7 неща, които не знаете за вагината

| от |

9780061989162

Представяме ви няколко факта от книгата „Вагина, нова биография“.

Светлината влияе на плодовитостта
Жените имат менструация по време на новолуние (когато е тъмно през нощта) и овулация по време на пълнолуние (когато е светло). Или поне така го е направила природата. Сега, в един свят, пълен с изкуствено осветление и ярки екрани, жените не са в унисон с връзката между тяхната биология и природата.

Жените могат да забременеят от пет до осем дни след секс
Проучванията показват, че някои сперматозоиди могат да живеят в маточната тръба преди яйцеклетката да бъде оплодена между 5-8 дни след секс.

Носенето на високи токчета може да се отрази негативно върху оргазма на жената
Петите създават свиване на тазовото дъно. Това е и проблемът, защото тазовото дъно не може да се свива още много по време на оргазъм. Един оргазъм обикновено е като да отидеш от нула до 60, но ако вече сте на 55 от токчета, няма да имате много богато преживяване.

Оргазмът може да направи жените по-креативни
Проучванията показват, че оргазмите могат да правят жените по-уверени, продуктивни и креативни. И тук е обратната връзка, жените достигат до оргазми по-често, когато се творчески настроени.

Жените имат три ерогенни зони
Клиторът, G точката и шийката на матката. Някои твърдят, че и зърната попадат в този списък.

Нервните окончания са разположени по различен начин във вагината всяка жена
Като снежинка, всяка жена е уникална с това, че нейните нервни окончания са разпределени в гениталиите и по различен начин от всяка друга. Това означава, че при всяка жена трябва да се използват малко по-различни методи за постигане на оргазъм.

Всяка жена може да постигне оргазъм
Жените са програмирани да имат оргазъм. Те имат вродена техника, но не всяка жена се учи как да използва тази техника добре.

 
 

Как да предпазим личните си данни в интернет

| от |

По принцип никой не го интересува конкретно вие къде живеете и какво правите. Никой не го интересува персонално вашата информация, дори ако му я изкрещите в лицето. Представянето на реклами е автоматизирано и Марки няма да седне да ви гледа на колко години сте и къде точно в „Надежда“ живеете. Ако не искате реклами, дръпнете си адблокър. Ако обаче ще гледате реклами, по-добре да са таргетирани, за да ви инетерсуват. Иначе все едно гледате телевизия със сенилната си баба и тя е господар на дистанционното.

След като изяснихме тези неща и старателно не ви разказах за егоцентричната си колежка от университета, която си закриваше камерата на лаптопа с лисче, да не би някои да я гледа, време е за няколко практически съвета как да не злоупотребяват демоните на интернет с личните ни данни.

Да не споделяме личните си данни в интернет

Така и на Лари и Сергей ще им е трудно да разберат къде сме и съответно да решат какви реклами да ни покажат – на Русенско варено или на Тутраканска сливова. Ще е трудно обаче и на момчето от пицарията да уцели точно къде да направи доставката. Но когато искаш да си анонимен, трябва да се правят жертви, като това да не ти донесат пицата навреме (или въобще някога). Или когато колегите на новата работа те питат за фейсбука ти, да им кажеш съвсем друго име към акаунт без аватар и About информация, засрамен осъзнавайки локвата от параноя, в която се къпе сърцето ти. Но пък руските хакери няма да могат да купят балистични ракети от китайската мафия на името на Елинчо от Долна Диканя.

Да излъжем за личните си данни

Да, защо просто не излъжем? Не, сериозно, защо като ви питат за личните ви данни, не кажете невярна информация. Като малки не сте ли били в сайт, който ви пита на колко години сте? Още тогва можеше различиш педантичните деца от по-творческите – едните прилежно кликваха „18“, а другите „90“ и нагоре. Съвсем естествено, ако кажете, че сте на 90 години някъде, може да ви се появят реклами на разни хапчета и апаратчета, но това е цената ФБР, Мосад и Путин да не знаят на колко години сте реално, когато сутрин ви четат личните данни, докато си пият кафето.

Да не бъдем в интернет въобще

Познавах едно момче, което си теглеше цялата заплата, за да не седи при тези мошеници в банката. Познайте дали имаше нокия с фенерче. Разбира се, че имаше нокия с фенерче – човекът си тегли парите от банковата сметка, за да не му ги откраднат от банката…

Интернет винаги е бил опасно място. От това да кликнеш на грешното копче „Download“ в торент сайта и да заразиш компютъра си с интернет грип. До това хората да разберат как се казваш, къде живееш, колко пари печелиш, как изглеждаш, за да може да те таргетират с фейк нюз, че да гласуваш после за Тръмп, който евентуално, живот и здраве, да започне Трета световна война. Това са опасностите на интернет.

Много хората си мислят обаче, че има човек някъде там, който всъщност гледа тази информация. Това са същите хора, които си мислят, че като ти напишат номера на стената в някоя тоалетна и всички ще се счупят да ти звънят. Искам да им кажа, освен горните три алтернативи, че никой, НИКОЙ, на този прекрасен свят не се интересува от личните им данни. Никой.

 
 

Калин Вельов: Искаме да представим магията на българските женски гласове

| от chr.bg |

След като „Магическите гласове на България“ спечелиха публиката в Страсбург и Берлин, мултимедийният музикален спектакъл ще има своята българска премиера на 30 май от 20:00 часа в Театър Азарян, НДК. Мултимедийният спектакъл е своеобразен разказ за това какво се е случило през годините с българската музика и женските гласове на България – от автентичните народни песни през фолклорните обработки и белкантото до съвременната филмова музика и смесването на елементи на български фолклор със съвременни електронни жанрове.

С Калин Вельов си говорим за спектакъла, за музиката и за музикалните формати.

Разкажи ни повече за проекта „Магическите гласове на България“?

Идеята е на Героги Тошев, а целта на събитието е да представи магията на българските женски гласове. От една страна говорим за най-древната музикална форма – това е фолклорът, от друга страна говорим за едно масивно световно българско присъствие в класиката, в операта. Фолклорните гласове се представят от Нина Николина и още четири момичета, с които ще минем през различни фолклорни области и периоди. Също така, през призмата на Pendara ethno project, които е електронният ни проект, смесваме по-модерен стил електронна музика с фолклорни мотиви. Имаме и само акапелни изпълнения.

Спектакъла обхваща около един век от музикалната история. На сцената сме 6 или 7 артиста, а иначе целият екип е повече от 10 човека – организатори, пиари, мултимедиен екип…

Мултимедиата в какво се изразява?

Тя съчетава кадри от стари български обичаи и ритуали, пейзажи от България, от фолклорни фестивали, както и от оперни изяви, ликовете на наши оперни прими, които са световно известни. Ние представихме и в Страсбург, където чуждата аудитория силно се впечатлява от фолклора ни.

Чужденците знаят ли на какво идват или не са запознати с нестинарството, с музиката?

Някои от тях не са запознати и определно реагират на тов анещо като на нещо ново. Други знаят и просто виждат един различен прочит.

Този спектакъл е част и от културната програма на българското председателство и се случва с подкрепата на Министерството на културата. Благодарение на това е засилен и интереса и представянето на този спектакъл в чужбина – имаме представяния в Гермния, във Франция.

От колко време е жив този проект?

Една част от него – Pendara ethno project – стартирахме с Николина още преди 15 години в Холандия, където учех по това време. Още тогава имахме идеята да съчетаем български фолклор с модерни електронни бийтове и я осъществихме заедно с холаднски диджеи. Първият ни албум издадохме преди 2 години, а този спектакъл е един вид надграждане.

А за представянето ни на Евровизия тази година какво мислиш?

Смятах, че имаме шанс, въпреки че песента ни не звучи супер комерсиална, супер хитова. Същевременно е едно модерно парче и е факт, че се класирахме за финала. Конкуренцията не беше слаба, имаше много хубави песни. Аз съм приятно изненадан от албанското участие, много силна рок песен. Белгийката имаше много качествена песен и изпълнение, арменците също.

Ти си свирил с Акага, Медикус, Дони и Момчил, Ку-Ку бенд, Нина Николина, Пим-пам – къде ти беше най-добре?

В интерес на истина аз съм музикант хамелеон и се чувствам добре навскъде, където има добра музикална компания. Акага сформирахме на края на музикалното училище. Всъщност аз съм кръстник на групата: сестра ми изрови името Акага от една стара книга за сказания и легенди за хан Аспарух – Акага е жрица, която е отгледала хан Аспарух. Направихме с момчетата хубави концерти и турнета. Медикус дойде по-късно и за мен беше хвърляне в истинският музикален живот. С бандата пътувахме много – тогава видях за първи път този забързан музиканстки живот. Това беше много важен периаод за мен, за да разбера как живеят музикантите и че един музикант може да се прехранва много добре със музика. Дони и китариста Лъчо бяха доста добри мениджъри. По-късно имах други фриленс изяви – с Лили Иванова през 98-99 година. Горе-долу по същото време ме поканиха и в Ку-Ку бенд; тогава имаше много големи турнета.

В момента как успяваш с толкова много проекти?

Трудно успявам, но това е същността ми, аз имам нужда от творческо разнообразие. Харесвам и електронна музика много, и българския фолклор, и латино музиката, и африканската музика, обичам и да пея, да композирам музика. Не мога да съчета всичко това в един проект и затова се занимавам с няколко.

Кои точно стилове на електронната музика?

Хаус. Различните форми на хаус. Дръм енд бейс, донякъде прогресив, дъбстеп. В холандския ми период, докато учех там, беше силно свързан с дръм енд бейса, защото една от сериозните формации, с които имаме много спечелени награди – Project 2000 – беше предимно дръм енд бейс банда.

Холандия има и огромна сцена…

Огромна! Също така там имах и немалко изпълнения в диджей клубове на нещо, което в България не е развито много – фрийстайл изпълненията на барабанист, перкусионист, певица, саксофонист с джиджей. Нещо, което там още 2000 г. започна силно да се развива нагоре.

Гледаш ли музикални формати? Защо от тях не излизат големи звезди?

Гледам и дори участвам в някои от тях. В България повечето действащи артисти сме самопродуциращи се и това е начинът за оцеляване тук. За съжаления няма силен стимул за мениджъри и продуценти, защото държавата не застава сериозно зад закона, защитаващ творците, съответно няма събиране на авторски и сродни права. Затова един продуцент не може да разчита, защото няма възвръщаемост на вложените пари. Има малко продуценти и аз им правя чест, но те не могат да продуциат 50-60 таланта. От всеки формат излизат по 20-30 таланта. В България има много таланти.

Затова ли успяват вече толквоа години тези формати да намират хора?

Да, проблемът е, че за тези хлапета ти трябва да имаш продуценти, които да инвестират хиляди левове. За да заснемеш един качествен видео клип ти трябват между 5000 и 10 000 лева. За да запишеш един ссингъл ти трябват минимум 5ооо левав, за албум ти трябват 50 000.

А в главите на много хора, когато заисваш песен, просто отиваш, пееш, някакъв човек го подрежда на компютъра и това е.

Да, но не е точно така. Хората от бранша знаят, че процесът е много сложен и отнемащ време и пари. Първо, трявба да имаш артист, второ трябва да имаш песен – някой трябва да изкомозира тази песен, някой да я аранжира, някой да я запише в студио с музиканти.По принцип продуцентът събира всичкото това нещо и накрая има готов продукт. За всичко това се плаща. След това трябва да му заснеме видео клип, за което също се плаща. Накрая трябва да реализираш песента в медиите, по радиото. Трябва говориш с тях, трябва да се направи пиар. Чак след това идват поканите за събития, за участия, за концерти. И този, който инвестира тези 20-30 000 лева, трябва да може да си ги върне и да изкара печалба, защото като отиде в магазина никой няма да му каже „Ей, ние ще ти дадем сиренето безплатно, защото ти продуцираш супер готин артист и ще те изчакаме няколко месеца, докато си върнеш парите.“ Нужно е да имаме подкрепата на цялата система, за да има стимул да се случва този творчески процес.

 
 

Арестуваха Харви Уайнстийн

| от chronicle.bg |

Осем месеца след като знаковите материали в The New York Times и The New Yorker промениха историята, холивудският продуцент Харви Уайнстийн беше задържан от нюйоркската полиция и предстои да му бъдат повдигнати обвинения в сексуално насилие. Източникът на обвиненията все още не е обявен, но се предполага, че това са показанията на актрисата Лучия Евънс.

Уайнстийн доброволно се предаде на полицията и пристигна рано сутринта местно време пред полицейското управление, държейки две книги – едната за режисьора Елиа Казан и друга за композиторите Роджърс и Хамърстайн.

Срещу него са повдигнати обвинения по две дела. По информация на The New York Times обвиненията са на база твърденията на Лучия Евънс, направени пред The New Yorker през октомври миналата година. Прокуратурата го обвинява в изнасилване на една от жените, и в насилствени действия от сексуално естество спрямо другата. Засега не е ясно кои още твърдения на близо 80-те актриси ще бъдат използвани като доказателство за повдигането на обвинения.

През месец октомври 2017 година в. „Ню Йорк таймс“ публикува журналистическо разследване с изобличение, че за 30 години Уайнстийн е подлагал на сексуални посегателства сътрудничките на компанията, в която той е бил ръководител.

 
 

Почина писателят Филип Рот

| от chronicle.bg |

На 85 години почина американският писател Филип Рот. Причина за смъртта му е сърдечна недостатъчност, посочил литературният му агент Андрю Уайли.

Рот е носител на наградата „Пулицър” през 1998 г., присъдена му за романа „Американски пасторал”.
Той е автор на над 30 книги, сред които романите „Синдромът Портной”, „Писателят призрак”, „Човешкото петно”, „Призракът излиза” и „Животът ми като мъж”.

Роденият в Нюарк, щата Ню Джърси Рот бе прозорлив наблюдател на американското общество и недостатъците му. Той многократно бе споменаван сред фаворитите за Нобеловата награда по литература, но така и не я получи, отбелязва Франс прес.

Само преди няколко месеца Филип Рот каза в интервю за в. „Либерасион“, че Доналд Тръмп „страда от тежък нарцисизъм и е компулсивен лъжец, невежа и самохвалко, човек, който се води от реваншизъм и вече е малко сенилен“.

„Няма граница за опасностите, които лудостта на този човек може да причини“ – каза писателят.

През януари 2017 г. Филип Рот направи подобен жлъчен портрет на Доналд Тръмп и пред New Yorker.

Що се отнася до решението си да спре да пише, обявено през 2012 г., Филип Рот казва през 2017 г, че разказването на истории „вече не е същността на живота му“.

„Странно е. Никога не бих си представил, че това може да ми се случи“, признава тогава авторът на „Американски пасторал“.