5 звезди, които мразят да се снимат с фенове

| от chronicle.bg |

Познат сценарий за всички, които сме се опитвали да се набутаме при любимите си селебритита: ръцете ни френетично се завират в джобовете, търсейки мобилните ни телефони с надеждата да ги снимаме. И естествено, да постнем снимката в социалните мрежи след това.

Да, ама има звезди, които изобщо нямат  желание да изпълняват желанията на геновете си. Джъстин Бийбър не е единственият, който мрази да си прави селфита с девойки пред припадък.

Вижте в галерията пет звезди от Холивуд, които не биха искали да се снимат с вас.

 

 
 

Музей на Библията отвори врати във Вашингтон

| от chronicle.bg по БТА |

Библията вече има свой музей във Вашингтон. Построяването му е финансирано от богато семейство християни, което се защитава от какъвто и да е прозелитизъм в страна, където религията има важно място.

Музеят днес отваря врати за посетители. Той обхваща 8 етажа и площ от 40 000 кв.м. Музеят представя Стария и Новия завет и тяхното въздействие върху света. Импозантната сграда се намира близо до Капитолия и това стана причина за полемика за влиянието на религията върху американската политика.

Построяването на музея е струвало 500 милиона долара, осигурени отчасти от семейство Грийн, което е собственик на веригата магазини за декоративно изкуство „Хоби лоби“. „Библията оказа влияние върху живота ми и този на семейството ми – заяви Стив Грийн, ръководител на „Хоби лоби“ и председател на административния съвет на музея. – Музеят обаче не е посветен на една вяра или религия, а на книга, повлияла върху целия свят.“

В музея посетителите ще могат да видят фрагменти от Кумранските ръкописи, писмо на Мартин Лутер (1483 – 1546), в което инициаторът на Реформацията отстоява възгледите си преди срещата си с посланика на папа Лъв Х, английски ръкописен молитвеник от 14-и век, намерен в Египет юдейски молитвеник от 9-и век, Библията, пребивавала на Луната по време на полета на американския космически кораб „Аполо 14″ през 1971 г., Библията, принадлежала на краля на рокендрола Елвис Пресли (1935 – 1977), екземпляри от Тора, част от Библията на Гутенберг. За събирането на експонатите помогнал историкът Скот Керъл, смятан за Индиана Джоунс на библейската археология.

В музея има три главни раздела, разказващи за Библията, за библейски сюжети и за влиянието, което тази книга е оказала върху развитието на човечеството.

 
 

Българско военно чудо: Непревземаемият Одрин пада

| от chronicle.bg |

Четвъртият филм от документалната поредица „Българско военно чудо“ хвърля светлина върху сражението, което мнозина описват като връх във военната история на България – превземането на Одрин.

Действието се развива в началото на Балканската война през октомври 1912 г. Тогава командването на генерал Никола Иванов има за задача да блокира Одрин – най-важният комуникационен възел в Източна Тракия. Той контролира единствената жп линия от и за България, което го превръща в изключително ценен ресурс.

След неуспешен щурм през октомври, се преминава към обсада на града. Това обаче е почти невъзможна мисия, защото крепостта разполага с 45 км отбранителна линия, гарнизон от около 75 000 души с 600 оръдия от различни калибри. По план запасите им трябва да стигнат за 6 месеца. Командващият одринския гарнизон Шукри паша твърдо вярва, че Одрин е непревземаема крепост. Обективните предпоставки също подкрепят твърдението му, но от съдбата на Одринската крепост зависи изходът на войната. Одрин трябва да бъде превзет на всяка цена.

Българското правителство обаче не подкрепя идеята за щурм, защото ще доведе до огромен брой жертви, а шансът за успех е минимален – изчисленията на Военния съвет показват, че една атака ще коства между 10 и 15 000 убити. Всички усилия на армията ни жънат провал след провал. Нещо трябва да се промени.

Тази промяна идва в лицето на генерал Вазов. Той е назначен за командир на Източния сектор. Негова е идеята за ненадейна атака, без никаква артилерийска подготовка през Източния сектор, откъдето да се сломи „непревземаемата крепост”. Турците не очакват нападение оттам и е направено всичко възможно да бъдат заблудени. Цял февруари е използван за скрито преместване на обсадната артилерия в Източния сектор, а в началото на март всички приготовления са готови.

Главното командване обаче все още се колебае да даде зелена светлина и предлага алтернатива. На своя глава генерал Георги Вазов заповядва атака за превземане на града. Когато негов подчинен му заявява, че ще изпълни дълга си, той отговаря: „Дълга ли? Смятате ли, че е достатъчно, ако ние утре изпълним само дълга си? След едно поражение всеки страхливец може да се оправдае, че е изпълнил добросъвестно дълга си. Слава, слава или смърт ни чака утре!”

Дългоочакваният ден настъпва на 12 март, когато е направена първата крачка към една драматична борба. Подробностите и развръзката може да проследите в четвъртия епизод от „Българско военно чудо“

Документалната поредица е част от образователната инициатива на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“, която цели да покаже по вълнуващ начин миналото на страната ни и да превърне историята в интересен учебен предмет. Филмите от „Българско военно чудо“ се прожектират и пред ученици и учители в десетки градове в страната по време на открити уроци, които авторите на проекта изнасят. Видеата се предоставят и безвъзмездно за образователни цели, за да може повече учители да обогатят учебните си часове с документалните филми.

 
 

Внучката на Грейс Кели я готина точно колкото баба си

| от chr.bg |

През 1998 година, когато дъщерята на Грейс Кели – принцеса Стефани, роди третото си дете, Камил, нещо липсва от акта й за раждане, а именно – името на бащата. Тръгват слухове, че той е бившият бодигард на Стефани Жан-Реймонд Готлиб. Това, а и самата липса на записан баща, гарантира, че Камил няма никога да застане на трона на Монако. Полубрат й и полусестра й, Луис и Паулин Дукрет, са съответно 12-ти и 13-ти на опашката.

Камил в момента е на 19 и открито е взела носи фамилията на баща си – Готлиб. Тя отбеляза и рождения му ден със снимка в Инстаграм, на която са двамата до хаштага #TelPereTelleFille – от фрнски „Какъвто бащата, такава и дъщерята“.

 

The best part of me

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

The best part of me Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

Въпреки, че има сините очи и русата коса на баба си, Камил притежава собствен стил. Тя носи татуировки по тялото си и 3 годни живее в цирка, докато майка й излиза с дресьор на слонове. Въпреки това и Камил и Грейс Кели споделят еднакво силна любов към животните.

 

Best Friends or Twins ?

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

Fluffy selfie

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

The same person but not the same pose

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 
 

Пекинезът – повече от куче и домашен любимец

| от Стефан Генадиев |

Всеки собственик на куче обича домашния си любимец и може да убие събеседника си от скука с безконечни часове, прекарани в изтъкване на хубавите страни на своето животно. По-запалените кучкари пък, подобно на хора, които не просто носят само маркови дрехи, а носят само и единствено една марка, отиват още по-далеч и признават само определени породи.

Този текст е от един кучкар и е посветен на една непопулярна, често подценявана, дори осмивана порода кучета. Дами и господа…днес ще говорим за…пекинеза!

Пекинезът, за когото ще ви разкажа е на 9 години. След две години увещаване, най-накрая, в един юнски ден в къщата ни влезе той – 4 килограма, 20 см висок, 40 дълъг, безкрайно любопитен и все още страхлив.  Кучето, което се превърна в повече от домашен любимец. И което заслужава да му бъде посветен текст. Собствениците на пекинези знаят, че всяко всяко куче ще се радва да бъде обект на възхвала и могат да продължат да четат.

Пекинезът, който вече 9 години е част от нашето семейството, е свидетел на всичко, което се случва с нас пред големите му очи и преживява всичко, което усеща, че се случва с нас и извън дома. Това е кучето, което може да подлуди съседите с лаене, наподобяващо звук от гумена играчка. То може да лае до припадък по всеки, който прекрачи прага ни. А може и да замълчи за дни, когато къщата е препълнена с непознати, дошли защото такъв е обичаят при лошите събития. Той усеща какво се случва и се оттегля тихо в леглото си, без да издаде звук срещу хората, които по принцип би разкъсал (ако можеше). Защото знае, че моментът не е подходящ. Защото просто усеща това.

Понякога е трудно да повярваш, че имаш до себе си куче, тъй като пекинезът носи белезите на няколко животни в себе си. Подобно на лъв, той ще се нахвърли към всеки човек или животно (независимо, че може да бъде смачкано с един удар) без да мисли изобщо. Ще нададе вой до небесата, защото не харесва новодошлия и ще трябва да го затворите в спалнята, за да не ухапе гостите. Не го интересува дали е възпитано или не – не можете да го накарате да хареса някого. Той, също както котките, преценява дали ще ви удостои с вниманието си или ще ви покаже поклащащата се опашка – знак за безкрайно презрение.

Не очаквайте любвеобилността на голдън ретрийвъра или лигавата безусловна обич на кинг чарлз кавалера от тази порода. Пекинезът сякаш има памет, стигаща до времето, когато е бродило из двореца на някой китайски император. Ако не то, баба му със сигурност е била куче на имератора… а дядо му на императрицата. Затова то ще иска от вас да му подсигурите онова, което му се полага, когато му се полага – а това е винаги. Не си позволявайте да пренебрегнете която и да било нужда на вашия пекинез, защото в противен случай най-малкото, което ще трябва да правите след това, е да перете чаршафите или възглавниците на дивана.

Не очаквайте и вашето малко императорче да ви гледа с навлажнени очи, докато го галите. То по всяка вероятност дори няма да ви погледне, а в мига в който спрете, ще си тръгне от вас и ще легне кротко.

Пекинезът няма да ви прости безхаберието. Той е ваше отражение и не е безрезервно до вас. Ако сте агресивни, и той ще стане такъв. Ако сте лоши, и той ще е лош. И обратното. Така че бъдете отговорни и се подгответе за голяма борба с едно голямо его и две големи очи, на които няма да можете да устоите. Знайте, че всичко това си струва. Козината, която няколко пъти в годината е навсякъде в дома, лаят, който не спира, и белите, които неизбежно бележат дома и дрехите ви.

И все пак, въпреки цялата си надменност и сприхавост, това малко късокрако създание с плоско лице и вирната опашка ще застане до вас в момент, когато няма никой вкъщи, а вие имате нужда от някого. Мелодраматично, знаем, но е факт – вашият пекинез няма да ви позволи да се наплачете на спокойствие.

Той ще усети тъгата ви и ще дойде до вас , за да ви покаже с ограничения си запас от средства, че не може да сте тъжни. И в тези моменти ще разберете, че животното, на което приятелите ви се присмиват, защото било „грозно“, „бабешко“ или „закърняло“ наистина може да бъде вашия най-добър приятел.