40 г. от разделянето на Кипър

| от |

r-1024-768-kipyr

Четиридесет години след като остров Кипър бе разделен, кипърските гръцки и турски ученици, които не познават войната, продължават да изучават разказ, който има много по-общо с болката, отколкото с историята, и задълбочава разделението и неразбирателството между двете общности.

На 20 юли 1974 г. първите турски войски дебаркират в Кирения, на север, официално, за да защитят кипърското турско малцинство след опита за преврат, целящ присъединяването на средиземноморския остров към Гърция.

Пучът се проваля. Но през следващите седмици Турция завзема северната част на острова или 37% от територията му. Според кипърските гръцки власти конфликтът е взел 3000 жертви; десетки хиляди са ранени, а 1400 души се водят за изчезнали.

Оттогава две колективни памети се конфронтират в историческите книги: от гръцка страна 1974 е годината на инвазията; от турска, обратно, 1974 бележи мирната операция, проведена от Турция за защита на нейната общност.

Мирна операция от една страна и нашествие от друга – това има два напълно различни смисъла и се отразява на учебните програми по история от едната и от другата страна, обяснява Тахир Гьокшебел, председател на синдиката на преподавателите в средните училища на Севернокипърската турска република.

Двете общности са живели приблизително 500 или 600 г. заедно, имало е бракове, делели са едни и същи пазари и са споделяли един и същ всекидневен живот. Но нищо от това не е описано в книгите, добавя учителят по история, който съжалява преди всичко за пълната липса на емпатия към „другите“ в образованието.

Подчертава също и една друга основна разлика: за кипърските турци конфликтът е започнал през 1958 г. (първите насилия между общностите) или през 1963 (други насилия с близо 500 кипърски турци безследно изчезнали). За кипърските гърци всичко започва през 1974 с едва споменати първи междуобщностни сблъсъци.

А последиците от това са тежки: Погледнете (крайно националистическата кипърска гръцка групировка) Елам, как тези младежи може да ненавиждат хора, които никога не са познавали? Това е залогът на образованието, защото, когато ги учат, че другият е врагът, те се ненавиждат.

Кириакос Пачулидис, председател на асоциацията за диалог и исторически изследвания и учител по история, казва: Новите поколения израснаха с моноетническа визия и, разбира се, не могат да избегнат стереотипите за другия, врага, варварина.

От учебника си по история 21-годишният Петрос много добре си спомня легендата на снимките на градовете Фамагуста, Белапаис и Кирения в северните „окупирани територии“: „Никога не забравяй“.

Седнал на маса с няколко от приятелите си в кафене в Никозия, той разказва как малко по малко открил, че има друг начин да се опише миналото. До него Дезире,16-годишна кипърска туркиня, и Анди, 17-годишен кипърски грък са изминали приблизително същия път и си спомнят с горчивина какво ги е учило училището.

Говореха ни само колко нашите герои са героични, казва Анди, чийто баща е трябвало да бяга от Севера през 1974. В книгите е изложено само мнението на автора, без да се посочва друг източник.

Например, никога не са ни говорили за конфликтите между общностите, никога. Учат ни на гръцки национализъм.

Нас пък ни учеха на турски национализъм, отвръща Дезире, която е учила откъм турската страна, преди да реши да се запише в международно училище в южната зона на Никозия. Само: гърците са направили това и това. Турците са били жертвите, кипърските турци са били жертвите и турците са дошли да ни спасят.

Участвайки в дейности, включващи двете общности, четейки книги и благодарение на интернет и на глобализацията открихме, че и другите са страдали, подчертава Анди.

Страдание, често използвано по едностранен начин. За 40-та годишнина кипърските гръцки учители са били посъветвани да поканят семейства, бежанци да свидетелстват – обяснява чиновник от министерството на образованието, който предпочита името му да не се споменава.

Идеален символ за история „наследство“, която не дава никаква възможност да бъде оспорена.

Изход има, уверява Дезиер смеейки се: „Да слеем учебниците!“ /БГНЕС

––––

Анализът е публикуван от Агенция Франс прес.

 
 

Политическите лидери и техните уроци гледаме на Киномания 2017

| от |

Освен „Смъртта на Сталин” (който разглежда основно събитията и задкулисните интриги след кончината на диктатора), организаторите на Киномания са подготвили още три филма, свързани с живота и решенията на влиятелни политически лидери.

Чърчил” вече имаше прожекции в „Люмиер Лидл” и „Евросинема”, но пропусналите го имат още три възможности да го видят – в кината G8, Одеон и Дом на киното. Филмът е на режисьора Джонатан Теплицки и се съсредоточава върху 96-те часа преди десанта в Нормандия, когато британският премиер Уинстън Чърчил се бори с опасенията си за възможните жертви в положение на силна изолация от страна на сюъзниците. Зад иконичната фигура и въодушевляващите речи се крие човек, преживял присмеха на политическите си противници и военни провали – импулсивна, често деспотична личност. Само подкрепата на брилянтната, макар и нервна съпруга Клементайн може да удържи физическия и психически колапс на Чърчил.

Филмът е с участието на Брайън Кокс и Миранда Ричардсън.

Друг политически лидер – президентът на Аржентина, може да видят зрителите на Киномания в „Среща на върха”, копродукция на Аржентина, Испания и Франция. Филмът на режисьора Сантяго Митре е с участието на Крисчън Слейтър, Елена Аная, Рикардо Дарин (в ролята на президента Ернан Бланко), Долорес Фонси, Паулина Гарсия, Ерика Риваси др.

По време на среща на латиноамериканските президенти, на аржентинския лидер му се налага да се справи с личен проблем, който може да окаже въздействие върху кариерата му на политик. Напрегнат, но и забавен, филмът предлага интригуваща дисекция на политиката като бизнес, в който никога не си сигурен с кого или за какво се договаряш.

Къщата на вицекраля” пък ни пренася в Индия през 1947 г., където последният вицекрал на държавата, лорд Маунтбатън, е натоварен да надзирава прехода на Британска Индия към независимост, но се сблъсква с куп конфликти преди радикалната промяна.

Режисьор на историческата драма е Гуриндер Чада, чието семейство също е жертва на трагичните събития след края на Британската империя. Чрез филма си тя изследва задкулисните политически маневри, каква роля са имали Маунтбатън и съпругата му, както и как са протекли преговорите между политическия елит, когато те се срещат в къщата на вицекраля по повод предстоящата независимост.

 
 

Какъв цвят трябва да са дните на българина вместо черния петък

| от |

Как се стига една нация? Като й вземеш всичко! Ето, ние всичко им взехме на тези американци! Халоуина, интернета, думите, а сега и черния петък.

Единственото хубаво на руснаците са рускините. Но и това, че създават своя версия на всичко, което се създава на света. Нека направим като тях.

Нека създадем свои цветове за дните от седмицата, а не да сме индиго на американският пропаганден циркуляр! Вие знаете ли, че патента на eMag върху „Черен петък“ е подпечатан лично от Тръмп в резиденцията на Тодор Живков в Правец!

Сив понеделник

Защото е понеделник, то само се подразбира.

Зелен вторник

Гади ти се във вторник, защото почнатото през събота и неделя вече се е изпарило, а трябва да изкараш още 100 дни до следващата почивка.

Жълтата сряда

Задъхваш се. Краят е близо, въпреки че вече беше веднъж в понеделник и поне три пъти във вторник. Също така нямаш апетит, ама то с тая заплата и да имаше…

Жълтото слънце на червен фон четвъртък

Защото четвъртък е малкият петък.

Бяло-зелено-червен петък

Защото, когато си див от щастие, си най-себе си, най-българин. Тука няма нужда от намаления, защото има пазарлъци.

И защото единственият магазин, който се посещава в петък, е кръчмата и там сме шопохолици.

Бялата съботa

Лежиш като замръзнал цял ден. Трибагреният петък е минал прекалено успешно и се чувстваш все едно хора са вървели върху теб.

Цветна неделя

Парадоксална ситуация. Мислиш си, че понеже е неделя всичко трябва да е наред, но всъщност дълбоко вътре в теб живее една тъга и бъдещо разочарование. Можеш да го усетиш в корема си.

Успех другата седмица.

 
 

Райън Джонсън с подробности около новата трилогия на „Star Wars“

| от |

Райън Джонсън, режисьорът на „Последните джедаи“, разкри подробности за плануваната четвърта трилогия на поредицата „Междузвездни войни“ на среща с фенове в Мексико, съобщи Контактмюзик.

От студио „Дисни“ потвърдиха в началото на месеца, че Джонсън ще режисира още три филма от поредицата в следващите години, които ще бъдат отделени от сюжетната линия за историята на семейство Скайуокър и ще въведат нови герои.

„В самото начало съм на осмислянето каква ще бъде новата трилогия“, каза Райън Джонсън пред почитателите на поредицата.

Четвъртата трилогия ще проследи събитията след оригиналните филми на Джордж Лукас от 1977 г. до 1983 г., предисторията с продукциите от 1999 г. до 2005 г. и настоящата трилогия от седми, осми и девети епизод.
Очакваният осми епизод „Междузвездни войни: Последните джедаи“ ще излезе в средата на декември, а премиерата на деветия филм е планирана за лятото на 2019 г.

 
 

Какво ни очаква в социалките до началото на 2018

| от |

Това лято, точно преди морето, си счупих телефона и в резултат една седмица се разхождах без него и съответно без интернет. Беше доста готино всъщност. Тази зима трябва да направя същото.

Като изключим константното мрънкане по общината, до края на годината в социалните мрежи ни очакват няколко вълни от еднотипни постове и статуси, които се появяват всеки декември. Те са общо взето лесни плиткоумни оригиналности, от които всеки е изкушен, за да получи внимание, приемане, одобрение или каквото там му е нужно.

Всеки има право да си поства каквото иска, разбира се. Въпросът не е в правото, а в това, че то се използва за глупости.

Вторият първи сняг

Понеже времето навън е като за мартеници, първият първи сняг бързо ще бъде забравен. Някъде през декември ще завали отново и това е така нареченият „втори първи сняг“. Тогава късопаметната порция от народа ще си зачеститят погрешно първия сняг. От самата покривка пък следва една социалкова подвълна – оплакването от състоянието на пътната обстановка. Това ще се усети особено силно във фейсбук, където фейсбук лешниците ще омрънкат и окрънкят всички групи как не им е изчистено. Друг е въпросът, че лопата им за сняг сигурно са я правили елфите и ги пари като тръгват да изринат снега пред входа

Колко е празна София

Документирано със снимки на пустеещата столична инфраструктура. Колкото повече София заприличва на село, толкова по-хубав град става. Не трябва да забравяме и вечния лаф: „Софиянци заминаха за родните си места“. На такъв хумор Хачо Бояджиев си удря капата в пода и обръща масата със сармите от яд, че не го е измислил той.

Ако вие сте един от хората, които качват снимки на празни улици с гореспоменатия лаф, давайте, кои сме ние да ви съдим. Но знайте, че когато всички сме със семействата си и видим на смартфона снимката ви, ще ни стане мъчно за вас, че сте навънка самичък, вместо да празнувате с компания.

Трапезата на Бъдни вечер

Снимки на сарми и надписи „сърми“. Въпреки че трапезата в този ден е строго регламентирана и всички знаем какво има на масата на всички в държавата (закръглям), някои хора държат да покажат. На този ден, когато отвориш прозореца, за да се измирише от сармите, от долния етаж започва да влиза миризма на сарми. Знаем какво готвите, нали и ние готвим същото. Само че по-хубаво – ако не вярвате, намерете ни във фейсбук.

Коледни песни и филми

Ако не тази, то другата, най-късно до 2020 година ще се появи коледна песен с Криско и Кичка Бодурова, и Галена, и още няколко човека да допринесат за еклектиката. Тази песен евентуално ще иска да замени Майкъл Бубле, Марая Кери и останалите коледни хитове по стените на хората.

Отделно от това, дори ме е страх да кажа „Сам вкъщи“. Имам чувството, че някой ще влезе в офиса и ще ме цапардоса с празна кутия от боя.

Колко сме се наяли на Бъдни вечер и Коледа  

Статуси, в които оплакваме безпомощното си от храна състояние. Присъствието й е било по-силно от нас и не сме могли да надвием черните й влияния. Сега си плащаме и искаме всички да знаят.

Колко сме се напили на Нова година

Всъщност сме изпили съвсем малко повече, отколкото по принцип си пием. Разликата е, че този път сме имали повод.

Изхвърлени елхи през терасата

Има два варианта за мрънкане тук – единият е, че елхата цапа ландшафта, другият е, че как може да се убиват дръвчета. По който и от двата наивни пътя да е поел постващият, трябва да не му обръщаме внимание, а да се радваме, че не му е станало лошо от сЪрмите.