5+5 женски книги на седмицата

| от |

Женската литература е изключително популярна в цял свят. Има издателства, които се издържат само от това, че издават книги за женската аудитория.

Най-важното – женската литература в никакъв случай не е само чиклит, еротика или приказки. Нашият списък по-долу го доказва.

Ето и нашите предложения за всички дами.

Ванеса Грийн, „Крайбрежната чайна“

Ванеса Грийн пише вкусно и британско, защото самата тя е такава. Имам предивид британка. Действието във втория й роман ни среща с Чарли – food журналист, Серафин – французойка дошла в Англия да обогати английския си и Кат – чаен гурме специалист, която е безработна майка на 3 годишния Лео. Трите се срещат случайно в Крайбрежната чайна – вълшебно вкусно място в малко крайбрежно британско градче и поемат на пътешествие – да открият най-добрите чайни в околностите и да станат приятелки. И двете неща се случват, а междувременно Чарли, Кат и Серафин говорят вкусно за храна, чай и най-страхотните сладкиши на света. И за любов, разбира се. За много любов.

Сара Адисън Алън, „Ябълково вълшебство“

Сара е една от моите любими женски авторки. В нейните романи има две задължителни неща – магия и храна. Открих я случайно и срещата ни беше любов от пръв поглед. „Ябълково вълшебство“ е нейният последен роман, който пък е препратка към първия й – „Градина на желанията“. Историята разказва за сестрите Уейвърли, които имат истинска магическа градина – хапнеш ли нещо от нея, ще ти се случи това, което си пожелаеш. Препоръчвам всичко на Сара. Никой не е съжалил, че се е запознал с нея.

Дона Тарт, „Щиглецът“

Дона Тарт е тежката артилерия в литературата. Тя не е просто женска или мъжка книга, тя е книгата! Освен носител на „Пулицър“ за 2014-а, „Щиглецът“ е наистина най-добрият роман на Тарт. Той се развива години наред и макар да изглежда огромен – защото е има-няма 1000 страници – се чете бързо и с интерес. Просто ще ви трябва време да свикнете със стила на авторката. Дона Тарт е име, което трябва да познавате, ако обичате да четете. Затова, винаги препоръчвам „Щиглецът“.

Давид Фоенкинос, „Спомените“

Авторът беше у нас наскоро, а първият му роман на родния пазар – „Деликатност“ се прие много добре. Просто защото Фоенкинос пише добре и разбира хората, независимо от техния пол и  възраст. Романът му „Спомените“ проследява мъж, който иска да бъде писател и докато чака идеята да озари ума му, той минава през семейни сутиации, които ще го променят. И натъжат, и вдъхновят.

Мич Кълин, „Г-н Холмс. Лек мисловен трик“

Шерлок Холмс е на 93 години. Живее в отдалечено имение в провинцията и отглежда пчели. Понякога пътува, но краката вече не го държат. Затова предпочита да пише. Така той тайно описва един любопитен свой случай, който поема без верния си Уотсън до себе си. Историята на мъж обсебен от жена си и жена обсебена от липсата на деца е онова, което занимава ума на детектива години наред.

Джулия Стаг, „Пощата при двете долини“

В малко френско градче Джулия Стаг изгражда любопитен свят, чието спокойствие е нарушено, когато местната поща изгаря. Вероник – пощальонката, тайно влюбеният в нея Кристиан и кметът на градчето Серж Папон са основните персонажи в тази история. Истински прекрасна при това.

Деница Дилова, „Дневният живот на нощните пеперуди“

Романът на Деница Дилова е първият победител в конкурса на издателство Сиела за нов български роман. Конкурсът е анонимен. Някъде прочетох, че анотацията звучала като чиклит, а романът не бил. Не намира нищо лошо в чиклита, но да, романът на Деница не е това. Той е написан леко и приятно и разказва историята на Нина – млада жена, която се чувства неудовлетворена от живота. Тя и най-добрият й приятел Даниел, решават да променят това. Истината е, че романът на Деница се чете на един дъх.

Харлан Коубън, „Липсваш ми“

За разлика от мъжете, жените могат да четат любовна проза, чиклит и трилъри еднакво добре и с интерес. Харлън Коубън пък е кралят на криминалният трилър и не случайно. Последният му роман е точно толкова спиращ дъха, колкото и предишните. Полицайката Кет се бори с психопат, който отвлича хора и им прави лоши неща. Най-гадното – Кет смята, че този психопат е бившото й гадже.

Мишел Бюси, „Без теб“

Романът излезе у нас накоро и е странната история на самолетна катастрофа, в която пътуват две еднакви момиченца, бебета. По време на катастрофата едното умира, а другото остава живо. Двете семейства – бедно и богато, започват да се карат чие е това дете. Годината е 1981-а и съответно няма ДНК тестове. 18 години по-късно, тайната е на път да бъде разкрита.

Марлена де Бласи, „Клуб Умбрийска вечеря“

Това е петата книга на Марлена де Бласи издадена у нас. И със своите пет книги тя е доказала едно нещо – че обича женските истории и добрата кухня. Този път авторката пренася читателите си в областта Умбрия, за да им разкаже цели четири истории – на Миранда, Нинуча, Паолина и Джилда. Всичко това, плюс менюта и рецепти, свързани с кулинарните традиции на Умбрия.Препоръчвам.

 
 

Да загреем преди „Убийството на Джани Версаче“

| от chronicle.bg |

Очакваме 17 януари 2018 от няколко месеца вече и еуфорията около втория сезон на American Crime Story е неистова. Премиерата на „Убийството на Джани Версаче“ беше снощи по американската мрежа FX.

Първият сезон, „Народът срещу О Джей Симпсън“, беше успешен във всяко отношение и сме нетърпеливи да разберем къде спрямо него ще застане „Убийството на Джани Версаче“. От мащабната рекламна кампания, преливаща от тийзъри и трейлъри разбрахме само, че ни очаква пищност до безкрая и отвъд, че ще гледаме красиви мъжки и женски тела и че семейство Версаче са на тръни да не би Мърфи да ги очерни. Дали всичко това е вярно, в България предстои да разберем. Официалната премиера у нас е на 23 януари в ефира на FOX.

А засега най-доброто, което можем да направим, е да обобщим какво, що и всичко останало, за което си струва да следите този сериал, независимо дали си падате по и без това уникалния Раян Мърфи или империята на Джани Версаче.

Какво?

„Убийството на Джани Версаче“ е базиран на романа на американския автор Морийн Орт Vulgar Favors: Andrew Cunanan, Gianni Versace, And The Largest Failed Manhunt In US History. Център в книгата са събитията около убийството на известния дизайнер, случило се на прага на дома му в Маями бийч на 15 юли 1997 г. Основателят на модната империя „Версаче“ е прострелян няколко пъти от 27-годишния сериен убиец Андрю Кънанан, който по онова време вече има най-малко четири извършени убийства зад гърба си. Част е от списъка на ФБР с 10 най-издирвани престъпници, докато не се самоубива осем дни след като убива Версаче.

Кой?

Още в началото на миналата година разбрахме, че Дарън Крис (който работи с Раян Мърфи в Glee) се присъединява към актьорския състав редом до венецуелския актьор Едгар Рамирес. Първият играе Андрю Кънанан, а втория – Версаче. Пенелопе Крус е Донатела Версаче, а Рики Мартин е Антонио Д’Амико – дългогодишният партньор на дизайнера, който пие кафе на терасата на дома, когато чува изстрелите. Другите имена в състава са Макс Грийнфилд (в ролята на братът на Джани и Донатела, Санто), Фин Уитрок (Джефри Трейл, първата жертва на Кънанан), Аналий Ашфорд и Нико Евърс-Суиндел (Лизи и Фил Коут, приятели на Кънанан).

Versace’s bell

A post shared by Ryan Murphy (@mrrpmurphy) on

Къде?

По време на TCA Press Tour през 2016 Раян Мърфи разкрива, че снима в самото имение на дизайнера. Години след убийството къщата е продадена и е превърната в хотел. По тази причина екипът е имал възможност да заснеме голяма част от сцените в къщата, където са се случили. Дори сцената с убийството е заснета на същото място.

С какво е по-различен?

Ако се притеснявате, че „Убийството на Джани Версаче“ е реплика на „Народът срещу О Джей Симпсън“ (което по принцип не е лошо, но не това е целта на втория сезон), можете да си отдъхнете. Сюжетът може да е в същата епоха и да включва богати знаменитости, но тук става въпрос за истински, ожесточен лов на мъже, а не за съдебен процес. Всичко всъщност е различно. На първо място знаменитостите – О Джей няма много общо с Версаче. Единият е афроамерикански спортист, а другият италиански диазайнер, който царува не само в модата, но и на дансинга на всички партита по онова време. С три думи – всичко е различно!

Защо?

Защо да го гледате? Откъде да започнем? Раян Мърфи е зад проекта. Дарън Крис го разкрасява. Пенелопе Круз по принцип е уникална и трябва да се гледа навсякъде. Рики Мартин е повече от секси. Костюмите! Декорът, музиката, съспенса и всички други пинизи на Мърфи. Ако това не стига, добавете историята на едно от знаковите убийства в края на миналия век и дано това е достатъчно.

 
 

Какво да скрием от европредседателството

| от |

Шест месеца са много. Толкова време е достатъчно дори сезоните да се сменят, представяте ли си! 

По принцип мотото „Да не се изложим пред чужденците“ е доста тъпо. Но все пак е кофти да се изложим пред чужденците и затова, докато се правим, че не ни интересува, трябва да помислим как все пак да не го направим.

За щастие можем да избегнем излагане с далеч не толкова мащабна операция. На първо време – много добре знаем какво не ни е наред, защото го въртим всеки ден. Да, за първи път в историята на света хроничното ни мрънкане ще влезе в употреба.

Лесно е! Представете си, че някой ви идва на гости – какво правите? Всичко, което не харесвате отива или заметено под килима, или прибрано по шкафове, гардероби и детски стаи. Тази метода е толкова проста, че ни отблъсква, защото не е ни отива на егото да си решаваме проблемите толкова елементарно. Но днес ще ни отива.

На първо време трябва да се лишим от уличните дупки, уличните кучета и хората, които живеят на улицата, за да си помислят чужденците „Брей, тези българи колко луксозно живеят“. Да запълним дупките по улиците е морално, за разлика от това просто да разкараме останалите две. Оставете това, ами си е и доста работа.

Сега е моментът да падне един хубав, полуапокалиптичен сняг! Да покрие всичко, само НДК да се вижда. Освен очевидните ползи от бедствието, като бонус резултат хората няма да имат избор освен да се пречупят и да заискат още лифтове. 

Следва интернет и телевизиите. Пълно информационно затъмнение! Никой чужденец не бива да вижда какво правим и казваме в интернет или по телевизията. Единственият канал, който дават по телевизията, е Discovery, а единственият сайт в интернет – Wikipedia. Но не искаме да изглежда така все едно хората нямат мнение. Искаме да изглежда така все едно хората имат мнение, но си го базят за себе си и се образоват преди да го изкажат.

Накрая е нужно да прикрием самият факт, че много ни интересува какво мислят другите. Не знам дали гледахте репортажа за готвачите, които се грижат за нашите евро гости. Всички традиционни блюда бяха сервирани по специален изключително красиво подреден начин, който няма нищо общо с този, които сме свикнали.

Никакви такива повече! Шопската салата вече се прави в леген, сипва се с черпак и се сервира така. Пред хората. 

Какъв пиар само би било това!

 
 

Sundance 2018: Филмите, които трябва да гледате

| от chr.bg |

Време е Холивуд да извади анораците от нафталина и да се запъти към Парк Сити, Юта, където го чака свеж букет от премиери.

Филмовия фестивал Сънданс започва на 18 и приключва на 28 януари. 

Сънданс сам по себе си е известен ски курторт, разположен в близост до Проувоу, Юта в САЩ. През 1968 година е закупен от актьора Робърт Редфорд. Тъй като съпругата на актьора е от Юта, пет години по-рано те си построяват къща в щата. Курортът е наименуван на ролята на Робърт Редфорд от 1969 година във филма Буч Касиди и Сънданс Кид.

В галерията ни днес подредихме 10 филма, които трябва да видим!

 
 

Почина разказвачът от Прованс, Питър Мейл

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският автор Питър Мейл, чието установяване във Франция го вдъхнови да създаде бестселъра „Една година в Прованс“, почина на 78 години, предаде Асошиейтед прес. Мейл е един от популярните чуждестранни автори в България и книгите му ни накараха да обикнем френската провинция.

Издателят му Алфред Кнопф съобщи, че Мейл е починал след кратко боледуване в болница, близо до дома му в Южна Франция.

Книгата „Една година в Прованс“ излезе през 1989 г. От нея са продадени милиони екземпляри и по нея Би Би Си създаде сериал.
Други произведения на писателя са „Добра година“, „Винена афера“, „Прованс завинаги“, „Отново Прованс“ и „Марсилска афера“. През 2006 година романът „Добра година“  беше екранизиран за киното, а в главните роли влязоха Ръсел Кроу и Марион Котияр.