10 хорър класики за Хелоуин

| от |

 Празникът на всички светии, Вси Светии или Хелоуин предстои след седмица. Дали вие го отбелязвате или не е въпрос на избор. Едно е сигурно, той е перфектният вариант за една добра порция от страшни филми и готини костюми. Ние ще ви осигурим първото, а второто трябва да дойде от вас и по желание.

Затова ви предлагаме нашата селекция от десет филмовите заглавия, които освен, че са класика в хоръра, ще направят този 31 октомври по-страшен, по-зловещ и много по-приятен… Освен това могат да ви дадат интересни идеи за костюми.

Шесто чувство (1999)

Една от най-култовите реплики в киното: „Аз виждам мъртви хора“, идва именно от този филм. Когато лентата излиза никой не очаква чак такъв успех, но страховитата история за малко момченце, което вижда мъртъвци и детски психиатър отчужден от жена си, който се опитва да му помогне, печели милиони фенове по света. Филмът влиза на 142 място в „най-добрите филми на всички времена“ и е най-големия успех на създателя си М. Найт Шаямалан. А, да, и финалът е доста изненадващ. Ако гледате внимателно може и да го отгатнете в средата, но едва ли…

Бийтълджус (1988)

Всеизвестно е, че преди да срещне Джони Деп, Тим Бъртън обича безвъзмездно Майкъл Кийтън. След като двамата правят заедно две части на Батман, се пренасочват към съвсем друг жанр – хоръра. При Бъртън хорърът е много различен от онова, което хората си представят по принцип чуят ли за този жанр. При него винаги има елемент на комедия. Разбира се, всичко е в този филм е в типичния стил на Тим Бъртън, а историята разказва за омягьосана къща с духове и странния демон Бийтълджус, който трябва да помогне на младото семейство, което се нанася там – в ролите са Джина Дейвис и все още Алек Болдуин, но вместо това ги взима за заложници в собствения си малък свят. Двамата трябва да се преборят с Бийтълджус, (великолепен Майкъл Кийтън, макар и неразличим под всичките пластове грим) и същевременно да останат живи, което се оказва доста трудно. Филмът е правен през далечната 1988-а, но все още е толкова забавен, колкото и тогава.

То (1990)

Помислили сме и за вас, о, най-безстрашни! Сега може и да ви се струва смешно, но през 1990 година „То“ беше най-страшното нещо, което аз лично съм гледала… Особено сцената, в която стаята се пълни с кръв. Ако не сте гледали, което е грешка, ще трябва да гледате, за да разберете! Най-общо историята разказва за седем хлапета известни като „Клубът на загубеняците“, които се изправят срещу злия демон Пениуайз, който изглежда като най-страшния клоун, който сте виждали някога. Той всъщност е зло същество, което се храни с деца. В първата част на филма „Клубът на загубеняците“ привидно побеждава демона, но 30 години по-късно Пениуайз се завръща, за да им види сметката. Лентата държи под напрежение и ужас до момента, в който демонът не се превръща в огромен паяк с клоунска глава. Освен това, филмът е по един от най-страшните и дълги романи на Стивън Кинг – „То“ и има безброй последователи. Не случайно Кинг е наречен „господарят на ужаса и трилъра“.

Психо (1960)

Не е случайно, че Норман Бейтс е олицетворение на психопата в човешка кожа. Не е й случайно, че човекът, който му вдъхва живот на голям екран е именно мастъра на хоръра в киното изобщо – г-н Алфред Хичкок. Когато Хичкок решава да филмира слабо рекламирания роман на Робърт Блох всички студиа му отказват финансиране, защото смятат, че филмът няма да е успешен. Хичкок го финансира сам, като кани една от най-горещите актриси по онова време – Джанет Лий, да изиграе една от ролите, без да й каже обаче, че персонажът й умира в началото на историята. Хичкок изкупува всички копия на книгата, а когато прави сам премиерата има едно условие към зрителите – да са точни. Всеки, който е закъснял за прожекцията дори с минута няма право да влезе. Финалът е изненадващ, а Антъни Пъркинс е великолепен в ролята на обсебения от лудата си майка Норман Бейтс. Лентата е най-известна със сцената си в банята и е на 30 място в класацията на „най-добрите филми на всички времена“. Дали е подходящ за Хелоуин? Много ясно, че да.

The Ring (2002)

„The Ring”, известен у нас като „Предизвестена смърт“, е едно от добри хорър включвания от Америка в последните години. Може би му е повлиял и фактът, че е адаптация по японски хорър със същотно заглавие и концепция. За тези, които не са го гледали, разказваме накратко. „The Ring” е историята на мистериозна видеокасета, над която тегне проклятие. Всеки, който я гледа ще умре в следващите 7 дни. Наоми Уотс играе журналистка, която се опитва да разбере произхода на касетката, за да спаси сина си. А Дейвън Чейс е злата Самара, която, освен че излиза от хорските телевизори и убива всеки изпречил се на пътя й е един от най-страшните и популярни хорър персонажи в последните години. Холивуд се опита да повтори първата част с нелепо продължение, но не му се получи. „The Ring“ определено е един от най-добрите модерни хоръри. Задължителен.

Проклятието Блеър (1999)

Един от първите хорър филми, който се опитва да подлъже зрителя, че всъщност не е измислена история, а е истинска такава. Но накрая, за да сте сигурни, да си знаете, всъщност си е чисто кино. Въпреки това концепцията му е толкова проста, че вдъхновява впоследствие проекти като „Cloverfield”, “Четвъртият вид“ и „Паранормална активност“. Историята, която имитира документалистика и предлага кадри с хаотичен принцип, разказва за трима студенти, които отиват в горите на Мериленд, за да разкрият проклятието на вещицата от Блеър. След края на уикенда те не се прибират, а кадрите, които са заснели се намират година по-късно, и всъщност представляват филма, който гледате. Лентата е нискобюджетна, но с добра концепция, и умелия начин да се създава чувство на страх без реално да има нещо страховито наоколо. Филмът е нещо като модерна класика по-скоро, заради добрата си идея, отколкото заради самото изпълнение. Но ако сте почитатели на жанра, то филмът е перфектен за празника.

Заклинателят (1973)

Една от старите класики в жанра, които боравят еднакво добре на няколко нива – религия, вяра, взаимоотношения и хорър. Историята разказва за момиче, за което се смята, че е обладано от зъл демон. Майка й е отчаяна и затова се обръща към двама различни свещеници, които да й помогнат. Филмът е базиран на книгата на Уилям Питър Блати, която и до днес е ненадмината в своя жанр. Много филми и истории се опитват напразно да повторят онова, което „Заклинателят“ прави, но е безуспешно. Без да натрапва мнение или да казва кое е истина и кое не, историята, по един плашещ начин, разказва цялата случка, при това години по-късно, все така добре.

Кери (1976/2013)

Стивън Кинг пише „Кери“ през 1972 година, през 1974-а книгата излиза на пазара и се превръща в хит. Кинг пък става нещо като пишеща рокзвезда и милионер. За по-малко от месец от мъж, който си изкарва парите с разказчета в списания и живее в каравана, той става най-известният писател на хоръри. Две години по-късно Metro Goldwyn Mayer купува правата за филмиране на книгата, а Браян Де Палма е сложен начело на проекта. Филмът излиза през 1976-а и получава 2 номинации за Оскар и една номинация за „Златен Глобус“. И най-важното – превръща актьорите и режисьора си в мега звезди. Преди две години компанията решава да направи нов римейк на „Кери“ и през 2013-а по кината се появява нова версия на „Кери“, като ролите на лудата майка и младата Кери са дадени на Клои Грейс Морец и Джулиан Мур. Дали Стивън Кинг е щастлив от повторното филмиране на първия му успешен роман? Самият той твърди, че отдавна е оставил „Кери“ зад гърба си и погледнато от наши дни, книгата му се струва смешна. За нас обаче, книгата и филмите си остават класа в хорър киното. Не само, заради своя създател – мастъра на книжните ужаси г-н Кинг, но и заради брилятната история на тийнеджърка с телекинеза и нейната луда набожна майка. Пък и кой не би избил всички гадняри, които са го тормозили в училище? Ние със сигурност бихме…

Писък (1996)

Всъщност „Писък“ има общо четири части до момента, които са свързани, и в които оригиналните актьори участват от-до. И най-хубавото – филмът направо е създаден за празници като Хелоуин. Историята във всяка част на филмите е една и съща. Убиецът с маската на изплашеното лице, което имитира най-известната картина на художника Едвард Мунк – „Викът“, преследва тийнейджъри, като преди да ги убие им изкарва акъла по телефона. Във всяка част убиецът е различен, а единствената, която винаги успява да му се измъкне е Сидни. Една от първите големи роли на Кортни Кокс, и времето и мястото, в което се запознава с вече бившия си съпруг Дейвид Аркет е именно този филм. Страшен и плашещ, „Писък“ е перфектен за празник, в който мъртвите и вещиците си стискат ръцете.

Жената в черно (2012)

Сюзън Хил пуска романа си „Жената в черно“ през 1983 година. През 1989-а излиза и първият филм по нея, който още тогава е определен от някои като „една от най-страшните истории, които сме гледали“. Много години по-късно Холивуд решава да направи втора адаптация на романа. За главната роля те ангажират Даниел Радклиф, който отдавна не е просто „момчето, което изигра Хари Потър“, и целият екип отива на един от островите в  Есекс, за да снима. Историята разказва за адвокат, който губи съпругата си, и за да може да се грижи за дъщеря си, бива принуден да приеме поръчка за изземането на имущество от стара богата къща на отдалечен остров. Когато отива там обаче се оказва, че над къщата тегне проклятие, което включва жена в черно, убити деца и много други зловещи неща. Финалът е изненадващ, а Даниел Радклиф е толкова приятен за гледане, че чак е страшно. А филмът? Е, филмът е като за всеки уважаващ се хорър фен – зловещ!

 
 
2 коментара
  • Lithium .

    Някакъв филм с Хари Потър, дето никой не е чувал за него, а липсват Evil Dead на Сам Райми, липсва която и да е зомби класика на Джордж Ромеро, липсва Дарио Ардженто, липсва Джон Карпентър….? Добре.

  • Vessela

    Пропуснали сте The Others на Алехандро Аменабар, а японският вариант на The Ring определено е много, много по-добър, чак психарски добър. Азиатците са невероятни в жанр на психо въздействието, между другото, и за ужас, и за трилъри и eротика.

Снимки от сета на новия „Men in Black“

| от chronicle.bg |

„Men In Black: International“ пуснаха нови снимки от снимачната площадка, на които можем да видим и извънземни агенти.

Първият „MIB“ излиза през 1997 година с Уил Смит и Томи Лий Джоунс в главните роли. Този филм обаче се води от Крис Хемсуърт (агент H) и Теса Томпсън (ageнт M). Разбура се, извънземните свинаги са били в центъра на франчайза. Първия филм ни запозна с навика им да „приемат човешка форма“ по особено нелицеприятен начин. Те обаче могат да бъдат и агенти.

1233076 - MEN IN BLACK: INTERNATIONAL

Новите снимки, които можете да разгледате в галерията, ни показват Томпсън и Хемсуърт в традиционните черни костюми на агенти и в най-различни ситуации.

Лиъм Нийсън се присъеди към актьорския състав през май 2018 като началника на Мъжете в черно в Лондон. Ребека Фъргюсън също участва, но нейната роля все още не е известна. Ема Томпсън е агент О, роля от „Men In Black 3″.

Досега франчайзът се е развивал основно в Америка, но с оглед на думата „International“ в заглавието, сега изглежда, че агентите ще си попътуват.

 
 

Дедпул се закача с Хю Джакман за #10YearChallenge

| от chronicle.bg |

Шегите на гърба на Хю Джакман от страна на Дедпул (и респективно на неговия приятел и колега Райън Рейнолдс) продължават. Уолварийн е емблематичен образ още от началото на X-Men като Джакман се появява в ролята общо 11 пъти. Дедпул – не чак толкова.

Официалният акаунт на филма „Deadpool“ в Twitter също участва в предизвикателството #10YearChallenge, в което хората пускат две свои снимки – от сега и отпреди 10 години. В поста виждаме снимка от „X-Men Origins: Wolverine“ с Логан в цялата му екшън красота, а до нея – снимка на гроба му, маркиран с X от Лора – негов клонинг и дъщерна фигура.

За сега Джакман не е отговорил на закачката, но сме сигурни, че отговорът се подготвя. Шегите между него и Рейнолдс не са от вчера. Дедпул обаче не спря с Уолварин. Следващият пост е насочен директно към добродушния гигант Колосъс:  

Хю казва, че с радост би играл друг супер герой, но никога няма да се завърне в ролята на Уолварийн. Това, разбира се, не спира Рейнолдс и много други да се опитват да променят мнението му – най-често чрез шеги. Дедпул често се подиграва на на колегата си като веднъж носи негова маска, а във втория филм имаше музикална кутия със сценката от смъртта на му.

Deadpool-Movie-Hugh-Jackman-Mask

 
 

Съвсем скоро ще можем да създаваме петиции във Facebook

| от chronicle.bg |

Съвсем скоро ще можем да създаваме петиции във Facebook. Опцията се казва „Community Actions“ и ще позволява да се свързваме с местните управници, за да разбират по-лесно обществените желания и нагласи.

Опцията ще излезе първо в САЩ и ще се съдържа в това да направим петиция и да тагнем в нея хора или организации, към които тя би се отнасяла. Поддръжниците на петицията ще могат да я обсъждат с останалите, а също така ще могат и да организират събития и набиране на средства.

Facebook вече е известен със организационната си силата собено в САЩ – например групата Pantsuit Nation или The Women’s March. В последните години социалната мрежа все повече осъзнава своята политическа мощ, давайки място за мнения и организация на толкова много хора. „Даваме на хората възможност на хората да предлагат промени в обществото си и да си партнират в избора на техни представители.“

От TechCrunch обаче подчертава, че през последните години недоброжелатели също се възползваха силно от възможностите на Facebook. Въпреки взетите мерки е лесно да си представим как с петициите също може да се злоупотреби. Както и с мерките за безопасност, които могат да се използват пък за спирането или забавянето на положителна инициатива.

 
 

Едгар Алън По: тост с коняк и три червени рози

| от chronicle.bg |

На днешната дата през 1809г. се ражда един автор, чиито произведения вдъхновяват всички майстори на хоръра, начело със Стивън Кинг, занапред. Това е Едгар Алън По, когото познавате може би предимно от поемата му „Гарванът“.

По е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с  мистерии и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Той е и създателят на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика. Освен това, Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Разбира се, това го довежда до сериозни финансови затруднения.

Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко в университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ , подписана анонимно – „от жител на Бостън“.

После прави завой от поезията към прозата и прекарва следващите няколко години, работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата „Гарванът“.

Две години по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-01

На 3 октомври 1849г. По е открит на улица в Балтимор „в ужасно състояние и… нуждаещ се от спешна помощ“, според думите на човека, който го намира – Джоузеф У. Уокър. Едгар е отведен до близката болница, където умира в събота, 7 октомври 1849г. в 5 часа сутринта. Той не успява да се съвземе достатъчно, за да обясни как се е стигнало дотам да е в такова окаяно състояние и, незнайно защо, носи дрехи, които всъщност не са негови. Съобщено е, че Едгар неколкократно извиква името „Рейнолдс“ през нощта преди да умре, макар че е неясно към кого се е обръщал с това име. Някои източници твърдят, че последните думи на По са: „Господ да помогне на бедната ми душа“ (Lord help my poor soul).

Цялата лекарска документация, включително и свидетелството за смърт, са изгубени. Вестниците по това време съобщават за смъртта на писателя като „мозъчна претовареност“ или „интелектуална възбуда“, често срещани тогава евфемизми за смърт поради петнящи репутацията причини като алкохолизъм.

Въпреки всичко истинската причина за кончината на Едгар По остава загадка.

Мистериозността, която забулва живота, и особено смъртта на Едгар По, продължава да витае и след неговата кончина. От 1949 г. насам, незнаен човек тайно посещава гроба на писателя всяка година на рождената му дата. Тази традиция продължава вече 50 години, поради което е най-вероятно посетителите да са повече от един. Независимо от това, ритуалът е винаги един и същ: всяка година в ранните часове на деня на 19 януари, загадъчната личност вдига тост с коняк при гроба на По и оставя три червени рози.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-1

Писателят оказва силно и значително влияние както върху американската и световната литература, така и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са създадени редица музикални произведения, филми, видео игри и други. Днес някои от местата, където е живял, са превърнати в музеи.

В чест на неговата дата, сме ви приготвили някои цитати, с които да си припомните вечното му творчество:

„Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото?“

„И нощите ми – призрак кошмарен –
и – без теб! – мойте тягостни дни
ме зоват в онзи край легендарен,
дето твойта походка звъни.
О, в какъв ли пак танц лъчезарен!
Над какви ли въздушни вълни!“  – На една от Рая

„Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш“.

„Полудях с дълги интервали на ужасяващо здрав разум“.

„Ако искате на мига да забравите нещо, напомняйте си да го запомните“.

„Тези, които мечтаят през деня, знаят неща, за които тези, които мечтаят само насън, дори не подозират“.

„Имам огромна вяра в глупаците – ще го нарека самочувствие“.

„Науката все още не е отговорила връх ли е на интелекта или не лудостта“.

„Никога не съм бил наистина луд, освен в случаите, когато беше намесено сърцето ми“.

„Никога да не страдаш означава никога да не си бил благословен“.

„Вярвай само на половината от това, което виждаш, и на нищо от това, което чуваш“.

„Годините любов се изтриват от само минутка омраза“.

 

„И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен

бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:

„Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен,

гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки странен хор.

Как те Сенките наричат в черния Плутонов хор?“

Той програкна: „Nevermore!“

 

Чух, но своя слух не вярвах и учуден, поглед впервах; —

не намирах — и пак дирех смисъл в този отговор. —

Никой смъртен — уверявам! — не е бивал посещаван

в късна полунощ от гарван, гост неканен с огнен взор;

на вратата му да кацне, да пронизва с огнен взор

и да грака: „Nevermore!“

 

Не последва грак повторно: тъй замлъкна тежко, морно,

сякаш своя дух упорно вля в тоз странен разговор.

Ала слаб да го разгатна, промълвих едва понятно:

„Той ще хвръкне безвъзвратно пак във синия простор —

както всичко — безвъзвратно! — пак далеч от моя взор!“

Грак отвърна: „Nevermore!“,

из „Гарванът“