100 дни на президента Петро Порошенко
На 15 септември се навършват 100 дни откакто Петро Порошенко стана президент на Украйна. Днес той е единственият украински политик, който се опитва да възстанови мира, въпреки че „партията на войната“ в неговото обкръжение, правителството, а още повече във Върховната Рада, е доста силна.
На всеки президент му е тежко да реализира свои планове, като постоянно се оглежда на ненадеждните политически тилове. Едва ли споразумението за асоциация и свободна търговия с Европейския съюз може да се смята за постижение, защото то щеше да бъде подписано, независимо от избирането на Петро Порошенко за президент на 25 май. Освен това, изпълнението на това споразумение бе отложено с една година след като Русия разясни, какво очаква Киев и Европейския съюз в противен случай.
Укрепването на връзките с НАТО и помощта от страна на Северноатлантическия алианс на Украйна също едва ли е заслуга на Петро Порошенко. Дружбата с НАТО щеше да се завърже независимо от това, кой е президент на страната.
Засега за главна негова заслуга може да се смята примирието в югоизточна Украйна, което действа 10 дни. Ясно е, че лавирайки в обкръжението на премиера Арсений Яценюк, министъра на вътрешните работи Арсен Аваков, говорителя на Върховната Рада Александър Турчинов и магната Игор Коломойски, това не бе просто. Беше необходима определена смелост и това вдъхва надежда.
Надежда, че в своята политика Петро Порошенко ще се ориентира на интересите на държавата и народа. А това се опира не само върху прекратяването на гражданската война, но и върху завързването на отношения с Русия, казва директорът на украинския клон на Института на страните от ОНД Денис Денисов. Петро Порошенко явно демонстрира движение в тази посока, да вземем например съгласието му с основните точки на мирния план на руския президент Владимир Путин. Проблемът обаче е там, къде и кога ще му сложат „строгите рамки“ покровителите във Вашингтон и домашната „партия на войната“, предупреждава Денис Денисов:
– Всички разбират, че Порошенко не е самостоятелна фигура, той силно зависи от редица вътрешни фактори – от своето обкръжение, от магнатите и естествено зачита тяхното мнение. Не е за подценяване и това, че Порошенко е възприемчив към критиката и съветите на представители на САЩ и отделни страни на Европа, и е способен да постига компромиси с тях.
Най-тежката работа на Петро Порошенко тепърва му предстои. Най-големият въпрос е, ще успее ли и за какво време да удържи поне този умерен курс към мир, по който той върви сега, въпреки съпротивата на „партията на войната“.
Но най-голямото изпитание за Порошенко, а и за цяла Украйна, предстои на 26 октомври, когато ще се състоят извънредните парламентарни избори. Защото днес Порошенко, като президент, фактически няма никаква опора във Върховната Рада. Но не се виждат и перспективи за появата на такава след изборите.
Гласът на Русия
