$10 000 за тесте карти Made in Bulgaria

| от |

Да започнеш нещо ново винаги е вълнуващо и почти никога не е лесно. Камо ли, когато започнеш с екип от 55 души, обединени около проект голям, колкото тесте карти.

„Искахме да покажем на света, че в нещата се случват в страната и се случват чудесни проекти“, казва Краси – създател на Infinite Collision Playing Cards Deck. Това е проект за създаването на колода от 55 карти за игра, всяка от които с уникална визия, изработена от различен артист.

Илюстратори, 3D-артисти, консепт арт специалист, хора от рекламния бизнес и други работят по проекта, който е изцяло български.

„В началото започнах с идеята проектът да е международен, защото не вярвах, че ще се съберат толкова много желаещи от България. Впоследствие, след като поканих няколко от най-големите в бранша, те започнаха да ми препоръчват други супер яки хора и така по едно време се оказах със 33-ма български дизайнери. Тогава реших, че проектът ще е изцяло български. 95% от тях са сред най-добрите в страната“, казва Краси.

We are LIVE! #infinitecollision deck has arrived, get your own deck right now on Kickstarter! Pledge, share and spread…

Публикувахте от Infinite Collision в 14 декември 2015 г.

Проектът стартира успешно, като вече има събрани над 10 000 долара. ТУК можете да видите и да го подкрепите.

Това, както казва и Краси, е само началото.

„Концепцията на проекта не е комерсиална с цел печалба и големите пари, а изцяло е насочена към това да дадем светлина на дизайна в страната. Уговорката с тези, работили по проекта, е, че парите, които ще останат, след като хората си вземат тестетата, ще бъдат вложени в изложби и благотворителност. А защо е така – защото всеки от участниците е успял в своята сфера и парите не са огромния му стимул, а това да се направи нещо хубаво и чрез него да се чуе за страната“.

Краси е от младите хора, живели и учили, както у нас, така и в чужбина.

Завършва маркетинг, мениджмънт и предприемачество в САЩ, и бизнес комуникация в България. На 25 години е и казва, че обича да се впечатлява – независимо дали от нещо, направено от човека, или от чудесата на природата.

Фен е на сантасето и на игрите с карти, което е и една от причините да се захване с проекта. Концепцията му е да се събере общност от дизайнери и артисти на едно място, а това да е първият от многото им проекти.

Кампанията в Kickstarter изтича след месец (на 23 януари). Комплектите ще бъдат разпратени през март на всички, които са ги поръчали. Те няма да бъдат достъпни другаде.

А след това?

„Следва изложба в София и най-вероятно Берлин, а след това – два чисто нови проекта, които ще завладеят столиците по света“, обещава Краси, а ние си запазваме възможността за нова среща с него, за да разберем за края на проекта и началото на бъдещи такива.

 
 

Бенедикт Къмбърбач с увеличение на заплатата за д-р Стрейндж

| от chr.bg |

Бенедикт Къмбърбач ще получи 5 милиона британски лири повече за ролята на д-р Стрейндж във втория филм от вселената на Марвел, отколкото за първия филм, съобщи в. „Сънди мирър“.

Хонорарът на актьора за втория филм ще е 7,5 милиона британски лири. Снимките ще започнат през пролетта на 2019 г. и се очаква да продължат шест месеца. Това означава, че сериалът „Шерлок“, в който Бенедикт Къмбърбач изпълнява главната роля, отново ще трябва да почака.

Бенедикт Къмбърбач вече получи хонорари от 4,2 милиона британски лири за ролите си в „Доктор Стрейнж“, „Тор: Рагнарок“ и два филма от поредицата „Отмъстителите“. Приходите му ще се увеличат, ако бъдат пуснати стоки с образа на героя му.

 
 

Геолозите и миньорите – те да са живи!

| от Боян Рашев |

 

Едно време щях да ставам геолог. Вече не помня какво ме накара в средата на 11-ти клас изведнъж да реша, че ще уча Геология. Беше шок за всичките ми приятели, а за родителите ми – не е за разправяне… Ама се самонавих и самоподготвих и без един час с учител – в гимназиите такъв предмет нямаше, само в минните техникуми – изкарах 6.00 на кандидат-студентски изпит по Геология. Оказа се излишно усилие, защото бяхме 17 кандидата за 30 места – брутална конкуренция! Учих две години в Софийския, много яко и интересно, страхотни практики… и накрая спечелих една стипендия и напуснах в посока Управление на околната среда и ресурсите в Германия. Бяха мизерните години в края на 90-те, стипендията беше повече от заплатите на родителите ми и – колкото и да не ми се искаше – нямаше как да откажа подобна възможност. Така не станах геолог…

Но днес работя и празнувам заедно с тях и онези, които ги следват навсякъде – миньорите. Празнувам, защото знам какво представлява работата им, колко трудна и тежка може да бъде и колко много осигурява на цялото общество. Всъщност, на тях дължим практически всичко. Просто се огледайте! Всеки предмет, който видите, е излязъл под някаква форма от земните недра – материалите за производството му са извадени от мина или сондаж или, ако е от биомаса, със сигурност е произведен или транспортиран с използване на енергия, която идва от мина или сондаж. Посочете нещо, което има значима роля в ежедневието ви и не отговаря на горното описание и признавам, че греша. Не можете, освен ако не сте корабокрушенец на самотен остров. Но пък тогава вероятността да четете този текст клони към нула.

Защо тогава ги пиша тия неща изобщо? Защото модерното общество толкова се отдалечи от източниците на материалните си блага, че изпадна в някакво абсурдно отрицание на тяхното значение – даже ги низвергна. През 70-те група „умни“ хора лепнаха на полезните изкопаеми етикета „невъзобновяеми“ и днес „зелените“ политики на ЕС са базирани на утопични идеи като „кръгова“ или „био-базирана“ икономика, „нулеви отпадъци“ или възобновяема енергия, които заклеймяват добива и го представят като нещо „лошо“ по дефиниция.

Понятието „невъзбновяеми ресурси“ е лишено от смисъл, но днес се набива в главите на децата ни още в първи клас! Не се възобновявали достатъчно бързо, така че били изчерпаеми и не трябвало да зависим от тях? Дрън-дрън… Хайде, сетете се за глобално изчерпан „невъзобновяем“ ресурс? Не се мъчете – не можете! А за изчерпани възобновяеми ресурси примери, колкото щеш – от динозаврите, през китовата мас и слоновата кост, та до перата от странстващ гълъб…

Човешката цивилизация се създава в момента, в който хората се научават да ползват каменни сечива и други неща, създадени от полезни изкопаеми – пясък, глина, метали, фосилни горива. Последните са особено важни, защото достъпът до евтина, изобилна и надеждна енергия е основен двигател на развитието – без нея сме обратно в пещерите. Историята на човешкия прогрес може да бъде описана накратко така – процес на непрестанно ограничаване на зависимостта ни от капризите на природата, който се случва благодарение на растящия добив и умение да използваме полезни изкопаеми. Долните две графики кристално ясно го показват – геолозите и миньорите ни снабдяват с практически всичко, което приемаме за даденост.

Световно потребление на материали по тип ресурс (Krausmann et al., 2010):

Global_resorce_use

global-primary-energy-1024x723

Живеем на доста голяма планета – как точно си представяте обем от 1,0832×1012 km³? Съставена е от огромен брой елементи, съединения и минерали. От гледна точка на примитивните хора понятието „невъзобновяеми ресурси“ не включва практически нищо освен камъните на повърхността, от които те правят остри предмети. После откриват някои минерали като солта, пясъка, глината и самородни метали като злато, сребро и мед, които с малко преработка и/или претопяване могат да превръщат в нещо използваемо. И така „невъзобновяемите ресурси“ се оказват доста повече. После се научават да добиват желязо, калай и други метали от руди. Този процес на „откриване“ на нови ресурси всъщност днес е по-бърз отколкото, когато и да било в историята. Най-новите примери включват литий за батерии и индий – за екрани. Защо си мислим, че сме стигнали края на технологичния прогрес и утре няма да изскочат нови, напълно непознати ни ресурси?

За да се ограничи понятието „невъзобновяем ресурс“ количествено, се коментират т.нар. „доказани запаси“ – количествата метали, горива или други суровини в детайлно проучени находища, чийто добив е икономически ефективен. Статичното разбиране предполага, че те са крайни и просто се изчерпват. Това обаче не е така, защото запасите зависят от наличните технологии и цена. Нещо повече, доказването на ново находище увеличава запасите. Технологичният напредък също – през 70-те например глобалните запаси на мед скачат рязко поради развитието на процеси за добив на оксидни руди, които дотогава са били отпадък, а през 90-те оптичният кабел и безжичните връзки освобождават комуникациите от медната зависимост. За шистовата революция при нефта и газа вече практически всеки е чувал, което не пречи на цели страни да се правят, че я няма.

Факт е, че запасите на всички известни ресурси – от горива, през руди, до индустриални минерали – днес са много по-големи, от когато и да било. Тоест, колкото повече добиваме, толкова повече намираме. А все още си чоплим преди всичко по повърхността на земната кора, която иначе е дълбока до 70 км. – подземните находища тепърва ще се разкриват наистина масово. Да не говорим за добива на руди по дъната на океаните, който тепърва прохожда, а вече има сериозни планове и за прехващане на астероиди…

Но да се върнем на геолозите и миньорите, защото всичко идва от тях, а те днес наистина имат повод да празнуват. Защото няма друга страна в ЕС, в която добивът и първичната преработка да имат толкова водеща роля в икономиката. В глобалния Индекс на минния принос на Международния съвет по мини и минерали (ICMM) от 2016 г., България се намира на 53-то място в света, като се нарежда първа сред страните от ЕС. Изоставаме в сравнение с Австралия и Канада, но пък изпреварваме с малко дори Финландия и Швеция. А в изданието от 2018 г., което предстои да излезе, би трябвало да сме още по-напред. Защото се проучва къде ли не и нови находища изскачат постоянно; медните, златни и оловно-цинковите рудници и металургични предприятия се развиват бурно; а лигнитните въглища – колкото и да не им се иска на много хора – отново, пак и все още осигуряват 44% от електроенергията на страната ни. И на практика това няма как скоро да се промени.

Вчера прочетох, че „близо една трета от наетите за работа на новия златен рудник Ада тепе хора са се върнали от чужбина„. С една дума: Геолозите и миньорите – те да са живи!

Честито, колеги!

Текстът е взет от блога на автора с неговото изрично съгласие.

 
 

Министърка отиде да ражда с колело

| от chr.bg |

Новозеландската министърка по въпросите на жените Джули Ан Джентър от партията на зелените демонстрира до края на бременността си ангажираност към устойчивото развитие, като предпочете да отиде с велосипед до болницата, в която ще роди, съобщи АФП.

Разстоянието от дома й в Окланд до болницата е 1 км.

„Партньорът ми и аз въртяхме педалите, защото нямаше достатъчно място в автомобила“ – пошегува се Джули Ан Джентър в социалните мрежи, където качи своя снимка на велосипеда. – Това ми осигури също много добро настроение“.

Джули Ан Джентър уточни, че бременността й продължава вече 42 седмици и е отишла в болница вчера за изкуствено предизвикване на раждането.

Говорител на партията на зелените каза днес, че г-жа Джентър още не е родила.

Новозеландското лявоцентристко правителство полага много усилия за налагане на екологичен транспорт.

 
 

Изненади в бокс-офис класацията на Северна Америка

| от chr.bg |

Романтичната комедия „Луди богаташи“ оглави бокс-офис класацията на Северна Америка с приходи от 25 милиона щатски долара за уикенда и 35 милиона долара за петте дни, откакто излезе по екраните, съобщиха световните информационни агенции.

При бюджет 30 милиона долара, филмът с почти изцяло азиатско-американски актьорски състав, надхвърли очакванията.

Констанс Ву е в главната роля на адаптацията по бестселъра на Кевин Куан. Героинята ѝ е американка, която преживява културен шок, когато се запознава с неприлично богатото семейство на приятеля ѝ в Сингапур. В ролите са също Хенри Голдинг, Джема Чан, Мишел Йео. Режисьор е Джон М. Чу.

„Луди богаташи“ е първата романтична комедия от почти три години, която дебютира с повече от 20 милиона долара в бокс-офис класацията на Северна Америк – от „Тотал щета“ с Ейми Шумър.

На второ място е водачът от миналата седмица „Мега звяр“ с 21,2 милиона долара.

Дебютният филм „22-ра миля“ с Марк Уолбърг зае третото място в бокс-офис класацията на Северна Америка с приходи от 13,6 милиона долара.

Четвърто място си поделят дебютният „Алфа“ и „Мисията невъзможна: Разпад“ с приходи от 10,5 милиона долара всеки. Пети е „Историята на Кристофър Робин и Мечо Пух“ с 8,9 милиона долара.

Друг дебютен филм за седмицата не предизвика особен интерес сред зрителите – „Клубът на милионерите“. Той беше разпространен само в осем киносалона заради скандала с един от изпълнителите на главните роли – Кевин Спейси.

Въпреки че във филма участват и други звезди – Ансел Елгорт, Суки Уотърхаус, Ема Робъртс, Били Лурд, за него бяха купени билети на стойност едва 425 долара.