40 рекламни пана, които ще бъдат запомнени

| от |

Днес сме на вълна реклами. Показахме ви 10-те най-споделяни реклами през септември, показахме ви и 8 реклами от миналото за добро настроение.

А ето и 40 от най-добрите рекламни пана и постери.

 
 

Тази Коледа подарете по един гей на всеки хомофоб

| от chronicle.bg |

Да мразиш не само гейовете, а въобще всички хората, заради секса, който си правят у тях си, е все едно аз да ви мразя вас заради това, че сте закусвали нещо, което не обичам. Стига сексът да е с пълнолетни и съгласни хора, какво те интересува теб кой как си мачка чаршафите.

Хомофобите са като дебелите радикални феминистки – и двете групички очакват хората да променят какво ги възбужда волево (?!), за да им е добре на тях (?!). Не знам вие какво мислите за това…

Във Варна вандали са заляли с боя и нарязали билборд, който е част от кампания за повече разбиране и толерантност към ЛГБТ общността. Това е повод и за текста ни, за една-две нови мисли по този страхотен проблем кой с кого спи.

Според мен, целият проблем не е в характера на ЛГБТ любовта, а в непренебрежимата сексуалена тематика на тази любов. Заради него, всеки път, когато говорим по ЛГБТ теми, представата за секс се появява в главите на хората. Някои от тези хора са по-консервативни и не обичат мисълта за секс между непознати в съзнанието си. И това съответно ги отблъсква, съответно смятат гейовете са лоши. Разбира се, и сред гей хората има неприятни, но те с когото и да правеха секс, пак щяха да са неприятни. Както има много хетеро противняци. Един мой приятел гей нарече онези, които се разсмърдяха срещу туитовете на Кевин Харт, цитирам, „педерастки фашуги“. Та това си е просто фактор сред човешката популация.

Според мен, това е проклятието на ЛГБТ общността – че не може да се говори по темата без сексуалния нюанс да отблъсква консервативните по темперамент хора. Затова, за да акцентираме върху личността повече за сметка на секса, предлагам на за Коледа до всеки хомофоб да застане по един гей. Не за да прави секс с него, не намеквам това, спокойно. Без агресия. Ей така, просто да прекарат някакво време заедно. По-дългичко – месец поне. За да видят и двете страни, че няма нищо лошо по природа в това да си гей и в това да си консервативен.

 
 

Кийра Найтли получи Орден на Британската империя

| от chronicle.bg |

На церемония в Бъкингамския дворец Кийра Найтли получи Орден на Британската империя за работата си в драмата и благотворителността, в която си партнира с WaterAid и Oxfam.

Звездата от „Pride & Prejudice“ получи ордена си лично от принц Чарлз. 

33-годишната актриса позира преди събитието заедно с родителите си и съпруга си Джеймс Райтън. Тя се появи с лимонен костюм от Chanel, розов колан и шапка за завършен външен вид, напомнящ за Мери Попинс. Така изпъкна пред стандартното официално облекло, което обикновено се носи от гостите и награждаваните.

SEI_44256984-de53

Кийра не е сама в това отношение. През ноември Ема Томпсън получи титлата дейм отново на церемония в Двореца, на която се появи в син костюм… и бели маратонки. Поне знаем, че са дизайнерси – с цена от 235 паунда. Самата Томпсън каза в подкаста My Dad Wrote A Porno, че не разбира защо се е вдигнало толкова шум по въпроса.

Около Найтли също се вдигна малко шум скоро, когато тя съобщи, че забранява на 3-годишната си дъщеря да гледа филми на Disney. Като причина тя изтъкна липсата на феминистки ценности в продукциите на компанията. В шоуто на Елън Дедженеръс тя каза, че не разрешава на детето си да гледа „Пепеляшка“ и „Малката русалка“, защото не вярва, че те са независими жени: „Не може да гледа „Пепеляшка“, защото филмът е за това да чакаш богатия мъж да те спаси – не, спаси се сама.“ По-късно обаче актрисата отбеляза, че харесва „Frozen“ и „Moana“.

 
 

Virgin Galactic на Ричард Брансън стигна до космоса

| от chronicle.bg |

Последният тестов полет на Virgin Galactic успешно стигна до космоса и се върна.

Корабът се казва SpaceShipTwo и достигна височина от 82,7 километра над земната повърхност, което се смята близо до границата с космоса. Това е четвъртият тестов полет на самолета.

Сър Ричард Брансън се състезава с Илон Мъск и Джеф Безос кой ще изпрати първия пътник в открития космос. Той основа своята компания Virgin Galactic през 2004, малко след SpaceX на Мъск и Blue Origin на Безос. През 2008 година VG обеща, че първият суборбитален космически полет за туристи ще се случи „в рамките на 18 месеца“. От тогава често се правят подобни обещания за близкото бъдеще, но няколко забавяния и фатална катастрофа през 2014 година държат Брансън все още далеч от сбъдване на амбициите му.

За успеха си SpaceShipTwo излетя от пустинята Мохаве в Калифорния. От компанията казаха, че моторът на самолета е работил в продължение на 60 секунди, а самият той е летял със скорост почти 3 пъти скоростта на звука. В кабината е имало двама пилоти и манекен на име Ани на пътническото място. За жалост не се достиха т. нар. Линия Карман на 100 километра над земята, където се приема, че атмосферата свършва.

Преди полета екипът каза, че целта на самолета е „да лети по-високо и по-бързо“.

 
 

Пътешествието на „Вояджър“ и тайните на Далечния космос

| от Радослав Тодоров |

Започва нова страница от изследването на Далечният космос, както наричаме пространството отвъд нашата Слънчева система, а понякога дори и пространството отвъд Астероидният пояс намиращ се между Марс и Юпитер.

След прословутият поход на „Вояджър 1” започнал още през 1977 г. и продължаващ и до ден днешен, за втори път в историята построен от човешка ръка апарат навлезе в пространството между звездите.

На 10 декември от НАСА съобщиха, че автоматичната междупланетна станция „Вояджър 2″ успешно е напуснала хелиосферата (защитния мехур от частици и магнитно поле, създаден от Слънцето) и е навлязла в така наречената хелиопауза. Това е мястото, от където силата на слънчевия вятър става по-малка от необходимата за изтласкването на междузвездния газ, и е считано за външна граница на Слънчевата система.

Разстоянието до хелиопаузата не е известно с точност и вероятно силно варира според моментната скорост на слънчевия вятър и локалната плътност на междузвездната среда, но при всички положения се намира някъде далеч отвъд орбитата на Плутон.

Посредством анализа на данни, получен от различните бордови инструменти на „Вояджър 2″, учените успяха да установят, че космическият апарат би трябвало да е прекосил външния предел на хелиосферата на 5 ноември 2018 г. Тоест напуснал е балонът в междузвездната среда образуван от въздействието на слънчевия вятър и съставен предимно от разреден водород и хелий, който обвива Слънчевата система.

2018-voyagers-interstellar-space (1)

Преди „Вояджър 2″, единствено „Вояджър 1″ е успявал да достигне до региона между звездите – това се случи през 2012 година. Но изследователите смятат, че „Вояджър 2″ може да изпрати повече научни данни, тъй като за разлика от предния апарат, на борда на сегашния, все още работи Плазменият научен експеримент (на английски PSL, Plasma Science Experiment). „Вояджър 1″ носеше със себе си сходен прибор, но за съжаление той се е повредил още през 1980 година – още в началото на мисията му. Именно измерванията на Плазмения научен експеримент успяха да докажат резкия спад в скоростта на слънчевия вятър, който маркира влизането му в междузвездното пространство.

Освен от данните за плазмата, астрономите вадят заключенията си благодарение на измерванията от още три научни инструмента – подсистемата за космически лъчения, инструмента за нискоенергийни заредени частици и магнетометъра. Всички данни единодушно сочат, че „Вояджър 2″ вече е преминал хелиопаузата.

Според Ед Стоун, учен от програмата „Вояджър” на НАСА в Пасадина, Калифорния, все още  имаме да научим много неща за региона на междузвездното пространство непосредствено зад хелиопаузата.
Трябва и да се уточни, че макар „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да са формално в междузвездното пространство, те все още не са напуснали изцяло Слънчевата система. Ще отнеме близо 300 години на апаратите да достигнат до вътрешния пръстен на така наречения Облак на Оорт, в който се намират множество малки обекти, все още под влияние на слънчевата гравитация.  А за да отминат външната граница на Облака, ще са нужни може би около 30 000 години. Това е един малък щрих хвърлящ светлина върху представите ни за това колко огромна е само нашата Слънчева система, а какво остава за целия Млечен път, галактиката в която тя се намира.

maxresdefault_90

За съжаление обаче, няма как „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да работят толкова дълго. Космическите апарати добиват електроенергия посредством топлина, получена от разпада на радиоактивен материал. С всяка следваща година постъпващата мощност спада с около 4 вата. Учените смятат, че „Вояджър“-ите ще работят още максимум между 5 и 10 години. Но голямата цел на екипа е един от тях да функционира поне до 2027 година – точно когато ще отбележим 50 годишнината от изстрелването им.

Но дотогава има още много време, през което учените ще имат шанса да съберат още много уникални данни за нашата Галактика. Откритията тепърва предстоят, а космическият хоризонт пред нас е необятен и ни очаква.