10 хорър класики за Хелоуин

| от |

 Празникът на всички светии, Вси Светии или Хелоуин предстои след седмица. Дали вие го отбелязвате или не е въпрос на избор. Едно е сигурно, той е перфектният вариант за една добра порция от страшни филми и готини костюми. Ние ще ви осигурим първото, а второто трябва да дойде от вас и по желание.

Затова ви предлагаме нашата селекция от десет филмовите заглавия, които освен, че са класика в хоръра, ще направят този 31 октомври по-страшен, по-зловещ и много по-приятен… Освен това могат да ви дадат интересни идеи за костюми.

Шесто чувство (1999)

Една от най-култовите реплики в киното: „Аз виждам мъртви хора“, идва именно от този филм. Когато лентата излиза никой не очаква чак такъв успех, но страховитата история за малко момченце, което вижда мъртъвци и детски психиатър отчужден от жена си, който се опитва да му помогне, печели милиони фенове по света. Филмът влиза на 142 място в „най-добрите филми на всички времена“ и е най-големия успех на създателя си М. Найт Шаямалан. А, да, и финалът е доста изненадващ. Ако гледате внимателно може и да го отгатнете в средата, но едва ли…

Бийтълджус (1988)

Всеизвестно е, че преди да срещне Джони Деп, Тим Бъртън обича безвъзмездно Майкъл Кийтън. След като двамата правят заедно две части на Батман, се пренасочват към съвсем друг жанр – хоръра. При Бъртън хорърът е много различен от онова, което хората си представят по принцип чуят ли за този жанр. При него винаги има елемент на комедия. Разбира се, всичко е в този филм е в типичния стил на Тим Бъртън, а историята разказва за омягьосана къща с духове и странния демон Бийтълджус, който трябва да помогне на младото семейство, което се нанася там – в ролите са Джина Дейвис и все още Алек Болдуин, но вместо това ги взима за заложници в собствения си малък свят. Двамата трябва да се преборят с Бийтълджус, (великолепен Майкъл Кийтън, макар и неразличим под всичките пластове грим) и същевременно да останат живи, което се оказва доста трудно. Филмът е правен през далечната 1988-а, но все още е толкова забавен, колкото и тогава.

То (1990)

Помислили сме и за вас, о, най-безстрашни! Сега може и да ви се струва смешно, но през 1990 година „То“ беше най-страшното нещо, което аз лично съм гледала… Особено сцената, в която стаята се пълни с кръв. Ако не сте гледали, което е грешка, ще трябва да гледате, за да разберете! Най-общо историята разказва за седем хлапета известни като „Клубът на загубеняците“, които се изправят срещу злия демон Пениуайз, който изглежда като най-страшния клоун, който сте виждали някога. Той всъщност е зло същество, което се храни с деца. В първата част на филма „Клубът на загубеняците“ привидно побеждава демона, но 30 години по-късно Пениуайз се завръща, за да им види сметката. Лентата държи под напрежение и ужас до момента, в който демонът не се превръща в огромен паяк с клоунска глава. Освен това, филмът е по един от най-страшните и дълги романи на Стивън Кинг – „То“ и има безброй последователи. Не случайно Кинг е наречен „господарят на ужаса и трилъра“.

Психо (1960)

Не е случайно, че Норман Бейтс е олицетворение на психопата в човешка кожа. Не е й случайно, че човекът, който му вдъхва живот на голям екран е именно мастъра на хоръра в киното изобщо – г-н Алфред Хичкок. Когато Хичкок решава да филмира слабо рекламирания роман на Робърт Блох всички студиа му отказват финансиране, защото смятат, че филмът няма да е успешен. Хичкок го финансира сам, като кани една от най-горещите актриси по онова време – Джанет Лий, да изиграе една от ролите, без да й каже обаче, че персонажът й умира в началото на историята. Хичкок изкупува всички копия на книгата, а когато прави сам премиерата има едно условие към зрителите – да са точни. Всеки, който е закъснял за прожекцията дори с минута няма право да влезе. Финалът е изненадващ, а Антъни Пъркинс е великолепен в ролята на обсебения от лудата си майка Норман Бейтс. Лентата е най-известна със сцената си в банята и е на 30 място в класацията на „най-добрите филми на всички времена“. Дали е подходящ за Хелоуин? Много ясно, че да.

The Ring (2002)

„The Ring”, известен у нас като „Предизвестена смърт“, е едно от добри хорър включвания от Америка в последните години. Може би му е повлиял и фактът, че е адаптация по японски хорър със същотно заглавие и концепция. За тези, които не са го гледали, разказваме накратко. „The Ring” е историята на мистериозна видеокасета, над която тегне проклятие. Всеки, който я гледа ще умре в следващите 7 дни. Наоми Уотс играе журналистка, която се опитва да разбере произхода на касетката, за да спаси сина си. А Дейвън Чейс е злата Самара, която, освен че излиза от хорските телевизори и убива всеки изпречил се на пътя й е един от най-страшните и популярни хорър персонажи в последните години. Холивуд се опита да повтори първата част с нелепо продължение, но не му се получи. „The Ring“ определено е един от най-добрите модерни хоръри. Задължителен.

Проклятието Блеър (1999)

Един от първите хорър филми, който се опитва да подлъже зрителя, че всъщност не е измислена история, а е истинска такава. Но накрая, за да сте сигурни, да си знаете, всъщност си е чисто кино. Въпреки това концепцията му е толкова проста, че вдъхновява впоследствие проекти като „Cloverfield”, “Четвъртият вид“ и „Паранормална активност“. Историята, която имитира документалистика и предлага кадри с хаотичен принцип, разказва за трима студенти, които отиват в горите на Мериленд, за да разкрият проклятието на вещицата от Блеър. След края на уикенда те не се прибират, а кадрите, които са заснели се намират година по-късно, и всъщност представляват филма, който гледате. Лентата е нискобюджетна, но с добра концепция, и умелия начин да се създава чувство на страх без реално да има нещо страховито наоколо. Филмът е нещо като модерна класика по-скоро, заради добрата си идея, отколкото заради самото изпълнение. Но ако сте почитатели на жанра, то филмът е перфектен за празника.

Заклинателят (1973)

Една от старите класики в жанра, които боравят еднакво добре на няколко нива – религия, вяра, взаимоотношения и хорър. Историята разказва за момиче, за което се смята, че е обладано от зъл демон. Майка й е отчаяна и затова се обръща към двама различни свещеници, които да й помогнат. Филмът е базиран на книгата на Уилям Питър Блати, която и до днес е ненадмината в своя жанр. Много филми и истории се опитват напразно да повторят онова, което „Заклинателят“ прави, но е безуспешно. Без да натрапва мнение или да казва кое е истина и кое не, историята, по един плашещ начин, разказва цялата случка, при това години по-късно, все така добре.

Кери (1976/2013)

Стивън Кинг пише „Кери“ през 1972 година, през 1974-а книгата излиза на пазара и се превръща в хит. Кинг пък става нещо като пишеща рокзвезда и милионер. За по-малко от месец от мъж, който си изкарва парите с разказчета в списания и живее в каравана, той става най-известният писател на хоръри. Две години по-късно Metro Goldwyn Mayer купува правата за филмиране на книгата, а Браян Де Палма е сложен начело на проекта. Филмът излиза през 1976-а и получава 2 номинации за Оскар и една номинация за „Златен Глобус“. И най-важното – превръща актьорите и режисьора си в мега звезди. Преди две години компанията решава да направи нов римейк на „Кери“ и през 2013-а по кината се появява нова версия на „Кери“, като ролите на лудата майка и младата Кери са дадени на Клои Грейс Морец и Джулиан Мур. Дали Стивън Кинг е щастлив от повторното филмиране на първия му успешен роман? Самият той твърди, че отдавна е оставил „Кери“ зад гърба си и погледнато от наши дни, книгата му се струва смешна. За нас обаче, книгата и филмите си остават класа в хорър киното. Не само, заради своя създател – мастъра на книжните ужаси г-н Кинг, но и заради брилятната история на тийнеджърка с телекинеза и нейната луда набожна майка. Пък и кой не би избил всички гадняри, които са го тормозили в училище? Ние със сигурност бихме…

Писък (1996)

Всъщност „Писък“ има общо четири части до момента, които са свързани, и в които оригиналните актьори участват от-до. И най-хубавото – филмът направо е създаден за празници като Хелоуин. Историята във всяка част на филмите е една и съща. Убиецът с маската на изплашеното лице, което имитира най-известната картина на художника Едвард Мунк – „Викът“, преследва тийнейджъри, като преди да ги убие им изкарва акъла по телефона. Във всяка част убиецът е различен, а единствената, която винаги успява да му се измъкне е Сидни. Една от първите големи роли на Кортни Кокс, и времето и мястото, в което се запознава с вече бившия си съпруг Дейвид Аркет е именно този филм. Страшен и плашещ, „Писък“ е перфектен за празник, в който мъртвите и вещиците си стискат ръцете.

Жената в черно (2012)

Сюзън Хил пуска романа си „Жената в черно“ през 1983 година. През 1989-а излиза и първият филм по нея, който още тогава е определен от някои като „една от най-страшните истории, които сме гледали“. Много години по-късно Холивуд решава да направи втора адаптация на романа. За главната роля те ангажират Даниел Радклиф, който отдавна не е просто „момчето, което изигра Хари Потър“, и целият екип отива на един от островите в  Есекс, за да снима. Историята разказва за адвокат, който губи съпругата си, и за да може да се грижи за дъщеря си, бива принуден да приеме поръчка за изземането на имущество от стара богата къща на отдалечен остров. Когато отива там обаче се оказва, че над къщата тегне проклятие, което включва жена в черно, убити деца и много други зловещи неща. Финалът е изненадващ, а Даниел Радклиф е толкова приятен за гледане, че чак е страшно. А филмът? Е, филмът е като за всеки уважаващ се хорър фен – зловещ!

 
 
2 коментара
  • Lithium .

    Някакъв филм с Хари Потър, дето никой не е чувал за него, а липсват Evil Dead на Сам Райми, липсва която и да е зомби класика на Джордж Ромеро, липсва Дарио Ардженто, липсва Джон Карпентър….? Добре.

  • Vessela

    Пропуснали сте The Others на Алехандро Аменабар, а японският вариант на The Ring определено е много, много по-добър, чак психарски добър. Азиатците са невероятни в жанр на психо въздействието, между другото, и за ужас, и за трилъри и eротика.

Каква част от всичко живо сме ние, хората?

| от chr.bg |

Когато се заемат със задачата да претеглят живота на Земята, учените установяват, че милиардите хора на планетата съставляват незначителна част от биомасата й на фона на всички дървета, дъждовни червеи и дори вируси. Липсата на солидна тежест обаче не пречи на човешките същества да се „налагат“.

Хората съставляват едва една десетохилядна част от биомасата на Земята, съдейки по „сухото тегло“ на въглерода, влизащ в структурата на всички живи организми.

Първото по рода си преброяване на живота на планетата показва, че нейната същинска „тежка категория“ са растенията, съставляващи 80 процента от глобалната биомаса. Бактериите съставляват приблизително 13 процента от нея, а гъбите – около два процента.

„Тези числа може и да не са съвсем точни, но дават представата за пропорция“, казва ръководителят на изследователския екип Рон Майло от института „Вайцман“ в Израел.

Въпреки че съставляват незначителна част от биомасата на Земята, хората оказват огромно влияние върху по-масивните организми. От началото на цивилизацията човешките същества са допринесли общото тегло на растенията да намалее наполовина, а на дивите бозайници – с 85 процента.

Понастоящем домашният едър рогат добитък и прасетата на планетата тежат повече от всички диви животни, а домашните пилета – от всички диви птици. „Ако искаме да онагледим реалното състояние на животните, ще трябва да използваме вместо детски книжки за слонове и лъвове описанието „крава, още една крава, трета крава и пиле“, казва Майло.

 
 

Стана ясно защо птиците нямат зъби

| от chronicle.bg |

Защо птиците, които са преки наследници на динозаврите, са загубили зъбите си по време на еволюцията? За да може пиленцата да се излюпят по-бързо от яйцата и да имат по-големи шансове да оцелеят, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.

Съвременните птици имат човка без зъби, каквато са притежавали някои динозаври през мезозоя (251 млн.-65 млн. г. пр. н. е.). Бяха предложени редица хипотези, за да се обясни появата на човка без зъби у птиците. Някои учени са на мнение, че изчезването на зъбите позволило да се намали теглото на главата и да се улесни полетът.

„Това обаче не обяснява защо някои месоядни динозаври през мезозоя, които не можели да летят, нямали зъби, а човка“, заявиха учени от университета в Бон, Германия.

Най-често приеманата теза за изчезването на зъбите е свързана с промени в хранителния режим у птиците. Това улеснило оцеляването им при масовото измиране на видове преди 65 милиона години, предизвикано от падане на астероид, който променил климата на планетата.

Учените от университета в Бон предложиха нова хипотеза, свързана със стратегията за репродукция на динозаври птици и продължителността на инкубационния период на яйцата.

Новата хипотеза е базирана върху неотдавнашно изследване на американски палеонтолози, които констатираха бавния инкубационен период на динозавърски яйца.

Той продължавал няколко месеца, като този при примитивните влечуги, докато продължителността му при съвременните птици е значително по-кратка, от десетина дни до няколко седмици.

Причината за това е в зъбите – при динозаврите поникаването им отнемало около 60 процента от времето, свързано с инкубационния период.

„Ембрионът трябвало да изчака в яйцето да приключи поникването на зъбите“, поясниха учените. Яйцата са предпочитана от хищниците плячка.

Съкратеният инкубационен период, позволяващ по-бързо излюпване на пиленцата, осигурил важно еволюционно предимство.

Резултатите от изследването са публикувани в Biology Letters.

 
 

Нови психотестове за шофьори: чудесно! Стига някой да ходеше на тях.

| от Георги Развигоров |

Чудесно е! Държавата се бори с агресията по пътищата! Взимат се мерки! По телевизията има репортажи! Говорят психолози! Има екшън!

Откакто е достатъчно да засечеш някой нервен шофьор, за да ти пръснат черепа в асфалта, държавните хора започнаха да вземат поетапни мерки, с които да регулират агресивните шофьори на пътя.

Забавното в тази новина е, че или идейните двигатели на тези нови правила са напълно изпушили, или говорим за брутален опит за замазване на очите на хората, точно в периода преди всички да се качат на автомагистрала „Тракия“ и да тръгнат към морето с надеждата да стигнат живи.

Публична тайна е, че срещу 130-150лв. всеки, който трябва да мине през психотест, за да продължи да шофира, може да се сдобие директно с картончето, което му е необходимо за пред КАТ. Самият психотест е с една идея по-евтин. Нали разбирате, трябва да си или екстремно съвестен гражданин, или тотален малоумник, за да отидеш доброволно да натискаш копчета и педали и да се държиш прилично пред отегчен психолог, само за няколко десетки лева разлика.

Сивият канал за минаване на психотест е толкова претъпкан, че не знам как изобщо лабораториите, които правят въпросните тестове се издържат.

Но това е само върхът на айсберга. Институцията КАТ, която следва да стои зад шофьорите и да ги наказва, когато е необходимо, но и да им върши работа, когато това също е необходимо, е един толкова болен и нефункциониращ орган, че освен че не работи добре, заразява и всичко около себе си.

Който не се е сблъсквал с КАТ за нещо по-ексцентрично от регистриране на нов автомобил или взимане на чисто нова книжка, той не знае за каква объркана и дефектясала система говорим.

Толкова сме свикнали, че на ул. Лъчезар Станчев 4 губим времето си, кисели до зли служители ни вдигат скандали, понякога колабираме и винаги ни блъска гневен човекопоток, че сме го приели за нормално.

От около месец текат някакви крайни срокове за подаване на удостоверения за таксиметровите шофьори в София. Също от толкова време машината, която раздава номерца в КАТ не работи. Логиката е желязна, нали разбирате? Има прекалено много хора, затова системата спира да работи, вместо да работи по-бързо и да се вземат някакви адекватни мерки. За всяко гише чакат по 70-80 човека, а около машината-Бог всеки ден се тълпи една малка войска от неразбрали, които чакат тя да пусне заветния номер. Но тя не пуска.

Виси се от сутрин до вечер. Бременни припадат, деца пищят, бакшиши псуват, полицаи крещят. Сериозно. През последния месец в КАТ е като в преизподня.

Никой не може да свърши работата, за която е дошъл. И повярвайте, след цял ден в този котел на низки страсти, и най-хрисимият шофьор, обичайно кротък като кастриран бивол и вял като абитуриент след бал, ще се изнерви и ще засече някой. И то нарочно.

В същото време наистина имаме нужда от строг контрол по пътищата. Ще го потвърдят и шофьорите, и велосипедистите, и мотористите, и пешеходците. Но докато инвалидността на КАТ и корупцията при служителите на пътна полиция не се оправят, новите психотестове са само прах в очите и глътка мента, глог и валериан за обществото.

 
 

Амелия Еърхарт: „Не бях смела. Просто нямах време да бъде уплашена.“

| от chronicle.bg |

Амелия Еърхарт е жена, променила курса на историята, идеен водач на милиони авиатори по света и икона. Тя е първата жена, прелетяла сама над Атлантическия океан и е могла да бъде първата жена, направила околосветски полет, ако самолетът й не изчезва мистериозно от радарите през 1937 г.

И до днес никой не знае какво се е случило някъде над Тихия океан. Тялото на Еърхарт така и не е открито.

Амелия Мери Еърхарт е родена в Канзас през 1897 г., шест години преди братята Райт първи да полетят във въздуха. През 1932 г. в книгата си „Последен полет“ пише, че първият път, в който вижда самолет е през 1910 г. на панаир в Айова, но по онова време е била по-заинтересована от кошницата с праскови за 15 цента.

През 1920 г. тя лети за първи път с авиатора Франк Хоукс, а година по-късно става една от малкото жени, посещаващи училище за авиация. През 1923 г. става 16-тата жена пилот. През 1927 г. Чарлз Линдбърг се завръща от първия си самостоятелен полет над Аталнтическия океан. Следващата година Еърхарт прелетява Атлантика над борда на самолет, но мисълта, че е била само пътник не й дава покой. Въпреки това, след завръщането си, вече е знаменитост.

През 1930 г. Амелия Еърхарт купува самолетът, който ще я постави в историята – червеният Lockheed 5B Vega, който кръщава „Старата Беси“. Две-години по-късно, на 20 май 1932 г., отпътува от Америка към Париж с последния брой на Telegraph Journal в себе си. Почти 15 часа по-късно се приземява в Северна Ирландия и става вторият пилот и първата жена, прелетяла сама над Атлантическия океан.

Undated picture taken in the 30' s of American fem

Към 1937 г. Еърхарт вече е известен автор, лектор, знаменитост и модел на подражание за всички жени.

Същата година тя решава за втори път да опита да стане първата жена, направила околосветски полет. Първият зачършва с неуспех, но без сериозни наранявания. На 2 юли тя и единственият член на екипажа, Фред Нунан излитат от площадката на остров Лае в Папуа Нова Гвинея и трябва да се насочат на изток. Последният сигнал от самолета е получен малко преди 9 часа сутринта. Амелия Еърхарт изчезва безследно и се превръща в легенда.

Теориите са много, нито една не е доказана до край. Думите и делата на Еърхарт обаче са тук и са неоспорими. Ето някои от посланията й.

„Да си самотен е плашещо, но не толкова, колкото това да си самотен във връзка.“

„Подготовката, често пъти съм казвала, е две трети от цялото начинание“

„Най-трудното нещо е решението да действаш. Останалото е обикновено постоянство. Страховете са тигри от хартия. Можеш да направиш всичко, което решиш. Можеш да промениш и контролираш живота си. И този процес сам по себе си е награда.“

„Реши дали целта ти си струва рисковете. Ако да, спри да се тревожиш.“

„В живота си съм осъзнала, че когато нещата вървят прекрасно, точно тогава трябва да очакваш бедата.“

252469main_GPN-2002-000211_full

„Никога не прекъсвай някого, който прави нещо, което ти самия си казал, че не може да бъде направено.“

„Най-ефективният начин да направиш нещо, е да го направиш.“

„Смелостта е определената от живота цена на покоя.“

„Колкото повече човек прави, вижда и чувства, толкова по-способен е да прави тези неща.“

„Искам да разбереш, че няма да те впримчвам в средновековен кодекс на вярността, нито ще се чувствам прикачена към теб по същия начин.“ (към своя съпруг, Джон Путнам, в деня на брака им)

VKQLNH3WTND37A2FZYAYR253FU

„Искам да го направя, защото искам да го направя.“

„Приключението е полезно само по себе си.“

„Съществуват два вида камъни, както всички знаят, единият просто се търкаля.“

„Не бях смела. Просто нямах време да бъда уплашена.“

„Не си виждал дърво, докато не си зърнал сянката му от небето.“