8 места, които познавате, ако сте отраснали в Стрелбище

| от chronicle.bg |

Детството ни замерва със спомени отдалеч. И дори когато вече отдавна разполагаме единствено с „вътрешното си дете“*, онова, другото, истинското, което е останало завинаги в слънчевите следобеди на септември и в майските бури на огъващия се тополи, със скъсаните си гуменки и надрасканите си дънки, понякога ни маха с ръка и ни намига.

Ако вашето застинало в миналото дете е от квартал Стрелбище, вероятно познавате тези места:

Черниците зад СДС-то

Някои ги наричаха „дуди“. Дуди или черници, издължените пъпчиви плодчета си бяха супер вкусни и лигите ни се проточваха по раздърпаните тениски, щом видехме тротоатни плочки, омазни в чернилка от черница. Най-добрите бяха зад СДС-то. На леко скришно място, до баскетболното игрище. Може да съберете в шепа колкото можете и да ходите да ги ядете в градинките с игликите: онези, които са заключени между ул. Траянови врата и ул. Йордан Йовков. Там понякога някой свири на пиано.

Читалище „Светлина“

Ако някой е отраснал в Стрелбище, без да ходи на народни или спортни танци в читалището, той е раконог огнемет. Тишината, която поглъщаше всички мисли, щом стъпиш в библиотеката, е най-сладката тишина от детството. Особено тази в детския кът, където имаше стотици списания „Мики Маус“. Ама стотици, наистина. Пещерата на Али Баба пасти да яде.

Видеотеката на Митко в 40 блок

40 блок е известен в Стрелбище. Там едно време беше Рибата, както и единствената видеотека в квартала (преди да се появят други…и да изчезнат). От Митко можеше човек да си вземе всичко: от „Волният Уили“ и „Бетовен“, през „Ловецът на елени“ и „Сиянието“, до „Анална мощ“ и „Голямото изпразване“.

IMG_0314

Стадиона

Вярно, стадион „Раковски“ не е в Стрелбище, а в Иван Вазов, но тези два квартала са близки по душа. Децата от единия и от другия често се мешахме и кесехме на стадиона. На тоя стадион се тренираше лека атлетика (предимно при Лачев), волейбол, тенис, футбол. И кучета се разхождаха на него, и небето си сменяше цвета по хиляди пъти, докато пеехме под него и говорехме глупости. На пейките не седяха само фенове. По тях редовно имаше ученици с бири и къде нормални, къде странни цигари. Колко любов е разцъфтяла на тоя стадион, само той си знае.

IMG_0333

126-о

Жълтото училище, което се вижда от булевард България, освен когато жълтите храсти са цъфнали в ранна пролет. Тогава не се вижда. В него учеха повечето деца от Стрелбище: първолаците, с техните гиздави дрешки и беззъби, наплашени усмивки – в „корпуса“. Останалите: в самото училище. С боядисаните от ученици стени, с терасата на кабинета по физика, с кабинета по рисуване на г-н Панайотов. С „жълтото“, където продаваха сандвичи в найлон. С мазето на бабата, която правеше сандвичи с кисели краставици. Откога ли я няма тази баба? Със „синята“ книжарница.

Дискотека „Ритъм“

Ако в ранните тийнейджърски години не сте се целували в подлеза на България и Гоце Делчев, пред дискотека „Ритъм“ с нейните фосфоресциращи динозаври, и не сте изтанцували първия си блус с топка косми в гърлото именно на това място, вие не сте от Стребище. В „Ритъм“, впоследствие прекръстен на „Окото“, ходеха пичовете от квартала – кои бяха, няма да назовавам, за да не се обидят другите. То беше ясно. Там ходеха и учениците до 4 клас, но на „дневна“. Колко пъти кънтеше „Радка пиратка“ зад тези стени…

Митничарският блок

В Стрелбище има два високи блока – онзи до Южния парк, на чийто покрив се катерехме и срещу който сега се извисява Red Apple гъзарията, и Митничарския. В тях живееше общо взето половината квартал. Митничарският е известен с кучето Джеси, което понякога хапеше, със спорадичните самоубийства и с едновремешния ветеринарен кабинет, където възрастен фелдшер предписваше билки на болни кучета. Сигурно те водили болонката при него.

„Амира“

Кръчмата на пазара.  Иванвазовската и стрелбищенската възрастна аристокрация обядва там. И има защо. Шкембе чорбата е легендарна, и вечна. Точното количество мляко, точното количество шкембе. Отсреща виждате покрива на пазара, а пролетта мирише на зюмбюли от близките цветарски будки. И малко на канал, но то е част от вълшебството.

*термин, въведен от фейсбук психологията

 
 

Какво споделиха актьорите от Game of Thrones с българската публика?

| от chronicle.bg |

Този уикенд Даниел Портман (Подрик), Крисчън Найрн (Ходор) и Владимир Фурдик (Краля на нощта) от оригиналната продукция на HBO “Игра на тронове“ се срещнаха с българските си фенове. Актьорите дойдоха за първи път у нас за Aniventure Comic Con 2018 по съвместна покана на HBO България и агенция Key Events&Communication.

Тримата актьори, играещи тотално различни образи, споделиха как са се подготвили за тях и какво е било предизвикателно в снимачния процес.

За Владимир Фурдик, който е добре познат каскадьор, кастингът е бил съвсем лесен – обаждане по телефона с въпрос дали иска да бъде Краля на нощта – „Казах, щом е крал, какъвто и да е ме устройва, приемам“. Даниел също минава леко, като се явява на кастинг и взима ролята на Подрик отведнъж. Крисчън Найрн, обаче залага на подготовката и преди да се яви намира бебе, което да носи, за да е максимално автентичен в ролята си на Ходор от първи сезон.

За Владимир и Крисчън основното предизвикателство е роля с минимум и без реплики. И двамата споделят, че трябва да си много прецизен с предаването на емоции и реакции само с тялото си. „Понякога да нямаш реплики е супер – мълчиш си и те снимат, друг път обаче от една дума трябва да извадиш много по-голям контекст и с нея да изнесеш цялата сцена – това е изключително трудно“, казва Найрн.

За Даниел и Владимир едни от най-предизвикателните моменти са свързани със студа и влагата. „Подрик има сцена, в която пада от кон в плитко езеро. Трябваше да стоя във водата известно време докато снимаме, а локацията беше в Северна Ирландия – можете да си представите, колко вледеняващи часове изкарах.

За Владимир Фурдик, който не може да бъде изненадан от почти никакви трудности, свързани с каскади, един от най-трудните моменти е бил да върви в права линия – „може да не ви се вярва, но и понякога просто да вървиш пред камера може да е трудно. Веднъж снимахме на кален терен с локви, а за кадъра трябваше да вървя абсолютно в права линия. Краката ми не влизаха в кадър и не виждаше, че има локви, а аз знаех, че ако стъпя в локва ще си изкарам целия ден с мокри крака. Представете си как се върви, така че да изглежда, че горната част на тялото ви се движи направо, а всъщност с краката си се опитваш да заобиколиш дълбоки локви.

На въпроса дали четат многобройните фенски теории за развитието на сериала и тримата споделиха, че дори избягват да са запознати в детайли с книгите, за да не са предубедени за ролите си. „Много е здравословно да не четеш, защото това помага да изградиш образа по свой начин и да не си предубеден.“ , каза Крисчън.

Очакваме осмия сезон на „Игра на тронове“ през първото полугодие на 2019-та година. Повече информация за биографията на тримата актьори, можете да видите в галерията горе.

 
 

Грациите ни отново покоряват света!

| от chr.bg |

Момичетата от ансамбъла по художествена гимнастика спечелиха първите си златни медали на световното първенство в София. Те им бяха връчени след съчетанието на пет обръча.

Момичетата на Весела Димитрова – Симона Дянкова, Елена Бинева, Лаура Траатс, Мадлен Радуканова и Стефани Кирякова, които можете да видите в галерията ни, получиха най-висока оценка – 23.300.

Втори след тях завърши отборът на Япония с 22.800, а трети е този на Италия с 22.550. Рускините останаха четвърти след груби грешки в съчетанието си.

Това е втори медал за момичетата ни на това 36-о световно първенство и трети за страната от този форум. В многобоя момичетата взеха бронз като така спечелиха и квота за олимпийските игри през 2020 в Токио.

Катрин Тасева, Невяна Владинова и Боряна Калейн пък се пребориха за сребро в отборната надпревара. Следва надпреварата за медали на топки и въжета.

 
 

Представление номер 40 на спектакъла „Стъклената менажерия“

| от chronicle.bg |

„Стъклената менажерия“ е спектакъл, за който вече сме ви говорили. Този път поводът е, че на 27.09. 2018 година /четъвртък/ от 19. 00 часа на голяма сцена на ТР „Сфумато“ спектакълът започва своя четвърти пореден сценичен сезон. Началото на сезона съвпада с юбилейното представление номер 40 на спектакъла.

За 40-ти пореден път пред очите на зрителите ще оживее класическата пиеса на Тенеси Уилямс, донесла му наградата „Пулицър“ в раздел драматургия.

В декор, построен от стомана и лед бишвата красавица Аманда Уингфийлд ще се опита да запази семейството си цяло, без да си дава сметка, че обичта й към децата й Том и Лора е пагубна.

Том е поет и мечтател, Лора е странна и почти не излиза от дома им, и точно тогава на вечеря пристига един красив Посетител, който може би…

Ако не сте гледали този крехък и деликатен спектакъл, непременно го гледайте. Ако сте го гледали – заведете приятел, който не го е гледал. Заслужава си.

file1

„СТЪКЛЕНАТА МЕНАЖЕРИЯ“
От Тенеси Уилямс
Превод проф. Евгения Панчева
Сценография и костюми Елена Стумбова
Музика: Емануил Одаджиев
Участват актьорите
Албена Георгиева – Аманда Уингфийлд
Димитър Николов – Том Уингфийлд
Каталин Старейшинска – Лора Уингфийлд
Петър Дочев – Джим О‘ Конър

Може да си поръчате онлайн билети тук.

Билети онлайн тук.

 
 

11 заглавия на CineLibri 2018, които не са изпускане

| от chronicle.bg |

Да живеят кинофестивалите! Във време, в което програмата на киносалоните изобилства от най-популярното в момента (разбирайте екшъни, трилъри, блокбъстъри с над 50 млн. бюджет и някоя друга анимация), тези събития са единствената възможност за зрителите да се докоснат до едни от най-добрите в художествено отношение заглавия в киното.

Един такъв скоро ще се проведе в София. В дните между  10 до 24 октомври за четвърта поредна година ще се случи CineLibri – единственият по рода си кинофестивал, посветен на взаимовръзката между две велики изкуства – киното и литературата.  – Над 300 прожекции и 45 актуални кинопродукции се обединяват тази година под мотото „Любов между редовете“.

Голяма част от филмите, които ви показваме в нашите галерии, включват заглавия на филми, които няма да може да гледаме по големите кина. Затова фестивали като CineLibri са нужни на българския зрител. А какво препоръчваме ние, вижте в галерията ни горе.