33 – числото на успеха

| от |

18014-Пеевски_960_539Има няколко задължителни условия, които всеки потенциален кандидат за успех, трябва да може да покрие. Включително те са му необходими, за да може да развява мислите си по повод себе си и успеха си насред публичното пространство.

Първото и най-важно условие е да си син на майка си. Което повечето от нас успяват, макар че в някои региони в страната може да се окажеш освен син на майка си и неин чичо, внук, зет и/ли съпруг, по-трудно баща. Тази регионална особеност се дължи на ниска грамотност, умишлено поддържаното оскотяване на тези хора, както и липсата на всякакъв интерес това да се промени. Но да не се отплесвам, говорехме за успеха.

Та освен да си син на майка си е задължително и майка ти да се е понапънала малко, да оглави държавния тотализатор, да го поизточи, да купи една две печатници, десет дванайсет вестника, както и разни други дреболии. Също така е важно майка ти да е установила тесни контакти с разни банкери, лидери на ДПС (към момента почетни) и други полезни хора, които само и единствено седят отстрани и се радват на твоя успех.

Второто важно условие е да си два мандата депутат. Единият, от които е прекаран в опозиция. Само че успехът си е успех, та колко да си опозиция, когато говорим за бизнес. Тук се ражда една истинска житейска драма в сърцето и душата на лирическия герой – Как хем да е парламентарна опозиция, хем да обслужва с медиите на мама и нейните приятели властта? Тази дилема лирическият герой решава лесно. Просто за 4 години влиза в парламента точно 3 пъти и то най-вероятно, за да обядва с някой мамин приятел. Втория мандат се използва за две провиквания от трибуната и неуспешен опит за оглавяване на разузнавателната служба. Но.. всеки успял човек трябва да познава и неуспеха. Между другото си станал депутат два мандата и с гласове на онези хорица, които споменах по-горе, които сами на себе си се оказват вуйчо, и които не ти знаят името, нищо че те обичат.

Третото условие е да си безочливо нагъл. Но то това условие ли е в днешно време.

Четвърто – вярваш безрезервно на независимата съдебна система. Допълнителен бонус към това е бащата на жената, от която имаш дете, да е член на Висшия съдебен съвет, от квотата на партията ти.

Има и разни други дребни условийца като да станеш на 21 години парламентарен секретар, да променят няколко ключови закони, за да можеш да започнеш успешно кариерата си на висши държавни властови позиции и да имаш късмета да създадат министерство, в което ти да станеш зам. А когато ти доскучае от толкова много успехи е хубаво да знаеш, че винаги може да се върнеш в следствието.

Автор: Мария Николова

 
 

Къде са пушили за първи път

| от chr.bg |

Американски археолози и химици изследваха артефакти, открити в края на 30-те години на 20-и век при разкопки на обект на древно индианско селище, и откриха тръбичка за пушене на над 3000 години със следи от тютюн по нея.

Според учените своеобразната лула била използвана за медицински цели. Тя била открита в скала близо до мястото, където се сливат реките Флинт и Тенеси. Понастоящем мястото на разкопките е залято с вода вследствие на построения наскоро бент недалеч от Гънтърсвил в северната част на Алабама. След като били открити, тръбичката за пушене и други артефакти били поставени в пластмасови пликове и изпратени в държавно хранилище в Алабама. Там тръбичката за пушене е регистрирана с номер FS74.

Учените изследвали артефактите с помощта на масспектрометрия, за да идентифицират химичните вещества във вътрешността им. Оказало се, че във вътрешността на находката с номер FS74 има следи от тютюн. При това било установено, че откритите край тръбичката за пушене животински кости датират от 1685-1530 г. пр. Христа. Резултатите показват, че тръбичката била предназначена за пушене и сама по себе си е най-древното доказателство за употреба на тютюн в Северна Америка.

 
 

Режисьорът Тери Гилиъм загуби правата за „Човекът, който уби Дон Кихот“

| от chronicle.bg |

Дългоочакваното излизане на филма на Тери Гилиъм „Човекът, който уби Дон Кихот“ по екраните е поставено под съмнение, съобщи Контактмюзик.

Седемдесет и седем годишният сценарист и режисьор най-после показа филма си в рамките на кинофестивала в Кан миналия месец след няколкогодишни съдебни разправии, но започналата нова съдебна битка може да означава, че „Човекът, който уби Дон Кихот“ всъщност никога няма да се появи по екраните.

Парижки съд постанови, че правата над филма се притежават от продуцента Пауло Бранко, а не от Гилиъм. Следователно сега Бранко трябва да реши дали филмът да излезе по екраните.

Преди началото на кинофестивала в Кан той поясни, че проявил благоразумие, предоставяйки на организаторите „изключителното право“ да покажат „Човекът, кой уби Дон Кихот“ с участието на Адам Драйвър. Бранко все пак настоя, че решението няма нищо общо с други проблеми, свързани с появата на филма по екраните. „То не е в разрез с други решения, които вече бяха взети и ни предоставят правата над филма“, отбеляза той.

 
 

5 неща, които (може би) не знаете за Никол Кидман

| от chronicle.bg |

Никол Кидман… Дори само споменаването на това име извиква редица асоциации, свързани с няколко култови филма и едно от най-красивите лица на съвременното кино. „Мулен Руж“, танците, песните. „Часовете“, Вирджиния Улф и последвалият „Оскар“. „Заешка дупка“, „Студена планина“, „Широко затворени очи“… списъкът е много дълъг.

Това е Никол Кидман, която днес става, както обичаме да казваме, една година по-прекрасна.

Родена е в Хонолулу, Хаваи, но родителите са австралийци, отишли в САЩ със студентски визи. Така че Кидман е стопроцентова австралийка, въпреки че умее да ни заблуждава, че е американка. Завръща се в Австралия, когато е на 4 години.

Започва уроци по балет, когато е само на три, по-късно постъпва в Младежкия театър на Сейнт Мартин, Австралийския театър за младежи, и театъра „Филип Стрийт“.

Като певица има не по-малко успехи. Става известна с вокалните си изпълнения във филма Мулен Руж. По-късно, заедно с Роби Уилямс записва песента „Somethin’ Stupid“ (по оригинала на Синатра). Песента достига 8-мо място в австралийската ARIAnet класация за сингли, и е номер 1 в продължение на 3 седмици във Великобритания.

След сравнително безуспешен период преди няколко години, миналата година Кидман се завърна подобаващо с „Големите малки лъжи“. Селест Райт е един от най-добрите персонажи в телевизията на 2017 г. и тази амбициозна и силна жена донесе на Кидман редица награди, сред които „Еми“ и „Златен глобус“.

На рождения ден на една от любимите ни актриси споделяме 5 любопитни факта за нея, които може би не знаете. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Най-добрите филми на 2018 г. досега

| от chronicle.bg |

Юни вече е към края си и е време за традиционната равносметка на филмите през първото полугодие на 2018-та.

Като изключим редовната доза от манджата на Марвъл, която ще пренебрегнем (с едно изключение), годината дотук беше достатъчно разнообразна, така че да задоволи всеки вкус, като започнем от качествени независими филми, минем през най-доброто от европейското кино и стигнем до скъпите и комерсиални блокбъстъри на Холивуд.

Разбира се, днешната равносметка не е окончателна, тъй като знаем, че доброто кино пази най-силните си козове за есента и зимата (за да се класира за престижните награди догодина). Въпреки това могат ясно да се откроят няколко заглавия, които ще се въртят пред очите ни поне до началото на 2019-та. Тук трябва да направим уточнението, че за премиера на филмите в този случай се приема пускането им по киносалоните, а не премиери по фестивали, които за някои филми се случиха още в края на 2017 г.

Вижте в галерията горе най-добрите филми на 2018 г. досега.