се познавали, когато се е състояла премиерата на брой първи през 1990-та.

Румен Баросов разказва как в живота му тежат две неща – това, че занимавайки се с „изкарване на прехраната“, за разлика от много други български автори не е успял да си създаде пространство за писане. Второто е, че този липса се е пренесла и върху едно от любимите му занимания – издаването на „Ах, Мария“.

Въпреки че последният брой на списанието се появи през 2011 година и направи дълга пауза, появата на юбилейното издание доказва, че списанието съществува.

Символично Румен Баросов решава, че новият брой на изданието трябва да се появи на 17 декември – датата, на която 25 години по-рано за първи път е представена „Ах, Мария“. Това е една от малкото сигурни дати в живота на списанието.

Ах, Мария“ вече има и свой сайт, на който ще бъдат качени и старите броеве на списанието. Ще бъдат публикувани и нови текстове, включително такива на чужди езици без превод – нещо, което списанието си е позволявало и друг път. Има и страница във Facebook. 

 
 

Васил Михайлов спечели „Аскеер“ за цялостен принос

| от chronicle.bg |

За 28-и път в театър „Българска армия“ бяха връчени наградите „Аскеер“.

Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство получи Васил Михайлов. „Днеска цял ден в главата ми е „Върви, народе…, Върви, народе…“. И след това се оказва, че ако върви, „Бог ще го благослови“, каза развълнуваният актьор при получаването на „Аскеер“-а.

BIG15078957627

Най-много награди – 6, спечели Народният театър „Иван Вазов“.

За водеща мъжка роля беше отличен Захари Бахаров за превъплъщението му в Бае Славе в постановката „Чамкория“ в Театър 199, а за водеща женска роля – Мария Стефанова за ролята на А в „Три високи жени“ в Народния театър „Иван Вазов“.

Иван Пантелеев грабна приза за най-добър режисьор, а постановката му „NеоДачници“ в Народния театър спечели „Аскеер“ за най-добро представление.

 
 

11 книги, които трябва да прочетете през този живот

| от chronicle.bg |

Независимо дали сте от онези 53% българи, които твърдят, че „четенето не води до успех“ или сте „един от всеки четири българи“, които редовно поглъщат страници, има някои книги, които просто трябва да прочетете.

Може да не ви донесат милиони, както ще направи националната лотария, но със сигурност ще ви помогнат да се замислите как живеете и да достигнете по-лекичко до края на живота си.

В галерията сме сложили 11 от тях по наш избор. Реално не са само 10. По-скоро са 11 011. Някои от тях сигурно са скрити в прашасалите рафтове на библиотеките и чакат някой да ги преоткрие. Други окупират предните редове в книжарниците и се преиздават на всеки месец.

Това няма значение. Книгите са шорткът към чужди умове и други светове. Ползвайте го.

 
 

Джей Райън ще влезе в ролята на Бен Ханском в продължението на „ТО“

| от chronicle.bg |

След чудесната новина, че Джесика Частейн ще изиграе порасналата Бевърли във втората част на „ТО“ по Стивън Кинг, и още по-добрите новини, че Бил ще бъде поет от Джеймс Макавой, а Ричи – от Бил Хейдър, сега става ясен още един член на каста на „It: Chapter 2“.

Вече знаем кой ще бъде актьорът, избран да влезе в кожата на големия Бен Ханском. Малкият Бен е дебелото дете, на чийто тресящ се корем Хенри Бауърс изрязва инициалите си, малко преди Бен да попадне в Пущинака и да стане част от групата на неудачниците.

Бен е влюбен в Бевърли и тази детска любов не го напуска и след като напуска Дери и се превръща в сексапилен мъж, но подобно на другите от компанията: с непълноценен, дори разбит живот.

benhanscom

Във физическо отношение изборът на Райън е удачен, тъй като актьорът определено изглежда добре.

Дали ще се справи с ролята на порасналия Ханском – предстои да видим на премиерата на филма на 6 септември 2019.

Режисьор на лентата отново ще бъде Андрес Мушети, а сценарият е на Гари Дауберман.

landscape-1505731747-pennywise-teeth-it-movie

Още веднъж: в главните роли ще видим Джесика Частейн, Джеймс Макавой, Бил Хейдър, Бил Скарсгард, Джей Райън, Джеймс Рансън и Анди Бийн.

 
 

15 убийствени кадъра на Рами Малек като Фреди Меркюри

| от chronicle.bg |

Надяваме се, че разправиите и премеждията пред дългоочаквания биографичен филм за Фреди Меркюри, „Bohemian Rapsody“, са в историята и от тук насетне остава само да се наслаждаваме на тийзърите и трейлърите, в който Рами Малек е по-секси от всякога. Премиерата на филма е на 2 ноември, а преди дни излезе трейлъра, в който Рами Малек се раздава на макс. 

По всичко личи, че този проект ще даде началото на нов, плодороден етап в кариерата му и ще го вкара в света на киното. Този на телевизията вече добре го познава от ролята му в „Mr. Robot“, за която беше награден с „Еми“.

Режисьор на биографичният „Bohemian Rapsody“ е Декстър Флечър, а сюжетът проследява издигането на Фреди Меркюри до върховете на славата.

Новият трейлър освен, че е надникване към един от потенциалните филми на годината, почти ни накара да се влюбим в Малек. Разгледайте галерията горе и ще разберете защо. Няма да отнеме цяла вечност, не се притеснявайте. Както казва Меркюри в трейлъра: „Съжалявам жена ти, ако мислиш, че шест минути е цяла вечност.“