„47 ронини“ – ревю

| от |

Да си кажа честно,  очаквах много повече митология и чудновати същества в новия екшън на Киану Рийвс „47 ронини“.2

В крайна сметка се оказа, че това е опит да бъде направен един сериозен и изискан филм, чиято единствена цел е да разбие бокс офиса. В кино салона имаше около 450 човека (без празни места, за първи път от години виждам такова нещо), да си кажа честно даже и на „Хобит: Пущинакът на Смог” нямаше толкова много зрители, може би защото по Коледа всички се засилват да гледат филми, особено в Благоевград. Там имах неудобството да прекараам два часа на седалка с бабуна и трябваше да заемам неприлични пози, за да се справя с болката в кръста.

14

Но киносалонът не е виновен за противоречивите впечатления, които остави в мен поредната нелепа игра на Киану. Всъщност, дори и да сте с едно отворено око може да познаете пиянското поклащане на Нео от „Матрицата“ облечен в крещящо червени откраднати самурайски доспехи, за да спаси честта на своя господар…

Историята е за супер смелата постъпка на самураите останали без своя господар Асано Наганори и станали ронини. Господарят е принуден от императора, да извърши сепуку, след като напада един от гостите, който се оказва  доста подъл и иска да вземе за невеста щерката му, а и да си присвои цялата провинция, която управлява Асано Наганори. Хироюки Санада играе Ошири, лидер на групата отчаяните ронини. След продължило две години изгнание и скитане насам-натам, бившите самураи се събират, за да отмъстят за господарят си… тук мисля да спра с историята за 47-те ронини, за да не разваля преживяването на тези, които не са запознати с така популярната в Япония, а и вече в целия свят история.

3

Легендата за четиридесет и седемте ронини се превръща в пример за морални качества, като вярност, саможертва, упоритост и чест, централни за самурайския кодекс бушидо.

12

Режисьорът Карл Ринч си служи добре с визуалтните ефекти, които могат да бъдат видяни и в трейлъра по-горе, и в няколкото тийзъра, появили се преди официалното пускане на лентата. Мисля си, че ефектите можеше и въобще да не бъдат толкова много, а и двете приказни същества можеше да ни бъдат спестени.

9

Във филма митологичното и приказното се движат по една плоскост с реалното, можеше да бъде ограничено магичното, което ще се опитам да обясня с използването на различни опиати, които омайват съзнанието на героите. Това в известна степен оправдава виденията в гората, но на кому беше нужно същество с шест очи, смесица между бизон, бик, уникорн и рак, да има място в тази легенда. В самото начало шматката Киану Рийвс се изправя срещу него … но вижте във филма какво става.

13

Според медиите зад океана, бюджетът е достигнал до космическите $225 милиона и от Universal избраха да прикрият факта, че в легендата главните герои са японците, а Киану е добавен, като дете на „любов за една нощ“, което трябва да привлече целият свят в киносалона. Всъщност Кай (Киану Рийвс) израства в страховита гора отгледан от „демони“ (нещо като дом на недъгавите), където се научава да „убива“, но решава, че няма да му е добре и бяга сред хората, където го приемат като мелез, дошъл да бъде момче за всичко, на мен ми приличаше на бял роб.

Дъщерята на господаря Асано –  Мика от дете се влюбва в героя на Киану, което е една допълнителна сюжетна линия. С тази невъзможна любов режисьорът се надява да впечатли зрителя, всъщност Карл Ринч не показва голяма сила в работата с актьорите.

Apollo 13

Основната разлика между всички истории за 47-те ронини и тази, са мотивите зад първоначалната атака над Асано – акт, който определя цялата трагедия в движение. Зад тази фантазия Карл Ринч вкарва магьосницата Ринко Кикучи като красива, но зла вещица с неясни правомощия. По принцип, всичко, което може да изглежда яко, благодарение на ефектите, красивите гледки, живописни села е част от играта, независимо дали това означава, че вещицата материализира паяци от нищото, или се трансформирта в огнедишащ дракон.

Не толкова впечатляващ, колкото ефектите използвани за създаването му, филмът се опитва да поддържа интереса на аудиторията, независимо дали са запознати с основната легенда.

15

Някак си познато ми изглеждаше да се появи бял в сърцето на феодална Япония, по времето на самураите и от враг да се првърне в спасител. Нали си спомняте историята за Том Круз в „Последният самурай“

От 5 възможни точки, „47 ронини“ получава от нас 3,7.

@htopuzov

 
 

„Star Trek: Discovery“ сезон 2, трейлър: феновете да затегнат коланите

| от chronicle.bg |

Любителите на екранните пътешествия през далечни потенциално съществуващи галактики е добре да затегнат коланите  и да се приготвят за следващата година.

CBS All Access пусна нов трейлър на предстоящия втори сезон на „Star Trek: Discovery“, чието действие започва да се развива от момента, в който приключи първия сезон.

Екипът на кораба се събира за нова мисия, а Майкъл Бърнам и Филипа Георгиу посрещат новодошлите образи капитан Кристофър Пайк и Спок. Трейлърът предлага нещо специално и за феновете на Сару, когото също виждаме във видеото.

Премиерата на новия сезон ще бъде на 17 януари.

За тези, които не могат да чакат, CBS All Access ще пусне „Short Treks“ – кратки серии с истории от далечния край на веселената на сериала.

Вижте новия трейлър и приятно чакане.

 
 

Тази Коледа подарете по един гей на всеки хомофоб

| от chronicle.bg |

Да мразиш не само гейовете, а въобще всички хората, заради секса, който си правят у тях си, е все едно аз да ви мразя вас заради това, че сте закусвали нещо, което не обичам. Стига сексът да е с пълнолетни и съгласни хора, какво те интересува теб кой как си мачка чаршафите.

Хомофобите са като дебелите радикални феминистки – и двете групички очакват хората да променят какво ги възбужда волево (?!), за да им е добре на тях (?!). Не знам вие какво мислите за това…

Във Варна вандали са заляли с боя и нарязали билборд, който е част от кампания за повече разбиране и толерантност към ЛГБТ общността. Това е повод и за текста ни, за една-две нови мисли по този страхотен проблем кой с кого спи.

Според мен, целият проблем не е в характера на ЛГБТ любовта, а в непренебрежимата сексуалена тематика на тази любов. Заради него, всеки път, когато говорим по ЛГБТ теми, представата за секс се появява в главите на хората. Някои от тези хора са по-консервативни и не обичат мисълта за секс между непознати в съзнанието си. И това съответно ги отблъсква, съответно смятат гейовете са лоши. Разбира се, и сред гей хората има неприятни, но те с когото и да правеха секс, пак щяха да са неприятни. Както има много хетеро противняци. Един мой приятел гей нарече онези, които се разсмърдяха срещу туитовете на Кевин Харт, цитирам, „педерастки фашуги“. Та това си е просто фактор сред човешката популация.

Според мен, това е проклятието на ЛГБТ общността – че не може да се говори по темата без сексуалния нюанс да отблъсква консервативните по темперамент хора. Затова, за да акцентираме върху личността повече за сметка на секса, предлагам на за Коледа до всеки хомофоб да застане по един гей. Не за да прави секс с него, не намеквам това, спокойно. Без агресия. Ей така, просто да прекарат някакво време заедно. По-дългичко – месец поне. За да видят и двете страни, че няма нищо лошо по природа в това да си гей и в това да си консервативен.

 
 

Главната роля, която никой в Холивуд не иска

| от chronicle.bg, по The Hollywood Reporter |

Вече сме в най-интересния период от годината за всички киномани.  Почти няма да има седмица в следващите два месеца, в която да не се раздават награди, да не се обявяват номинации за награди, или изобщо да се говори за награди. Най-доброто, което видяхме през 2018 г. впряга всичките си усилия в добрата реклама и очаква с нетърпение кулминацията. 

Тази година тя ще се състои на 24 февруари, както повелява обичаят, в Долби тиътър в Лос Анджелис. Наградите „Оскар“ ще бъдат раздадени за 91-ви път след по-малко от три месеца. А кой ще ги води? Все още не е ясно. Кевин Харт се отказа. Академията, по думите на медиите, е в паника. Домакинът обикновено е ясен половин година по-рано, за да могат да започнат репетиции и подготовка на церемонията. В момента оттеглянето на Харт е поредният минус за и без това намаляващата популярност на „Оскарите“.

Най-престижните награди в киното се намират в период на криза, каквато не ги е сполетявала от десетилетия. И най-голямата криза към този момент е липсата на домакин, който да води церемонията. Заради намаляващия рейтинг на „Оскарите“, обществения натиск и още ред причини, на практика в момента това е главната роля, която никой в Холивуд не иска.

Защо?

Някои от нас все още помнят гафа на „Оскарите“ през 2017 г., когато погрешно беше обявено името на „La La Land“ за най-добър филм, а победителят беше „Moonlight“. Тогава домакинът на церемонията, популярният водещ Джими Кимъл каза: „Не знам какво стана. Обвинявам себе си за това. Знаех си, че ще прецакам шоуто и наистина го направих.“

Кимъл може и да се е шегувал. Въпреки това думите му породиха мисли, че дори опитен водещ на вечерно предаване като него, е застрашен от подобен безпрецедентен провал.

Ако се обърнем назад, страхът на Джими Кимъл далеч не е неоснователен. Достатъчно е да погледнем изпълнителите, нагърбвали се с най-трудната задача в Холивуд и ще разберем защо. Откакто легендарният Били Кристъл предаде щафетата през 2004 г. (и се завърна по изключение през 2012 г., когато не беше приет с големи овации), Американската академия за филмово изкуство и науки не спира да се опитва да намери своя домакин. Но никой не пожелава да поеме ролята повече от два пъти. Сред смелчагите, осмелили се да водят „Оскарите“ два пъти са Кимъл, Елън Дедженеръс, Хю Джакман, Крис Рок и Джон Стюарт – и повечето от тях казват, че никога не биха го направили втори път. Контрастът със славните дни на „Оскарите“  е очевиден. Наградите помнят няколко култови свои домакини сред които Джони Карсън (5 пъти), Били Кристъл (9 пъти) и рекордьорът Боб Хоуп със 19-те церемонии, които води. Последните трима поемат тази задача във време, когато има само три големи телевизии, конкуренцията е слаба и „Оскарите“ са задължителна част от програмата на повечето американски семейства.

Днес от домакинът се изискват редица неща. Да вдигне рейтинга на церемонията. Да е известен. Да е забавен без да обижда. Да е актуален, но не и провокативен. Да е политически коректен. Да е млад, но не прекалено, за да не „изплаши“ управителния съвет на Академията. И да е удобен както за президента на Академията, така и за телевизията, която излъчва „Оскарите“ – ABC.

Изискванията отказват дори най-добрите кандидати, които не желаят да рискуват седмици от живота си за ниски шестцифрени суми, след като накрая обикновено медиите ги критикуват, а самата дейност рядко вдига рейтинга им.

Едва ли някога ще видим отново Джеймс Франко и Ан Хатауей, които са домакини през 2011 г., както и Сет Макфарлън през 2013 г., който беше критикуван заради песента „We Saw Your Boobs“. Единствено Нийл Патрик Харис е казвал, че би го направил, но предвид слабото му изпълнение , това едва ли ще се случи.

Мнозина, които се идеални за тази работа, вече са я отхвърлили. Опра Уинфри. Джъстин Тимбърлейк. Джулия Луис Драйфус. Джери Зайнфийлд. Колкото са по-подходящи, толкова по вероятно е да откажат. Дори Тина Фей и Ейми Полър, който направиха фурор на церемониите по връчването на наградите „Златен глобус“ през 2013, 2014 и 2015 г. са отказали да водят „Оскарите“. Споменава с за имена като Стивън Колбърт и Джеймс Кордън, но ABC не биха позволили звезди от конкурентни телевизии да водят това шоу.

Всъщност кой е подходящ за ролята? Кой е подходящ да води церемонията във време, когато една погрешно казана дума може да струва рейтинг, репутация, пари?

В своята същина обаче, проблемът е естествено следствие от политиката на Академията от няколко години насам. Тя иска да играе на сигурно във време, което възнаграждава риска. Време, което признава тези, които приемат противоречията, а не си затварят очите за тях. Защото ако последните години ни научиха нещо, то е че колкото по-безличен е домакинът, толкова по-безлично е и шоуто. Затова Елън Дедженръс беше толкова добра и се шегуваше с възрастта, парите, произходът на хората. И вдигна летва, която изисква поемането на голям риск, за да бъде прескочена. Но пък ако някой се осмели да направи скока, „Оскарите“ могат да влязат в нов „златен период“. 

 
 

Кийра Найтли получи Орден на Британската империя

| от chronicle.bg |

На церемония в Бъкингамския дворец Кийра Найтли получи Орден на Британската империя за работата си в драмата и благотворителността, в която си партнира с WaterAid и Oxfam.

Звездата от „Pride & Prejudice“ получи ордена си лично от принц Чарлз. 

33-годишната актриса позира преди събитието заедно с родителите си и съпруга си Джеймс Райтън. Тя се появи с лимонен костюм от Chanel, розов колан и шапка за завършен външен вид, напомнящ за Мери Попинс. Така изпъкна пред стандартното официално облекло, което обикновено се носи от гостите и награждаваните.

SEI_44256984-de53

Кийра не е сама в това отношение. През ноември Ема Томпсън получи титлата дейм отново на церемония в Двореца, на която се появи в син костюм… и бели маратонки. Поне знаем, че са дизайнерси – с цена от 235 паунда. Самата Томпсън каза в подкаста My Dad Wrote A Porno, че не разбира защо се е вдигнало толкова шум по въпроса.

Около Найтли също се вдигна малко шум скоро, когато тя съобщи, че забранява на 3-годишната си дъщеря да гледа филми на Disney. Като причина тя изтъкна липсата на феминистки ценности в продукциите на компанията. В шоуто на Елън Дедженеръс тя каза, че не разрешава на детето си да гледа „Пепеляшка“ и „Малката русалка“, защото не вярва, че те са независими жени: „Не може да гледа „Пепеляшка“, защото филмът е за това да чакаш богатия мъж да те спаси – не, спаси се сама.“ По-късно обаче актрисата отбеляза, че харесва „Frozen“ и „Moana“.