31% от българите са били щастливи през 2014 година

| от |

В края на годината едва 31% от българите декларират щастие през 2014 година.

Все пак, у нас щастливите хора са повече от нещастните – но най-много са онези, които не могат да определят. 49% от българите не се чувстват нито щастливи, нито нещастни, а нещастните и много нещастните с живота си са 15%. Останалите 4% се затрудняват или отказват да отговорят.

Това показва годишното глобално изследване „Край на годината“ на УИН/“Галъп интернешънъл“. 38-ото издание на изследването сочи, че щастието по света нараства.

С идването на края на 2014 г. 70% от респондентите в изследването казват, че са щастливи, което е с 10 повече в сравнение с 2013 г. От всички 64 002 интервюирани само 6% определят себе си като нещастни, в сравнение с 12% през миналата година. Тези, които са нито щастливи нито нещастни, остават на стабилни нива – 23% тази година срещу 26% през миналата.

Африка изглежда като най-щастливият регион през 2014 г. (83% положителни отговори), следвана от Азия (77%). Същевременно, респондентите от Океания, региона на Близкия Изток и Северна Африка и Западна Европа са най-малко щастливи, респективно с 14%, 13% и 11% деклариращи, че са нещастни или много нещастни. Най-щастливата страна в Западна и Източна Европа е Финландия, където 80% от хората, декларират че са щастливи, но Финландия е леко по-назад в класацията от най-щастливата нация в света – Фиджи, където 93% от респондентите казват, че са щастливи или много щастливи.

Най-нещастната нация в Източна и Западна Европа пък е Гърция, където 24% от анкетираните заявяват, че са нещастни или много нещастни, което не е изненадващо предвид неотдавнашната икономическа криза в страната. На опашката на тази класация се нарежда Ирак, където близо една трета (31%) от всички интервюирани в страната заявяват, че са нещастни или много нещастни.

В глобална перспектива изследването сочи, че около половината (53%) от попитаните мислят, че 2015 г. ще бъде по-добра от 2014 г. – 5 пункта повече в сравнение с миналогодишното издание на изследването. Делът на онези, които смятат, че идващата година ще бъде по-лоша, пада с 5 пункта в сравнение с миналото издание на изследването – до 15%.

Африка (75%) и Азия (63%) са най-големите оптимисти за следващата година. Обратно, Източна Европа и региона на Близкия Изток и Северна Африка и Западна Европа се оказват най-песимистичните региони – съответно с 28%, 27% и 26%, които мислят, че 2015 г. ще бъде по-лоша от 2014 г. Нигерия се оказва най-позитивно настроената страна за 2015 г., като 85% от интервюираните там смятат, че 2015 г. ще бъде по-добра. Ливан пък е най-песимистичен – само 26% декларират, че вярват по-добрата нова година, а 52% смятат, че ще идващата година ще е по-лоша.

В изночноевропейския регион отговорите по тази тема са поделени по около една трета оптимизъм, песимизъм и „без промяна“. На този фон българите изглеждат песимисти за 2015 г. По-малко от 20% от запитаните декларират, че следващата година ще е по-добра от предишната, над една трета са песимисти, а още толкова мислят, че годината ще е същата. 12% се затрудняват да отговорят.

В годината, в която отбелязваме едно столетие от началото на „Великата война“ си струва да зададем на хората въпроса дали биха пожелали да се сражават за родината си. В глобален мащаб, отговорът е: 60% – твърдят, че биха взели оръжие за страната си, докато 27% не изразяват подобно желание, сочи изследването на УИН/“Галъп интернешънъл“.

Западноевропейците се оказват най-сдържани в желанието си да се сражават за родината – със скромните 25% желаещи, докато повече от половината заявяват, че не биха воювали за знамето си. Това ярко контрастира с отговорите в арабските страни от Близкия Изток и Северна Африка, където 77% заявяват желание да воюват за страната си. В азиатските страни този процент е 71%. В САЩ – 44% са готови да се сражават за родината си, докато в Обединеното кралство – само 27%, Франция – 29% и Германия – 18%. Въпреки добре известната склонност към неутралитет на швейцарците, 39% заявяват, че са готови да тръгнат на война за защита на родината си. За италианците се оказва, че нямат голямо желание да грабнат оръжието – 68% заявяват, че биха отказали да го направят.

В унисон с държавите от Европа в България се наблюдава сравнително нисък процент на хора, които биха се били за родината си. Всеки четвърти декларира, че е готов да хване оръжие, докато близо половината не биха го направили. /БГНЕС

 
 

Най-гледаните филми у нас този уикенд

| от chr.bg |

Продължението на приключенията на супергероя Уейд – „Дедпул 2″, съвсем очаквано се хареса най-много на зрителите, сочат обобщените данни от киносалоните у нас. Филмът, изпъстрен с цветни и недотам прилични фрази, в който героят на Райън Рейнолдс се появява и без гащи, е гледан от 31 212 зрители и има 338 852 лева приходи за първите три дни у нас.

На второ място след десет дни на екраните продължава да е българският „Революция Х“. Морското турне на едноименната група, позната и от телевизионния сериал, е гледано от вече 25 331 зрители и има 212 686 лева приходи.

Трета позиция е за престоялия три уикенда на първо място „Отмъстителите: Война без край“. Битката на супергероите от комиксите на „Марвел“ с титана Танос е гледана от общо 133 814 зрители и има 1 528 337 лева приходи след четвъртата седмица по екраните у нас.

Комедията „Зад борда“ е на четвърто място в топ 10. Филмът с Еухенио Дербес и Ана Фарис в главните роли, който повтаря сценария на едноименната комедия от 1987 година, но с разменени роли на героите, е гледан от 8 491 зрители и има 86 179 лева приходи за десетте дни у нас.

На пето място е екшън-комедията „Такси 5″. Познатата история, в която банда крадци обичайно са преследвани от полицията и таксиметров шофьор, но този път с наполовина нови герои, е гледана от 71 440 зрители и има 627 251 лева приходи след месец и половина по екраните у нас.

Шесто място е за „Зайчето Питър“, създаден по едноименната книга на Биатрикс Потър, излязла през 1901 година. Игрално-анимационната история за взаимоотношенията между палавия заек и фермера Макгрегър е гледана от 82 498 зрители и има 676 236 лева приходи за двата месеца у нас.

На седма позиция сред най-гледаните филми у нас е „Пчеличката Мая: Игрите на меда“. За петте седмици по екраните у нас продължението на пълнометражната анимация отпреди четири години е гледано от 21 118 зрители и има 190 833 лева приходи.

Осмо място заема екшънът „Rampage: Унищожителите“, създаден по видеоиграта от 80-те години, в която маймуни и чудовища разрушават градовете. Филмът с Дуейн Джонсън е месец и половина на екраните и за това време е гледан от 42 332 души и има 460 951 лева приходи.

На девето място е комедията „Диагноза: Секси!“. Историята, в която героинята на Ейми Шумър след удар във фитнеса се превръща в най-красивата жена в собствените си очи, е гледана от 13 222 зрители и има 119 529 лева приходи за месец на екраните у нас.

Руската анимация „Сръчковците: Строго секретно“ е на десето място по зрителски интерес. Разказът за това как миниатюрните същества, живеещи в уредите и машините, трябва да спрат своят другар Файер преди да пусне енергийната гривна, която може да разрушава всичко, е гледан от 6 166 зрители и има 49 212 лева приходи за трите седмици у нас.

Трите останали премиери от миналия уикенд са извън първите десет най-гледани филма. Унгарският „За тялото и душата“, който беше номиниран за Оскар за най-добър чуждестранен филм тази година, е гледан от 929 зрители и има 6 840 лева приходи. Българската детска история „Случаят Кюри“ на Андрей Хадживасилев е гледана от 205 зрители и има 1 032 лева приходи. Руската драма „Собибор“, направена по действителната история за едноименния концентрационен лагер през 1943 година, е гледана от 218 зрители и има 1 646 лева приходи.

 
 

„Късметът на кукувицата“: смях по време на тревожност

| от Цветелина Вътева |

Две кукувици кацат на сцената. Нямат пера, нито човки, едната носи криле. Но по-скоро ангелски криле, отколкото кукувичи. Ще представя новата си книга пред публика. Другата няма криле, а руса коса и китара. Тя ще ползва същата сцена по същото време, за да изнесе първия си рок концерт. Сцената е една, времето е едно, а желаещите да са на нея са две.

И така се заформя първият конфликт в постановката „Късметът на кукувицата“ на Мариана Събева и Здрава Каменова.

Два диаметрално противоположни типа жени се сборват за мястото и времето, от което и двете се нуждаят, за да се утвърдят (и излекуват) и това се случва по приятен, хумористичен начин. И докато всичко е „аху-иху“, а публиката се смее на сблъсъка между една попораснала бунтарка и една съвременна „толерастка“, на сцената започва да се разгръщат не толкова смешни теми, които раздвижват емоциите по един неочакван начин.

Двете кукувици се превръщат в трагични образи-проводници на темата за майчинството: за добрите майки. И за лошите. За представата каква трябва да бъде една майка и за реалността, в която има изоставящи майки, майки-инкубатори. Но дали наистина са изоставящи и какво стои зад решението едно дете да бъде оставено от майка си?

Двете кукувици започват да разкриват себе си, отмахвайки пласт по пласт от наслоените психични защити, които са си изградили срещу хората. Те са изградили спорно работещи механизми за справяне с  травмите си през изкуството: едната пише (лоша) литература, другата – свири на китара и пее.

Песните, които изпълнява на живо актрисата Яна Огнянова са смислена добавка към действието. Чуваме „авторски кавъри“ на „Freedom“ на Антъни Хамилтън, на „Take me back to the start“, „Runnin“ на Naughty boy ft. Beyonce и Аrrow Benjamin, „Here comes the rain again“ на Eurythmics др.

Докато едната кукувица се страхува да пее авторски парчета, може би защото изразяването на индивидуалност я оголва емоционално така, както не би могла да понесе, другата „ражда“ книги. Сравнението между написването на една книга и раждането на дете е много точно и отново насочва публиката към мислите за изкуството като метод за справяне с нерешените конфликти, които ни пречат да живеем живота си.

От време на време в действието се появява Гелето – собственикът на клуба, в който се разиграва действието. Неговото споменаване е кратко бягство от тревожността, с която са наситени диалозите. Опит за връзка с външния свят и избягване на срещата със собственото несъзнавано, пропито от страхове и болки.

Връзката между неспособността някой да се справи със загубата в детството и последвалият бунт и очакване, че всички трябва да съчувстват на неговата болка, е видима в образа на музикантката. На дълбинно ниво обаче има и още.

Две жени. Едната иска деца, другата – майка.

Възможно ли е майката да е намерила отдавна изгубеното си дете? Или то да намери завет от нея в срещата с напълно непознат (ангел)?

Как се оформя една личност, която се чувства като в ковчег в корема на майка си? Как се преработва загуба?

Може ли една случайна среща да е равносилна на 100 терапевтични сесии с психотерапевт?

Може да си отговорите на тези въпроси довечера в 19,30ч. на камерна сцена „Славянска беседа“ с постановката „Късметът на кукувицата“ на Здрава Каменова и Мариана Събева. Текстът е поставен от Милко Йовчев и е с участието на Яна Огнянова и Здрава Каменова.

Тук може да видите ивента във Фейсбук.

 
 

Калин Вельов: Искаме да представим магията на българските женски гласове

| от chr.bg |

След като „Магическите гласове на България“ спечелиха публиката в Страсбург и Берлин, мултимедийният музикален спектакъл ще има своята българска премиера на 30 май от 20:00 часа в Театър Азарян, НДК. Мултимедийният спектакъл е своеобразен разказ за това какво се е случило през годините с българската музика и женските гласове на България – от автентичните народни песни през фолклорните обработки и белкантото до съвременната филмова музика и смесването на елементи на български фолклор със съвременни електронни жанрове.

С Калин Вельов си говорим за спектакъла, за музиката и за музикалните формати.

Разкажи ни повече за проекта „Магическите гласове на България“?

Идеята е на Героги Тошев, а целта на събитието е да представи магията на българските женски гласове. От една страна говорим за най-древната музикална форма – това е фолклорът, от друга страна говорим за едно масивно световно българско присъствие в класиката, в операта. Фолклорните гласове се представят от Нина Николина и още четири момичета, с които ще минем през различни фолклорни области и периоди. Също така, през призмата на Pendara ethno project, които е електронният ни проект, смесваме по-модерен стил електронна музика с фолклорни мотиви. Имаме и само акапелни изпълнения.

Спектакъла обхваща около един век от музикалната история. На сцената сме 6 или 7 артиста, а иначе целият екип е повече от 10 човека – организатори, пиари, мултимедиен екип…

Мултимедиата в какво се изразява?

Тя съчетава кадри от стари български обичаи и ритуали, пейзажи от България, от фолклорни фестивали, както и от оперни изяви, ликовете на наши оперни прими, които са световно известни. Ние представихме и в Страсбург, където чуждата аудитория силно се впечатлява от фолклора ни.

Чужденците знаят ли на какво идват или не са запознати с нестинарството, с музиката?

Някои от тях не са запознати и определно реагират на тов анещо като на нещо ново. Други знаят и просто виждат един различен прочит.

Този спектакъл е част и от културната програма на българското председателство и се случва с подкрепата на Министерството на културата. Благодарение на това е засилен и интереса и представянето на този спектакъл в чужбина – имаме представяния в Гермния, във Франция.

От колко време е жив този проект?

Една част от него – Pendara ethno project – стартирахме с Николина още преди 15 години в Холандия, където учех по това време. Още тогава имахме идеята да съчетаем български фолклор с модерни електронни бийтове и я осъществихме заедно с холаднски диджеи. Първият ни албум издадохме преди 2 години, а този спектакъл е един вид надграждане.

А за представянето ни на Евровизия тази година какво мислиш?

Смятах, че имаме шанс, въпреки че песента ни не звучи супер комерсиална, супер хитова. Същевременно е едно модерно парче и е факт, че се класирахме за финала. Конкуренцията не беше слаба, имаше много хубави песни. Аз съм приятно изненадан от албанското участие, много силна рок песен. Белгийката имаше много качествена песен и изпълнение, арменците също.

Ти си свирил с Акага, Медикус, Дони и Момчил, Ку-Ку бенд, Нина Николина, Пим-пам – къде ти беше най-добре?

В интерес на истина аз съм музикант хамелеон и се чувствам добре навскъде, където има добра музикална компания. Акага сформирахме на края на музикалното училище. Всъщност аз съм кръстник на групата: сестра ми изрови името Акага от една стара книга за сказания и легенди за хан Аспарух – Акага е жрица, която е отгледала хан Аспарух. Направихме с момчетата хубави концерти и турнета. Медикус дойде по-късно и за мен беше хвърляне в истинският музикален живот. С бандата пътувахме много – тогава видях за първи път този забързан музиканстки живот. Това беше много важен периаод за мен, за да разбера как живеят музикантите и че един музикант може да се прехранва много добре със музика. Дони и китариста Лъчо бяха доста добри мениджъри. По-късно имах други фриленс изяви – с Лили Иванова през 98-99 година. Горе-долу по същото време ме поканиха и в Ку-Ку бенд; тогава имаше много големи турнета.

В момента как успяваш с толкова много проекти?

Трудно успявам, но това е същността ми, аз имам нужда от творческо разнообразие. Харесвам и електронна музика много, и българския фолклор, и латино музиката, и африканската музика, обичам и да пея, да композирам музика. Не мога да съчета всичко това в един проект и затова се занимавам с няколко.

Кои точно стилове на електронната музика?

Хаус. Различните форми на хаус. Дръм енд бейс, донякъде прогресив, дъбстеп. В холандския ми период, докато учех там, беше силно свързан с дръм енд бейса, защото една от сериозните формации, с които имаме много спечелени награди – Project 2000 – беше предимно дръм енд бейс банда.

Холандия има и огромна сцена…

Огромна! Също така там имах и немалко изпълнения в диджей клубове на нещо, което в България не е развито много – фрийстайл изпълненията на барабанист, перкусионист, певица, саксофонист с джиджей. Нещо, което там още 2000 г. започна силно да се развива нагоре.

Гледаш ли музикални формати? Защо от тях не излизат големи звезди?

Гледам и дори участвам в някои от тях. В България повечето действащи артисти сме самопродуциращи се и това е начинът за оцеляване тук. За съжаления няма силен стимул за мениджъри и продуценти, защото държавата не застава сериозно зад закона, защитаващ творците, съответно няма събиране на авторски и сродни права. Затова един продуцент не може да разчита, защото няма възвръщаемост на вложените пари. Има малко продуценти и аз им правя чест, но те не могат да продуциат 50-60 таланта. От всеки формат излизат по 20-30 таланта. В България има много таланти.

Затова ли успяват вече толквоа години тези формати да намират хора?

Да, проблемът е, че за тези хлапета ти трябва да имаш продуценти, които да инвестират хиляди левове. За да заснемеш един качествен видео клип ти трябват между 5000 и 10 000 лева. За да запишеш един ссингъл ти трябват минимум 5ооо левав, за албум ти трябват 50 000.

А в главите на много хора, когато заисваш песен, просто отиваш, пееш, някакъв човек го подрежда на компютъра и това е.

Да, но не е точно така. Хората от бранша знаят, че процесът е много сложен и отнемащ време и пари. Първо, трявба да имаш артист, второ трябва да имаш песен – някой трябва да изкомозира тази песен, някой да я аранжира, някой да я запише в студио с музиканти.По принцип продуцентът събира всичкото това нещо и накрая има готов продукт. За всичко това се плаща. След това трябва да му заснеме видео клип, за което също се плаща. Накрая трябва да реализираш песента в медиите, по радиото. Трябва говориш с тях, трябва да се направи пиар. Чак след това идват поканите за събития, за участия, за концерти. И този, който инвестира тези 20-30 000 лева, трябва да може да си ги върне и да изкара печалба, защото като отиде в магазина никой няма да му каже „Ей, ние ще ти дадем сиренето безплатно, защото ти продуцираш супер готин артист и ще те изчакаме няколко месеца, докато си върнеш парите.“ Нужно е да имаме подкрепата на цялата система, за да има стимул да се случва този творчески процес.

 
 

„Дедпул 2″ оглави боксофис класацията на САЩ

| от chronicle.bg |

„Дедпул 2″ оглави боксофис класацията на САЩ с приходи от 125 милиона долара, съобщиха световните информационни агенции.

Приходите са по-малко от тези на първия филм, който със 132,4 милиона постави рекорд за дебют на продукция, забранена за зрители до 18 години, но бяха достатъчни да изместят „Отмъстителите “ от челната позиция.

„Дедпул 2″ зае второ място в историята за дебют на филм, забранен за зрители под 18 години, и третото за годината след „Отмъстителите: Война без край“ и „Черната пантера“.

„Отмъстителите: Война без край“ слезе на второто място с приходи от 29 милиона долара, след като три седмици оглавяваше бокс-офис класацията на Северна Америка. Общите приходи от филма на вътрешния пазар са 595,4 милиона долара и 1,2 милиарда долара в чужбина.

Филмът вече зае петото място по приходи за всички времена в света. Третото място в бокс-офис класацията на Северна Америка с 12,3 милиона долара зае дебютният „Книга за възрастни“ с участието на Джейн Фонда, Даян Кийтън и Кандис Бъргън.

Челната петица се допълва от „Безкраен купон“ и „Проникновение“ с приходи съответно 7,5 милиона долара и 6,5 милиона долара.