Хей, VIP-а, а ти пушиш ли още козче?

| от |

За да разбие мита, че хората, които пушат марихуана са пропаднали типове, американската организация, която се бори за легализирането на марихуаната, публикува импровизирана листа на влиятелни хора от политиката, науката, икономиката и шоубизнесът, които някога са пушили марихуана или все още пафкат.

Барак Обама – „Когато бях младеж я използвах доста често. Такава беше целта.“

Бил Клинтън – „Експериментирал съм с марихуана един или два пъти“Джон Стюард - „Знаете ли колко филми съм написал докато съм бил надрусан“Джордж Сорос – Открито признава, че е пушил трева, но никога не се е пристрастил към неяМорган Фрийман – „Никога не отказвам ганджа“

Джони Деп – „Не съм много по това, но тревата е много, много по-безвредна от алкохола“Lady Gaga – „Пуша много трева докато пиша песни“

Джордж Клуни – „Собственик на квартално кафе за марихуана коментира, че „Клуни не е непознат тук“

Конан О’Браян – „пробвал съм, но не ми върши работа“

Брад Пит – Криех се от нещата на известните, пушех прекалено много (марихуана)“Дженифър Анистън – „Не виждам нищо лошо. Не е проблем когато нещата са умерени“

Мат Деймън – „Първият път когато пуших трева беше вкъщи с майка ми и втория ми баща“

Робърт Дауни Джуниър признава, че е започнал да пуши трева на 8.

Въпреки, че Риана беше снимана много пъти как пуши трева, коментира, че предпочита други неща

 
 

Разходка по екопътека „Екот от камбанен звън“

| от Дарио Диониси |

Пролетта настъпи най-сетне и беше време да предприема покоряването на някоя екопътека. Да се разходиш из чист въздух посред зеленината и цветовете, които тепърва се събуждат, е един от най-красивите и смирени моменти, които можем да преживеем. Затова винаги съм твърдял, че е важно ние хората да пазим и уважаваме природата, за да може и тя, от своя страна, да ни радва и да се грижи за нас.

Екопътеката, която покорихме, е с едно звучно и красиво име, както и самото заглавие на публикацията показва, „Екот от камбанен звън“. Самата пътека се намира в подножието на Етрополската планина, като свързва село Рибарица с красивия Етрополски манастир и водопада Варовитец.

P4070560

Дължината на екопътеката е 2,5 км и се изминава между 1.00 – 1.30 часа, в зависимост колко бързо се движите. По самото трасе са поставени многобройни пейки, маси, информационни табели и кътове за деца, както сами ще се убедите от снимките.

Но истинското богатство на това място е, че се намира в територията на вековна гора, която пази търпеливо и неуморно живота тук. Посетихме това място, докато все още не бяха изцяло цъфнали всички дървета, но само гледайки, човек може да си представи величието на това място през другите сезони.

P4070614

Началото на екопътеката се намира по пътя, който води към манастира, тоест когато пътят се разделя на две, единият към село Рибарица, а другият към Етрополския манастир, поемате десния път. Един път минали първите няколко завоя ще видите началото на пътеката, която е обозначена с табели и дървена арка.

Екопътеката започва с едно приятно и леко изкачване под сянката на вековните дървета. По извивките на реката, която тече през гората, са поставени многобройни кътове за отдих, където може да седнете и наслаждавате на автентичната българска природа. Продължавайки по пътеката тя се разделя на две, като отбележа тук, че ние поехме първо по левия ръкав, който води към водопада, а другият към манастира. Съществена разлика няма, освен че пътеката за водопада е с по-голямо изкачване.

P4070580

Потегляйки към водопада по пътеката се отварят зелени поляни с гледки към околните планини, които единствено могат да заредят ума и душата. След приятното презареждане ви очаква същинската част, изкачването по поречието на реката и многобройните водопади, които са се образували. Стигайки по-напред ще чуете и истинската магия на гората, екота на водопада, който с лекота привлича цялото внимание с мелодията си.

Един път стигнали до водопада има стотици начини и места, на които може да се наснимате с тази красота. Като самият водопад е със значително голям пад от 15 метра и се вижда отдалече.

P4070628

Да споделя няколко думи за манастира. Така се стекоха обстоятелствата, че миналата година посетих това място три пъти и сега за пореден път се убеждавам, че неслучайно този манастир притежава толкова невероятна история и е важен за местността. Етрополският манастир е основан през Средновековието 1158 г. Преданията свързват възникването на обителта с името на св. Иван Рилски, който се установил в една от пещерите в близката местност Варовитец. Също така Апостолът Васил Левски е посещавал многократно манастира и се криел от османците.

Това са само малко факти за този вдъхновяващ кът. Самият манастир е изключително поддържан и се грижат единствено отецът и една жена доброволец за цялото материално състояние на мястото. А, и да знаете, това място е пълно с много дружелюбни и игриви животни, което още повече допринася за топлина и красота на мястото. Направете си един подарък, като го посетите.

hgffhjgc

За автора:
Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите, както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/

 
 

JOURNEYversity: състезание за фото и видео маниаците

| от chronicle.bg |

След няколко успешни сесии, в които фотографи, автори и филммейкъри се впускаха в различни предизвикателства от света на адреналиновите спортове, новото издание на Red Bull JOURNEYversity очаква визуални артисти (фотографи и видеографи ), с очи и стабилни камери за необикновеното и предизвикателното. Те ще станат част от надпревара Red Bull Moreni Challenge, съпреживявайки емоциите на атлетите по природния феномен Морените на Витоша.

Идеята на JOURNEYversity е да обучава, с цел “студентите” да навлязат по-дълбоко в спецификите за отразяване на дадена приключенска дейност или екстремен спорт. В духа на университета, наравно с обучението е и приключението, затова то се провежда в контекста на най-необикновените събития през годините. Състезанието по Витошките морени е единствено по рода си, а задачата на участниците в JOURNEYvesity е да го отразят.

Тазгодишното осмо издание ще предизвика личности с интерес към фотографията, кратките видеа и фото/видео материалите. Избраните за участие в JOURNEYversity след кандидатстване и одобрение ще имат възможност да се запознаят със стандартите за видео заснемане и обработка на Red Bull Media House, да станат част от специално организирана приключенска сесия преди състезанието, да реализират самостоятелно създадено от тях съдържание.

Срокът за кандидатстване в Red Bull JOURNEYversity, сесия Moreni Challenge е 18 май. Желаещите да станат част от неповторимото изживяване трябва да изпратят свои визуални материали и кратко резюме на  redbullcontent.bg@gmail.com.

 
 

RED HAND, ослепителна Зоуи Салдана, безупречен Negroni

| от chr.bg |

С новия си филм Campari продължава традицията да пише легендарни истории с участието на привлекателни и все по-влиятелни знаменитости. Зоуи Салдана е най-новото и ослепително попълнение в концепцията на италианския аперитив. Тазгодишната продукция The Legend of Red Hand, режисирана от маестро Стефано Солима (Gomorra), потапя в естетика и стил, завладява с мистерия и изтънченост, и ни среща с жените, които са чувствителни към вкуса и подвластни на добрия барман.

Също като всеки друг артист и визионер, барманът дава осезаема форма на вдъхновението си, която да изживеете глътка по глътка. Шейкърът на добрия барман съхранява онова ловко съчетание от цветни течности, изкусителни аромати и прецизна температура, което небцето ви ще разбере най-добре. Джин, вермут, Campari… е едно страстно и неустоимо заклинание, което само най-способните умеят. Negroni е онзи коктейл, който обсебва ума ви.

Веднъж узнали тайните на Campari, ще знаете и къде да ги откриете. Ще имате честта да се запознаете с Red Hand, ако се осмелите да го последвате, за да разкриете италианската мистерия.

 
 

Досиетата CHR: Митовете и истините за Хитлер

| от chronicle.bg, по The Washington Post |

На днешната дата през 1889 година е роден Афолф Хитлер. 129 години по-късно, както  става с личности от неговия ранг и положение в историята, личността му е обгърната в митове и легенди. Те се простират от личния му живот (и части от тялото) до политически игри, в които се смята, че е бил замесен. 

Противно на разпространеното вярване, възходът на една от най-мрачните личности на миналия век не се дължи само на омразната реторика. Притежанието на мажоритарният дял от „лъвския пай“ е комбинация от редица фактори.

И до днес националсоциалистическата партия в Германия през Втората световна война е обгърната в митове. Днес представяме пет от тях, свързани с нейния лидер, Адолф Хитлер.

Хитлер е имал големи корпоративни донори

В биографията на Хенри Кисинджър, авторът Ниъл Фъргюсън твърди, че немският магнат Фриц Тисен подпомагал финансово бъдещият фюрер, за да може да стигне до голямата власт. По време на възхода си, партията действително е получавала средства от компании (вкл. тази на Тисен и за кратко от индустриалиста Ернст фон Борзиг), но помощта от тях била допълнение към основния капитал. Програмата на нацистката партия (с 25 точки) предвиждала национализация на собствеността, споделяне на приходите и край на „робството на интереса”. Според идеологията, капитализмът поробва човека – той попада под слоугъна за прогрес, технологии, рационализация и стандартизация. Партията също така разчита до голяма степен и на членския внос, абонамент за вестниците си и организирани събития. Инструментите за пропаганда – танците, „немските вечери”, концертите, речите – са също машина за правене на пари (както е описано в дневниците на Йозеф Гьобелс). Когато партията вече е на власт, партията наистина е получавала финансиране от корпорации, тъй като бизнесмените са печелили многобройни проекти за обществени поръчки. Част от приходите идват също от конфискуването имуществото на евреите (включително и на предприятията им).

Победата на Джеси Оуенс на Олимпийските игри ядосала Хитлер

Въпреки, че Хитлер възнамерява да превърне домакинството на Олимпийските игри през 1936 г. в открита нацистка пропаганда, голямото събитие тогава са четирите златни медала за афроамериканецът Джеси Оуенс. Това, според някои историци, е истинско изплюване в лицето на нацистите и възгледите им за арийско превъзходство и върховенство на европеидната раса. Смята се, че победата на Оуенс е била унижение за Хитлер. Въпреки пресата и кампаниите отвъд океана, статистиката говори в полза именно на немците – те печелят най-много златни медали тогава (33). Америка има 24. Самият Оуенс твърди, че проблемът е бил раздут от медиите и между него и фюрера не е имало никакво напрежение.

Расистката идеология е ключът към възхода на Хитлер

Разбира се, че антисемитизмът много често е на повърхността, когато говорим за този период от историята. Хитлер е бил идеологически фанатик и привлича малка, но вярна аудитория, която подкрепя тези възгледи в началото. Преди възхода му подкрепата в отдалечените от столицата райони рядко достига дори 10 процента. Истината не е в конкретна идеология, а в това, че Адолф Хитлер е отличен политически стратег преди всичко. Партията обещава всичко на всички – по-високи изкупни цени за фермерите и по-ниски за работниците в градовете. Противоречията били очевидни и опозиционните партии постоянно наблягали на тях. Но нацистите или пренебрегвали това или повтаряли, че „с мрънкане нищо няма да стане”. Хитлер знаел, че във времена на отчаяние хората искат невъзможното и успешно им внушава, че може да им го даде. В тези години Германия е в тежка криза и бъдещият фюрер дава усещането, че всичко е възможно. През 1930 г. гласовете на партията драстично скачат, а две години по-късно тя печели доверието на 38 процента от електората.

Хитлер е бил решителен лидер

Не става въпрос за крясъците и настояването. В реалността Хитлер е бил доста нерешителен лидер, който е подлудявал войските си с неспазване на срокове, забавени и противоречиви действия. Съветниците му често се оплаквали от неспособността му да дава ясни заповеди. През 1935 година например, той обявява Нюрнбергските закони, според които евреите вече не са граждани. Но не става ясно, какво според този закон означава „евреин”. Полуевреите броят ли се ? Партията и държавниците спорят с месеци по този въпрос и въпреки призивите към Хитлер да се намеси, той отказва да се произнесе в полза на конкретно решение. За да бъдат по-лоши нещата, неговите решения рядко са били писмено документирани. Вместо това, той предпочитал да дава вербални заповеди на подчинените си. Истина е, че веднъж решил нещо, нищо не е могло да разубеди фюрера, но пътят до това решение е бил дълъг, тежък и изморителен за всички около него.

Третият райх е имал безупречна организация

Още по времето на Войната нацисткият режим е бил синоним на брутална, механизирана операция. В популярната култура дори има термини като „нацистка организация”, „нацистка дисциплина” и „нацистка ефикасност”. Подсилено от общоприетото схващане за подредеността на немците, впечатлението още повече се засилва. Реалността е малко по-различна – Алберт Шпеер описва режима като „организиран хаос”. Кабинетът и органите на партията често са получавали еднакви задължения и правомощия, което е създавало обърквания. Имало е например пет различни военни, държавни и партийни агенции, отговарящи за икономиката по време на войната. Хитлер обяснява подхода си с твърдението, че само най-способният от всички еднакви органи ще свърши работата адекватно.