Виц на деня: Жената на полковника

| от |

Жена казва на мъжа си, който е полковник в едно строително поделение:
– Мъжо, покривът ни тече …
. -Няма проблеми, ще изпратя един взвод войници
– И кухнята трябва да се пребоядиса …
– Аз нямам време, но ще изпратя един взвод войници.
Вечерта си лягат, жената взела да се гуши в мъжа си.
– Остави ме, уморен съм!
– Ами изпрати един взвод войници …

 
 

Другите „необходими и неизбежни правосъдия“ освен Народния съд

| от Цветелина Вътева |

Ако питате академично претенциозния зам.-председател на парламента от „БСП за България“ Валери Жаблянов, Народният съд е бил „необходимо и неизбежно военновременно престъпление“. Напредничавият политик, чиято оставка е в устите на хората, но не и на бюрото на Цвета Караянчева, вероятно смята, че Георги Димитров е бил „строг, но справедлив“, а лагерът в Белене е бил нещо като Survivor, само че без камери.

Въпреки че в брилянтния си роман „1984“ Оруел много добре е описал какво е да живееш в свят, в който историята се подменя ежедневно, а и самата история ни е научила колко опасни са опитите за смислово подменяне на действителността, може би все още не сме научили този урок.

Затова, нека си припомним някои други „необходими и неизбежни правосъдия“, които са се разиграли на световната сцена през годините:

Холокостът

На фона на „еврейската инвазия“ в Германия през 30-те години на XXв., геноцидът над приблизително шест милиона европейски евреи  по времето на Втората световна война, на практика е бил необходимо и неизбежно правосъдие. Мерил Стрийп може да плаче за децата си, запокитени в газовите камери, колкото си иска, но такива неща просто са били неизбежни. Милиони могат да се възхищават на Шиндлер от „Списъкът на Шиндлер“ за това, че е спасил някакви евреи, но когато нещо е необходимо, то просто е необходимо. Разбира се, примерът може да не е съвсем акуратен, предвид факта, че Валери Жаблянов харесва Народния съд, защото е противодействал именно на ефектите от националсоциализма в България, но нали става дума за неизбежни случки. Значи си е същото. А и като говорим за комунизъм и фашизъм, нямате ли ментално прииждане на фразата „Хвани единия, удари другия“?

Атентатът в църквата „Света Неделя“

Когато на Велики четвъртък през 1925г. група крайнолеви дейци на военната организация на БКП взривява покрива на църквата „Света Неделя“ по време на погребението на генерал Константин Георгиев, загиват 134 души, а ранените са около 500, като част от тях умират по-късно от раните си. Звучи гадно, но ако се запознаете с историята, ще разберете, че след провала на септемврийското въстание БКП е забранена от върховния касационен съд и продължава дейността си в нелегалност. Правителството обаче арестува и убива без съд много нейни активисти. Око за око, зъб за зъб. От БКП имат „необходимост“ да ликвидират повечко ключови фигури в полицейската и военната йерархия. Били са лоши времена за българските комунисти. Затова и атентатът, който се случва на 16 април, е бил „неизбежно правосъдие“. Е, уви, онези, в които са се целели атентаторите са били най-отдалечени от взрива и доста цивилни граждани, включително и деца, загиват, но правосъдието не може да предвиди всичко. Малко след извършването на атентата, ЦК на БКП официално го обявява за „необмислено действие, гибелно за антифашисткото движение“. Но, както са казали хората, „след дъжд качулка“. Така и с оставката на Жаблянов.

Камбоджанският червен терор

През втората половина на XX век последователите на комунистическата партия на Кампучия, по-известни като червените кхмери, избиват 800 000 – 1 500 000 души от общо 7,5 млн. души население в Камбоджа. Целта на тези будни комунисти е била да създадат нация от селяни. Нещо, което не са успели да направят напълно. За разлика от БКП. Червените кхмери са отменили парите като платежно средство и са забранили чуждите езици и четенето на книги. Убивали са хора, само защото са носели очила – това се е считало за „признак на грамотност“. Като се замислиш обаче, тия африкански граждани неизбежно е трябвало да бъдат вкарани в правия път.

Разпъването на Иисус на кръста

Иисус Христос е носел сандали, имал е брада и е проповядвал разни неща за мир и любов – демек, бил е хипстър. А древните римляни не са били почитатели на хипстърията. Затова е било някак логично Юда да го целуне срещу 30 сребърника. Освен това, ако Иисус беше починал от старост, Библията днес нямаше да е това, което е. А испанската инквизиция нямаше да изгори толкова вещици в името на божията справедливост. Демек – необходимо е било.

Убийството на Патрокъл

Ако Хектор не беше пронизал с копие Патрокъл, Ахил нямаше да се ядоса толкова и да убие Хектор. Приам нямаше да ходи да се моли на Ахил да му върне тялото на сина му. Андромаха нямаше да бъде взета като наложница от Неоптолем. И нямаше да му роди трима сина. И единият от тях, Молос, нямаше да…нали разбирате накъде отиват нещата? Необходимо и неизбежно правосъдие.

Терористичните атентати от 11 септември (и други)

Не е хубаво да се убиват хора. Но понякога е „необходимо“ и „неизбежно“. Когато на 11 септември 2001г. 19 терориста от „Ал-кайда“ отвлякоха 4 пътнически самолета и разбиха два от тях в кулите-близнаци на Световния търговски център, и трети – в Пентагона, загинаха 2 974 души. Светът седеше пред телевизорите с увиснала челюст и не можеше да повярва, че това се случва. Докато не се случи отново. В Москва, в Мадрид, в Чечня, Лондон, в Ирак, в Бургас, на маратона в Бостън, в Париж, в Ница, в Брюксел.

И докато хора от цял свят се чудеха как така можеш да умреш, докато си пиеш виното в бар в столицата на любовта, вероятно други хора са смятали, че терористичните атаки са били „необходими“ и „неизбежни“ – поради някаква причини.

Но знаете ли какво? Няма такива причини. И дори причинено, дори предизвикано, дори имащо своето социално-историческо обяснение, насилието не може да бъде оправдавано и вкарвано в норма. Защото ако пред очите ни престъпленията срещу отделни личности, групи от хора или срещу цялото човечество се омаловажават като „необходими“ и се смекчават, набутани под понятието „неизбежни“, има риск да се повторят. А тези, които само наблюдават и не реагират, ще влязат в кожите на жертвите на домашно насилие, които казват „Аз бях виновна, що го предизвиках“.

 
 

Лекари помогнаха на транссексуална жена да кърми осиновеното си дете

| от |

Американски учени описаха за пръв път как транссексуална жена е могла да кърми своето осиновено дете с помощта на хормони, предизвикали появата на кърма, предаде Франс прес.

Учените при все това изтъкват, че трябва да бъдат направени допълнителни проучвания, за да се установи дали подобно майчино мляко е достатъчно хранително и безопасно за кърмачето.

В научната разработка, публикувана в списанието „Трансджендър хелт“, се описва случая с 30-годишна транссексуална жена, която се родила като мъж. Тя се подложила на 10-годишна женска хормонална терапия. Пациентката не се пожелала да й бъде извършена операция на гърдите или на гениталиите. Тя прибягнала до услугите на медицинския екип, след като нейната бременна партньорка не пожелала да кърми бъдещото бебе. А транссексуалната жена искала да поеме изцяло тази роля, изтъкват лекарите от екипа в болницата „Маунт Синай“ в Ню Йорк.

Пациентката преминала през режим, който при предишни експерименти предизвикал производството на кърма. Лечението постигнало увеличаване на нивата на женските хормони естрадиол и прогестерон в организма.

В режима бил включен и медикаментът домперидон, потискащ гаденето. Пациентката си го набавяла от Канада, тъй като лекарството не било разрешено в САЩ. То също имало свойството да увеличава кърмата. Жената използвала и помпа за кърма три пъти дневно. Тя следвала режима три месеца и половина преди раждането на детето. След което кърмила новороденото шест седмици. Растежът на кърмачето и неговите хранителни навици се оказали в нормата в този период

 
 

Две столични кина с пълна панорама на филмите по Йордан Радичков

| от chronicle.bg |

Почитателите на творчеството на Радичков ще имат възможност да се срещнат с всички пълнометражни филми, създадени по историите на българския писател. В първата по рода си панорама на Радичков в киното ще бъдат включени някои от по-малко известните филми, създадени по творчеството на автора, както и късометражни заглавия, и документални ленти. Прожекциите ще са в Одеон и Дом на киното.

Пътят на Йордан Радичков в екранните изкуства е обвързан с редица от най-големите имена в историята на българските кино и театър. Сред режисьорите от няколко поколения, посегнали към творчеството на автора, се нареждат имената на Зако Хеския, Бинка Желязкова, Крикор Азарян, Доньо Донев, Наум Шопов, Христо Христов, Георги Дюлгеров и много други.

Във филмите, превърнали се в класика за българското кино, зрителите ще разпознаят цяла плеяда от любими актьори като Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Константин Коцев, Георги Георгиев-Гец, Григор Вачков, Велко Кънев, Петър Слабаков, Руси Чанев, Илка Зафирова, Катя Паскалева, Васил Михайлов, Тодор Колев и още обичани таланти.

Още първият филм със сценарист Йордан Радичков – „Горещо пладне“,попада в селекцията на най-престижния кинофестивал в Кан през 1965 година. Историята за един закъснял влак и неговото издирване се превръща в едно от класическите заглавия на българското кино. Този момент бележи началото и на дългогодишното приятелството на Радичков с Григор Вачков.

kinopanorama radichkov1`
Година след гостуването на българската лента във Франция, през 1966 г., се появява предизвикалият множество противоречия игрален филм „Привързаният балон“. Веднага след премиерата си лентата е спряна от неофициалните органи на цензурата на социалистическа България и вижда бял свят едва след 1989 година.Филмът на Бинка Желязкова прави толкова силно впечатление, че е забелязан от разпространители от Америка и Канада, които искат да откупят правата за излъчване на лентата. Същите неофициални органи обаче анулират продажбата и филмът остава скрит в архивите задълго.

В панорамата присъства и първият и последен опит на театралния режисьор Крикор Азарян в киното – лентата по романа на Радичков „Всички и никой“.

Наред с пълнометражните филми по творчеството на Радичков, посетителите ще могат да видят и късометражните заглавия, сред които се откроява единственият опит на Наум Шопов като кинорежисьор, базиран на текста „Хляб“ от книгата „Барутен буквар“.

Заедно с безплатните прожекции в кино Одеон, за любителите на киното ще бъдат на разположение и няколко документални филма с вход от 5 лева, посветени на Радичков и приближени, важни за творческия му път културни дейци. Това са документалните филми „Черказки хроники“ за Радичков, „Това име го забравете“ за театралния режисьор Юлия Огнянова и „45 градуса по Азарян“ за Крикор Азарян.

Всички прожекции в кино Одеон ще започват в 17 часа и ще са с вход свободен. В Дом на киното билетите ще са на цена от 5 лева.

 

 
 

Полетът на автомобила на Илон Мъск може да бъде проследен в интернет

| от chr.bg, БТА |

Полетът в космоса на електрическия автомобил „Тесла“, изстрелян с тежката ракета „Фалкон хеви“, може да бъде проследен в интернет в специален сайт, създаден от ентусиаст, съобщава технологичният сайт BGR.

Автомобилът с манекена вече се движи към Марс със скорост 70587,437 км/ч.

Неговото примерно местоположение може да бъде проследено на сайта whereisroadster.com. С помощта на математически алгоритъм на портала е указана отдалечеността на возилото от Земята и от Марс, както и неговата скорост. Изобразена е и схема, показваща орбитата на електромобила.

По време на публикацията „Тесла“-та на Мъск се е намирала на 2,2 милиона километра разстояние от Земята, а до Марс й предстои да измине 229 милиона километра при скорост 11 хиляди км/ч.