2+2 с едно на ум КТБ, колко прави?

| от |

Бързото правителство най-вероятно ще бъде слабо правителство. Залаганията текат почти на живо в медиите. Вестници, които не са на Бойко искат кабинет на всяка цена, коментират в телевизорите коментатори. Което в превод от своя страна значи, че управлението е обект и субект на зависимости.

В телевизорите днес – Георги Кадиев, Корнелия Нинова, Мария Пиргова, Иво Прокопиев, Евгени Дайнов, Явор Дачков, Жорж Ганчев, Красимир Райдовски, Георги Коритаров, Васил Гарнизов и разбира се Осман Октай, който диктува списъка на тези, които трябва да се готвят да влязат след него.
Там са Валери Димитров, Иван Искров, Константин Пенчев и Борислава Ралчев. Защото те пък от своя страна през 2001 година с една промяна в закон били стартирали проект на политико-банкова пирамида. Която пък чрез концентриране  на всичките пари на държавата да обслужва съответните партийни дела и тела. Прототипът бил Росексимбанк. Реалността е Корпоративна търговска банка.

Важно било  още кой ще бъде инсталиран за шеф на държавния фонд за гарантиране на влоговете, защото Йордан Цонев бил предупредил в парламента, че наблюдават предупреди в ролята си на опозицията Георги Кадиев. Истината обаче щяла била да бъде тотално замъглена, защото ролята на Делян Пеевски не била станала ясна.

Не е работа на който и да било премиер да взема мерки за Корпоративна търговска банка. Това не било законно според друг представител на опозицията в друг телевизор – Корнелия Нинова. Тя пък предложи да се официализират списъците с вложителите и кредитополучателите в КТБ.

От участник в списъка с готвещите се за влизане в телевизора по телефона се свърза един.
Валери Димитров : Осман Октай изтърси глупост.
Този проект за закон бил внесен в изпълнение на програмата на НДСВ. Трябвало било да се прочете стенограмата при обсъждането в пленарна зала.
Променен бил  глупав текст, който пречел на кредитирането. Цялата банкова общност и БНБ били тогава за промяната.
Валери Димитров продиктува следващите имена на събеседници – Светослав Гаврийски и Емилия Миланова. Това било идиотщина и  почти никъде по света нямало било наказателна отговорност за шефове на банки, които отпускат необезпечени кредити пред банкови карти.

Всъщност медийната среда работи срещу здравия разум.

Докато течали преговорите с Реформаторския блок, Бойко Борисов отишъл при ДПС и гласували заедно с тях решение за КТБ. В това време медиите, които не са на Борисов искат бързо коалиция на всяка цена.

Във вътрешността пък вестниците са пълни с фотоси на звездите от Хелоуин. А в заглавията описват как патриоти и реформатори скачали по главата на Борисов и той се бил хванал за главата от претенции. Патриотите били против Вежди Рашидов и Меглена Кунева и новините на турски. Реформаторите искали много. Изобщо разговорът за реформите в България бил смешен.

Нямало как да се случа смяна на съдебната система, когато „примат” като Делян Пеевски я ръководи. И  нямало как концерт за свободата да звучи по време на службата в Александър Невски. Това не било демокрация според Явор Дачков. И препоръча на Евгени Михайлов да се лустрирал.

В това време Георги Коритаров обясни, че Борисов ритуално бил обезглавил в пленарната зала Вежди Рашидов с промяната на позицията на ГЕРБ за КТБ.
Мария Пиргова прогнозира, че ще има правителство, БСП ще бъдела опозиция и „постепенно” щели да започнат да се спазват законите.
По света се спасяват банки, а КТБ е пирамида, реформи не може да има заради нестабилната власт според Юлий Павлов.

Първоначално идеята била собствеността на КТБ да бъде прехвърлена на друг. Сега според сега действащият закон, КТБ ще си отиде прогнозира Красимир Райдовски. Защото банката била „патица” в името на слабо правителство. В това време Люба Кулезич коментира, че българските политици си пазели коремите от сепуко, но публично си решели главите.

И Илиян Василев се яви в телевизора.
Отстраненият изпълнителен директор на КТБ, на който било предявено обвинение за безстопанственост, което той не бил знаел какво точно значи.
Нямало било липси и дупките били хипотетични. Счетоводните стандарти са виновни и това никой не го казвал. Данните били фалшиви. Кредитите на банката били обезценени. Това не били липсващи пари, а някога и може би в бъдеще време щели били да се получат. Всички кредити към свързани лица били в рамките на 25%, които пък били разрешени.
15 години банката била одитирана, сега било излязло едно нещо, което не се знаело какво било и всички му вярвали.
Когато банката била поставена под надзор на кредитополучателите не били им  давали да си погасяват кредитите. Банката я атакували фирми, които се занимавали с проекти и причината за атаката била активите й.
Одитите нямали стойност, защото одиторските фирми нямали лиценз, а били само консултанти.
Образно казано, липсващите пари не били толкова липсващи. Парите били в едни гърнета, някои от които пробити, а пред дупките имало партийни тела. Обаче щяло било да стане нов 10 ноември ако лъснела свързаността.

Господарят на телефонната демокрация, „ Ало Ваньо” бил се объркал в ролите си, според Васил Гарнизов и трябвало да има време да влезе в ролята на дипломат, който да завърши преговорите.

Борисов бил оперен генерал според Иво Инджев, а логиката била ГЕРБ да се коалира с БСП.
По-вероятно е обаче да има правителство според Владимир Йончев от OFFNews.

Между събеседниците видяхме и репортаж за партиите, които в това време наемали евтини имоти за 10 години напред. Областните управители пък чакали решение какви договори да сключват с тях.

Осман Октай, четири мандата депутат, сега работи военновременен коментатор в телевизорите. Във всяка банка било имало офицер, който следял трансферите над 10 000 лева. Пирамидата КТБ рухнала, но не се били следели междуфирмените договори, които са необезпечени. Това пък го имало като данни само в БНБ . Там била и информацията за безлимитните кредитни карти на политиците.

По БНТ Иван Славков пуска втора програма в рамките на 55 годишнината. Това пък в рамките на  връщането на лентата назад.
Три жени в другия телевизор си говорят за чалга.

Иво Прокопиев отговаря какво правителство иска бизнесът – правителство, което да върне законността и да даде ясни гаранции за финансовата стабилност. Реформите в България се правили от безизходност, със законови, кадрови промени и ясно заявена политическа воля. Ситуацията била сложна, обществото и парламента били фрагментирани и разпаднали се на части… Левон Хампарцумян бил казал, че Корпоративна търговска банка била Франкенщайн. Може би на Хелоуин било невъзможно да се маскира.

2+2 с едно наум КТБ засега няма решение в медиите.
Неделя е.

10748993_10203465634496605_437749220_n

 
 

Лъскави коли и нови модели на автоизложение в Ел Ей

| от chronicle.bg |

Infiniti ще разкрие за първи път напълно новия си модел на автомобилното изложение в Лос Анджелис 2017. Моделът ще предлага първокласни иновативни технологии, изключителен дизайн и водещо в своя клас интериорно пространство.

Новият модел ще бъде свежа интерпретация на ключовия за Infiniti дизайн с динамична елегантност, характеризирана чрез преливащи извивки и атлетични пропорции.

Освен новия модел на Infiniti, на автоизложение в Ел Ей ще може да се види версията 2019 година на модела ASCENT, който е първия SUV автомобил на Subaru, предлагащ конфигуриран в три реда седалки интериор.

За момента, от Subaru не споделят подробности за новия ASCENT, като споделят само това, че автомобилът е със семейна насоченост и ще предложи многопрофилност и капацитет.

Ще видим ново предложение и от Lexus, като новият RX L ще бъде демонстриран във версия с бензинов двигател- RX 350L, и с хибридно задвижване- RX 450hL.

Друг вълнуващ момент, който очаква посетителите на автосалона от 1 до 10 декември, е новата Mazda6, която ще се предлага със SKYACTIV-G 2.5 бензинов агрегат, който е оборудван със система за икономия на горивото чрез деактивирането на два от цилиндрите по време на равномерно движение.

Ако сте автомобилно фенове и имат път към Лос Анджелис в началото на декември, задължително отидете.

 
 

Политическите лидери и техните уроци гледаме на Киномания 2017

| от |

Освен „Смъртта на Сталин” (който разглежда основно събитията и задкулисните интриги след кончината на диктатора), организаторите на Киномания са подготвили още три филма, свързани с живота и решенията на влиятелни политически лидери.

Чърчил” вече имаше прожекции в „Люмиер Лидл” и „Евросинема”, но пропусналите го имат още три възможности да го видят – в кината G8, Одеон и Дом на киното. Филмът е на режисьора Джонатан Теплицки и се съсредоточава върху 96-те часа преди десанта в Нормандия, когато британският премиер Уинстън Чърчил се бори с опасенията си за възможните жертви в положение на силна изолация от страна на сюъзниците. Зад иконичната фигура и въодушевляващите речи се крие човек, преживял присмеха на политическите си противници и военни провали – импулсивна, често деспотична личност. Само подкрепата на брилянтната, макар и нервна съпруга Клементайн може да удържи физическия и психически колапс на Чърчил.

Филмът е с участието на Брайън Кокс и Миранда Ричардсън.

Друг политически лидер – президентът на Аржентина, може да видят зрителите на Киномания в „Среща на върха”, копродукция на Аржентина, Испания и Франция. Филмът на режисьора Сантяго Митре е с участието на Крисчън Слейтър, Елена Аная, Рикардо Дарин (в ролята на президента Ернан Бланко), Долорес Фонси, Паулина Гарсия, Ерика Риваси др.

По време на среща на латиноамериканските президенти, на аржентинския лидер му се налага да се справи с личен проблем, който може да окаже въздействие върху кариерата му на политик. Напрегнат, но и забавен, филмът предлага интригуваща дисекция на политиката като бизнес, в който никога не си сигурен с кого или за какво се договаряш.

Къщата на вицекраля” пък ни пренася в Индия през 1947 г., където последният вицекрал на държавата, лорд Маунтбатън, е натоварен да надзирава прехода на Британска Индия към независимост, но се сблъсква с куп конфликти преди радикалната промяна.

Режисьор на историческата драма е Гуриндер Чада, чието семейство също е жертва на трагичните събития след края на Британската империя. Чрез филма си тя изследва задкулисните политически маневри, каква роля са имали Маунтбатън и съпругата му, както и как са протекли преговорите между политическия елит, когато те се срещат в къщата на вицекраля по повод предстоящата независимост.

 
 

Дебора от Big Brother: в тинята, където й е мястото

| от Цветелина Вътева |

Това, че шоуто „Big Brother“ в същината си напомня „Игрите на глада“ и е способно да срине нечий живот изобщо не е новина, но въпреки това някои случки, които се разиграват в Къщата и на телевизионния екран, раздвижват обществената перисталтика.

Поредната жертва на Големия брат, е певицата Дебора – мис Видин, мис Северозападна България, фолк певица, известна с песента „Буба лази“ (според собствените й твърдения). Снощи тя бе изгонена от Къщата, след като поиска да напусне, обидена от дадения й прякор Мис Махмурлук, и в състояние на афект напсува Big Brother. А днес се появи в предаването „На кафе“ при Гала с тъмни очила, под тях – насинено око, разплакана, с твърдението, че трима души са я пребили пред дома й и признанието, че алкохолът й помага да се справи с паническите атаки, от които страда.

Цялата псевдотерапевтична среда, в която видяхме певицата – първо в изповедалнята на Big Brother, а и после и в „На кафе“, увеличава с телевизионната си лупа проблемите на една жена, които никак не са уникални. Псувнята по Големия брат може и да е безпрецедентна, но паник атаките, наливането с алкохол в опит за преодоляването им, истериите и насилието над жени са ужасно далеч от безпрецедентността. Те са ежедневие.

Ако има някакъв позитив от това, че една жена, която очевидно се нуждае от помощ и подкрепа, бе стъпкана в телевизионната кал, то това е прозрението, което може да удари някои хора, че Дебора е съвършено оформен прототип на жената-жертва на насилие.

Тя е слаба, психически неуравновесена, кастрирана от самоувереност, неспособна на самоуважение, емоционална лабилна, готова да каже „Обичам те“ на някой, когото не познава. Все неща, които карат човека да страда, и то да страда зверски. Неща, за които страдащият няма вина. И които го превръщат в лесна мишена за всички агресори, насилници и садисти, които надушват психичния дисбаланс у жените както акулите надушват кръв.

Онова, което видяхме при Гала, с изключение на самата Гала, която реагира искрено съчувствено и адекватно, е една показателна миниатюра за това с какво се сблъскват хората с чести психични проблеми у нас: пълно и тотално неразбиране, стената на Пинк от „Пинк Флойд Стената“, уж състрадателни, но всъщност укоризнени погледи. Докато певицата се изсипа емоционално и тотално се разля от рамките на приемливото поведение, коментаторите на Big Brother се държаха като набори на 90-годишен покойник на погребението му: с едно тихо, но натрапчиво внушение: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз в ковчега“.

Това е и големият проблем с домашното насилие. Не насилниците и не жертвите, а третите лица: съседите, които чуват виковете, но мълчат. Минувачите, които виждат, но не се обаждат. Зрителите, които гледат и се тюхкат, но след това си лягат с онази същата мисъл: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз“.

Не ме разбирайте погрешно: Дебора е на социалното дъно. Тя не се вписва в нито един шаблон на „успеха“. Тя е простовата, хистерична, невъздържана и не особено интелигентна. Но с извинение за популизма, преди да бъдем прости или софистицирани, хистерични или непоклатими, невъздържани или обрани, интелигентни или тъпи, ние сме първо хора.

И когато някой човек страда, не е ли здравата, първосигнална реакция да изпитаме емпатия? Явно не.

Шоуто си гледа рейтинга и това е нормално: разбира се, че Big Brother ще покаже Дебора как пие чаша след чаша вино, разбира се, че ще й даде прякор „Мис Махмурлук“. Всяка пукнатина в някой от съквартирантите, през която може да влезе провокация на кукловода, трябва да се използва. И това не е подсъдимо (дори морално), защото това е същината на това риалити и всеки, който влиза в него трябва да е наясно с рискове, които поема.

Голямата драма с Дебора не е в Big Brother, а в това, че нейният случай бързо надникна в мозъка на обществеността и през коментарите във Facebook и заглавията на жълтите медии стана ясно каква свинщина е вътре. Какъв примитивизъм, удобно заключен в позицията „Тя си е виновна, мани я тая пияница“.

Много обичаме да си чешем езиците за това колко е важно да се ограничи домашното насилие, колко е разпространено сексуалното насилие, и как хората не бива да бъдат стигматизирани заради временни психични разстройва, през които минават. Но ето че на ТВ екрана излезе една Дебора, с всичката си простота и антипатичност, и бързо ни показа, че можем само да си чешем езиците.

Но когато пред нас се появи жертва на насилие и на психичен проблем, всичко, което можем да направим е словесно да я смачкаме в тинята. Където й е мястото, нали.

 
 

Какво ни очаква в социалките до началото на 2018

| от |

Това лято, точно преди морето, си счупих телефона и в резултат една седмица се разхождах без него и съответно без интернет. Беше доста готино всъщност. Тази зима трябва да направя същото.

Като изключим константното мрънкане по общината, до края на годината в социалните мрежи ни очакват няколко вълни от еднотипни постове и статуси, които се появяват всеки декември. Те са общо взето лесни плиткоумни оригиналности, от които всеки е изкушен, за да получи внимание, приемане, одобрение или каквото там му е нужно.

Всеки има право да си поства каквото иска, разбира се. Въпросът не е в правото, а в това, че то се използва за глупости.

Вторият първи сняг

Понеже времето навън е като за мартеници, първият първи сняг бързо ще бъде забравен. Някъде през декември ще завали отново и това е така нареченият „втори първи сняг“. Тогава късопаметната порция от народа ще си зачеститят погрешно първия сняг. От самата покривка пък следва една социалкова подвълна – оплакването от състоянието на пътната обстановка. Това ще се усети особено силно във фейсбук, където фейсбук лешниците ще омрънкат и окрънкят всички групи как не им е изчистено. Друг е въпросът, че лопата им за сняг сигурно са я правили елфите и ги пари като тръгват да изринат снега пред входа

Колко е празна София

Документирано със снимки на пустеещата столична инфраструктура. Колкото повече София заприличва на село, толкова по-хубав град става. Не трябва да забравяме и вечния лаф: „Софиянци заминаха за родните си места“. На такъв хумор Хачо Бояджиев си удря капата в пода и обръща масата със сармите от яд, че не го е измислил той.

Ако вие сте един от хората, които качват снимки на празни улици с гореспоменатия лаф, давайте, кои сме ние да ви съдим. Но знайте, че когато всички сме със семействата си и видим на смартфона снимката ви, ще ни стане мъчно за вас, че сте навънка самичък, вместо да празнувате с компания.

Трапезата на Бъдни вечер

Снимки на сарми и надписи „сърми“. Въпреки че трапезата в този ден е строго регламентирана и всички знаем какво има на масата на всички в държавата (закръглям), някои хора държат да покажат. На този ден, когато отвориш прозореца, за да се измирише от сармите, от долния етаж започва да влиза миризма на сарми. Знаем какво готвите, нали и ние готвим същото. Само че по-хубаво – ако не вярвате, намерете ни във фейсбук.

Коледни песни и филми

Ако не тази, то другата, най-късно до 2020 година ще се появи коледна песен с Криско и Кичка Бодурова, и Галена, и още няколко човека да допринесат за еклектиката. Тази песен евентуално ще иска да замени Майкъл Бубле, Марая Кери и останалите коледни хитове по стените на хората.

Отделно от това, дори ме е страх да кажа „Сам вкъщи“. Имам чувството, че някой ще влезе в офиса и ще ме цапардоса с празна кутия от боя.

Колко сме се наяли на Бъдни вечер и Коледа  

Статуси, в които оплакваме безпомощното си от храна състояние. Присъствието й е било по-силно от нас и не сме могли да надвием черните й влияния. Сега си плащаме и искаме всички да знаят.

Колко сме се напили на Нова година

Всъщност сме изпили съвсем малко повече, отколкото по принцип си пием. Разликата е, че този път сме имали повод.

Изхвърлени елхи през терасата

Има два варианта за мрънкане тук – единият е, че елхата цапа ландшафта, другият е, че как може да се убиват дръвчета. По който и от двата наивни пътя да е поел постващият, трябва да не му обръщаме внимание, а да се радваме, че не му е станало лошо от сЪрмите.