От днес в кината

| от |

Нощ в музея: Тайната на гробницата

Пригответе се за най-дивото приключение и се потопете в атмосферата на най-величествените музеи по света, където чудните експонати и световната история оживяват. За трети пореден път Лари Дейли (Бен Стилър) се впуска в епично пътуване заедно с познатите любими и нови герои, за да спаси магията на музея, преди да е загубена завинаги.

Когато експонатите в Природонаучния музей в Ню Йорк, които оживяват всяка нощ, започват да се държат странно, получилият наскоро повишение Лари трябва да разберете какви са причините. Магическата плочка, която вдъхва живот на създанията е започнала да се разпада и единственият шанс е да бъде реставрирана в Британския музей. Лари е готов на всичко, за да спаси своето „музейно семейство“ и заедно със сина си Ник и част от експонатите, заминава от Ню Йорк за Лондон, за да открият тайната на плочката.

Режисьор: Шон Леви
В ролите: Дан Стивънс, Рейчъл Харис, Рики Джарвис, Дик Ван Дайк, Бен Кингсли, Рами Малек, Ребел Уилсън, Бен Стилър, Оуен Уилсън

Вдън горите

Режисьор: Роб Маршъл
В ролите: Били Магнусен, Ана Кендрик, Трейси Улман, Джеймс Корден, Кристин Барански, Мерил Стрийп, Емили Блънт, Крис Пайн, Джони Деп, Макензи Мози

Уикенд по френски

Джим Броудбент и Линдзи Дънкан играят двойка на средна възраст от средната класа, която посещава Париж за дълъг уикенд, с надеждата да стабилизира връзката си – или, може би, да ускори края й. Нерешителният, отнесен Ник и вечно изискващата и ръководеща Мег се лашкат от хармония през неразбирателства към примирение и обратно.

Те непрестанно се борят с любовта, загубата, съжаленията и разочарованията по своя си, типично английски начин. Когато приемат покана за вечеря от стария приятел на Ник – Морган, американски учен суперзвезда, живеещ в шикозен парижки дом, филмът поема в неочоквана посока, достигайки до лиричен финал, който е едно от най-прелестните отдавания на киноманска почит (в случая към Особняците на Годар) от години.

Тази магически весела история, в която се надиграват две от актьорските съкровища на Англия, е нов връх в продължаващото (след Майката и Венера) сътрудничество между режисьора Роджър Мичъл и сценариста Ханиф Курейши.

Режисьор: Роджър Мичел. В ролите: Джим Броудбент, Линдси Дънкан, Джеф Голдблум, Оли Александър, Ксавиер Де Гибан, Мари-Франс Алварез, Шарлота Лео

Уинкс: Мистерия от дълбините

Всичко изглежда спокойно в Алфеа, където Уинкс работят като наставнички на младите феи, докато не се появяват отново злите Трикси. Те идват с нов план да завземат Трона на Императора и да установят власт над Безкрайният океан.

Алчността и безхаберието на хората само спомага за осъществяването на подлият им план, но момичетата от Клуб Уинкс не смятат да стоят със скръстени ръце и се опълчват на страховитите вещици.

Падингтън (Paddington)

 
 

Модата и киното: 7 задължителни филма за модния свят

| от chronicle.bg |

Киното и модата вървят ръка за ръка още от зората на седмото изкуство. Всяка една от тези две индустрии за милиони черпи от другата и двете се обогатяват.

От времето, когато Одри Хепбърн танцува с Фред Астер във „Смешно лице“ до наши дни, когато Мерил Стрийп се превърна в икона, когато говорим за персонаж от филмите, който се занимава с мода, филмите за мода гордо носят своите достойнства.

Ако са направени добре, както с горни два примера, дори имат шанс да влязат в едни от най-добрите филми на своето десетилетие. Нека не забравяме, и че филмите за мода са една от най-добрите терапии за разпускане след тежък работен ден.

В разгара на модния сезон, няма по-добро време да си припомним неангажиращите филми за модния свят.

От „The September Issue“ до „Дяволът носи Прада“, вижте 7 задължителни филма за модния свят, които освен че ви развеселят, са направени много добре.

 
 

Спектакълът „Сънят“ отново е на сцената у нас

| от chronicle.bg |

„Сънувах, че съм се събудил. Това е най-старият сън на света, и аз току-що го сънувах.“

С тази фраза започва и завършва десета глава от романа на Джулиан Барнс „История на света в 10 ½ глави“. Осемнадесет години след като текстът оживява на българската театрална сцена в моноспектакъла на Мариус Куркински, публиката у нас отново се среща с Безименния мъж на Барнс.

Този път зад начинанието застава театралният режисьор Йордан Славейков, който поема поредното предизвикателство в работата си, като събира необичаен екип около себе си. Тук усилията се разпределят между четирима души, от които трима са любители, а до тях застава една професионална актриса. Тези, които са запознати с творбата на Барнс вече сигурно се досещат, че единствената роля тук, на Безименния мъж се изпълнява от четирима души.

Режисьорът отново поставя в нетеатрално пространство. “I am studio” е мястото, където се случва този спектакъл за сбъдването на мечтите и за ужасът от това сбъдване, за невъзможността на човека да  понесе това сбъдване. Главният герой, заспива, т.е. умира, и се събужда в рая, в самият Рай. Там получава всичко, за което е мечтал – секс, коли, наркотици, голф, срещи със знаменитости. Едва след като получи всичко разбира, че не е в състояние да понесе това цяла една вечност… и не само той, никой не може.

„Сънят“ е вторият проект на Йордан Славейков, създаден съвместно с усилията на актьори-любители.  За един от скорошните си спектакли,„Съзвездия“, той взима непоставяна до сега у нас, нова британска пиеса и успява да встрасти любителите актьори, че те да създадат свое собствено театрално сдружение, „Хелиотроп“, и да участват в Международните летни актьорски курсове в Кралската Академия по театър в Лондон – RADA, и Лондонската Академия за музикално и драматично изкуство LAMDA. Режисьорът е на българската публика с авторския проект „Паякът“, който създава съвместно с Димитър Касабов. Спектакълът се играе вече осем сезона и гастролира на сцени в Москва, Ню Йорк, Санкт Петербуг, Лос Анджелис, Брюксел.

Какво се случва, когато Човек получи всичко, което иска, можете да разбере на 23 февруари и 23 март от 19.00 часа в „I am studio“ безистена в двора на ул. „Раковски“ 149 в София.

 
 

Пилот нарисува неприлични знаци със самолета си от скука

| от chronicle.bg |

Работата понякога може да ни доскучае, колкото и интересна да е тя. 

Австралийски пилот изписа в небето, „Скучно ми е“, докато тества новия двигател на самолета си. Но това не е единственото което направи, както можете да видите от снимката.

pilot-spells-out-i-m-bored-in-air-during-test-flight-1098157574246014977

Самолетът, модел Diamond Star, собственост на летателната школа Adelaide, летя 3 часа – между 9 и 12 сутринта във вторник.

Питър Гибсън, говорител на местния орган за контрол и безопасност на полетите, каза пред ABC Australia, че рисуването със самолет е „рядко, но не и нечувано“.  „Докато пилотът управлява самолета безопасно и изпълнява всички изисквания и правила, не ни интересува особено как изглежда пътят му на радара.“

 
 

Заешкото нашествие в Австралия

| от Радослав Тодоров |

За първи път в Австралия зайците пристигат вероятно още с корабите на първите заселници към края на 18 век. Първоначално те били отглеждани за храна в клетки и по нищо не личало в какъв огромен проблем за околната среда и стопанството ще се превърнат тези наглед безобидни пухкави създания.

Заешката кутия на Пандора била отворена през 1859 г. когато британският заселник и любител на лова Томас Остин решил да пусне на свобода в природата 24 заека с намерението те да се развъдят и да ги ползва като ловен обект. Проблемът обаче е, че този обект в съвсем кратко време придобил гигантски размери. Оказало се че условията в Австралия са идеални за зайците, а освен това меките зими позволявали целогодишно размножаване. Поради липсата на естествени врагове в Австралия зайците претърпели взривна популация и само няколко десетилетия по-късно тези 24 заека нарастнали на около 1 милиард!

Rabbits_MyxomatosisTrial_WardangIsland_1938

Годишно вече се отстрелвали по 2 милиона заека без това въобще да влияе върху популацията им. Биолозите считат, че основната причина за това е, че зайците на Остин са били подбрани да са от няколко различни породи. По този начин много бързо при произволните кръстоски помежду им се е селектирал идеалният вид заек като приспособимост към австралийските условия.

И така само за няколко десетилетия континентът се оказал надупчен като швейцарско сирене от заешки дупки. Редица уникални растителни видове били унищожени от безбройните пришълци. С това започнал да се клати балансът в биологичните ниши, което застрашавало от изчезване и някои местни видове животни. Опустошенията които заешките орди започнали да нанасят на посевите и земеделието били направо неизчислими.

Станало крайно наложително правителството да вземе крути мерки срещу този проблем.

Първоначално решили спешно да започнат изграждането на огради с обща дължина над 3000 километра за да ограничат разселването на популациите поне само до рамките на щата Виктория. Оказало се обаче че зайците се размножават по-бързо дори и от темпото, с което се строят оградите и още преди строежът им да бъде завършен те успявали да ги заобикалят и да плъзнат по останалите щати. Там където успяли да ги заградят напълно също нямало реален ефект, тъй като се оказало че те без проблеми изравят дупки под оградите. През 1887 г. правителството на щата Нов Южен Уелс обявило награда от 25 000 паунда за всеки, който предложи неизпробван до момента ефективен метод за изтребване на зайци.

rabbit-proof-fence-episode

След като акциите по отстрелване и заграждане завършили с пълен провал, през ХХ век дошъл ред и на учените и модерните технологии да опитат късмета си срещу заешката напаст. Така новите лабораторни противници на зайците първоначално ги атакували с химически оръжия, залагайки капани с отрови на фосфорна основа, които да не вредят на почвата, растителността и домашните животни. Нито те, нито другите разработени химически смеси (като соден флуороацетат и пиндон) обаче не могли да затрият гигантските заешки популации. След като химиците се провалили дошъл редът и на молекулярните биолози. Те започнали разработка на нова болест, която да доведе до епидемия сред зайците и да ги изтреби.

Но всички тези опити имали само временен ефект. Опитът да погубят зайците с птича холера например не дал почти никакви съществени резултати. Тогава през 50-те години учените по изкуствен начин пуснали в природата вирусът myxoma, който причинява миксоматоза, смъртоносно за зайците заболяване. Но дори и в този случай ефектът бил много далеч от очакваното. Макар и вирусът да успял да изтреби около половин милиард заека след пускането му, оцелелите удивително бързо се адаптирали и развили естествен имунитет към него.

Все пак на фона на щетите за милиони долари, унищожаването на редица местни растения, а с тях и животни, както и дори причиняването на ерозия на почвата, зайците понякога били и от полза за фермерите. По време на икономическите депресии в края на 19 век и през 30-те години на 20 век, както и по време на световните войни, ловуването на зайци се оказала безплатна опция за подобряване на тежкото положение с финансите. Те практически са неограничен ресурс на храна, а с продажбата на месото и кожите им фермерите си докарвали допълнителни приходи, както и погасявали с тях фермерските си заеми.

026_rabbits sopurce unknwon a

Но въпреки войната на австралийците срещу зайците, водена с всички възможни средства в продължение на близо 150 години, през 2000 г. броят на дивите зайци в Австралия отново е започнал да се увеличава и е достигнал до около 200 000 000. Съвременните учени продължават да разработват нови модификации на миксоматозата, които да са по-смъртоносни и по-трудни за адаптация към тях.  През 2017 г. такъв „подобрен“ вирус-убиец е пуснат в природата, но все още и от неговото действие не е установена някаква съществена ефективност.

Това всъщност е най-бързо развилата се популация на животно в историята на планетата. Както и никое друго животно не е отговорно за изчезването на толкова други видове местни животни, растения и дървета в Австралия колкото зайците.

И въпреки широката употреба на модерни биологически оръжия за масово поразяване войната продължава и до днес, без да има изгледи за категоричен успех в обозримо бъдеще.