„Ах, Мария“ – едно хартиено момиче на 25

| от |

Появата на юбилейния брой на литературното списание „Ах, Мария“ е като дълго чакан концерт на любима рок група, която рядко се появява пред публика. Култовото издание се ражда през 1990 година и за 25 години в него са публикували 628 уникални автори на 4624 страници.

Юбилейният брой съдържа 59 автори, а създателят му – Румен Баросов е успял да го състави само за месец – от събирането на текстовете през редактирането им, до дизайна и отпечването. Затова и нарича този брой „исторически“.

Румен Баросов е сред дванадесетте души в основата на „Ах, Мария“ през 1990 година, когато все още съществуват теми табу, а отношението към литературата е в същността си удоволствие. 25 години по-късно Баросов решава, че е време да се занимава предимно с неща, които все още имат смисъл, и се захваща да върне на читателите си това хартиено момиче.

Раждането на Мария

Ах, Мария“ се появява през 90-та година, а негови създадели по това време са студенти: Румен Баросов, двама гръцки поети Панос Статоянис и Димитриос Марусопулос, и още 9 други, които харесват това.

Първият брой на изданието е платен „без касова бележка“, тъй като хартията все още е внос от Съветския съюз. Намира се печатница, която да се съгласи да го отпечата, като затова е платено, според легендата, на ръка с 50 щатски долара.

Заглавието на списанието отпраща към удоволствията (на литературата) със своето „Ах“, а „Мария“ е избрана като име, което, освен че се среща често, е поетично.

В изданието се включват текстове и автори, които никога преди това не са се появявали, а то самото успява да разчупва темите табу.

Ах, Мария“ въведе едно малко дистанцирано отношение към собствената ни значимост като поети, т.е. помогна на творците да не се взират съвсем и непрекъснато в пъпа си и да си мислят, че са най-великите хора на света, т.е. да имат едно малко по-игрово отношение към битието. Затова и списанието ни имаше уточнението: „списание за литература и други наслади”, разказва Румен Баросов.

ах, мария, румен баросов

Уважаема госпожице, ако искате кучето Ви сутрин да Ви буди с радостен лай…

Първите броеве излизат в немислимия за наши дни тираж от около 3000 екземпляра. По това време апетитът за четене е толкова голям, че в момента, в който се разлепи плакат на улицата, около него се събира тълпа от четящи. Такива тълпи се събират и около плакатите на „Ах, Мария“.

Пазя си плакат за първия брой на „Ах, Мария”, който беше с невероятно смешни 10-15 рекламни изречения. Имаше една рисунка и изречения, подканящи хората да си купят „Ах, Мария“ или поне да се запознаят с нея. Помня поне едно две. Едното беше нещо като:„Уважаема госпожице, ако искате сутрин кучето Ви да Ви буди с радостен лай, то оставете крайчеца на „Ах, Мария“ да се подава изпод възглавницата Ви“, разказва Румен Баросов.

Представянията на изданието в различни градове водят до срещи на редколегията с кметове и излъчвания на премиерите на живо по месното радио.

Юбилеят на хартиеното момиче

Отношението към „Ах, Мария“ винаги е било като към истински момиче. „Това си е просто една Мария, която има тетрадки, има любими автори…“, разказва Баросов.

„Тя винаги се е отнасяла много лично и към текстовете и към авторите си. Може би това я прави толкова красива и млада, въпреки 25-те си години“, казва Баросов. В юбилейното издание са включени и неколцина автори и авторки, чиито родители още не са се познавали, когато се е състояла премиерата на брой първи през 1990-та.

Румен Баросов разказва как в живота му тежат две неща – това, че занимавайки се с „изкарване на прехраната“, за разлика от много други български автори не е успял да си създаде пространство за писане. Второто е, че този липса се е пренесла и върху едно от любимите му занимания – издаването на „Ах, Мария“.

Въпреки че последният брой на списанието се появи през 2011 година и направи дълга пауза, появата на юбилейното издание доказва, че списанието съществува.

Символично Румен Баросов решава, че новият брой на изданието трябва да се появи на 17 декември – датата, на която 25 години по-рано за първи път е представена „Ах, Мария“. Това е една от малкото сигурни дати в живота на списанието.

Ах, Мария“ вече има и свой сайт, на който ще бъдат качени и старите броеве на списанието. Ще бъдат публикувани и нови текстове, включително такива на чужди езици без превод – нещо, което списанието си е позволявало и друг път. Има и страница във Facebook. 

 
 

Един от най-великите колажи на Google Photos

| от chr.bg |

Повечето пъти, когато технологиите не функционират както трябва, се фрустрираме безутешно. Понякога обаче резултатът е трогателен и учудващ.

Такъв е случаят с тази снимка, която софтуерът на Google Photos е съшил автоматично. На нея млад човек се вижда огромен между дървета и сняг.

Снимката избухна в reddit.com, пусната от потребител на сайта под псевдоним MalletsDarker. Той е направил три снимки – с приятеля му, със снежния пейзаж и на дърветата на фона.

Една от опциите, които софтуерът на Google автоматично предлага, е ако усети, че няколко снимки са снети близо една до друга, да ги съедини в колаж.

Резултатът е просто прекрасен!

Технически обач изпълнението е лошо защото програмата пренебрегва разпознаването на обекти и пропорция. Много хора също се оплакаха, че Google Photos е направила албум от снимките им от предходната година и всички от тях са селфита, от които хората са изрязани.

Ето и няколко други не толкова сполучливи колажи на програмата.

47OR7ST

 

hWh8b7r

 
 

Почина разказвачът от Прованс, Питър Мейл

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският автор Питър Мейл, чието установяване във Франция го вдъхнови да създаде бестселъра „Една година в Прованс“, почина на 78 години, предаде Асошиейтед прес. Мейл е един от популярните чуждестранни автори в България и книгите му ни накараха да обикнем френската провинция.

Издателят му Алфред Кнопф съобщи, че Мейл е починал след кратко боледуване в болница, близо до дома му в Южна Франция.

Книгата „Една година в Прованс“ излезе през 1989 г. От нея са продадени милиони екземпляри и по нея Би Би Си създаде сериал.
Други произведения на писателя са „Добра година“, „Винена афера“, „Прованс завинаги“, „Отново Прованс“ и „Марсилска афера“. През 2006 година романът „Добра година“  беше екранизиран за киното, а в главните роли влязоха Ръсел Кроу и Марион Котияр.

 
 

Любимите ни кучки от киното и телевизията

| от chronicle.bg |

Не искаме да всяваме смут в и без това смутното днешно време, но ще признаем едно – доброто е скучно, а хепиендът е банален и вечно очакван. Харесваме добрите момчета и принцесите от приказките, но далеч по-интересни са ни гадните кучки, с които сме отраснали , а днес вече живеем с тях.

Подобно на фаталните жени, които ви показахме преди известно време, кучките също са от онези жени, които искаме да срещнем в реалния живот, макар да знаем, че няма да ни се израдват. Може и да е малко мазохистично, но дали не е приятно Миранда Пристли да ви каже „Това е всичко” и да ви отпрати с лек жест? На нас, да си признаем, ще ни е приятно.

Не знаем защо, но неделята ни предразположи да се върнем към някои от любимите ни кучки от киното и телевизията, които са идеални не само за неделна киновечер. Затова решихме да ви припомним част от тях. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Почина Джим Родфорд, басистът на Kinks

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившият басист на групата „Кинкс“ Джим Родфорд умря на 76-годишна възраст вследствие на травми, които получил, след като паднал от стълба, съобщиха ТАСС и Асошиейтед прес.

Групата „Зомбис“, в която Родфорд свиреше от 1999 г., потвърди смъртта му на страницата си във Фейсбук. Съоснователят на „Зомбис“ и изпълнител на клавишни Род Арджънт заяви, че братовчед му и дългогодишен член на бандата Джим Родфорд бе чудесен басист. „С дълбока скръб съобщавам, че Джим си отиде от този свят – каза той. – Точната причина за смъртта му засега е неясна.“

Родфорд се присъедини към „Кинкс“ през 1978 г. , взе участие в нейни турнета и в записите на много от албумите й. Той бе неин член до 1996 г.

Съоснователят на „Кинкс“ Рей Дейвис написа в Туитър, че Родфорд бе неразделна част от групата.
Арджънт отбеляза, че Джим бе посветил живота си на музиката.