shareit

Аферата Профюмо – и в богатите държави има липса на морал

| от |

„Афера Профюмо“, казва телевизионният продуцент Ребека Фъргюсън, „е малко като Уотъргейт“. С това тя има предвид, че събитието вече е влязло в колективната памет, но подробностите за това какво точно се е случило са се размили с времето.

Това е скандал, който първоначално се съсредоточава върху кратката афера през 1961 г. между министъра от консервативния кабинет Джон Профюмо и 19-годишната начинаеща манекенка Кристин Кийлър. През март 1963 г. отричането на Профюмо, че има каквато и да общо с Кристин – лъжа, която беше смело изказана в изявление пред Камарата на общините – се превръща в ключов елемент от по-широката политическа криза. Няколко седмици по-късно той е принуден да признае истината и подава оставка. Последствията от аферата сериозно увредиха самочувствието на министър-председателя Макмилан и той подава оставка по здравословни причини през октомври 1963 г.

Цялата история е богат коктейл, който включва висшето общество, сексуални провинения и опасност за националната сигурност, като всичко това завършва със сензационно съдебно дело. Репутацията на Консервативната партия е повредена от скандала, който може да допринесе за нейното поражение от Лейбъристката партия в Общи избори през 1964 г.

Когато аферата Профюмо е разкрита за първи път, общественият интерес е засилен от твърдения, че Кийлър може да е имала взаимоотношения с капитан Евгений Иванов, съветски военно-аташе, като по този начин се създава възможен риск за сигурността на държавата. Кийлър познава и Профюмо, и Иванов от своя приятел Стивън Уорд, остеопат и социална личност, който я взима под крилото си. Разкриването на аферата поражда слухове за други скандали и привлича вниманието на властите към дейността на Уорд, който е обвинен в редица престъпления. Възприемайки себе си като изкупителна жертва за престъпленията на другите, Уорд приема летална свръхдоза, докато протичат последните етапи от процеса му, в който той е обявен за виновен, че на практика е сводник на Кийлър и нейната приятелка Манди Райс-Дейвис.

Разследването на аферата от старши съдия лорд Денинг, подпомаган от висшия държавен служител Т. А. Кричли, показва, че не е имало нарушения на сигурността, които произтичат от връзката на Иванов, въпреки че по-късно докладът на Денинг е критикуван като повърхностен и незадоволителен. Впоследствие Профумо търси изкупление като става доброволец в Toynbee Hall – благотворителен тръст в Източен Лондон. Към 1975 г. той е официално реабилитиран, но не се връща към обществения живот. Той почива, почитан и уважаван през 2006 г.

За разлика от него Кийлър изпитва затруднения да избяга от негативния образ, който пресата, законът и парламентът й изграждат през целия скандал. В различни, понякога противоречиви разкази, тя оспорва заключенията на Денинг, свързани с проблемите за сигурността. Осъждането на Уорд е описано от анализаторите по-скоро като акт на отмъщение на властта, а не като правосъдие. През януари 2014 г. делото му е разгледано от Комисията за преглед на наказателни дела, с възможност за по-късно препращане към Апелативния съд.

В началото на 60-те години на миналия век в британските медии доминират няколко громки шпионски скандала: разбиването на шпионския пръстен в Портланд през 1961 г., залавянето и осъждането на Джордж Блейк през същата година и през 1962 г. делото на Джон Васал, хомосексуален адмиралтейски служител, който е изнудван да шпионира от Съветите. Впоследствие Васал е осъден на 18 години затвор. След внушения в пресата, че той е защитен от политическите си ръководители, министър Томас Галбрайт се оттегля от правителството в очакване и него да разследват. По-късно Галбрайт е оправдан, но двама журналисти отиват в затвора за отказ да разкрият своите източници, който са им издали сензационни и недоказани истории за личния живот на Васал. Тяхното осъждане сериозно нарушава отношенията между пресата и консервативното правителство на министър-председателя Харолд Макмилан. Колумнистът Пол Джонсън от New Statesman предупреждава: „Всеки министър или депутат от консерваторите… който се замеси в скандал през следващата около година, трябва да се очаква – съжалявам да го кажа – пълна програма от пресата“.

 
 
Коментарите са изключени