Емили Блънт
Първо, аз съм като динозавър с тези неща. Но нямам и органична връзка с тях. Почти никога не се сещам да отговорям на есемеси. Също така мисля, че работата ми е да убеждавам хората, че съм някоя друга, така че ако разкрия твърде много, по някакъв начин си провалям работата.

Ема Стоун:
Заради нуждата да бъдеш харесван, да бъдеш виждан, да бъдеш оценен и то от някого, когото дори не познаваш. И хората ми задават въпроси за това какво е да си известен, но на мен ми се струва, че вече всеки знае какво е чувството. Изглежда, че всеки показва живота си в Instagram или в която и да е друга социална мрежа, избирайки най-добре изглеждащата снимка от деня.

Брадли Купър:
Може би съм старомоден, но ако знам твърде много за теб и играеш някаква роля във филм, за да го харесам, ще ми се наложи да забравя кой си, за да мога да повярвам на героя, който играеш.

Дженифър Лорънс:
Никога не бих си направила Twitter...Не съм добра с телефони или технологии. Почти не смогвам с имейли, а идеята за Twitter е толкова немислима за мен...не разбирам какво е. Като някаква странна енигма, за която хората говорят...Ако някога видите Facebook, Instagram или twitter, който твърди, че съм аз, със сигурност не съм аз.

Кейт Уинслет:
Оказват огромно влияние върху самочувствието на младите момичета, защото ги карат да се моделират така, че хората да ги харесват. А какво следва от това? Хранителни разтройства. И това ме вбесява. Затова не използваме никакви социални мрежи вкъщи.

Джордж Клуни:
Просто не разбирам защо трябва да имаш Twitter акаунт, ако си известен? Защо, за Бога, да си в Twitter? Първо, най-лошото нещо, което би станало, е че ставаш още по-достъпен. Ставаш достъпен за абсолютно всеки.

Мери Кейт и Ашли Олсън:
Ашли: „Мисълта да имам милиони последователи в Twitter ме прави прекалено нервна.“
Мери-Кейт:„Прекарали сме целият си живот, опитвайки се да не дадем такъв достъп на хората до нас, това ще е в противоречие с всичките ни усилия да не сме толкова публични.“

Кийра Найтли:
Мразя интернет. Мисля, че не е нормално постоянно да проверявам имейли или социални мрежи, а това вече е станало толкова популярно. - 2009г.
Накара ме да се чувствам сякаш съм на детската площадка, но не съм популярна и ми се налага да стоя по-настрана от другите деца. -(Когато опитала Twitter за 12 часа), 2013г.

Джулия Робъртс:
Напомнят ми на захарен памук: изглежда токова вкусен и просто не можеш да му устоиш, но след миг не е останало нищо от него, освен по лепкавите ти пръсти...Анонимността онлайн кара хората да се чувстват сигурни и затова лесно показват омраза. Прилича на старомоден бой с юмруци, ако хората се ядосат.