Сваляй прашките – 2

| от Николай Крижитски |

Прочетете и първата част на забавния разказ на Николай Крижитски


С една скромна майонеза и пакет хляб без брашно в ръцете съм застанал скромно на опашката.

Всичко това в кварталното неоново хале от ламарина. Кутийката майонеза е с изтичащ срок, но за сметка на това е в „Акция’ и най-важното – с нисък процент мазнини, демек с отложено дебелеене. Изобщо, днес стотинките ми позволяват само толкова от екологичното хранене: лайт майонеза в акция, дебело намазана върху филийка от тъмен хляб (с вкус на утайка от кафе).

Но това впрочем няма никакво значение за момента, защото след две съдбовни секунди ще ме пререди баба с препълнена потребителска кошница, като за последно хапване преди страшния съд.

С много тих, почти неразбираем глас тя някак подмами комшията ми да мине отпред без да чака. Защото сюрията нейни внучета (дочу ми се, че не са по-малко от 7!) седели сами, били много буйни, а и имало и нещо във фурната, което в момента се пече на 250 градуса. Или нещо подобно. Той кимна с глава за „ДА“.

Сега бабата премести погледа си върху мен. Бе напълно обезоръжаващ – хайде, нека минава и пред мен.

- „Минавайте, минавайте, моля ви се’ – покорно се откликна и последната бариера преди касата, висока колкото Великата Китайска стена. Човекът-стена се предаде без съпротива, барабар с оръжието си, бойната готовност и Самарското Знаме. С него се спогледахме с една полу-критична, но щастлива нотка в очите. Същата нотка, с която се гледат двама пречистени богомолци в църквата след жестока, но опрощаваща всички грехове неделна проповед.След всяко пиукане на касата, бабенцето измърморваше нещо за „Скъпо!“ , „Минал му срока“, „Няма да стане номера“ „Стига с тия цени“, „Аз трудно ще се мина“ и прочее по повод на всяка една цена или срок. Но касиерката, свикнала на всякакви набези, коментари, заяждания, викане на управители, ежедневни заплахи за уволнения и мрънкания по неин адрес – не обръщаше никакво внимание на забележките. Тя продължаваше да сканира методично останалата стока на възрастната жена. Решението на бабата обаче бе, че няма да закупува повече нищо и ще върне обратно всичко минало през скенера. Без никакъв аргумент. Затова отдалече тя започна спешния отбой:- „Аууу, това май няма да мога да го платя!“- „Олей, това много скъпо, не съм предвидила толкоз пари…!“Спогледахме се отново със съседа. Бих казал – учудено този път, все едно сме проспали с гръмко хъркане всичките думи на отчето от амвона и току-що сме се събудили от шумното тропане от седалките на ставащите.Бабенцето не успя да види последното движение връз сканера, защото бъркаше в 100-те си отделения на портмонето в издирване на средства, главно от стотинки. Имаше доста банкноти, но изцеждаше само монетите. Касиерката, която по-късно разбрахме, че се казва Мими – свърши да маркира и последната мъка: някакви огромни дантелени черни прашки. Бабата ги забеляза в последния момент, но вече бе късно:- „Не, туй много скъпо, не ми трябват, не съм взела толкоз пари“ – заяви тя, осъзнавайки се окончателно. От входа се запъти една новодошла жена и попита касиерката, прекъсвайки цялото свещенодействие с фаталната баба:- „Може ли едни цигари Виктори, бяло?!“ Всички ние от опашката изревахме в един глас:- ‘МОМЕНТ!!!“Служителката от касата се обърна към бабето:- „Не мога сама да ги махна тия гащи, нямам право….трябва Главната да ги махне от мен….“Касиерката взе микрофона и реши да включи техниката към тайнствената Главна:- „Ванче, ще ми помогнеш ли, моля те…ела да ми махнеш гащите ….и едни други работи…“

Хилехме се, чакахме резултата и въртяхме глави към пътеките за въпросното Ванче. Извивахме вратове първо наляво, после надясно, все едно бяхме на финален тенис от големия шлем. Чакането и въртенето трая 3-4 минути. Без резултат. А фразата към тайнственото Ванче се повтори по микрофона още веднъж. Нямаше реакции, нямаше и Ванче.Дори и Ванчето вече да се задаваше по пътеката – точно тук търпението на касиерката се спука като балон.Не! Търпението на горката касиерка направо се пръсна на парчета, досущ като цепелина на граф Цепелин, рухващ на земята в пламъци.Касиерката отново грабна микрофона изпод бюрото и се изцепи гръмогласно по уредбата. Искам тук само да отбележа, че ехото бе много добро, все пак ламарините на комплекса ограждат няколко декара търговска зала: – „ВАНЧЕ, МАМКА МУ И ПРАСЕ, ЕЛА ДА МИ МАХНЕШ ПРАШКИТЕ! ДОКОГА ЩЕ ТЕ ЧАКАМ, ВАНЧЕЕЕ!“Опашката взе да вие от смях и да бие главите си в околните щандове. На земята се посипаха Тоблерони и пакетчета дъвки. А един клиент от дясната писта бе дочул целия диалог, кашляше като магаре докато се смееше и удряше главата си в гумената пътечка пълна с покупки. Покупките ритмично подскачаха.

Таман малко се посъвзехме и спряхме да си тресем коремите от смях – сега пък СОТаджията реши и той да се намеси и да помогне с каквото може: – „Миме, дай аз да ти махна прашките!“Касиерката (Мимето):- „Не, Пешо, няма да можеш да ми ги махнеш… то трябват от ония дългите ключове, а ти нямаш такъв….. само Ванчето …..втория ключ е в Деската, дето е в болнични…. и тоя на Боби от склада май е къс като твоя… ключ….“Повечето от опашката бяха изпопадали, но някои от по-издържливите като мен все още се крепехме на краката си.- „ВАНЧЕ, АЙДЕ ЕЛА ПО-БЪРЗО ДЕ, БАВИМ ХОРАТА, НЕ МОГА САМА ДА МАХНА ГАЩИТЕ, А ТУК МЪЖЕТЕ ЧАКАТ ВЕЧЕ ТОЛКОВА ВРЕМЕ!!! ИМА ОГРОМНА ОПАШКА ВЕЧЕ, А НЕ МОГА ДА ГИ МАХНА БЕЕЕ ВАНЧЕЕЕ!

„От последните думи на касиерката Мими опашката изпадна в предсмъртна конвулсия. На земята се изсипаха още сума ти тоблерони и пакетчета кафе 3в1….А аз…а аз…просто зарязах на лентата нискокалоричната майонеза и хляба с вкус на кафе и запълзях към изхода, дишайки едва едва ……Изглежда, за да ме довърши окончателно, охранителя ме пресрещна на плъзгащата врата и някак загрижено и сериозно ми каза:- „Ами досега чакахте .. – ето я Ванчето иде .. ..ей сегичка веднага ще махне прашките на касиерката…“

 

 
 

Как да предпазим личните си данни в интернет

| от |

По принцип никой не го интересува конкретно вие къде живеете и какво правите. Никой не го интересува персонално вашата информация, дори ако му я изкрещите в лицето. Представянето на реклами е автоматизирано и Марки няма да седне да ви гледа на колко години сте и къде точно в „Надежда“ живеете. Ако не искате реклами, дръпнете си адблокър. Ако обаче ще гледате реклами, по-добре да са таргетирани, за да ви инетерсуват. Иначе все едно гледате телевизия със сенилната си баба и тя е господар на дистанционното.

След като изяснихме тези неща и старателно не ви разказах за егоцентричната си колежка от университета, която си закриваше камерата на лаптопа с лисче, да не би някои да я гледа, време е за няколко практически съвета как да не злоупотребяват демоните на интернет с личните ни данни.

Да не споделяме личните си данни в интернет

Така и на Лари и Сергей ще им е трудно да разберат къде сме и съответно да решат какви реклами да ни покажат – на Русенско варено или на Тутраканска сливова. Ще е трудно обаче и на момчето от пицарията да уцели точно къде да направи доставката. Но когато искаш да си анонимен, трябва да се правят жертви, като това да не ти донесат пицата навреме (или въобще някога). Или когато колегите на новата работа те питат за фейсбука ти, да им кажеш съвсем друго име към акаунт без аватар и About информация, засрамен осъзнавайки локвата от параноя, в която се къпе сърцето ти. Но пък руските хакери няма да могат да купят балистични ракети от китайската мафия на името на Елинчо от Долна Диканя.

Да излъжем за личните си данни

Да, защо просто не излъжем? Не, сериозно, защо като ви питат за личните ви данни, не кажете невярна информация. Като малки не сте ли били в сайт, който ви пита на колко години сте? Още тогва можеше различиш педантичните деца от по-творческите – едните прилежно кликваха „18“, а другите „90“ и нагоре. Съвсем естествено, ако кажете, че сте на 90 години някъде, може да ви се появят реклами на разни хапчета и апаратчета, но това е цената ФБР, Мосад и Путин да не знаят на колко години сте реално, когато сутрин ви четат личните данни, докато си пият кафето.

Да не бъдем в интернет въобще

Познавах едно момче, което си теглеше цялата заплата, за да не седи при тези мошеници в банката. Познайте дали имаше нокия с фенерче. Разбира се, че имаше нокия с фенерче – човекът си тегли парите от банковата сметка, за да не му ги откраднат от банката…

Интернет винаги е бил опасно място. От това да кликнеш на грешното копче „Download“ в торент сайта и да заразиш компютъра си с интернет грип. До това хората да разберат как се казваш, къде живееш, колко пари печелиш, как изглеждаш, за да може да те таргетират с фейк нюз, че да гласуваш после за Тръмп, който евентуално, живот и здраве, да започне Трета световна война. Това са опасностите на интернет.

Много хората си мислят обаче, че има човек някъде там, който всъщност гледа тази информация. Това са същите хора, които си мислят, че като ти напишат номера на стената в някоя тоалетна и всички ще се счупят да ти звънят. Искам да им кажа, освен горните три алтернативи, че никой, НИКОЙ, на този прекрасен свят не се интересува от личните им данни. Никой.

 
 

КНСБ: „Опа, грешка, сори, на четиричленно семейство му трябват 2,40лв. на месец“

| от chronicle.bg |

„Вярно, че обявихме, че 2340лв. са достатъчно за четирима души, за да си живеят добре, но се оказа, че сме допуснали грешка в изчисленията и всъщност на едно семейство са му необходими 2,40лв. на месец“, казаха от КНСБ.

На въпрос на адекватен журналист дали тази сума не е малко занижена, представителите на синдиката отговориха:

„Всъщност не. 2,40 е цената на 30литра домашно вино, а след щателни проучвания нашите експерти установиха, че българите реално нямат потребност от друго. Българската пирамида на Маслоу е малко по-различна, защото нашенците открай време са корави“.

Според изчисленията 60 стотинки са достатъчни за една човешка единица, за да живее нормално.

„Ако някой получава под тази сума, можем да помислим и за социални помощи. С по-малко от 60 стотинки на месец в България не може да се живее нормално. Все пак едно пакетче дъвки е 1,10, а един билет за градския транспорт – 1,60.“, категорични са от ведомството.

2,40лв. е оптималната сума за четиричленно домакинство. Тя покрива всички базисни потребности, без да разглезва.

„А какво правим тези, чиито жени искат да ходят по молове?“, пита един от четиримата протестиращи пред парламента, който застана зад идеята, че за да се отглеждат българчета, е необходимо главата на семейството да взима поне 48лв. заплата.

„Моловете са зло. По-добре насочете жената към по-здравословни забавления“, отговориха от Института по изследване добруването на българите.

*Текстът е художественица измислица – плод на въображението на автора

 
 

Стана ясно защо птиците нямат зъби

| от chronicle.bg |

Защо птиците, които са преки наследници на динозаврите, са загубили зъбите си по време на еволюцията? За да може пиленцата да се излюпят по-бързо от яйцата и да имат по-големи шансове да оцелеят, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.

Съвременните птици имат човка без зъби, каквато са притежавали някои динозаври през мезозоя (251 млн.-65 млн. г. пр. н. е.). Бяха предложени редица хипотези, за да се обясни появата на човка без зъби у птиците. Някои учени са на мнение, че изчезването на зъбите позволило да се намали теглото на главата и да се улесни полетът.

„Това обаче не обяснява защо някои месоядни динозаври през мезозоя, които не можели да летят, нямали зъби, а човка“, заявиха учени от университета в Бон, Германия.

Най-често приеманата теза за изчезването на зъбите е свързана с промени в хранителния режим у птиците. Това улеснило оцеляването им при масовото измиране на видове преди 65 милиона години, предизвикано от падане на астероид, който променил климата на планетата.

Учените от университета в Бон предложиха нова хипотеза, свързана със стратегията за репродукция на динозаври птици и продължителността на инкубационния период на яйцата.

Новата хипотеза е базирана върху неотдавнашно изследване на американски палеонтолози, които констатираха бавния инкубационен период на динозавърски яйца.

Той продължавал няколко месеца, като този при примитивните влечуги, докато продължителността му при съвременните птици е значително по-кратка, от десетина дни до няколко седмици.

Причината за това е в зъбите – при динозаврите поникаването им отнемало около 60 процента от времето, свързано с инкубационния период.

„Ембрионът трябвало да изчака в яйцето да приключи поникването на зъбите“, поясниха учените. Яйцата са предпочитана от хищниците плячка.

Съкратеният инкубационен период, позволяващ по-бързо излюпване на пиленцата, осигурил важно еволюционно предимство.

Резултатите от изследването са публикувани в Biology Letters.

 
 

11 книги, които трябва да прочетете през този живот

| от chronicle.bg |

Независимо дали сте от онези 53% българи, които твърдят, че „четенето не води до успех“ или сте „един от всеки четири българи“, които редовно поглъщат страници, има някои книги, които просто трябва да прочетете.

Може да не ви донесат милиони, както ще направи националната лотария, но със сигурност ще ви помогнат да се замислите как живеете и да достигнете по-лекичко до края на живота си.

В галерията сме сложили 11 от тях по наш избор. Реално не са само 10. По-скоро са 11 011. Някои от тях сигурно са скрити в прашасалите рафтове на библиотеките и чакат някой да ги преоткрие. Други окупират предните редове в книжарниците и се преиздават на всеки месец.

Това няма значение. Книгите са шорткът към чужди умове и други светове. Ползвайте го.