11-те любими песни на Митко Димитров

| от |

Представяме ви 11-те любими песни на Митко Димитров. Той ги представя с уговорката, че само песента, стояща на 1 място (Man In The Mirror) е там, защото му е най-любима.  За Митко Димитров можете да откриете повече в блога му.

1. Michael Jackson – Man In The Mirror

 

2. Queen – Bohemian Rhapsody

 

3. Scorpions – Wind Of Change

4. Sting – Englishman In New York

5. Metallica – Nothing Else Matters

6. Luciano Pavarotti – Caruso

7. Andrea Bocelli – Love In Portofino

8. James Brown and Luciano Pavarotti – It’s A Man’s World 

9. Michael Jackson – Give In To Me

10. Beyonce – Halo

11. Frank Sinatra – My Way

 

 
 

Сайтът на „Black Mirror“ показва колко време ще сте заедно с гаджето

| от |

В 4 епизод „Hang the DJ“ от новия сезон на „Black Mirror“ специално устройство определя колко време остава до края на връзката ви. Сега от хитовия сериал са направили сайта coach.dating, където може да направите същото.

За да използвате сайта, трябва да пратите специален линк на гаджето, за да кажете на системата, че сте заедно. Ние го изпробвахме и ни даде 26 минути, което беше малко неловко.

Наши колеги получиха най-различни отговори – между 26 минути и 17 години. Една от редакторките ни изпрати линка на себе си и се оказа, че връзката й със самата нея ще приключи след 10 години…

Сайтът позволява да свалиш картинка с резултата, ако това ти харесва.

Това е един прекрасен оригинален начин да напомниш на себе си, че всичко е временно.

 
 

Оневиниха ръководителя на Нюйоркския балет

| от chronicle.bg |

 След двумесечно разследване, ръководителят на Нюйоркския балет Питър Мартинс беше оневинен по обвиненията на няколко танцьори в сексуален тормоз и физическо насилие срещу него.

В. „Ню Йорк таймс“ съобщи, че балетът и школата към него са предприели нови мерки, за да се уверят, че танцьорите „се чувстват сигурни, уважавани“ и способни да изразяват свободно притесненията си.

Мартинс каза, че е „удовлетворен“ от откритията на независимото разследване. Той отрече обвиненията на няколко бивши балетисти и миналия месец се оттегли от длъжността си.

 
 

Range Rover Sport е първият SUV, изкачил се до Вратата към Рая

| от chronicle.bg |

99 завоя и 999 стъпала не спряха новия Range Rover Sport PHEV да направи нещо за първи път в света на една от най-известните забележителности в Китай. Мощният SUV, задвижван с бензин и електричество, стана първият автомобил, изкачил стълбите до естествената скална арка Вратата към Рая.

Предизвикателството започна в началото на 11,3-километровия път в планината Тианмен (известен като Пътя на дракона). Range Rover Sport P400e се отправи по трудното трасе с пилота от Panasonic Jaguar Racing Хо-Пин Тунг зад волана и система Terrain Response 2 в Динамичен режим.

Във връхната точка на пътя пилотът от Формула E оптимизира Terrain Response за втората част от предизвикателството, покорявайки издигащите се под 45 градуса стълби с 999 стъпала, водещи до легендарната китайска Врата към Рая, използвайки комбинираната мощност на бензиновия двигател Ingenium и електрическата батерия.

rrsport18mydragonchallenge12021801-resize-1024x682

Новият силов агрегат PHEV осигурява на Range Rover Sport електрически пробег с нулеви емисии до 50 км, когато е напълно зареден, но Хо-Пин Тунг използва неговия модерен бензинов двигател Ingenium с 300 к.с. и електрическия мотор със 116 к.с. за бързо преодоляване на пътния участък от предизвикателството. След това мощният SUV изкачи стръмните стълби до естествената скална арка.

rrsport18mydragonchallenge12021805-resize-1024x679

Предишните подвизи на Range Rover Sport включват поставилото рекорд изкачване на Пайкс Пийк, САЩ, рекордното пресичане на пустинята „Руб ал-Хали“ на Арабския полуостров и 2170-метровото спускане по легендарната писта „Инферно“ в Мюрен, Швейцария.

rrsport18mydragonchallenge12021828-resize-1024x682

 
 

„Призрачна нишка“: омагьосаният кръг на гения

| от Дилян Ценов |

Всяка година има по няколко филма, които са многократно номинирани и награждавани, имат страхотна реклама, блясък до втръсване, но потъват в полето на забравата скоро след излизането си. За съжаление към тази група филми причисляваме успешния според световната филмова гилдия „Призрачна нишка“ (Phantom Thread) на режисьора и сценарист Пол Томас Андерсън, с участието на Даниел Дей-Луис. Филмът излезе в края на миналата година и е номиниран в 6 категории за „Оскар“. Въпреки безспорно добрите качества и ниво доста над средното, 2-часовата лента по наше мнение е далеч от най-добър филм на годината.

Известно време преди премиерата на филма, Даниел Дей-Луис обяви, че ще прекрати кариерата си в киното след тази роля. Изключително добър пиар ход, който не можем да пренебрегнем заради уважението на Академията към последните роли на големите актьори. Везните вече бяха наклонени в полза на Пол Томас Андерсън и неговата художествена историческа драма за модния дизайнер Рейнолдс Уудкок. Действието в нея се развива през 50-те години на ХХ век и Уудкок, заедно със сестра си (в ролята е Лесли Манвил) управляват една от водещите модни къщи в Лондон. Почти веднага можете да се досетите, че говорим за моден гений, който е в плен на своята дарба. А сестра му, като един Пиер Берже до своя Ив Сен Лоран, се грижи за всички административни въпроси около бизнеса на създателя на женски блянове. Сервитьорката в провинциален ресторант, Алма, се оказва търсено то вдъхновение и муза, която съвсем скоро започва да работи с дизайнера, да дели легло с него, да споделя мъките му, странностите му и кратките моменти на радост. Постепенно обаче връзката попада в омагьосан кръг, в който Уудкок не може да живее нито с нея, нито без нея.

r0vzXidVqrWAI1JhvptVE5UgRhY

Пол Томас Андерсън, когото познаваме от Inherent Vice (2014), There Will Be Blood (2007) и Boogie Nights (1997), режисира филма и пише сценария. Едно нещо трябва да му признаем и то е, че успява да вкара напрежение иначе равната, и преупотребявана тема за образа на твореца в киното. Историята е достоверна и интересна за гледане. Същото важи и за сценария, в който голяма част от съществено важното остава неизказана. А това винаги работи в угода на зрителя, защото той не получава цялата информация наготово, а трябва да достигне до нея. Опасността режисьорът и сценаристът да се провалят в тези паузи е голяма и Андерсън успява да прескочи трапа. Но дотам. Нищо революционно. Нищо необикновено. Една добра режисьорска работа и добре написан сценарий. Със сигурност не за „Оскар“. На този фон Лука Гуаданино, който се размина с номинация за режисура за „Призови ме с твоето име“ заслужава да заеме мястото на Андерсън. Режисурата на „Призрачна нишка“ почти няма друга гледна точка освен тази на главния герой. А претенциите на дизайнера, когото го дразни шумът от мазане на филия с масло, в един момент втръсват на зрителя. Човек има нужда и от друга гледна точка. Такава, в която той не участва. Тук тя липсва и егоцентризмът на неразбрания творец идва в повече.

PT

Най-силната страна на „Призрачна нишка“ е неговият актьорски състав, а под това разбирайте Даниел Дей-Луис и Лесли Манвил. Да, Дей-Луис е страхотен и тук. Не колкото в „Линкълн“, за който взе своя трети „Оскар“, поставяйки рекорд, но пак е много добър. Отчасти дразнението, което имаме към Уудкок се дължи на изпълнението му. Органичното представяне на тези състояния на необоснована претенция тип „защото аз искам да е така“ успява да ни помогне да го разберем. Но Лесли Манвил за нас е най-доброто в този филм, в ролята на сестрата на Рейнолдс, My old so-and-so (както я нарича той). Тя е човекът, който отключва сградата, за да дойдат шивачките, комуникира с клиентите, накратко – прави възможно Рейнолдс да работи.  Очертава се силна конкуренция за „Оскара“ в лицето на Алисън Джейни в „Аз, Тоня“.  В ролята на Алма влиза Вики Крипс, за която това е първа роля в подобна продукция. Играта й не блести с нещо главозамайващо, но заслужава похвала за страхотната химия между нея и Дей-Луис. Интересно ни е, накъде ще поеме кариерата й в бъдеще след този филм.

04-phantom-thread-8.w710.h473.2x

Като изключим „увисването“ на някои моменти в историята (като този със свалянето на булчинската рокля от заспалата възстара булка) и недостатъците на режисурата, всичко друго е на мястото си. Начело са костюмите – тук наградата, ако бъде спечелена, ще бъде повече от заслужена. Кинематография, музика и декор се допълват за създаването на атмосферата, в която се развива действието. Хубавото е, че и тази детайлност и пищност на фона, не заглушава същественото в историята за вътрешните турбуленции на мъжа и момичето до него.

phantom_thread2

Трудно би било да обобщим филма на Андесрън и да му сложим еднозначен етикет „лош“ или „добър“. Историята на Рейнолдс Уудкок, който е болезнено привързан към сестра си, не обича аспержите си с масло, отказва да изведе жена си на танци, създава сватбена рокля за белгийската принцеса, ще ви заинтригува. Защото е направена добре, внимателно, с уважение към героите. А сюжетът в по-голямата си част, когато не буксува на едно място, успява да изненада. Струва си защото е един от добрите филми на годината. Но в никакъв случай най-добрия. Нито Пол Томас Андерсън е най-добрият режисьор. А Даниел Дей-Луис… поздравления, за всичко. Тази година обаче е ред на Тимъти Шаламе или Гари Олдман.