shareit

2013 година. В голямата политика останаха по-малко звезди?

| от |

7kollajj-p-o-m-p

В началото на декември почина бившият президент на ЮАР Нелсън Мандела. Преди него най-яркият президент на съвременността беше венецуелецът Уго Чавес.

Италианците изгониха от парламента експремиера Силвио Берлускони. В Австралия загуби постта си първата жена-премиер Джулия Хилард.

Всички починали или загубили постовете си могат да ги обичат или ненавиждат. Но трябва да се признае едно нещо: това са личности, които не даваха да скучаят нито „зрителите”, нито пресата, нито съперниците, нито колегите-президенти. А през отминавашата година на много от останалите избледня предишния им блясък.

Например, президентът на САЩ Барак Обама макар, че не е напуснал президентското кресло, но „акумулаторът” му толко се е изтощил, че не може да помогне никакво зареждане. Вниманието към него расте изключително в негативно отношение: скандали с глобалното следене от Агенцията за национална сигурност, провали във вътрешната и външната политика.

Мнозинството експерти твърдят¸че такъв „здрач” не е редко явление за политиката. Това е като цикличните промени на климата – преход от затопляне към ледникови периоди. Такова нещо особено често се случва след финансови кризи, когато са необходими опитни технократи. А в характера им има все повече спокойни полутонове. Както при канцлера на Германия Ангела Меркел, или както германците я наричат „mutti” (мамочка). През септември тя стана канцлер за трети срок и напълно е възможно, че може да заеме този пост и за четвърти път.

Но, разбира се, не всичко е загубено. Например, новият папа Франциск обещава да изпъстри ландшафта на Ватикана не само с кардинални реформи. Викарият на Христос се отказа от лукзозната кола, от пишните церемонии и се премести от ватиканските апостолски апартаменти в скромния хотел „Санта Мария”. Франциск смени масивният златен папски кръст с обикновен железен кръст.
Руският президент Владимир Путин явно изпреварва по популярност много колеги, включително Обама. Но при всички случаи, в мнозинството световни рейтинги той е на първите места. Но нито ръководителят на всички католици, нито ръководителят на Русия не си позволяват политически изказвания, които отличаваха Чавес или Берлускони.

Сцената действително напуснаха много харизматични лидери и трудно ще им се намери замяна, а може би не е нужно.

Сега настъпи време, когато на мнозинството страни не им е до фойерверки. Уви, това е световна тенденция, смята политологът Владимир Брутер пред Гласът на Русия:

– Мисля, че сега в европейските страни ще има достатъчно продължителен период на по-малко ярки политици. За това предразполага социално-икономическата ситуация. Това е период, когато и политик може да не ви хареса, и когато се приемат примитивни решения.

 
 
Коментарите са изключени