shareit

7 неща, които искам да кажа на 20-годишното си „АЗ“

| от Евелина Бонева |

20-годишното ми „аз“ беше едно доста невъздържано, обсебено от драмите създание с хистрионно поведение, изпъкнали хълбоци и стърчащи ребра. Ходех на море във Варна с нощния влак, сновях между вагона на пънкарите и този на циганите, разреждах бутилка мента с бутилка бяло вино и припадах по разни бунгала, умирах от нещастна любов в някакви подпокривни квартири с накичени с икони стени в Созопол, гонех момчета по софийските паркове с въпроса „Е сега какво толкова ще стане, ако отидем у вас“ и усилено работех в посока разбиване психиката на родителите ми.

Да кажем, късен пубертет. Или може би не е късен. 20-годишните са си пубери.

Сега съм с някакви доста кила отгоре, имам съпруг, брада, живея отделно (от нашите, не от съпруга) и излизам трудно и рядко. Приятелите ми са сигурно с 20 надолу като бройка. За да ме изкарат от нас да пием по бира, им трябва танк. Интересувам се как да почистя фурната най-прецизно и къде ще ми е най-спокойно да отида на море.

Пълен погром на дивото сърце. За някакви си 10 години, зрелостта така ме затисна, че понякога не мога да дишам. Но пък отдавна не съм шофирала пияна. Откакто ми взеха книжката преди половин година и нещо.

На 20 си беше хубаво. Поне човек можеше да се изложи като бял човек и да се оправдае с възрастта. Сега и това не става.

И все пак, ако мога да кажа няколко неща на загиналото си младежко алтер-его, ето кои биха били те:

Родителите не са ти врагове

Дори когато ти нанасят травми, които впоследствие изплуват като симптоми, които се чудиш с капки на Бах ли да третираш, с антидепресанти ли, с терапевти и, те го правят с идеята, че е за твое добро. Притесняват се да не станеш алкохоличка или наркоманка, да не те изнасилят цигани, да не си провалиш образованието и да не станеш служител на ЦГМ. Когато им кажеш, че ще се прибереш в 11 и в 6 сутринта те няма, а телефонът ти е изключен, те се тревожат и това ги съсипва. Наистина ли им желаеш злото? Нали знаеш, че един черен ден от бъдещето единственото, което ще искаш на тоя свят, е да можеш още един път да седнеш с тях на вечеря?

collage

Приятелите не са даденост

Приятелството е деликатна, фина, фражилна материя, в която трябва да се инвестира – редовно и напоително. То винаги е двупосочно. Ако експлоатираш приятелите си и подхождаш към тях егоцентрично, приятелството ви ще се разпадне на съставните си части, от които ще ти останат само няколко снимки с пъпчиви физиономии.

Момчето, в което си се влюбила на 18, може да не е мъжът на живота ти

Любовите на тази възраст имат емоционалния заряд на нервен вулкан и амплитудата на побесняло махало. Те не търпят отсъствие, нито други хора около себе си. Любовите на 20 са ужасно изтощителни, смучещи енергията ти до последния й дъх. Те водят до припадъци и разстройство. Любовта на 20 е лаком кърлеж в лимбичната система. Тя пие от кръвта ти, докато не стане толкова дебела, че се пръсва. Тази любов рядко успява да израсне в смислени, партньорски отношения. Това не е лошо. Просто е хубаво да го знаеш.

Алкохолът не ти е най-добрият приятел

Не че е лош приятел. Добър е. Но не е най-добрият. Не поставяй водката на пиедестал, тя може да ти помогне в много ситуации, но в поне още толкова ще прецака нещата. Пий си, но не разчитай, че бирите ще те измъкнат от всяка ситуация.

Махмурлуците ще стават по-тежки

Ако сега можеш да изпиеш 15 текили и на другия ден да се разминеш в едно повръщане, след няколко години превишаването на разумната ти доза ще води до тридневно сбогуване с живота, или поне желание за такова. Гледай да усетиш момента, в който небрежният махмурлук, по време на който ти е лошо, но всичко ти е смешно, се превръща в заплашващо устоите на психиката ти, тежко депресивно състояние.

Харесвай си тялото

Супер клише, но факт. Каквото и да е тялото ти, шансът на 30 да е по-яко, отколкото е на 20, не е голям. Не че не може на 25 да започнеш да спортуваш, да се храниш добре т.н., но просто рискът метаболизмът ти да достигне скоростта на сакат охлюв, а мързелът и високата ангажираност да намачкат волята ти, е твърде солиден. Та вместо да се сравняваш с хора с перфектни тела, сравнявай се с бъдещото ти „аз“. Ще спечелиш.

Всичко, което мразиш сега, може да го няма утре (и всичко, което обичаш също)

Ядосваш се за неща, които те вълнуват в момента: изпити, гаджета, курсови работи, първа работа, клюки и пр. След не толкова много време всичко това няма да го има. Не че тази мисъл ще ти помогне да не отделяш внимание на нещата, които те вълнуват сега, но имай предвид, че от дистанцията на времето злободневните проблеми на 20-те изглеждат смехотворни.

За баланс, това което обичаш, също не е защитено от времето. Нито ума ти, нито тялото ти, нито родителите ти, нито приятелите ти ще пребъдат във вечността. Любимият ти плаж, който свършва в реката, може да се застрои със секси хотелски комплекси. Любимата ти библиотека да се превърне в бизнес сграда. Любимата кожа на любимия ти човек може да премине в други ръце. Дори да остане в твоите, няма да мирише винаги по този начин. Един ден ще я усетиш различно. Полъх лед между пръстите ти и топлината на обичаното тяло. Изсъхване, разпад.

Апоптозата на тялото и на живота в един момент ще започне. Това не значи да живееш „тук и сега“ като малоумник, който няма памет, нито идея за предстоящото, нито да си по идиотски позитивен. Но значи, че ако съумееш да снимаш момента, в който си влюбен, и да складираш снимката в сърчицето на амигдалата си, ще можеш в края да гледаш снимки.

А кой не би искал да седи тихо пред величието на залеза на живота си и да гледа хубави снимки, докато душата му се превръща в морска пяна?

 
 
Коментарите са изключени