Абеномиката спечели на изборите в Япония

| от |

Партията на японския премиер Шинзо Абе спечели в неделя убедителна победа на парламентарните избори. Лидерът на консервативното правителство предизвика предсрочното им провеждане и така си осигури подкрепата за икономическата си политика, наричана „абеномика“, пише АФП.

Думата „абеномика“ означава политика, инициирана от Абе за борба с дефлацията в Япония, в която страната затъваше от много години. Тя се основава на три стълба: бюджетна щедрост, парична гъвкавост и обещания за структурни реформи.

Според резултатите, съобщени от държавната медия Ен Ейч Кей (NHK) в понеделник в 07:00 часа местно време консервативната Либералдемократическа партия (ЛДП) печели 291 от 475 места срещу 295 при предишния състав на парламента, който имаше 480 места.

Тя не успя да премине 300 места в долната камара, но все още запазва повече от две трети (които са 317 места) с 35-те депутати на центристкия си съюзник Нова Комейто.

Мнозинство от две трети в Камарата на депутатите може да одобрява законите, дори в случай на несъгласие на Сената, който също е в ръцете на ЛДП.

Победата на Абе не е изненада, тъй като разделената опозиция е всичко друго, но не и в работно състояние.

Лявоцентристката Японска демократическа партия има 73 места, на трета позиция е Партията на обновлението с 41 места. Право на глас имаха 105 милиона японци, но участието в изборите никога не е било толкова ниско. Почти 48% не се явиха пред урните. През декември 2012 година негласувалите бяха 41%.

САЩ бяха сред първите поздравили Абе. Обама поздрави премиера и подчерта високата позиция, която САЩ отреждат на азиатския си съюзник.

Към края на 2012 година стратегията „абеномика“ първоначално показа положителни ефекти (слабата йена, връщане на умерена инфлация и подновяване на растежа). След това обаче Япония изпадна в рецесия през третото тримесечие на тази година.

За икономистите ключовият въпрос е дали консерваторите ще приложат обещаните структурни реформи, които са трудни за постигане, но от съществено значение за осигуряване на стабилната активност на страната, пише АФП.

Фондовата борса в Токио започна понеделника със спад, въпреки победата на консерваторите. Индексът Никей (Nikkei) на Токийската фондова борса падна с 1,50% при отварянето на пазара в понеделник.

В първата минута на търговията водещият индекс Никей 225 падна с 260,09 пункта до 17 111,48 пункта, вероятно повлиян от новото падане на долара (минал точно под 118 йени) и дерайлирането на Уолстрийт в петък на фона на падащите цени на петрола. /БГНЕС

 
 

„Призрачна нишка“: омагьосаният кръг на гения

| от Дилян Ценов |

Всяка година има по няколко филма, които са многократно номинирани и награждавани, имат страхотна реклама, блясък до втръсване, но потъват в полето на забравата скоро след излизането си. За съжаление към тази група филми причисляваме успешния според световната филмова гилдия „Призрачна нишка“ (Phantom Thread) на режисьора и сценарист Пол Томас Андерсън, с участието на Даниел Дей-Луис. Филмът излезе в края на миналата година и е номиниран в 6 категории за „Оскар“. Въпреки безспорно добрите качества и ниво доста над средното, 2-часовата лента по наше мнение е далеч от най-добър филм на годината.

Известно време преди премиерата на филма, Даниел Дей-Луис обяви, че ще прекрати кариерата си в киното след тази роля. Изключително добър пиар ход, който не можем да пренебрегнем заради уважението на Академията към последните роли на големите актьори. Везните вече бяха наклонени в полза на Пол Томас Андерсън и неговата художествена историческа драма за модния дизайнер Рейнолдс Уудкок. Действието в нея се развива през 50-те години на ХХ век и Уудкок, заедно със сестра си (в ролята е Лесли Манвил) управляват една от водещите модни къщи в Лондон. Почти веднага можете да се досетите, че говорим за моден гений, който е в плен на своята дарба. А сестра му, като един Пиер Берже до своя Ив Сен Лоран, се грижи за всички административни въпроси около бизнеса на създателя на женски блянове. Сервитьорката в провинциален ресторант, Алма, се оказва търсено то вдъхновение и муза, която съвсем скоро започва да работи с дизайнера, да дели легло с него, да споделя мъките му, странностите му и кратките моменти на радост. Постепенно обаче връзката попада в омагьосан кръг, в който Уудкок не може да живее нито с нея, нито без нея.

r0vzXidVqrWAI1JhvptVE5UgRhY

Пол Томас Андерсън, когото познаваме от Inherent Vice (2014), There Will Be Blood (2007) и Boogie Nights (1997), режисира филма и пише сценария. Едно нещо трябва да му признаем и то е, че успява да вкара напрежение иначе равната, и преупотребявана тема за образа на твореца в киното. Историята е достоверна и интересна за гледане. Същото важи и за сценария, в който голяма част от съществено важното остава неизказана. А това винаги работи в угода на зрителя, защото той не получава цялата информация наготово, а трябва да достигне до нея. Опасността режисьорът и сценаристът да се провалят в тези паузи е голяма и Андерсън успява да прескочи трапа. Но дотам. Нищо революционно. Нищо необикновено. Една добра режисьорска работа и добре написан сценарий. Със сигурност не за „Оскар“. На този фон Лука Гуаданино, който се размина с номинация за режисура за „Призови ме с твоето име“ заслужава да заеме мястото на Андерсън. Режисурата на „Призрачна нишка“ почти няма друга гледна точка освен тази на главния герой. А претенциите на дизайнера, когото го дразни шумът от мазане на филия с масло, в един момент втръсват на зрителя. Човек има нужда и от друга гледна точка. Такава, в която той не участва. Тук тя липсва и егоцентризмът на неразбрания творец идва в повече.

PT

Най-силната страна на „Призрачна нишка“ е неговият актьорски състав, а под това разбирайте Даниел Дей-Луис и Лесли Манвил. Да, Дей-Луис е страхотен и тук. Не колкото в „Линкълн“, за който взе своя трети „Оскар“, поставяйки рекорд, но пак е много добър. Отчасти дразнението, което имаме към Уудкок се дължи на изпълнението му. Органичното представяне на тези състояния на необоснована претенция тип „защото аз искам да е така“ успява да ни помогне да го разберем. Но Лесли Манвил за нас е най-доброто в този филм, в ролята на сестрата на Рейнолдс, My old so-and-so (както я нарича той). Тя е човекът, който отключва сградата, за да дойдат шивачките, комуникира с клиентите, накратко – прави възможно Рейнолдс да работи.  Очертава се силна конкуренция за „Оскара“ в лицето на Алисън Джейни в „Аз, Тоня“.  В ролята на Алма влиза Вики Крипс, за която това е първа роля в подобна продукция. Играта й не блести с нещо главозамайващо, но заслужава похвала за страхотната химия между нея и Дей-Луис. Интересно ни е, накъде ще поеме кариерата й в бъдеще след този филм.

04-phantom-thread-8.w710.h473.2x

Като изключим „увисването“ на някои моменти в историята (като този със свалянето на булчинската рокля от заспалата възстара булка) и недостатъците на режисурата, всичко друго е на мястото си. Начело са костюмите – тук наградата, ако бъде спечелена, ще бъде повече от заслужена. Кинематография, музика и декор се допълват за създаването на атмосферата, в която се развива действието. Хубавото е, че и тази детайлност и пищност на фона, не заглушава същественото в историята за вътрешните турбуленции на мъжа и момичето до него.

phantom_thread2

Трудно би било да обобщим филма на Андесрън и да му сложим еднозначен етикет „лош“ или „добър“. Историята на Рейнолдс Уудкок, който е болезнено привързан към сестра си, не обича аспержите си с масло, отказва да изведе жена си на танци, създава сватбена рокля за белгийската принцеса, ще ви заинтригува. Защото е направена добре, внимателно, с уважение към героите. А сюжетът в по-голямата си част, когато не буксува на едно място, успява да изненада. Струва си защото е един от добрите филми на годината. Но в никакъв случай най-добрия. Нито Пол Томас Андерсън е най-добрият режисьор. А Даниел Дей-Луис… поздравления, за всичко. Тази година обаче е ред на Тимъти Шаламе или Гари Олдман.

 
 

Седем медала за българските гимнастички на турнира Гран При

| от chr.bg, БТА |

Седем медала спечелиха български състезателки на турнира по художествена гимнастика от сериите Гран При в руската столица Москва и от съпътстващия международен турнир. Отличията завоюваха ансамбълът на България за жени, Боряна Калейн и Ерика Зафирова. Ансамбълът е състав Симона Дянкова, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова, Елена Бинева и Теодора Александрова, с треньор Весела Димитрова и помощник-треньор Михаела Маевска, завърши на второ място в многобоя, а на финалите днес взе златото на финала на пет обръча и сребро на три топки и две въжета.

На обръчи българките бяха оценени с 18.900 точки. На второ място се наредиха домакините от Русия с 18.500 точки, а на трето Узбекистан с 15.900 точки. На топки и въжета възпитаничките на Весела Димитров получиха за изпълнението си оценка 18.500 точки. Шампионки станаха домакините от Русия с 19.300 точки, а на трето място е Финландия с 14.950 точки.

В състезанието участваха само четири ансамбъла. 17-годишната Боряна Калейн завърши 10-а в многобоя, но днес взе пълен комплект отличия на финалите на отделните уреди. Българката стана шампионка на топка, взе сребро на обръч и бронз на лента. Калейн не игра само на финала на бухалки. За съчетанието си на топка Калейн получи оценка от 17.950 точки. Втора и трета са съответно Дина Аверина (Русия) със 17.350 точки и Катарина Халкина (Беларус) със 17.000 точки. Калейн взе сребро на обръч със 17.150 точки. Тя беше резерва в този финал, но в последния момент се наложи да играе и завоюва среброто. Първа е Дина Аверина (Русия) с 18.650 точки, а трета – Катарина Халкина (Беларус) с 15.950 точки. На лента Калейн е трета с 14.950 точки. Първа е Халкина с 16.450 точки, а втора Александра Солдатова (Русия) с 15.800 точки.

В съпътстващия международен турнир Ерика Зафирова се класира трета в многобоя. На този турнир нямаше финали на отделните уреди. Шампионка стана Карина Кузнецова (Русия) със сбор от 63.550 точки, следвана от Анастасия Салос от Беларус с 61.700 точки, а Зафирова събра сбор от 54.950 точки (15.500 точки на обръч, 13.150 точки на топка, 13.200 точки на бухалки и 13.100 точки на лента). Това беше първо състезание за националките за новия сезон. В края на март София е домакин на кръг от Световната купа, а през септември в България ще се проведе и световното първенство по художествена гимнастика.

 
 

Дженифър Анистън и Джъстин Теру се разделиха

| от chronicle.bg |

Поредната холивудска двойка обяви раздялата си. След две години брак актьорите Дженифър Анистън и Джъстин Теру обявиха, че поемат по различни пътища. Двамата се сгодиха през 2012 г., а през 2015 г. сключиха брак на тайна церемония.

„Ние сме най-добри приятели, които са решили, че пътищата им трябва да се разделят, но искаме да продължим нашето приятелство“, цитира порталът Ти Ем Зи актьорите. Според портала, решението за развода двойката е взела в края на 2017 година.

Новината за раздялата им бързо се превърна в едно от най-обсъжданите събития в Twitter, където се заговори веднага за възможно събиране между Брат Пит и Дженифър Анистън. Двамата бяха заедно до 2005 г., когато Пит остави звездата от „Приятели“ заради Анджелина Джоли. Сега надеждата на някои фенове е, че щом вече са свободни, двамата може да решат да се съберат отново.

 
 

Бивша плеймейтка разказва за любовната си афера с Тръмп в 8 страници

| от chronicle.bg |

Доналд Тръмп е имал деветмесечна извънбрачна връзка с плеймейтката Карън Макдугъл през 2009 г. Това свидетелства самата тя в собственоръчно написана изповед от осем страници, с която се е сдобило списание „Ню Йоркър“ с посредничество на неин познат.

Макдугъл потвърждава, че е автор на историята, публикувана в онлайн изданието на списанието, но отбелязва, че не желае да казва нищо публично за Тръмп, защото била подписала споразумение за поверителност.

Макдугъл твърди, че Тръмп й показал спалнята на съпругата си в „Тръмп тауър“ и я водел в частното си бунгало в хотел „Бевърли хилс“.

Любовният роман приключил, когато тя започнала да изпитва угризения и след като Тръмп направил обиден коментар за възрастта на майка й и вулгарна забележка за анатомията на чернокожите мъже.

В публикацията на „Ню Йоркър“ пише, че по време на президентската кампания през 2016 г. бившата плеймейтка получила 150 000 долара от таблоида „Нешънъл инкуайърър“ за правата върху нейната история за любовна връзка с който и да е „женен мъж“.

Разпространяваният по супермаркетите таблоид не е публикувал историята.

В навечерието на изборния ден през ноември 2016 г. „Уолстрийт джърнал“ писа, че таблоидът, чийто издател Дейвид Пекър е отдавнашен приятел на Тръмп, платил за историята на Карън Макдугъл, но не я отпечатал – практика в таблоидния бранш, известна като „хвани и убий“.

„Ню Йорк“ посочва, че според коментар на Белия дом Тръмп никога не е имал връзка с тази жена. Предполагаемият му романс се е случил малко след като той сключва третия си брак с Мелания, която му е настоящата съпруга.

Вижте повече в галерията.