13 май – световен ден на Фалун Дафа

| от chronicle.bg |

Милионите последователи на Фалун Дафа в света днес отбелязват Световния ден на Фалун Дафа, известен още като Фалун Гонг, и честват рождения ден на Учителя Ли Хонгджъ.

Фалун Дафа е древна система за усъвършенстване от Буда школата, направлявана от характеристиката на вселената Джън-Шан-Жен (Истинност-Доброта-Търпение).

За да позволи на повече хора да се усъвършенстват към високи нива, през 1992 г. г-н Ли Хонгджъ представя пред обществеността принципите на вселената на достъпен език под формата на чигонг семинари. Самоусъвършенстването представлява постоянен процес на подобряване на съзнанието и тялото, при който човек може да се култивира до по-висша форма на живот и, ако спазва принципите на вселената, да се завърне към своята първоначална, истинска същност. Фалун Гонг включва пет медитативни упражнения, които усъвършенстват тялото и коригират проблемите със здравето. Практиката се разпространява от уста на уста и за седем години практикуващите в Китай стават около 100 милиона души.

Днес Фалун Дафа се практикува в 114 държави по света. И от началото на 21-ви век всяка година на 13 май площадите и улиците на големите градове се изпълват с цветни и красиви паради, музикални и сценични спектакли с участието на хиляди практикуващи, които известяват на света, че Дафа е дошъл, а с него и шансът за хората да възвърнат своя морален компас.

2
Ню Йорк 2017 г. / Снимка „Епок таймс“

Чрез парадите си десетки хиляди практикуващи почитат годишнината от представянето на Фалун Дафа пред обществото и засвидетелстват своята благодарност пред Учителя Ли Хонгджъ за ценната и изключително рядката възможност да се усъвършенстват в праведна школа. За 26 години милиони са облагодетелствалите се от практиката, доказала се с безспорно бързите и ефективни резултати по отношение на здравословното състояние, подобряването на характера и повишаването на морала. Книгите „Науката във Фалун Гонг“ и „Възраждане на живота и надеждата – лечебната сила на Фалун Дафа“ описват хилядите документирани случаи на чудотворно възстановилите се от тежки и хронични заболявания, фрактури и задълбочени психични състояния като депресии, фобии, аутизъм и др.

3
Южна Корея, 2013 г. / Снимка „Минхуей“

Фалун Дафа набляга на подобряването на моралните стандарти на човек и изискванията към практикуващите в това отношение са високи. От практикуващия се очаква да се придържа към принципите Истинност, Доброта и Търпение, които са многопластови и множеството им значения на по-дълбоко ниво могат да бъдат открити постепенно с напредването на усъвършенстването. От практикуващия се очаква да изостави мисленето и представите, формирани в обществото, и да започне да преценява заобикалящия го свят и житейския си път чрез Джън-Шан-Жен. Само чрез подобряване на шиншин (нравствеността), човек може да получи гонг енергия и да се издигне над дребнотемието на обществото.

Веднъж видели ползите за себе си, практикуващите бързат да разкажат на близките си и целия свят за тази чудодейна практика. Организират културни и информационни събития, участват във фестивали, арт проекти и паради. Така разпространението на Фалун Дафа придобива лавинообразен ефект и с всеки изминал ден броят практикуващи е по-голям от предишния.

4
Ню Йорк 2016 г. / Снимка „Епок таймс“

5
Г-н Ли Хонгджъ

И въпреки че в основата си Фалун Дафа е насочена навътре, към човешкото сърце и съзнание, тази промяна отразява положително върху цялото общество. Фалун Дафа възражда фундаменталните нравствени ценности в обществото и въплъщава достойнствата на най-древната културна традиция – китайската. Основателят на практиката г-н Ли Хонгджъ е получил стотици награди, прокламации и признания за своя принос към обществото и за живота на практикуващите. Номиниран е и за Нобелова награда за мир.

6
Парадът в Ню Йорк през 2016 г. / Снимка „Епок Таймс“

За съжаление, както историята е доказала неведнъж, и сякаш в съответствие с определени вселенски закони, истински доброто и праведното трябва да преминат през теста за издръжливост на противоположните сили. Случило се е и с будизма, и с християнството, случва се и с Фалун Гонг. От 20 юли 1999 г.

Китайската комунистическа партия започва да преследва Фалун Гонг, а последователите ѝ са подлагани на изтезания до смърт, на изтощителна работа в трудовите лагери, на промиване на съзнанието. Уволнявани са от работа, семействата им също стават жертва на репресии .

Документирани са хиляди смъртни случаи, а по косвени данни независими международни експерти правят заключение, че над милион и половина китайци са станали жертва на насилствено отнемане на органи, като преобладаващото мнозинство сред тях са Фалун Гонг практикуващи. Пластинираните тела, показвани в момента в София в изложбата „Човешкото тяло: Науката в нас“, също най-вероятно са на насилствено убити практикуващи Фалун Гонг.

7
Траурна процесия с банер „Спрете преследването на Фалун Гонг“

В част от парадите, посветени на празненствата по случай Световния ден на Фалун Дафа, преминава и траурна процесия. Участниците в тази процесия са облечени в бяло (цветът на траура в Китай) и отдават почит на несправедливо загиналите в геноцида срещу Фалун Гонг от 1999 г. насам.

 
 

Виржини Виард наследява Карл Лагерфелд като главен дизайнер на Chanel

| от chronicle.bg |

След смъртта на легендарния Карл Лагерфелд, дългогодишен креативен директор на Chanel, съдбата на бранда вече е в нови ръце. 

Виржини Виард от няколко десетилетия е директор на модния отдел и дясна ръка на Лагерфелд. По официална информация, публикувана в акаунта на компанията в Instagram, „Виржини Виард, директор на Fashion Creation Studio в Chanel и най-близкият човек до Лагерфелд в компанията за последните 30 години, получи доверие от Ален Вертеймер (собственик на Chanel заедно с брат му – бел. ред.) за позицията на Kарл, за да може делото на дизайнера да продължи.“

Лагерфелд има доживотен договор с компанията и от години витае въпросът кой би могъл да го замести. Обсъждани са възможности като Хайди Слиман (фотограф), Марк Якобс (дизайнер) и Хайдер Акерман (дизайнер), но Виард изглежда най-добрият избор заради миналото си в бранда и приятелството си с Лагерфелд, с когото се запознава още през 1987 година.

Виард започва в Chanel като стажант, но бързо е става мениджър бродерия и в крайна сметка се издига до директор на Fashion Creation Studio, където отговаря за 8 модни колекции на година. Единственият момент в кариерата й, в който не работи за Chanel, е през 1992 година, когато прекарва 5 години в Chloé след като Лагерфелд приема страничен проект там.

Тя има досег и с филмовата индустрия като прави костюмите за „Three Colors: Blue“ (1993) и „Three Colors: White“ (1994) на Кшищоф Киесловски.

Виржини казва пред Elle: „Гледам на себе си като човекът, който му помага да реализира идеите си“

 
 

Отиде си морякът от популярната снимка „V-J Day in Times Square“

| от chronicle.bg |

Американският моряк, който целува непознато момиче на Таймс Скуеър в Ню Йорк, празнувайки края на Втората световна война в популярната снимка V-J Day in Times Square, почина на 95 години.

Джордж Мендоса целува 21-годишната Грета Цимер Фридман на VJ Day (Victory over Japan Day – Денят на победата над Япония, от англ. ез.), а изображението им става иконично за този период от историята на Съединените щати.

Кадърът е снет от Алфред Айзенщад за списание Life. Самият той си отива през 2016 година, на 92.

Дъщерята на Мендоса, Шарън Молюр, каза, че баща й получава гърч след като пада в старческия си дом в Мидълтаун, Роудд Айлънд.

Фотографът разказва как вижда моряк, който тича сред тълпата на 14 август 1945 година и хваща всеки, който му попадне. „Аз тичах пред него с моята Leica и се опитвах да хвана хубав кадър, но все не успявах. В един момент обаче, неочаквано, видях, че хвана нещо бяло, обърнах се и ги щракнах. Ако мединската сестра беше с тъмни дрехи, никога нямаше да мога да направя снимката.“

Грета Фридман, работи като асистентка в зъболекарски кабинет, казва, че разбра за фотографията чак през 60-те години. „Не беше кой знае каква целувка. Някой просто празнуваше, нямаше нищо романтично.“

Не всеки обаче вижда снимката като нещо положително. Въпреки че тя е всеприета като момент на искрена радост, в модерните времена тя може да се счете за, както пише списание Time: „документиран акт на публичен сексуален тормоз.“

 
 

Провокативна галерия отваря врати в Лондон

| от chronicle.bg |

На 26 февруари тази година в Лондон ще бъде открита галерия, посветена на мъжкото тяло. 

За име на събитието неофициално се използват „The Night of a Thousand Cocks“ и „Penis Gallery“. Въпреки това галерията е сериозна в стремежа си да съсредоточи обществения разговор около връзката между мъжа и тялото му.

Организатор е сайтът Book of Man, а галерията е само част от редица събития, които се стремят да обсъдят „трудностите пред мъжете днес и да отбележат новото мнение за мъжествеността“.

На сайта всеки можеше да изпрати снимка на пениса си, но крайният срок вече изтече. „Пенисът е класически обект на притеснение за мъжете – голям ли е, малък ли е, широк ли е, странен ли е, крив ли е? Но това е тема, по която рядко говорим. В момента се наблюдава значително увеличаване на еректалните проблеми у младите хора и порнификацията на всичко около нас – затова и разговорът е толкова необходим. Накратко казано, пенисите, който виждаме, са 25-сантиметрови бухалки от желязо и никъде не можем да видим друг вид освен този. Затова и този разговор е толкова необходим: за да се чувстваме поне малко по-удобно в телата с и да разберем, че няма грешен отговор в тази област. Така се появи Penis Gallery, където всеки пенис е красив.“

Ако сте в Лондон или ви се ходи до Лондон – галерията ще е отворена от 19:00 до 22:00. Билети на място.

 
 

Тъжният момент от пътуването, за който никой не говори

| от chronicle.bg, по Thought Catalog |

Никой не оспорва твърдението, че пътуването е единственото нещо, за което плащаш и което те прави по-богат. Но сещате ли се за онзи специфичен момент, за който малцина говорят и който дори е труден за описване. Моментът на завръщането.

Виждаш света, опитваш нови неща, срещаш нови хора, влюбваш се, разлюбваш, посещаваш страхотни места, изучаваш нови култури. И после всичко приключва. Много често се говори за заминаването, но как стоят нещата със завръщането у дома? Но не онова завръщане след едноседмичен престой във Венеция, Берлин или Занзибар. А завръщането след дълго пътуване, през което си пуснал корени на Онова място…

Винаги говорим за трудните моменти, когато сме далеч – намирането на работа, създаването на приятелства, личната безопасност, свикването със социалните норми, предателствата от хора, на които сме мислили, че може да се доверим. На практика през всички тези неща се преминава. Всички те биват изтрити от абсолютната еуфория на преживяването. Сбогуванията са трудни, но някак ги приемаш в момента, в който си купиш билета за връщане. Още повече, че мисълта за срещата с близките, която си чакал от мига на излитането, заличава до известна степен болката от всички раздели в чуждата земя.

След пристигането, идва моментът на сбирките със семейството, първите две седмици са непрестанни срещи с роднини и приятели, наваксвания, разказвания на истории, спомени… Първите няколко седмици се чувстваш едва ли не като Холивудска звезда и всичко е ново и вълнуващо. Старата входна врата, пътят към вкъщи, който сега изглежда по-тесен и по-кратък, ежедневието бавно приема някаква нова форма, но винаги подобна на онази, която си оставил при заминаването.

После всичко изчезва. У вас свикват да си си вкъщи, вече не си новодошлият обект и бавно започват въпросите: Намери ли си работа? Какъв е планът? Срещаш ли се с някого?

Тъгата идва, след като отметнеш всички задължителни посещения, след като те е нямало по-дълго време. Лежиш в старата си стая и осъзнаваш, че нищо не се е променило. Радваш се, че всички са живи и здрави, имат нови работи, нови гаджета, сгодили са се, някои имат деца. Но една част от теб крещи в лицата им, „не осъзнавате ли колко съм се променил“? И не става въпрос за коса, тегло, ръст, дрехи или нещо външно. Става въпрос за нещо дълбоко вътрешно, генерално изменено. Мечтите са се променили, начинът, по който приемаш отсрещния човек се е променил, навиците, които си изоставил, новите неща, които вече са важни. Иска ти се хората да видят всичко, което искаш да споделиш и да го обсъдите, но няма как да опишеш еволюцията на духа, която настъпва след като оставиш всичко зад себе си.

Ядосваш се. Чувстваш се изгубен. На моменти се питаш дали всичко си е струвало. Какво да правиш тогава? То е като да учиш чужд език, който никой около теб не говори.

Затова щом си пътувал за първи път, единственото, което искаш да правиш, е да заминеш отново. Наричат го „пътешественически бъг“ (travel bug), но на практика то е свързано с желанието да се върнеш на мястото, където хората говорят същия език като теб. Не английски, португалски или френски, а езикът на тези, които знаят какво е да напуснеш, да се промениш, да се сринеш и да израстеш, да преживееш, да научиш, после да се завърнеш у дома, където се чувстваш по-изгубен, отколкото в най-далечната земя, която си посещавал.

Това е частта от пътуването, за която никой не говори и за мнозина тя е мотивът отново да тръгнат на пътешествие.