shareit

40 г. от разделянето на Кипър

| от |

r-1024-768-kipyr

Четиридесет години след като остров Кипър бе разделен, кипърските гръцки и турски ученици, които не познават войната, продължават да изучават разказ, който има много по-общо с болката, отколкото с историята, и задълбочава разделението и неразбирателството между двете общности.

На 20 юли 1974 г. първите турски войски дебаркират в Кирения, на север, официално, за да защитят кипърското турско малцинство след опита за преврат, целящ присъединяването на средиземноморския остров към Гърция.

Пучът се проваля. Но през следващите седмици Турция завзема северната част на острова или 37% от територията му. Според кипърските гръцки власти конфликтът е взел 3000 жертви; десетки хиляди са ранени, а 1400 души се водят за изчезнали.

Оттогава две колективни памети се конфронтират в историческите книги: от гръцка страна 1974 е годината на инвазията; от турска, обратно, 1974 бележи мирната операция, проведена от Турция за защита на нейната общност.

Мирна операция от една страна и нашествие от друга – това има два напълно различни смисъла и се отразява на учебните програми по история от едната и от другата страна, обяснява Тахир Гьокшебел, председател на синдиката на преподавателите в средните училища на Севернокипърската турска република.

Двете общности са живели приблизително 500 или 600 г. заедно, имало е бракове, делели са едни и същи пазари и са споделяли един и същ всекидневен живот. Но нищо от това не е описано в книгите, добавя учителят по история, който съжалява преди всичко за пълната липса на емпатия към „другите“ в образованието.

Подчертава също и една друга основна разлика: за кипърските турци конфликтът е започнал през 1958 г. (първите насилия между общностите) или през 1963 (други насилия с близо 500 кипърски турци безследно изчезнали). За кипърските гърци всичко започва през 1974 с едва споменати първи междуобщностни сблъсъци.

А последиците от това са тежки: Погледнете (крайно националистическата кипърска гръцка групировка) Елам, как тези младежи може да ненавиждат хора, които никога не са познавали? Това е залогът на образованието, защото, когато ги учат, че другият е врагът, те се ненавиждат.

Кириакос Пачулидис, председател на асоциацията за диалог и исторически изследвания и учител по история, казва: Новите поколения израснаха с моноетническа визия и, разбира се, не могат да избегнат стереотипите за другия, врага, варварина.

От учебника си по история 21-годишният Петрос много добре си спомня легендата на снимките на градовете Фамагуста, Белапаис и Кирения в северните „окупирани територии“: „Никога не забравяй“.

Седнал на маса с няколко от приятелите си в кафене в Никозия, той разказва как малко по малко открил, че има друг начин да се опише миналото. До него Дезире,16-годишна кипърска туркиня, и Анди, 17-годишен кипърски грък са изминали приблизително същия път и си спомнят с горчивина какво ги е учило училището.

Говореха ни само колко нашите герои са героични, казва Анди, чийто баща е трябвало да бяга от Севера през 1974. В книгите е изложено само мнението на автора, без да се посочва друг източник.

Например, никога не са ни говорили за конфликтите между общностите, никога. Учат ни на гръцки национализъм.

Нас пък ни учеха на турски национализъм, отвръща Дезире, която е учила откъм турската страна, преди да реши да се запише в международно училище в южната зона на Никозия. Само: гърците са направили това и това. Турците са били жертвите, кипърските турци са били жертвите и турците са дошли да ни спасят.

Участвайки в дейности, включващи двете общности, четейки книги и благодарение на интернет и на глобализацията открихме, че и другите са страдали, подчертава Анди.

Страдание, често използвано по едностранен начин. За 40-та годишнина кипърските гръцки учители са били посъветвани да поканят семейства, бежанци да свидетелстват – обяснява чиновник от министерството на образованието, който предпочита името му да не се споменава.

Идеален символ за история „наследство“, която не дава никаква възможност да бъде оспорена.

Изход има, уверява Дезиер смеейки се: „Да слеем учебниците!“ /БГНЕС

––––

Анализът е публикуван от Агенция Франс прес.

 
 
Коментарите са изключени за 40 г. от разделянето на Кипър