40 рекламни пана, които ще бъдат запомнени

| от |

Днес сме на вълна реклами. Показахме ви 10-те най-споделяни реклами през септември, показахме ви и 8 реклами от миналото за добро настроение.

А ето и 40 от най-добрите рекламни пана и постери.

 
 

Краят на Инстаграм, какъвто го знаем

| от chr.bg |

Тази седмица на Кевин Систром и Майк Крийгър им дойде до гуша.

Напрежението между основателите на Инстаграм и компанията собственик Фейсбук се трупа от месеци. Въпреки, че е нормално обстановката по такива нива да е напрегната, Систром и Крийгър се справяха доста умело през последните 6 години.

Напускането на хора от високи постове – и особено във Фейсбук – се прави по определен начин и на етапи, за да се минимализира драмата. Обявява се заместник, прави се пиар план, пише се пост с новината в блога на компанията, а Зукърбърг и други хора от Фб пишат статуси с благопожелания.

Кевин и Майк напуснаха като стюардеса, която изпива бутилка водка на екс и скача от самолета с единствения парашут. Най-стряскащото беше, че след това никой не знаеше какво се случва.

И още повече: Систром използва служебния блог, където почти потвръди, че с Крийгър ще направят нова компания.

Приближен до двамата казва, че те мразят и избягват драматични прояви. Какво тогава ги е провокирало към такива резки действия? Какво ли недопустимо за тях нещо са ги накарали да правят? Най-вероятно ни предстои да видим.

Какво знаем със сигурност и какви изводи можем да си направим?

Повечето материали по темата подозират стандартния път след закупуване на компания: компромисите и несъгласията между двете страни са се трупали и накрая чашата е преляла (т. нар. смърт от хиляди порязвания). Последното спорно решение е било Фейсбук да премахне брандинга на Инстаграм от споделените снимки в нюзфийда си.

Една от най-достоверните теории за напускането на Кевин Систром и Майк Крийгър е на журналистката Дийпа Ситараман: Зукърбърг е реорганизирал Инстаграм, така че сега основателите му отговарят пред Крис Кокс, продуктов мениджър и дългогодишен приятел на Марк. Това слага стена в комуникацията между Систром и Зукърбърг в момент, в които Инстаграм става все по-важен за бъдещето на Фейсбук.

В същото време Фейсбук вече години наред оставя Инстаграм да се справя сам, докато се опитва да изкара възможно повече пари от рекламите в нюзфийда. През 2016 година обаче се случи кризата на доверие в социалните мрежи около президенстските избори в САЩ, от която само Инстаграм се отърва сравнително незасегнат.

Решението на Фейсбук да премахне брандинга на споделените от IG снимки (взето по-рано тази година) е нещо много значимо за Систром. Той се бори и с желанието на Марк да сложи бутони за отваряне на Фейсбук в нюзфийда на Инстаграм. Нищо от тези решения на подобрява Инстаграм, те са просто част от цената на това ФБ да те купи.

Изглежда, че ден след ден Кевин и Майк са заливани с искания от новите им собственици и все повече и повече от времето им е минавало в чудене с какво могат да се примирят и с какво не. Въпреки, че това се очаква, може би не беше нужно всичко за тях да свършва така.

Но какво следва?

На първо време, със сигурност това е краят на Инстаграм, какъвто го знаем. Без внимателния и избирателен поглед на основателите му, ФБ може да прави каквото си иска. Въпреки, че доста от отговорните лица все пак остават, автономия вече няма.

Сега ще трябва да се решат съдбите на много функции: IGTV, например, която за малко да пропадне, защото се конкурира с Facebook Watch, или пък проекта за отделно пазарското приложение на Инстаграм, както и Instagram Direct (отделно чат приложение).

Систорм и Крийгър имат вече уговорени интервюта с „The Information“ и „Wired“, от които ще разберем повече за случващото се.

Във всеки случай са ясни две неща – и двамата напускат много преди да са приключили с Инстаграм, а каквото и да направят след това, то ще бъде наблюдавано от Зукърбърг.

 
 

Проблемът със „Забелязано в София“

| от |

Гледали ли сте „Цар Лъв“? Най-вероятно да. А помните ли хиените на Скар? Групата „Забелязано в София“ се превърна от красивият прайд на Муфаса, в гробище за снимки, пълно с хиени, които нападат всичко включително и един-друг.

Една от най-големите фейсбук групи вече е жалко изродено подобие на себе си. Там човек отива, за да храни злобата си с трохички, които душата му смята за угощение. Не можем без тази група.

Там човек е бебе – малко и грачещо за всичко, без да знае нищо или да може нищо, или да прави нищо. Изцяло зависимо от всички останали, но не взимащо никаква отговорност за собствените си действия. Забравящо за собствените си недостатъци, докато пие със злоба от чашата на ежедневието. На тази чаша според него и двете половини са винаги празни. И винаги е виновен друг малоумник, тъпак, гей…

Това, което започна като добронамерен опит за смешна група, сега, уви, е храм на мрънкащите.

Има счупена плочка на тротоара пред блока ви? Веднага снимайте и качете! Добър текст към снимките ви ще е „Това не е държава! Обищаната не си е свършила работата! Всичко в живота ми не е хубаво и затова обвинявам хората, за които гласувах преди няколко години!“

Някой е паркирал неправилно? Ооо, краят му е близо, ей сега ще бъде изтипосан и напсуван! Ако кара скъпа кола – край! Това е Голям шлем направо: скъпа кола, паркирана неправилно върху тротоар със счупена плочка. По който ходи човек облечен странно. Еха! Оставете ги тези ремонти, ами разширете Терминал 1, че след този пост напливът от напускащи държавата ще е невероятен.

В тази група е цялата тъга на народа ни. Цялият страх и фрустрация от живота, пренасочена срещу другарчето. Нескопосаната първосигнална злоба на един народ, който си мисли, че заслужава повече, но не прави повече.

Не управляващите, а ние съсипахме държавата. Защото ние сме държавата и сме съсипани.

Всъщност не. Да искаш да оправят държавата е все едно да искаш да опазят природата. И природата, и държавата са си окей горе-долу – и двете са виждали пердах, които ние нито можем да им причиним, нито можем да си представим, и пак са оцелявали. Ако ще оправяме или опазваме нещо, по-добре да сме ние. Не сме толкова съсипани.

 
 

Ах, този джаз на Катрин Зита-Джоунс!

| от chronicle.bg |

 Катрин Зита-Джоунс е от онези актриси, които доказват, че не е необходимо да имаш десетки добри роли една след друга – достатъчно е да имаш няколко, но да са право в десятката.

Уелската актриса е една от най-характерните в киното. Играе от ранна детска възраст, прави пробива си в киното през 1998 г. Във филма на Мартин Кампбел, „Маската на Зоро“. Получава световна слава след тази роля, която обаче идва със съответните „странични ефекти“. А именно – физическият облик като основна характеристика. Колко грешно предполагане, защото само след 4 години на екрана се появява Велма Кели – жената от „Чикаго“. Наричаме я жена понеже Зита-Джоунс прави от един персонаж жив човек, който и до днес е сред най-запомнящите се не само в жанра на мюзикълите, но и в киното като цяло.

Не, Катрин Зита-Джоунс никога не е била и никога няма да бъде просто красив секссимвол, който пробива с помощта на външен вид. Дали е съблазнителката от „Маската на Зоро“, убийцата от „Чикаго“, бременната съпруга готова на крайности от „Трафик“ или дори Оливия де Хавиланд от „Вражда: Бети и Джоан“ Катрин Зита-Джоунс е неотразима – като жена и като актриса.

Вчера тя навърши 48 години. Само можем да й се възхищаваме (а жените да й подражават). По този случай събрахме любимите ни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Игри на дискриминация

| от Вучето |

Нека започнем с малко вероучение, за загрявка. В сура 17 от Корана пророкът Мохамед се обръща към мъжете: “По-добре ще е прасе да се изходи върху един мъж, отколкото да се допре дори до лакътя на жена, която не е негова”. В тази история няма прасе, но затова пък има една жена. При това крайно възмутена жена. А ръката не принадлежи на някой хипотетичен мъж-мюсюлманин, а на Джама. Той е на 20 години, от сомалийски произход, но роден и отрасъл в един от емблематичните емигрантски квартали на Осло, Грьонлан.

Джама живее на границата на два паралелно съществуващи свята откакто се помни. И въпреки че слуша Дрейк и Ники Минаж в колата си, той и връстниците му в свободното си време се обличат само в традиционни ислямски одежди, поддържат брадите си гъсти и не се разделят с характерната бяла молитвена шапчица куфи.

Преди известно време Джама кандидатства за работа в Норвежки пощи и е поканен на събеседване. Докато е на рецепцията и чака да бъде повикан, Джама решава да изпрати sms на интервюиращата го началник на отдела, в който я предупреждава, че заради културния си произход може да поздравява жените само с думи, но не и с ръкостискане. Така де, да си има едно наум, за да не се получи изведнъж конфузна ситуация. Шефката от своя страна решава да отмени интервюто, оправдавайки се със своя културен произход. Пак със sms.

“Здравейте, Джама. Не одобрявам подобно поведение и затова отменям интервюто. Съжалявам.”

Джама обаче не приема нейното “не” за окончателен отговор и размяната на съобщения продължава.

Джама: “Дойдох по-рано в пощата и докато Ви чаках на рецепцията, сметнах, че е добре да Ви предупредя. Надявам се, че ще промените решението си и ще ми дадете още един шанс. Аз съм човек, който със своите умения би могъл да бъде от голяма полза за отдела ви.”

Шефката: “Религията е нещо лично и обикновено не вземам отношение. Когато Вие я намесвате обаче, трябва да се съобразя с това и да взема страна. За мен не е актуално да ви назнача на работа.” Освен това тя смята, че с поведението си Джама няма да се впише добре в екипа и че очевидно не е подходящ за позицията.

Джама е шокиран. Въпреки че смята себе си за добре интегриран в норвежкото общество, не проумява как така отказът му да се здрависва ще му коства назначението на работа. Той обаче не се отказва и пренася битката на по-високо ниво като отива да се жалва по държавната телевизия NRK, че е бил подложен на дискриминация. На журналистката й се струва, че трябва да обяснява социално адекватните маниери в норвежкото общество на 20-годишен човек, роден и израсъл в страната, но все пак го прави:

“В Норвегия ние подаваме на ръка на хората без значение на пол, религия и възраст като знак на уважение, а и защото това е обичай, залегнал в културата ни. Началникът на отдела е норвежка и за нея очевидно е важно да бъде поздравена с ръкостискане.” Джама обаче отвръща, че за него здрависването между хората не е непременно проява на уважение и че има други форми за демонстрирането на такова. Норвегия нали се води мултикултурно общество, така че е редно да коригира представите си за културни обичаи и за това кое е редно и кое не.

Джама не е глупав и знае, че има смисъл да се оплаква на висок глас в държава като Норвегия. Той възнамерява да отнесе случая до Комисията по дискриминация, а омбудсманът по въпросите на равноправието Ханне Бюрстрьом със сигурност ще се обяви в негова защита. Най-вероятно тя ще излезе пред медиите с изявление, че е ОК да поздравяваш с ръце зад гърба или на тила, понеже… ами понеже господин Джама всъщност е прав, ръкостисканетето е то-о-о-лкова демоде!

Сега се сещам, че преди две години нашумяха подобни случаи в Швейцария и Германия, където ученици-мюсюлмани отказаха да приемат ръкостискането на учителката си. Мюсюлманите избягват дори най-незначителния телесен контакт с жена, защото той е изкушение, водещо към прелюбодеяние. Малко са тези мюсюлмани, които биха поставили под въпрос думите на Мохамед, затова и неговите “заръки” важат със същата сила и днес, както са важили и преди 2000 години. От друга страна, в култура, в която пророците са с други имена, да отблъснеш подадена ръка говори за неуважение и враждебност.

И не мога да не се запитам: Когато представителите на две толкова различни култури се срещнат и никой не е склонен да отстъпи от обичаите си и религиозните си вярвания, кой кого дискриминира всъщност? Или дискриминацията е двупосочна? Ясно е, че все по-неизбежни и трудноразрешими ще стават сблъсъците и конфликтите на ниво културни разбирания и обичаи в страни като гореспоменатите, а ние малко или много сме безсилни да предотвратим това.

А и още не е създаден такъв международен орган, който да има правомощията да решава кой крив, кой прав. Само че да не стане така, че Мохамед надиграва Исус, Исус връща топката в полето на Мохамед, пък накрая Сидхарта печели мача!