5-те най-ценни паспорта в света

| от |

На земята има 219 държави и територии за които трябват паспорт. Според изследването можеш да пътуваш без виза в 218 дражви. Най-добрият резултат през тази година е 174 държави,  в кои държави може да пътуват българите без виза, може да видите тук.

 

5. Дания

С датсли паспорт не ти трябва виза или получаваш такава при посещение в 173 държави, включително цяла Европа, Северна и Латинска Америка. Като собственик на паспорт на една от най-богатите държави в света също имате неограничен достъп до пълната Шенгенската зона.

4. Великобритания

Като поданици на Кралицата може да пътувате безвизово до 174 държави в света. Основен недостатък на паспорта е, че Обединеното кралство не е член на Шенгенската зона, което означава, че трябва да представяте паспорт на влизане в континентална Европа. Плюс това ви трябва виза за няколко държави в Източна Европа.

3. Германия

Предимството на първите три държави пред Великобритания е, че те са част от Шенгенската зона. Германците могат да пътуват безвизово в 174 държави.

2. Швеция

Всички скандинавци се радват свободата да пътуват без виза. Шведският паспорт ти позволява да пътуваш в 174 държави плюс това имате отлична репутация като турист / пътешественик. Въпреки това, с него ще ви бъде необходима виза за Индия, и имате малко  безвизови възможности в Африка и Югоизточна Азия.

1

1. Финландия

Това е най-ценният паспорт на света. Финландците имат  безвизов достъп до 174 държави, включително и някои, които не се предлагат с всеки друг паспорт. Въпреки че е почти равен с първите три места, с Германия и Швеция, предимството на финландския паспорт е, че предлага безвизов достъп до дестинации, като Индия и Виетнам

 
 

Калин Вельов: Искаме да представим магията на българските женски гласове

| от chr.bg |

След като „Магическите гласове на България“ спечелиха публиката в Страсбург и Берлин, мултимедийният музикален спектакъл ще има своята българска премиера на 30 май от 20:00 часа в Театър Азарян, НДК. Мултимедийният спектакъл е своеобразен разказ за това какво се е случило през годините с българската музика и женските гласове на България – от автентичните народни песни през фолклорните обработки и белкантото до съвременната филмова музика и смесването на елементи на български фолклор със съвременни електронни жанрове.

С Калин Вельов си говорим за спектакъла, за музиката и за музикалните формати.

Разкажи ни повече за проекта „Магическите гласове на България“?

Идеята е на Героги Тошев, а целта на събитието е да представи магията на българските женски гласове. От една страна говорим за най-древната музикална форма – това е фолклорът, от друга страна говорим за едно масивно световно българско присъствие в класиката, в операта. Фолклорните гласове се представят от Нина Николина и още четири момичета, с които ще минем през различни фолклорни области и периоди. Също така, през призмата на Pendara ethno project, които е електронният ни проект, смесваме по-модерен стил електронна музика с фолклорни мотиви. Имаме и само акапелни изпълнения.

Спектакъла обхваща около един век от музикалната история. На сцената сме 6 или 7 артиста, а иначе целият екип е повече от 10 човека – организатори, пиари, мултимедиен екип…

Мултимедиата в какво се изразява?

Тя съчетава кадри от стари български обичаи и ритуали, пейзажи от България, от фолклорни фестивали, както и от оперни изяви, ликовете на наши оперни прими, които са световно известни. Ние представихме и в Страсбург, където чуждата аудитория силно се впечатлява от фолклора ни.

Чужденците знаят ли на какво идват или не са запознати с нестинарството, с музиката?

Някои от тях не са запознати и определно реагират на тов анещо като на нещо ново. Други знаят и просто виждат един различен прочит.

Този спектакъл е част и от културната програма на българското председателство и се случва с подкрепата на Министерството на културата. Благодарение на това е засилен и интереса и представянето на този спектакъл в чужбина – имаме представяния в Гермния, във Франция.

От колко време е жив този проект?

Една част от него – Pendara ethno project – стартирахме с Николина още преди 15 години в Холандия, където учех по това време. Още тогава имахме идеята да съчетаем български фолклор с модерни електронни бийтове и я осъществихме заедно с холаднски диджеи. Първият ни албум издадохме преди 2 години, а този спектакъл е един вид надграждане.

А за представянето ни на Евровизия тази година какво мислиш?

Смятах, че имаме шанс, въпреки че песента ни не звучи супер комерсиална, супер хитова. Същевременно е едно модерно парче и е факт, че се класирахме за финала. Конкуренцията не беше слаба, имаше много хубави песни. Аз съм приятно изненадан от албанското участие, много силна рок песен. Белгийката имаше много качествена песен и изпълнение, арменците също.

Ти си свирил с Акага, Медикус, Дони и Момчил, Ку-Ку бенд, Нина Николина, Пим-пам – къде ти беше най-добре?

В интерес на истина аз съм музикант хамелеон и се чувствам добре навскъде, където има добра музикална компания. Акага сформирахме на края на музикалното училище. Всъщност аз съм кръстник на групата: сестра ми изрови името Акага от една стара книга за сказания и легенди за хан Аспарух – Акага е жрица, която е отгледала хан Аспарух. Направихме с момчетата хубави концерти и турнета. Медикус дойде по-късно и за мен беше хвърляне в истинският музикален живот. С бандата пътувахме много – тогава видях за първи път този забързан музиканстки живот. Това беше много важен периаод за мен, за да разбера как живеят музикантите и че един музикант може да се прехранва много добре със музика. Дони и китариста Лъчо бяха доста добри мениджъри. По-късно имах други фриленс изяви – с Лили Иванова през 98-99 година. Горе-долу по същото време ме поканиха и в Ку-Ку бенд; тогава имаше много големи турнета.

В момента как успяваш с толкова много проекти?

Трудно успявам, но това е същността ми, аз имам нужда от творческо разнообразие. Харесвам и електронна музика много, и българския фолклор, и латино музиката, и африканската музика, обичам и да пея, да композирам музика. Не мога да съчета всичко това в един проект и затова се занимавам с няколко.

Кои точно стилове на електронната музика?

Хаус. Различните форми на хаус. Дръм енд бейс, донякъде прогресив, дъбстеп. В холандския ми период, докато учех там, беше силно свързан с дръм енд бейса, защото една от сериозните формации, с които имаме много спечелени награди – Project 2000 – беше предимно дръм енд бейс банда.

Холандия има и огромна сцена…

Огромна! Също така там имах и немалко изпълнения в диджей клубове на нещо, което в България не е развито много – фрийстайл изпълненията на барабанист, перкусионист, певица, саксофонист с джиджей. Нещо, което там още 2000 г. започна силно да се развива нагоре.

Гледаш ли музикални формати? Защо от тях не излизат големи звезди?

Гледам и дори участвам в някои от тях. В България повечето действащи артисти сме самопродуциращи се и това е начинът за оцеляване тук. За съжаления няма силен стимул за мениджъри и продуценти, защото държавата не застава сериозно зад закона, защитаващ творците, съответно няма събиране на авторски и сродни права. Затова един продуцент не може да разчита, защото няма възвръщаемост на вложените пари. Има малко продуценти и аз им правя чест, но те не могат да продуциат 50-60 таланта. От всеки формат излизат по 20-30 таланта. В България има много таланти.

Затова ли успяват вече толквоа години тези формати да намират хора?

Да, проблемът е, че за тези хлапета ти трябва да имаш продуценти, които да инвестират хиляди левове. За да заснемеш един качествен видео клип ти трябват между 5000 и 10 000 лева. За да запишеш един ссингъл ти трябват минимум 5ооо левав, за албум ти трябват 50 000.

А в главите на много хора, когато заисваш песен, просто отиваш, пееш, някакъв човек го подрежда на компютъра и това е.

Да, но не е точно така. Хората от бранша знаят, че процесът е много сложен и отнемащ време и пари. Първо, трявба да имаш артист, второ трябва да имаш песен – някой трябва да изкомозира тази песен, някой да я аранжира, някой да я запише в студио с музиканти.По принцип продуцентът събира всичкото това нещо и накрая има готов продукт. За всичко това се плаща. След това трябва да му заснеме видео клип, за което също се плаща. Накрая трябва да реализираш песента в медиите, по радиото. Трябва говориш с тях, трябва да се направи пиар. Чак след това идват поканите за събития, за участия, за концерти. И този, който инвестира тези 20-30 000 лева, трябва да може да си ги върне и да изкара печалба, защото като отиде в магазина никой няма да му каже „Ей, ние ще ти дадем сиренето безплатно, защото ти продуцираш супер готин артист и ще те изчакаме няколко месеца, докато си върнеш парите.“ Нужно е да имаме подкрепата на цялата система, за да има стимул да се случва този творчески процес.

 
 

Facebook ще продължи да събира данни на потребителите

| от chronicle.bg |

Facebook ще продължи да събира информация не само от потребителите си, а и от лица, които не са част от социалната мрежа, но поне веднъж са ползвали услугите и приложенията й, включително и WhatsApp. Това съобщи пресслужбата на Европейския парламент, след като ръководителите на FB отговориха на 18 въпроса на евродепутатите.

Марк Зукърбърг се яви пред Европейския парламент във вторник, за да бъде разпитан по въпроси, свързани с фалшивите новини, сигурността на потребителските лични данни в социалната мрежа и злоупотребите на „Кеймбридж Аналитика“. Изслушването продължи час и половина, като евродепутатите първо трябваше да зададат всичките си въпроси към Зукърбърг, на които впоследствие той да отговори.

Той обеща, че евродепутатите ще получат писмени отговори на въпросите, на които не е успял да отговори на изслушването. Изслушването беше по повод скандала с „Кеймбридж Аналитика“ – компания, работила по предизборната кампания на американския президент Доналд Тръмп – за нелегалното източване на данните на над 87 млн. потребители на FB.

Според данни на ЕП, почти 3 млн. от засегнатите са европейски граждани. Зукърбърг потвърди, че FB ще се съобразява напълно с новия регламент за защита на личните данни в Европа (GDPR), който влиза в сила на 25 май.

 
 

Една четвърт от населението на Земята ще е затлъстяло през 2045 г.

| от chr.bg |

Ако сегашната тенденция остане непроменена, близо една четвърт от населението на планетата ще е затлъстяло през 2045 г., предупредиха учени, цитирани от Франс прес. Заключенията им бяха представени на Европейския конгрес за затлъстяването във Виена.

Световната здравна организация (СЗО) смята, че около 13 процента от възрастните хора – 11% от мъжете и 15% от жените, са били засегнати от затлъстяване през 2016 г.

Според прогнози на датски и британски учени, това процентно съотношение ще нарасне до 22 на сто през 2045 г.

“Тази тенденция може да бъде обърната в обратна посока, но за това е нужна политическа воля”, прецени един от авторите на изследването д-р Алън Моузес, който работи за датската компания “Ново нордиск” – най-големия производител на инсулин в света.

Прогнозите са различни за отделните страни. Ако тенденцията се запази, над 55% от населението на САЩ ще е затлъстяло през 2045 г., при 39% през 2017 г. Според авторите на изследването, увеличаването на затлъстяването ще е придружено от повече случаи на диабет тип 2, които ще обхванат 12 на сто от глобалното население през 2045 г., при 9 на сто през 2017 г.

Затлъстяването е проблем на общественото здравеопазване в целия свят. Според резултатите от миналогодишно американско изследване, процентното съотношение на затлъстелите хора в света непрестанно се увеличава от 1980 г., като се е удвоило в 73 страни. В резултат се е увеличила смъртността вследствие на сърдечносъдови болести, диабет и някои видове рак.

Наднорменото тегло и затлъстяването са свързани с храненето и начина на живот. СЗО препоръчва да се ограничи приемът на липиди и захари и да се извършват редовни физически упражнения. “За да може случаите на диабет да обхващат около 10 процента от глобалното население през 2045 г., ще трябва нивото на затлъстяване сред населението да бъде сведено също до 10 процента”, отбелязаха авторите на изследването.

 
 

„Късметът на кукувицата“: смях по време на тревожност

| от Цветелина Вътева |

Две кукувици кацат на сцената. Нямат пера, нито човки, едната носи криле. Но по-скоро ангелски криле, отколкото кукувичи. Ще представя новата си книга пред публика. Другата няма криле, а руса коса и китара. Тя ще ползва същата сцена по същото време, за да изнесе първия си рок концерт. Сцената е една, времето е едно, а желаещите да са на нея са две.

И така се заформя първият конфликт в постановката „Късметът на кукувицата“ на Мариана Събева и Здрава Каменова.

Два диаметрално противоположни типа жени се сборват за мястото и времето, от което и двете се нуждаят, за да се утвърдят (и излекуват) и това се случва по приятен, хумористичен начин. И докато всичко е „аху-иху“, а публиката се смее на сблъсъка между една попораснала бунтарка и една съвременна „толерастка“, на сцената започва да се разгръщат не толкова смешни теми, които раздвижват емоциите по един неочакван начин.

Двете кукувици се превръщат в трагични образи-проводници на темата за майчинството: за добрите майки. И за лошите. За представата каква трябва да бъде една майка и за реалността, в която има изоставящи майки, майки-инкубатори. Но дали наистина са изоставящи и какво стои зад решението едно дете да бъде оставено от майка си?

Двете кукувици започват да разкриват себе си, отмахвайки пласт по пласт от наслоените психични защити, които са си изградили срещу хората. Те са изградили спорно работещи механизми за справяне с  травмите си през изкуството: едната пише (лоша) литература, другата – свири на китара и пее.

Песните, които изпълнява на живо актрисата Яна Огнянова са смислена добавка към действието. Чуваме „авторски кавъри“ на „Freedom“ на Антъни Хамилтън, на „Take me back to the start“, „Runnin“ на Naughty boy ft. Beyonce и Аrrow Benjamin, „Here comes the rain again“ на Eurythmics др.

Докато едната кукувица се страхува да пее авторски парчета, може би защото изразяването на индивидуалност я оголва емоционално така, както не би могла да понесе, другата „ражда“ книги. Сравнението между написването на една книга и раждането на дете е много точно и отново насочва публиката към мислите за изкуството като метод за справяне с нерешените конфликти, които ни пречат да живеем живота си.

От време на време в действието се появява Гелето – собственикът на клуба, в който се разиграва действието. Неговото споменаване е кратко бягство от тревожността, с която са наситени диалозите. Опит за връзка с външния свят и избягване на срещата със собственото несъзнавано, пропито от страхове и болки.

Връзката между неспособността някой да се справи със загубата в детството и последвалият бунт и очакване, че всички трябва да съчувстват на неговата болка, е видима в образа на музикантката. На дълбинно ниво обаче има и още.

Две жени. Едната иска деца, другата – майка.

Възможно ли е майката да е намерила отдавна изгубеното си дете? Или то да намери завет от нея в срещата с напълно непознат (ангел)?

Как се оформя една личност, която се чувства като в ковчег в корема на майка си? Как се преработва загуба?

Може ли една случайна среща да е равносилна на 100 терапевтични сесии с психотерапевт?

Може да си отговорите на тези въпроси довечера в 19,30ч. на камерна сцена „Славянска беседа“ с постановката „Късметът на кукувицата“ на Здрава Каменова и Мариана Събева. Текстът е поставен от Милко Йовчев и е с участието на Яна Огнянова и Здрава Каменова.

Тук може да видите ивента във Фейсбук.