shareit

1250 камиона, превозващи турски стоки, са блокирани на руските гранични пунктове

| от chronicle.bg |

Около 1250 камиона, които превозват турски стоки за износ, не са допускани да влязат в Русия и остават блокирани на граничните пунктове, очаквайки разрешение.

Това съобщи за Ройтерс директорът на Асоциацията на международните превозвачи Фатих Шенер. Руските власти не дават разрешение и на вече влезлите в страната камиони, които чакат да разтоварят багажа си на митницата.

Такъв е случаят с румънски, български, казахски и молдовски камиони, превозващи турски стоки, каза Шенер.

Камиони са блокирани също в Украйна и Грузия за по-обстойни проверки. Стотици търсят алтернативни маршрути, за да избегнат чакането на руската граница.

 
 
Коментарите са изключени

Великите Авантюристи: Робърт Фицрой между мореплаването и метеорологията

| от |

Има хора, които завинаги остават в сянката на малко по-големи имена, макар и техните действия да са помогнали сериозно за общото благо, шансовете да бъдат пропуснати в историята винаги са големи. Такъв пример може да бъде Робърт Фицрой. Славният моряк е бил единственият шанс на Чарлз Дарвин да се качи на кораба HMS Beagle и да направи славното пътуване, което ще позволи да напише безсмъртния си труд „On The Origin of Spicies“ през 1859 г.

Без участието на Фицрой, Дарвин най-вероятно е щял да стои на бреговете и да фантазира за онези далечни светове, надявайки се на чудо. И въпреки това днес всеки е чувал за Дарвин и еволюцията, но е пропуснал инструмента, който случва цялата експедиция. Впрочем самият Робърт е бил приятел не само с Дарвин, но и с други известни личности и благородници по онова време. Моряк е последното, което може да бъде поместено в CV-то му.

Фицрой е също така политик, губернатор, обществен представител и дори учен. Според различни източници, потеклото на Робърт може да отведе корените до Чарлз II. Любопитството било забелязвано много отдавна и мнозина често забелязвали младежа да губи повече време пред книгите, отколкото в игри. Когато полубрат му лорд Касълреаг умира, Фицрой чупи оковите на семейството и благоприличието, отказва се от титлите и поема контрола на любимия си кораб Beagle.

gettyimages-2695373-594x594

Само на 23 години, той ще успее да заведе своя екипаж на две доста опасни експедиции. Демонстрира невероятен кураж и сила да се справи с всички предизвикателства, но под строгата визия се крият и други качества, но сред тях най-големият проблем е, че тежката отговорност отключвала дълбоки депресии, които го превръщали в опасен събеседник. Понякога самият Робърт се шегувал, че точно тази лоша кръв напомняла за съдбата на брат му. При срещата между Робърт и Дарвин, изследователят ще напише интересно писмо, споменавайки своя капитан. Сестрата на Дарвин ще прочете следното:

„Той наистина е впечатляващ човек. Никога не съм виждал човек, когото бих могъл да си представя в обувките на Наполеон.“

При завръщането от толкова интересната експедиция, в която Дарвин изяжда всяко ново същество, на което попада, Робърт получава всички възможни титли и бързо се настанява в западен Лондон, където се храни от титлата си. Получава известно влияние в политиката и прави своята единствена грешка в живота си – приема свободната позиция на губернатор в Нова Зеландия. Стратегическата грешка ще коства твърде много на моряка. Първо за пореден път ще трябва да преплува света, за да се настани в една от най-лошите колонии на Британската корона. Нова Зеландия била на път да банкрутира.

Местните племена постоянно водили конфликти със западните заселници. Всеки опит за помирение или решаване на проблема водило до нови и нови главоболия. Само две години след пристигането си, Робърт е призован да се върне отново във Великобритания. С пристигането си осъзнава, че е ходил по много тънък лед. Политическата му кариера била силно разклатена от неуспехите в Нова Зеландия, наследството му е похарчено за разходката с Дарвин, а лидерската му позиция била заменена от много по-млади капитани.

gettyimages-3247536-594x594

Единственото предложение за работа било направено от кралската флота. Издирвал се капитан, който да управлява един от първите параходи. Въпреки съветите на Дарвин да се въздържи от този кораб, Фицрой поема контрола и всичко върви нормално, докато не е поразен от още една тежка депресия. С леки проблясъци в тунела и шансове отново да си стъпи на краката, Робърт е ударен от още една жестока новина – неговата съпруга умира. В опитите си да прави нещо, което евентуално да го отдели от черните мисли, морякът започва да финансира нов департамент по метеорология. Оригиналната идея на този департамент е да се използва наученото от капитана и по този начин драстично да се намали времето за плаване.

Самият Фицрой вече е имал наблюдения и се опитвал да предсказва времето. Наблюденията му се оказали доста добри и много скоро получил колонка във в-к Times, където споделял своите метеорологични познания и наблюдения. През 60-те години дори успява да се издигне до знаменитост сред хората, които по онова време са се опитвали да разгадаят утрешния ден. Впрочем много скоро телеграфът ще започне да предава информацията до всички точки на Великобритания. Дори тогава обаче печели врагове.

Агресивната преса и скептичните научни ръководители винаги търсели повод да нарекат учения „измамник“ и „шарлатанин“. Към 1965 г. вече изпитва затруднения и е твърде уморен, за да продължи своята мисия. Пенсионира се и живее малко по-спокойно. Най-вероятно е бил ударен от пореден епизод на черна депресия. На 30 април става, облича се, целува дъщеря си по челото, заключва стаята и си прерязва гърлото.

 
 
Коментарите са изключени

Как работи кръвта и защо има различни кръвни групи

| от |

Нека да започнем от най-елементарното, за да сме сигурни, че всички имаме основата.

Има няколко различни вида кръв. В тях се съдържат няколко различни типа клетки и безброй молекули, които дават на телата ни нужните хранителни вещества, за да работят ефективно. Двата основни типа клетки в кръвта са червените и белите кръвни клетки. Червените кръвни клетки съставляват близо 45% от обема на кръвта ни, а белите кръвни клетки съставляват по-малко от 1%. Останалата течност във вените ни е известна като кръвна плазма. Тя е около 55% от обема на кръвта ни.

Преди да видим какво точно правят всички тези течности, нека да разгледаме набързо откъде идват. За да не навлизаме в излишни подробности, ще кажем, че почти всичко, което влиза във вените ни, идва от храносмилателната система, от белите дробове или от костния мозък.

Charta ex qva figvram parare convenit, illi qvae nervorvm seriem exprimit appendendam, 1543.

Можем да гледаме на храносмилателната ни система като система, която е отделна от останалата част на тялото ни, просто се намира вътре в него. Всичко, което слагаме в уста, трябва да бъде разградено от тази система и след това да премине през нея, за да влезе в кръвта ни. Повечето хранителни вещества достигат кръвта по този начин. Затова и твърдението „ти си това, което ядеш“ всъщност е доста вярно. Друг начин нещата да влязат в кръвоносната ни система е през малките капиляри в дробовете ни. През повечето време искаме единствено да приемаме кислород и да изхвърляме въглероден диоксид, които се прехвърляме от кръвта също по този начин.

И накрая, червените кръвни клетки и повечето бели кръвни клетки се създават предимно от костния мозък в големите кости. Производството на червени кръвни клетки се контролира от хормон, наречен еритропоетин. Това е същият хормон, който Ланс Армстронг взима преди състезанията си и за който беше обвинен в приемане на допинг.

Наличието и производството на бели кръвни клетки пък се контролира от сложни механизми в имунната система.

Humanrbc1000x

Има 8 основни вида кръв, разделени в 4 групи. Групите са A, B, AB и О. Те се групират с оглед на присъствието или отсъствието на нещо, известно като антиген. Антигените са вещества в кръвта, които карат имунната ни система да създава антитела. След това тези антитела убиват всичко, което имунната система смята за заплаха. Специфичните антигени, които създават различните кръвни групи, се намират на повърхността на червените кръвни клетки и са известни като тип А и тип В. Те се разделят допълнително чрез наличието на друг тип антиген, известен като rH фактор. Ако имате този rH антиген, се смята, че кръвната ви група е положителна, ако не – счита се, че е отрицателна. Някой, който има антигени от тип А и rH фактор, се счита, че има кръв от тип А+. Ако имате и двата вида антигени, но нямате rH фактор, имате кръв тип AB -. Ако нямате А или В антигени, тогава сте тип O.

Това има значение поради антителата, които имунната ни система създава. Някой с кръв тип А ще има антитела за тип В, а някой с тип В ще има антитела за тип А. Тип О има антитела както за А, така и за В. Ако дадете кръв от тип В на някой с тип А, техните антителата биха атакували червените кръвни клетки тип А, причинявайки редица странични ефекти, включително смърт.

Сега, когато знаем какви са различните видове кръв, нека разгледаме нещата вътре в самата нея.

Червените кръвни клетки са това, което разнасят кислорода в цялото ни тяло и помагат за изнасянето на въглероден диоксид далеч от клетките ни. Те са направени от протеин, известен като хемоглобин. Именно този хемоглобин прави червените кръвни клетки червени и големият брой от тях придава на кръвта ни съответно червения й цвят. Тук е моментът да отбележим и че обеднената на кислород (деоксигенирана) кръв не става синя.

Хемоглобинът съдържа големи количества желязо – кислородът се свързва именно с него. Клетките създават водородни атоми, които причиняват по-ниско от нормалното ниво на pH. Когато хемоглобинът се достави до клетки, които се нуждаят от кислород, ниското pH ще доведе до освобождаване на желязото от кислородната молекула и нашата клетка сега вече разполага с целия кислород, който и е необходим да метаболира както трябва.

Червените кръвни клетки също помагат за пренасянето на около 14% от произведените въглероден диоксид и водородни атоми далеч от клетките и обратно към белите дробове. Останалите 86% се транспортират в кръвта като бикарбонат (HCO3–). Детайлите защо и как става това са си цяла лекция по химия.

Другият тип клетки в кръвта ни са белите кръвни клетки. Известни като левкоцити, тези клетки са част от имунната ни система и спомагат за защита на организма от инфекции. Има 5 основни вида бели кръвни клетки, от които има приблизително 4-10 хиляди на микролитър кръв. Ако това число се увеличи, вероятно имаме инфекция, с която тялото ни се опитва да се бори.

Петте вида са: неутрофили, лимфоцити, еозинофили, базофили и моноцити. Всеки тип играе различна роля спрямо вида на инфекцията, с която тялото ни се опитва да се бори. Например, неутрофилите убиват бактериите като ги поглъщат (това се нарича фагоцитоза). Затова ако имаме бактериална инфекция, процентът на неутрофили в кръвта ни ще бъде повишен. Така че, когато лекар ни вземе кръвна проба, за да разбере какво не ни е наред, тези нива на белите кръвни клетки ще помогнат да ни бъде поставена диагноза.

Последната част от кръвта се нарича плазма. Това съставлява по-голямата част от обема на кръвта ни. Около 90% от плазмата е просто вода, 8% е протеини, като албумин, който помага да се придвижват молекули като калций и разни лекарства през кръвта ни, антитела, които помагат при инфекция, и фибриноген и др., които помагат за съсирването на кръвта. Останалите 2% от плазмата съдържа хормони като инсулин, електролити като натрий и калий и хранителни вещества като захари и витамини.

Сега, след когато знаем какво има в кръвта ни и по принцип как работи кръвта, едно последно парченце информация – как да измием петна от кръв. Ако са по дрехите ни, просто трябва да ги накиснем в 1 литър топла вода с 2 чаени лъжички прах за пране и 1 супена лъжица амоняк за около 15 минути. След това изваждаме дрехата и я перем нормално. Важно е да не я  изсушаваме, докато петното не изчезне напълно.

 
 
Коментарите са изключени

Как градът Чикаго получава името си

Първият европеец, който стъпва в района, който днес знаем като Чикаго, е Никълъс Перо, френски търговец, през 1671 г. След няколко години той е последван от колегите си френски изследователи Луи Жолие и Жак Марке. Районът е бил населен до голяма степен от местните алгонкийски хора, които говорят езика Маями-Илинойс и са се били установили там отдавна. През 80-те години на 18 век Жан Батист Пойнт дю Сайбъл построява ферма в устието на река Чикаго, превръщайки се в първия неместен постоянен заселник. През 1795 г. някои племена са предали района на Съединените щати след войната в Северозападна Индия. До 1830 г. вече Чикаго е призна за община от едва 100 души. Именно през 1830 г. името на малкия град беше официално записано като „Чикаго“.

Steam Rising from Chicago River

Река Чикаго

Имайки предвид корените на града, вероятно няма да е изненада да научим, че „Чикаго“ произлиза от индианска дума. Съществуват обаче различни теории за това от коя конкретна дума е била използвана. Коренните американци, населявали района преди европейците да дойдат, имаха няколко различни думи, които звучаха подобно на Чикаго. Една от популярните теории е, че градът е кръстен на вожд на име Чикаго, който според историческите извори е бил удавен в река Чикаго. Други идеи за произхода включват, че името е  производно на думата „шекауго“, което означава „игриви води“ или „чокаго“, което означава „обезличени“. Произходът на името е оспорван сред учените поради малкия брой съвременни документи за времето на създаването на Чикаго, които всъщност обсъждат как е кръстен.

След като уточнихме тези неща, време е да кажем, че най-широко приетото наименование е думата „шикаакуа“, която преведена от езика Маями-Илинойс означава „раиран скункс“ или „миризлив лук“. Което и от двете да е верният превод, не е особено бляскаво име, нали? Повечето историци смятат, че версията с „лука“ е правилна, тъй като хората, които говорили езика Маями-Илинойс са били известни с това, че кръщават природни забележителности на растения, които растат в или близо до тези забележителности, докато да кръстят нещо на животно е било рядкост. Системата за именуване на база растенията е практична, защото напомня за това какво растение къде расте, което предоставя лесна справка при събиране на храна. Имената на растителна основа са разпространени и в други алгонкийнски езици. Хората от Маями-Илинойс също са оставили своя отпечатък върху няколко реки в района, включително река Саламония в Индиана (от oonsaalamooni siipiiwi или река ба червената орхидея) и Шугър Крийк (от ahsenaamisi siipiiwi или река захарно кленово дърво).

Следователно е вероятно „Шикааква“ да е думата за поток край Чикаго поради празът или „миризливият лук“, които растат на това място. Когато французите започнали изследванията си в района, те взели думата и я „френсифицирали“, превръщайки я в „Чикаго“, което познаваме днес. Изследователят Робърт де ла Сале най-вероятно е първият човек, който изписва думата, която е първия предшественик на името Чикаго, която той написва като „Checagou“.

Основните доказателства за теорията на лука се намират в аписанието на Анри Джотел, спътник на де ла Сале, който пише през 1687 г .:

Стигнахме до място, наречено Checagou, което според това, което научихме, е получило името си от количеството лук, който расте в този район, в гората… вид чесън в количество, което не е съвсем като това на Франция, като листът й е по-широк и по-къс, и също не е толкова силен, въпреки че вкусът му близо се доближава до неговия, но не е като малкия лук или въобще лукът на Франция.

Allium tricoccum var. tricoccum

Allium tricoccum

Въпросният праз (или пролетен лук, или див чесън) беше растението Allium tricoccum, известно още като рампи. Те растат в САЩ и, вярно с твърденията на Жутел, имат силна миризма на чесън, но много приличат на лук. Смята се, че кореняк американците в района на Чикаго са използвали рампи в ежедневието си, правейки от растенията неща като студени лекарства и дори крем, за да облекчат сърбящите пчелни ужилвания. Те също бяха популярна храна през пролетта, когато можеха да се берат след дълга зима на скучна, консервирана храна…

Интересното е, че е малко вероятно да намерите много рампи в Кук Каунти, където Чикаго се намира днес, и е незаконно да ги събирате, ако видите някои от тези диви праз в границите на окръга.

Чикаго е известен с множество прякори, включително „Ветровитият град“, „Чи-Таун“, „Втори град“, „Чикаголанд“ и като игра с прякора на Ню Йорк – „Големият лук“. В стихотворение на Карл Сандберг, публикувано през 1916 г., озаглавено „Чикаго“, той нарича града „Град на големите плещи“. Наричан е още „Сърцето на Америка“, тъй като остава един от най-големите транспортни центрове в Съединените щати и е в горния център на страната.

 
 
Коментарите са изключени

Как всъщност изчезва птицата додо

| от |

Додото, или Raphus cucullatus, както е официалното му латинско име, е изчезнал вид нелетяща птица, която е живяла основно на малкия остров Мавриций, преди за съжаление да изчезне. Но достатъчно глупости от Discovery Channel – четете този текст, за да разберете как тази нелепа птица изчезва. И отговорът е, всъщност, малко сложен.

Обикновено се смята, че додото изчезва, защото холандските моряци изяждат всеки екземпляр от него, след като установяват, че птицата е невероятно лесна за хващане поради факта, че не се страхува от хората (защо не се е страхувала от същество пъти по-голямо от нея си остава загадка). До голяма степен това е доста точно твърдение. Отбелязва се, че след като пристигат и се заселват на острова през 1598 г., популацията на птици додо бързо намалява, а много различни източници потвърждават, че додото наистина е било честа и лесна закуска за много моряци, тъй като тромавата му походка и вече споменатата липса на страх от хората го правили доста лесно за хващане.

Въпреки това, в материал, публикуван от Оксфордския университет по естествена история, животните, които моряците са довели със себе си, са посочени като една от основните причини, поради които нашият нещастен пернат приятел вижда края си. Прасетата, кучетата и плъховете, които пристигат с моряците, започват да си падат малко повечко по яйцата на птицата –  това, съчетано с хора, които ги ловуват и ядат, нарушава деликатния природен баланс, на който додото се радва толкова дълго време. Така видът скоро става застрашен, а след това и избледнява от лицето на земята.

Jacob Cornelisz Banjaert, genaamd van Neck by Cornelis Ketel

Яков ван Нек

Точната дата, в която хората сме влезли в контакт с додото, все още не се знае. За холандските моряци, пътуващи с Яков ван Нек (един от първите хора, които описват животното), се твърди, че са първите хора, които са видели птицата – това се случва през 1598 г. Проблемът е, че португалските моряци обаче твърдят, че са виждали птицата десетилетия преди това – още през 1507 г.

Това е само един от многото факти за додото, които все още нямат ясен отговор. Например, датата, на която птицата официално изчезва, е толкова неизвестна, колкото и датата, на която е открита за първи път. Изследването на университета в Оксфорд по-горе твърди, че до 1680 г. додото вече е изчезнало – факт, който е потвърден в много други източници. И въпреки това някои учени, които изследват последните сведения за птицата, предполагат, че истинската дата е 10 години по-късно. От друга страна, както е отбелязано в книгата „Lost Land of the Dodo: The Ecological History of Mauritius, Réunion and Rodrigues“ – един от най-важните текстове за птицата и нейния край – последното, общоприето, потвърдено виждане на живо додо се е случило години преди това, през 1662 г. Което значи, че има 30 години разлика, в която не сме сигурни какво са правили додотата, но се надяваме, че им е било приятно.

Edwards' Dodo

Смешното е, че въпреки че е едно от най-известните изчезнали животни на всички времена, заедно с мамута, никой всъщност не знае как точно е изглеждала птицата додо. Както се отбелязва в тази статия от Би Би Си, цели скелети на животното се срещат изключително рядко – един от последните е унищожен при пожар през 1755 г. Дори моделът в Природонаучния музей е съставен от скелети на различни екземпляри.

Въпреки това, на общоприетото изображение на додото – като птица с наднормено тегло и глупав поглед – вероятно е неправилен. При реконструкциите на наскоро намерени кости изглежда, че додото всъщност е било много по-бързо и пъргаво, отколкото художниците от миналото са смятали. Колкото и да е странно, стандартното изображение на додо с наднормено тегло произлиза чак от времето, когато са били забелязани за първи път, макар че има и изображения на по-тънки и стройни додота (включително тези, нарисувани от Яков ван Нек, който е един от първите, който ги скицира); но те са доста по-малобройни от тези, на които додо изглеждат, че са живели на диета от бучки масло и бекон. Навярно имам конкретна причина, но както и всичко останало, свързано с додото, никой не е точно сигурен каква е тя.

Никой не е точно сигурен в нищо около додото, дори самата дума „додо“ има оспорван произход. Трите основни теории са или холандската дума „dodoor“, или португалската дума „duodo“, или холандската дума „dodaars“, което грубо се превежда като „възел-задник“. Останалите две думи се превеждат съответно като „ленив“ и „глупав“.

 
 
Коментарите са изключени