10-те най-яки македонски песни според Теодор Спасов

| от |

Наистина много обичам да слушам музика – това е моето хоби! Макар и да ме грабна сферата на журналистиката, като малък се научих да свиря на пиано и дори си изкомпозирах няколко мои си мелодии, които още са в главата ми и от време на време си ги припомням.

При все, че обожавам музикалното изкуство, за мен е просто непосилна задачата да избера само 10 песни, които да определя  като моите най-любими. За да стане това, те трябва да са хиляди. Затова реших да подходя малко нестандартно към задачата и като един неосъзнат патриот да ви представя 10-те най-яки македонски песни, поне според моята скромна гледна точка.

Колкото и малка да е Македония; колкото и неблагоприятно да е нейното местоположение от гледище на географията и международните политически и икономически отношения; каквито и предразсъдъци да има значителна част от нашия народ към македонците, без съмнение е това, че напук на малкия им пазар, съвременната македонска музика е просто светлинни години над нашата, въпреки че и у нас се намират прекрасни изпълнители и композитори.

На 10-то място слагам хип-хоп парчето на Слаткаристика и Георги Шарески – „Ме боли к*р“. Именно по мотив на тази творба е създаден и тракът „Аз съм 6“ на 100 кила. Ако сте върли фенове на хип-хоп музиката, можете да ги сравните и да прецените кое е по-якото произведение

На 9-то място поставям отново песен на Слаткаристика – „Бум-бам“. Освен със свежата мелодия, с каквато всъщност се отличава почти всяка една творба на най-популярния македонски хип-хоп изпълнител, чрез текста на това парче можете да се уверите колко популярен е българският попфолк в югозападната ни съседка, като чуете израза „Ми личиш на бугарскине пеачки, каде мислиш да те шетам со тие штикли сељачки?“

На 8-мо място слагам песента „Нема ден, нема нок“ на Лозано. Много приятна за слушане песен, която има едно сладникаво звучене, типично за края на 90-те, а Лозано без съмнение е сред най-талантливите съвременни македонски изпълнители.

На 7-мо място класирам песента „Моjот свет“ на Каролина Гочева. В нея се събират динамичнa музика и динамичен текст – идеалното съчетание за конкурс като „Евровизия“, за който е композирана песента.

На 6-та позиция в моята скромна класация поставям поп-рок баладата „Црно и бело“ на Калиопи. Може да ви се стори позната, защото с тази песен певицата представи Македония на конкурсa „Евровизия“ през 2012 г. Изключително нежна мелодия, преплитаща се с красивото звучене на македонския език (или на югозападния български диалект, ако трябва да си го кажем по нашенски), която завършва с едно динамично рок избухване.

5-тото място отива отново за песен, композирана специално за конкурса „Евровизия“ – „Нещо що ке остане“ на рок групата Next Time. Много зареждаща композиция и много надъхващ текст.

На 4-то място слагам песента „Магия“ на Есма Реджепова и Тоше Проески. Песен като филм, в чийто текст са съчетани както македонската, така и ромската реч. Динамична и приятна мелодия, която беше топ хит преди 12 години, но все още звучи от winamp-а ми.

Един от най-добрите хип-хоп бийтове, които някога съм чувал, без съмнение е на парчето „Олабави ме“ на Слаткаристика, което слагам на 3-то място сред най-любимите ми македонски музикални произведения. Текстът е посветен на девойките, за които парите са по-важни от щастието.

На 2-ро място без съмнение поставям баладата „Соба за тага“ на Тоше Проески, посветена на многото любовни истории в трудните посткомунистически времена, приключили заради това, че един от партньорите заминава да търси щастието си в някоя западна страна. В нейното звучене са събрани едновременно динамика и прочувственост – нещо, което рядко се съчетава успешно, но е доста характерно за песните на Тоше Проески.

На 1-вото място класирам песента „По тебе“, която отново е на Тоше Проески. Отново динамична и прочувствена любовна песен с поп-рок звучене и изключително красив текст.

 
 

Почина писателят Филип Рот

| от chronicle.bg |

На 85 години почина американският писател Филип Рот. Причина за смъртта му е сърдечна недостатъчност, посочил литературният му агент Андрю Уайли.

Рот е носител на наградата „Пулицър” през 1998 г., присъдена му за романа „Американски пасторал”.
Той е автор на над 30 книги, сред които романите „Синдромът Портной”, „Писателят призрак”, „Човешкото петно”, „Призракът излиза” и „Животът ми като мъж”.

Роденият в Нюарк, щата Ню Джърси Рот бе прозорлив наблюдател на американското общество и недостатъците му. Той многократно бе споменаван сред фаворитите за Нобеловата награда по литература, но така и не я получи, отбелязва Франс прес.

Само преди няколко месеца Филип Рот каза в интервю за в. „Либерасион“, че Доналд Тръмп „страда от тежък нарцисизъм и е компулсивен лъжец, невежа и самохвалко, човек, който се води от реваншизъм и вече е малко сенилен“.

„Няма граница за опасностите, които лудостта на този човек може да причини“ – каза писателят.

През януари 2017 г. Филип Рот направи подобен жлъчен портрет на Доналд Тръмп и пред New Yorker.

Що се отнася до решението си да спре да пише, обявено през 2012 г., Филип Рот казва през 2017 г, че разказването на истории „вече не е същността на живота му“.

„Странно е. Никога не бих си представил, че това може да ми се случи“, признава тогава авторът на „Американски пасторал“.

 
 

КНСБ: „Опа, грешка, сори, на четиричленно семейство му трябват 2,40лв. на месец“

| от chronicle.bg |

„Вярно, че обявихме, че 2340лв. са достатъчно за четирима души, за да си живеят добре, но се оказа, че сме допуснали грешка в изчисленията и всъщност на едно семейство са му необходими 2,40лв. на месец“, казаха от КНСБ.

На въпрос на адекватен журналист дали тази сума не е малко занижена, представителите на синдиката отговориха:

„Всъщност не. 2,40 е цената на 30литра домашно вино, а след щателни проучвания нашите експерти установиха, че българите реално нямат потребност от друго. Българската пирамида на Маслоу е малко по-различна, защото нашенците открай време са корави“.

Според изчисленията 60 стотинки са достатъчни за една човешка единица, за да живее нормално.

„Ако някой получава под тази сума, можем да помислим и за социални помощи. С по-малко от 60 стотинки на месец в България не може да се живее нормално. Все пак едно пакетче дъвки е 1,10, а един билет за градския транспорт – 1,60.“, категорични са от ведомството.

2,40лв. е оптималната сума за четиричленно домакинство. Тя покрива всички базисни потребности, без да разглезва.

„А какво правим тези, чиито жени искат да ходят по молове?“, пита един от четиримата протестиращи пред парламента, който застана зад идеята, че за да се отглеждат българчета, е необходимо главата на семейството да взима поне 48лв. заплата.

„Моловете са зло. По-добре насочете жената към по-здравословни забавления“, отговориха от Института по изследване добруването на българите.

*Текстът е художественица измислица – плод на въображението на автора

 
 

BackToTheUnity открива летния сезон с много хип-хоп

| от chronicle.bg |

BackToTheUnity кани всички, които обичат хип-хоп културата и нейното разнообразие от стилове и изкуства, да заповядат на хип-хоп форум на открито.

BackToTheUnity е един от най-емблематичните фестивали за българската хип-хоп сцена. През годините фестивалът се съхрани като идея и успя да създаде мост между елементите,стиловете и поколенията. Затова и името за 11-тото му издание не е никак.

The Missing Link символизира точно това, което не искаме да липсва на родната сцена – уважението и приемствеността. Както повелява традицията, BackToTheUnity открива летния сезон на 2-ри юни в „Маймунарника“(Борисова градина) и на една сцена се обединяват уважавани имена като SPENS, NDOE & MYTAG (DRS), ЖЛЪЧ, ATILA, SENSEI, SECTA, JAHMMI YOUTH & CHIBOOK, УМА И ДУМА, КЕРАНОВ & JAY, 5O’CLOCK, ROOF RHYMES, SPLITKID & HOMELESZ, набиращите сила MISHMASH,TAXOMA, R.O.S, PARKMAN и АБСТАКТ. DJ-и на събитието ще бъдат AKASHA и ГЕНА.

TRASHER е Beatbox елемента, а суперсилата RAWNINS ще се погрижат breaking-a да завърти главите на всички с движенията си.

0511 CREW са графити артистите, които ще внесат цвят на фестивала и тази година със заявката, че графитите са истинска форма на изкуство.
Билети може да закупите в мрежата на BiletBg/БилетБг или на касите.

Предварителна продажба -15лв.
На входа -20лв.

 
 

Калин Вельов: Искаме да представим магията на българските женски гласове

| от chr.bg |

След като „Магическите гласове на България“ спечелиха публиката в Страсбург и Берлин, мултимедийният музикален спектакъл ще има своята българска премиера на 30 май от 20:00 часа в Театър Азарян, НДК. Мултимедийният спектакъл е своеобразен разказ за това какво се е случило през годините с българската музика и женските гласове на България – от автентичните народни песни през фолклорните обработки и белкантото до съвременната филмова музика и смесването на елементи на български фолклор със съвременни електронни жанрове.

С Калин Вельов си говорим за спектакъла, за музиката и за музикалните формати.

Разкажи ни повече за проекта „Магическите гласове на България“?

Идеята е на Героги Тошев, а целта на събитието е да представи магията на българските женски гласове. От една страна говорим за най-древната музикална форма – това е фолклорът, от друга страна говорим за едно масивно световно българско присъствие в класиката, в операта. Фолклорните гласове се представят от Нина Николина и още четири момичета, с които ще минем през различни фолклорни области и периоди. Също така, през призмата на Pendara ethno project, които е електронният ни проект, смесваме по-модерен стил електронна музика с фолклорни мотиви. Имаме и само акапелни изпълнения.

Спектакъла обхваща около един век от музикалната история. На сцената сме 6 или 7 артиста, а иначе целият екип е повече от 10 човека – организатори, пиари, мултимедиен екип…

Мултимедиата в какво се изразява?

Тя съчетава кадри от стари български обичаи и ритуали, пейзажи от България, от фолклорни фестивали, както и от оперни изяви, ликовете на наши оперни прими, които са световно известни. Ние представихме и в Страсбург, където чуждата аудитория силно се впечатлява от фолклора ни.

Чужденците знаят ли на какво идват или не са запознати с нестинарството, с музиката?

Някои от тях не са запознати и определно реагират на тов анещо като на нещо ново. Други знаят и просто виждат един различен прочит.

Този спектакъл е част и от културната програма на българското председателство и се случва с подкрепата на Министерството на културата. Благодарение на това е засилен и интереса и представянето на този спектакъл в чужбина – имаме представяния в Гермния, във Франция.

От колко време е жив този проект?

Една част от него – Pendara ethno project – стартирахме с Николина още преди 15 години в Холандия, където учех по това време. Още тогава имахме идеята да съчетаем български фолклор с модерни електронни бийтове и я осъществихме заедно с холаднски диджеи. Първият ни албум издадохме преди 2 години, а този спектакъл е един вид надграждане.

А за представянето ни на Евровизия тази година какво мислиш?

Смятах, че имаме шанс, въпреки че песента ни не звучи супер комерсиална, супер хитова. Същевременно е едно модерно парче и е факт, че се класирахме за финала. Конкуренцията не беше слаба, имаше много хубави песни. Аз съм приятно изненадан от албанското участие, много силна рок песен. Белгийката имаше много качествена песен и изпълнение, арменците също.

Ти си свирил с Акага, Медикус, Дони и Момчил, Ку-Ку бенд, Нина Николина, Пим-пам – къде ти беше най-добре?

В интерес на истина аз съм музикант хамелеон и се чувствам добре навскъде, където има добра музикална компания. Акага сформирахме на края на музикалното училище. Всъщност аз съм кръстник на групата: сестра ми изрови името Акага от една стара книга за сказания и легенди за хан Аспарух – Акага е жрица, която е отгледала хан Аспарух. Направихме с момчетата хубави концерти и турнета. Медикус дойде по-късно и за мен беше хвърляне в истинският музикален живот. С бандата пътувахме много – тогава видях за първи път този забързан музиканстки живот. Това беше много важен периаод за мен, за да разбера как живеят музикантите и че един музикант може да се прехранва много добре със музика. Дони и китариста Лъчо бяха доста добри мениджъри. По-късно имах други фриленс изяви – с Лили Иванова през 98-99 година. Горе-долу по същото време ме поканиха и в Ку-Ку бенд; тогава имаше много големи турнета.

В момента как успяваш с толкова много проекти?

Трудно успявам, но това е същността ми, аз имам нужда от творческо разнообразие. Харесвам и електронна музика много, и българския фолклор, и латино музиката, и африканската музика, обичам и да пея, да композирам музика. Не мога да съчета всичко това в един проект и затова се занимавам с няколко.

Кои точно стилове на електронната музика?

Хаус. Различните форми на хаус. Дръм енд бейс, донякъде прогресив, дъбстеп. В холандския ми период, докато учех там, беше силно свързан с дръм енд бейса, защото една от сериозните формации, с които имаме много спечелени награди – Project 2000 – беше предимно дръм енд бейс банда.

Холандия има и огромна сцена…

Огромна! Също така там имах и немалко изпълнения в диджей клубове на нещо, което в България не е развито много – фрийстайл изпълненията на барабанист, перкусионист, певица, саксофонист с джиджей. Нещо, което там още 2000 г. започна силно да се развива нагоре.

Гледаш ли музикални формати? Защо от тях не излизат големи звезди?

Гледам и дори участвам в някои от тях. В България повечето действащи артисти сме самопродуциращи се и това е начинът за оцеляване тук. За съжаления няма силен стимул за мениджъри и продуценти, защото държавата не застава сериозно зад закона, защитаващ творците, съответно няма събиране на авторски и сродни права. Затова един продуцент не може да разчита, защото няма възвръщаемост на вложените пари. Има малко продуценти и аз им правя чест, но те не могат да продуциат 50-60 таланта. От всеки формат излизат по 20-30 таланта. В България има много таланти.

Затова ли успяват вече толквоа години тези формати да намират хора?

Да, проблемът е, че за тези хлапета ти трябва да имаш продуценти, които да инвестират хиляди левове. За да заснемеш един качествен видео клип ти трябват между 5000 и 10 000 лева. За да запишеш един ссингъл ти трябват минимум 5ооо левав, за албум ти трябват 50 000.

А в главите на много хора, когато заисваш песен, просто отиваш, пееш, някакъв човек го подрежда на компютъра и това е.

Да, но не е точно така. Хората от бранша знаят, че процесът е много сложен и отнемащ време и пари. Първо, трявба да имаш артист, второ трябва да имаш песен – някой трябва да изкомозира тази песен, някой да я аранжира, някой да я запише в студио с музиканти.По принцип продуцентът събира всичкото това нещо и накрая има готов продукт. За всичко това се плаща. След това трябва да му заснеме видео клип, за което също се плаща. Накрая трябва да реализираш песента в медиите, по радиото. Трябва говориш с тях, трябва да се направи пиар. Чак след това идват поканите за събития, за участия, за концерти. И този, който инвестира тези 20-30 000 лева, трябва да може да си ги върне и да изкара печалба, защото като отиде в магазина никой няма да му каже „Ей, ние ще ти дадем сиренето безплатно, защото ти продуцираш супер готин артист и ще те изчакаме няколко месеца, докато си върнеш парите.“ Нужно е да имаме подкрепата на цялата система, за да има стимул да се случва този творчески процес.