100 години от рождението на френския комик Луи дьо Фюнес
На 31 юли големият френски комик Луи дьо Фюнес щеше да навърши 100 години, съобщава Франс прес. С ролите на Виктор Пивер, Леополд Сароян, комисаря Жув или инспектор Крюшо, той запазва позицията си на шампион на френския бокс-офис с над 120 милиона зрители, дошли да аплодират незабравимите му гримаси. За доказателство, „Голямата разходка“ (1966), в който той и Бурвил формират невероятен комичен дует, остава в продължение на 42 години най-гледаният френски филм с повече от 17, 27 милиона зрители.
Луи дьо Фюнес продължава да е популярен, защото той е „междупоколенчески актьор. Филмите му често са първите, които събират семействата в пълен комплект пред телевизора“, обяснява Софи Адриансен, автор на „Луи дьо Фюнес – Ей, вие, гледайте ме тук!“ Дребен, плешив, с живи сини очи, дърдорко, подигравач, истерик, с неподражаем арсенал от гримаси и тикове, Луи дьо Фюнес символизира „средния французин“. „Той oлицетворява всичко, което най-малко харесваме в самите нас. Надутият началник, лошото ченге. Всичко, което хората с удоволствие ненавиждат“, добавя авторката, която е била на 6 месеца през януари 1983, когато актьорът умира на 68 години. Луи дьо Фюнес дьо Галарза е роден на 31 юли 1914 в парижкото предградие Курбевоа. Баща му е разорен търговец на диаманти. След завършване на гимназия упражнява различни професии (бил е помощник счетоводител, тенекиджия…). Изкарва кратък курс по драматично изкуство и припечелва, свирейки на пиано в нощен бар. Благодарение на актьора Даниел Желен получава първата си малка роля в една пиеса. Дълго време е абониран за треторазредни роли в театъра и киното и трябва да чака докато стане на 40, за да стане известен с „Преминаване през Париж“, където играе с големите звезди на момента Жан Габен и Бурвил.
Следва успехът с „Фантомас“ с Жан Маре през 1964, през същата година излиза и „Полицаят от Сен-Тропе“, първата част от поредицата, приключила през 1982 с „Полицаят и полицайките“, който е последният филм на актьора. Името на Луи дьо Фюнес все още се свързва с това на
режисьора Жерар Ури. Двамата подписват голям брой филмовихитове: „Глупакът“ (1965, 17,5 милиона зрители), „Голямата разходка“ (1966), „Приключенията на равина Жакоб“ (1973, 7,3 милиона посещения) и пр. Друг негов голям успех е „Оскар“, пиеса, в която той започва да играе от 1959, и която през 1967 Едуар Молинаро адаптира за киното. Въпреки сърдечния удар през 1975, той продължава да снима,ставайки все по-популярен с „Крилце или кълка“ (1976) с Колюш и „Раздорът“ (1978) – и двата на режисьора Клод Зиди. Често пренебрегван от критиката, медиите и интелектуалците, Луи дьо Фюнес остава скъп за сърцата на французите, които идват да видят шапката на равина Жакоб или перуката на диригента от „Голямата разходка“ в наскоро открития музей в бившия замък на актьора близо до Нант. Благодарение на нов технологически способ Луи дьо Фюнес ще „възкръсне“ следващата година в първия 3D анимационен филм на Жамел Дьобуз, реализиран в сътрудничество с Оливие дьо Фюнес, появявал се в няколко от филмите на баща си. За 100-годишнината от рождението на Луи дьо Фюнес френското сатирично списание „Шарли Ебдо“ му посвещава специален брой, който ще излезе на 6 август и заради чието списване семейството
предостави част от архивите си.
По случай 100 годишнината от рождението на актьора в Париж ще се проведе изложба в негова чест.
С БТА
