1.10 лв за билет в София

| от |

655-402-ot-6-fevruari-zasilen-kontrol-v-gradskiia-transport

Напролет билетът за пътуване с градски транспорт в София поскъпва. Засега не е ясна новата цена, но увеличението ще е с поне 10 стотинки.

Промяната обаче няма да засегне картите за пътуване, възможно е те да поевтинеят. Това казва пред в. „24 часа“ зам.-кметът по транспорта Любомир Христов. Предложенията за промени в тарифната политика за пътуване с градския транспорт ще са ясни през февруари. Те ще бъдат внесени за обсъждане в СОС заедно с доклад за до 100 млн. лв. заем, който ще изтегли Центърът за градска мобилност, за да покрие стари дългове.

Целта е да стимулираме пътуването с карти за сметка на билетите, посочи Христов. Разработват се нови видове превозни документи, които да са атрактивни, както и карта за туристи, която ще дава намаления за посещение в музеи и галерии. Обмисля се зареждането на карти да става и по интернет.

Засега начинът за изчисление на цената на пътуването няма да се променя. Вариантите за разделяне на града на зони, плащане за пропътувано разстояние или за време, не са удачни. В пакета от мерки се предвижда повишаване на глобата за пътуване без билет, оптимизиране на линиите на градския транспорт и въвеждане на постоянна контрола във всички крайградски автобуси.

 
 

Кийт Ричардс спря алкохола „и другите неща“

| от chronicle.bg |

Кийт Ричардс е известен, освен с музикалните си достижения, и с консумацията си на алкохол. Дори персонажът на Джони Деп, пиратът Джак Спароу, е базиран на китариста. Но изглежда, че адът ще замръзне, налъмите ще цъфнат, а прасетата ще полетят, защото Кийт Ричардс вече е напълно трезвен!

На 77 години легендата на рока казва, че спрял акохола преди година и не е поглеждал назад. „Врътнах му шалтера. Писна ми. Време беше да спра. Точно както и с другите неща“, каза Кийт за списание Rolling Stone. Въпреки че от време на време ще изпие една бира или чаша вино, той твърди, че не му харесва вече и че си е изпил неговото.

Колегата му Рони Ууд, който собствено е трезвен от 2010 година, казва за Ричардс: „Удоволствие е да се работи с него. Много по-мек е. Пиенето му просто не му действаше добре, разбирате ли ме. Мисля, че предишният Кийт се беше запътил към една граница, която ако преминеше, щеше да стане грозно. Тая граница наближаваше все повече и повече и той май усети това.“

 
 

Netflix показва документалка за харизматичния сериен убиец Тед Бънди

| от chronicle.bg |

Netflix добавя към портфолиото си документален сериал за кръвожадния сериен убиец Тед Бънди. Това става 40 години след като през 1978 той е екзекутиран за убийството на Кимбърли Лийч. Платформата, на която вече можем да гледаме няколко криминални сериали по реален случай като „Making A Murderer“ и „The Keepers“, пуска „Conversations With A Killer: The Ted Bundy Tapes“ на 24 януари 2019. Автор на продукцията е носителят на Еми Джо Берлингер.

Четирите епизода ще ни покажат непускано досега аудио интервю с Бънди, докато той чака екзекуцията си във Флорида, а също така и ще ни разкаже за убийствата му. Тед Бънди признава за 30 убийства на жени, които извършва през 70-те години.

Сериалът ще задълбае и около неестественото идологизиране на Бънди от множество дами, както и за брака му с Каръл Ан Буун, докато е в затвора. Цялата медийна шумотевица около делото също ще бъде отразена.

Джо е режисьор и на филма „Extremely Wicked, Shockingly Evil and Vile“ – също за Тед Бънди, в ролята Зак Ефрон. Лили Колинс, Джон Малкович и Ким Парсънс също ще участват и във филма, който излиза догодина. Той ще разказва за убиеца през очите на приятелката му Елизабет Клопфер, която не може да повярва на деянията на гаджето си.

Януари ще бъде голям месец за Netflix с няколко дебюта. „A Series of Unfortunate Events“ сезон 3 идва в новогодишния ден, а след това „Sex Education“ и последния сезон на „Unbreakable Kimmy Schmidt“. Скандалният „Girl“, който тази година взе наградата Caméra D’Or на Фестивала в Кан, също излиза, въпреки непристойните голи сцени с непълнолетни.

 
 

Майли Сайръс ще участва в „Black Mirror“

| от chronicle.bg |

В радио предаването на Хауърд Стърн, Майли Сайръс потвърди. че ще е гост звезда в предстоящ епизод на „Black Mirror“. Продукцията на Netflix ще има пети сезон, но дата на премиерата все още не е уточнена.

„Black Mirror“, британски научнофантастичен сериал за технологично дистопичен свят, първоначално се предаваше по местния Channel 4, но през 2014 намери място и на платформата Netflix. Сериите му се увеличиха от 3 на 6 всеки сезон, като същевременно в него се появиха и известни лица като Брайс Далас Хауърд, Джеси Племънс, Летишиа Райт и Джоди Фостър, която и режисира епизода „ArkAngel“ от сезон 4.

Майли съобщи за участието си, докато по-обширната тема на разговор беше загубата на дома й в горския пожар в Малибу. Певицата е снимала в Южна Африка, когато бедствието се е разразило.

За ролята си Майли каза, че играе „динамичен персонаж с много различни страни“. Повече не беше разкрито, защото самата Сайръс не знае какво може да сподели. 

Въпреки че кариерата на Сайръс започна с ролята на Хана Монтана в едноименния сериал на Disney, след него тя прекара няколко години като певица. Някои от последните й участия са в „A Crisis in Six Scenes“ на Уди Алън за Amazon, както и камео в „A Very Murray Christmas“. Роля в „Black Mirror“ ще е още една стъпка към възраждането на кариерата й след годините на туъркване. 

Много феновете изразиха желание „Black Mirror“ да направи продължения на някои епизоди като „San Junipero“ и „USS Callister“. И въпреки че създателят на сериала Чарли Брукър е отворен към подобни идеи, такова нещо най-вероятно няма да се случи в предстоящия сезон 5. Каква роля ще има Майли, остава само да гадаем.

 
 

Селската амбиция ръжда не хваща

| от Емил Кирилов |

Във всяка нормална фирма, във всеки офис в София, всеки ден и час, има минимум по един много амбициран човек без особени личностни качества, но пък изпълнителен и зверски решен на успех и победа. Човек, дошъл не на работа, а на война.

Той пристига от далечни земи. Може и да е местен, но неговата вътрешна същност, неговото действително същество, скрито зад костюмчето, шито на ишлеме, е точно от там, ако ще на гърба на Коня да е расъл.

Душата му е от Злокучене, от Марс, от Тъмната, зла, сенчеста паралелна вселена на болезнено амбицираните селяндури, които си вардят службицата с цената на живота и оставят у малкото нормални хора на тази планета усещането, че биха правили на шефа всякакви мръсотии. След малко. В кенефа. Буквално.

Той е тук, за да се поти, да се пъне, да се мори, да не издържа, да прави впечатление, да избухва, да е номер едно, да поема задачки, да победи, да се доказва. Напрежението е постоянно и много голямо.

Като на някаква приказна селска сватба е този човек непрекъснато. Като една застаряваща братовчедка на булката е, решена да си намери мъж на това дългоочаквано тържество на кича и безумието, но и разяждана от непосилно тежка злоба и завист към своята вече „уредена“ роднина в бяла рокля.

За тия хора да ходиш на работа е всичко. Но не самата работа и нейното вършене е от значение, не крайният резултат и удовлетвореността от това да създадеш нещо е водещо в техните кански усилия. Важното е да се покажеш, да се навреш сред обществеността, да се наместиш на сигурно, нещо там да се овъртолиш във влиятелни хора и слава.

Селската амбиция е много коварна работа, защото създава непоносим дискомфорт в живота на физически най-близкия нормален човек, свидетел на цялата тая мъка, който не е възпитан да се напиня като умопомрачен, само и само да му вдигнат заплатата със 150 лв, да го потупат по рамото и евентуално да си намери гадже с висок служебен пост и апартамент в СОФИЯ.

Селската амбиция е нещо страшно.

Нейният приемник вечно се страхува да не би да изпусне нещо, той знае всичко и е вечно в час, докато ти си пиеш обедната бира на слънце в почивката и оглеждаш задниците на малкото хубави колеги, дето останаха в този живот.

Селски амбицираният човек ще те купи и продаде, облечен като някаква стюардеса или кондуктор в БДЖ, каквито са й/му разбиранията за елегантност и офисен дрескод.

Той влага толкова енергия в това да се чекне по офиси по цял ден, да е винаги информиран за всичко, да е насреща за тези над него, да принтира някакви листа, задъхан и наведен, да създава добро впечатление на директори, че като се прибере вечер у тях, се размазва на дивана като желе, изнемощял, няма сили за книга, за филм, за спорт, за любов, за нормална вечеря, за малко мисъл в тая глава, бе.

Яде спържа от буркани от селото на своята душа и крои с цялата й неописуема нищожност дребни схеми, с които да блесне на работа и в утрешния ден.

И така ден след ден. Та цял живот…