Сваляй прашките – 2

| от Николай Крижитски |

Прочетете и първата част на забавния разказ на Николай Крижитски


С една скромна майонеза и пакет хляб без брашно в ръцете съм застанал скромно на опашката.

Всичко това в кварталното неоново хале от ламарина. Кутийката майонеза е с изтичащ срок, но за сметка на това е в „Акция’ и най-важното – с нисък процент мазнини, демек с отложено дебелеене. Изобщо, днес стотинките ми позволяват само толкова от екологичното хранене: лайт майонеза в акция, дебело намазана върху филийка от тъмен хляб (с вкус на утайка от кафе).

Но това впрочем няма никакво значение за момента, защото след две съдбовни секунди ще ме пререди баба с препълнена потребителска кошница, като за последно хапване преди страшния съд.

С много тих, почти неразбираем глас тя някак подмами комшията ми да мине отпред без да чака. Защото сюрията нейни внучета (дочу ми се, че не са по-малко от 7!) седели сами, били много буйни, а и имало и нещо във фурната, което в момента се пече на 250 градуса. Или нещо подобно. Той кимна с глава за „ДА“.

Сега бабата премести погледа си върху мен. Бе напълно обезоръжаващ – хайде, нека минава и пред мен.

- „Минавайте, минавайте, моля ви се’ – покорно се откликна и последната бариера преди касата, висока колкото Великата Китайска стена. Човекът-стена се предаде без съпротива, барабар с оръжието си, бойната готовност и Самарското Знаме. С него се спогледахме с една полу-критична, но щастлива нотка в очите. Същата нотка, с която се гледат двама пречистени богомолци в църквата след жестока, но опрощаваща всички грехове неделна проповед.След всяко пиукане на касата, бабенцето измърморваше нещо за „Скъпо!“ , „Минал му срока“, „Няма да стане номера“ „Стига с тия цени“, „Аз трудно ще се мина“ и прочее по повод на всяка една цена или срок. Но касиерката, свикнала на всякакви набези, коментари, заяждания, викане на управители, ежедневни заплахи за уволнения и мрънкания по неин адрес – не обръщаше никакво внимание на забележките. Тя продължаваше да сканира методично останалата стока на възрастната жена. Решението на бабата обаче бе, че няма да закупува повече нищо и ще върне обратно всичко минало през скенера. Без никакъв аргумент. Затова отдалече тя започна спешния отбой:- „Аууу, това май няма да мога да го платя!“- „Олей, това много скъпо, не съм предвидила толкоз пари…!“Спогледахме се отново със съседа. Бих казал – учудено този път, все едно сме проспали с гръмко хъркане всичките думи на отчето от амвона и току-що сме се събудили от шумното тропане от седалките на ставащите.Бабенцето не успя да види последното движение връз сканера, защото бъркаше в 100-те си отделения на портмонето в издирване на средства, главно от стотинки. Имаше доста банкноти, но изцеждаше само монетите. Касиерката, която по-късно разбрахме, че се казва Мими – свърши да маркира и последната мъка: някакви огромни дантелени черни прашки. Бабата ги забеляза в последния момент, но вече бе късно:- „Не, туй много скъпо, не ми трябват, не съм взела толкоз пари“ – заяви тя, осъзнавайки се окончателно. От входа се запъти една новодошла жена и попита касиерката, прекъсвайки цялото свещенодействие с фаталната баба:- „Може ли едни цигари Виктори, бяло?!“ Всички ние от опашката изревахме в един глас:- ‘МОМЕНТ!!!“Служителката от касата се обърна към бабето:- „Не мога сама да ги махна тия гащи, нямам право….трябва Главната да ги махне от мен….“Касиерката взе микрофона и реши да включи техниката към тайнствената Главна:- „Ванче, ще ми помогнеш ли, моля те…ела да ми махнеш гащите ….и едни други работи…“

Хилехме се, чакахме резултата и въртяхме глави към пътеките за въпросното Ванче. Извивахме вратове първо наляво, после надясно, все едно бяхме на финален тенис от големия шлем. Чакането и въртенето трая 3-4 минути. Без резултат. А фразата към тайнственото Ванче се повтори по микрофона още веднъж. Нямаше реакции, нямаше и Ванче.Дори и Ванчето вече да се задаваше по пътеката – точно тук търпението на касиерката се спука като балон.Не! Търпението на горката касиерка направо се пръсна на парчета, досущ като цепелина на граф Цепелин, рухващ на земята в пламъци.Касиерката отново грабна микрофона изпод бюрото и се изцепи гръмогласно по уредбата. Искам тук само да отбележа, че ехото бе много добро, все пак ламарините на комплекса ограждат няколко декара търговска зала: – „ВАНЧЕ, МАМКА МУ И ПРАСЕ, ЕЛА ДА МИ МАХНЕШ ПРАШКИТЕ! ДОКОГА ЩЕ ТЕ ЧАКАМ, ВАНЧЕЕЕ!“Опашката взе да вие от смях и да бие главите си в околните щандове. На земята се посипаха Тоблерони и пакетчета дъвки. А един клиент от дясната писта бе дочул целия диалог, кашляше като магаре докато се смееше и удряше главата си в гумената пътечка пълна с покупки. Покупките ритмично подскачаха.

Таман малко се посъвзехме и спряхме да си тресем коремите от смях – сега пък СОТаджията реши и той да се намеси и да помогне с каквото може: – „Миме, дай аз да ти махна прашките!“Касиерката (Мимето):- „Не, Пешо, няма да можеш да ми ги махнеш… то трябват от ония дългите ключове, а ти нямаш такъв….. само Ванчето …..втория ключ е в Деската, дето е в болнични…. и тоя на Боби от склада май е къс като твоя… ключ….“Повечето от опашката бяха изпопадали, но някои от по-издържливите като мен все още се крепехме на краката си.- „ВАНЧЕ, АЙДЕ ЕЛА ПО-БЪРЗО ДЕ, БАВИМ ХОРАТА, НЕ МОГА САМА ДА МАХНА ГАЩИТЕ, А ТУК МЪЖЕТЕ ЧАКАТ ВЕЧЕ ТОЛКОВА ВРЕМЕ!!! ИМА ОГРОМНА ОПАШКА ВЕЧЕ, А НЕ МОГА ДА ГИ МАХНА БЕЕЕ ВАНЧЕЕЕ!

„От последните думи на касиерката Мими опашката изпадна в предсмъртна конвулсия. На земята се изсипаха още сума ти тоблерони и пакетчета кафе 3в1….А аз…а аз…просто зарязах на лентата нискокалоричната майонеза и хляба с вкус на кафе и запълзях към изхода, дишайки едва едва ……Изглежда, за да ме довърши окончателно, охранителя ме пресрещна на плъзгащата врата и някак загрижено и сериозно ми каза:- „Ами досега чакахте .. – ето я Ванчето иде .. ..ей сегичка веднага ще махне прашките на касиерката…“

 

 
 

Как Мадона промени музиката завинаги

| от chronicle.bg |

Тя има 300 млн. продадени албума, печалбата от турнетата й е над 1 милиард долара и е една от най-известните жени в историята. Днес Мадона Луиз Чиконе, Кралицата на попа, има става на 60 години.

Позната или непозната на днешните поколения, атакувана или възхвалявана, Мадона е Икона. Неоспорима. Тя променя не само световната популярна култура, а културата изобщо. Жена, която за дългата си кариера, е устоявала на всякакви атаки.

Без влиянието на Мадона днешната музика, мода и концепция за знаменитостите не биха съществували изобщо.

Мадона променя стереотипите за по-възрастните жени и се изправя срещу остарелите представи за това, че жените на години не трябва да говорят открито за сексуалността си. Тя има връзка с по-млади мъже, а професионалните й успехи продължават – Мадона е певицата с най-големи продажби за всички времена. Когато получава наградата „Жена на годината“ на „Билборд“ през 2016 г., изброява в благодарствената си реч правилата, които се е очаквало да спазва като певица.

„Не остарявай, защото възрастта е грях. Ще те критикуват, хулят и определено няма да звучиш по радиото“. През цялата си кариера тя се противопоставя на тези норми, с които се очаква да са съобразяват жените.

Още с издаването на дебютния си сингъл „Everybody“ през 1982 г. Мадона се превръща в глобално явление. Откакто издава едноименния си албум през 1983 г., е направила 10 концертни турнета. Вписана е в Книгата на рекордите на Гинес като певицата с най-големите продажби за всички времена. Тя е най-богатата певица, работеща в САЩ – със състояние от 600 милиона долара. След нея са Селин Дион с 400 милиона долара и Барбра Стрейзанд. Най-популярната песен на Мадона в Spotify е „Like a Virgin“, a след нея са „Hung Up“ „Holiday“, „La Isla Bonita“, „Like a Prayer“. Най-дълго в класациите се задържа албумът й „Immaculate Collection“.

По повод рождения ден на една от най-влиятелните жени в историята на популярната култура вижте в галерията горе как тя промени музиката завинаги.

 
 

Глен Клоуз за Скарлет Йохансон: „Всеки трябва да може да играе всеки“

| от chronicle.bg |

Великата Глен Клоуз получи последната си от общо шест номинации за „Оскар“ преди 5 години. Ролята й беше на жена, която се представя за мъж, за да се издигне в ирландското общество на XIX век. Актрисата се справи брилянтно с ролята си. От екипа на филма „Алберт Нобс“ още тогава заявяват, че ролята на Глен Клоуз не е на транссексуална.

По повод последните полемики в развлекателната индустрия относно това кои актьори, какви роли могат да играят, актрисата от „Опасни връзки“ коментира, че разбира напрежението, образувало се около Скарлет Йохансон. Преди седмици Йохансон получи редица критики, защото беше избрана да играе транссексуална роля. В резултат на тези критики тя беше принудена да се оттегли от проекта.

Мнението ми е, че хора, които продуцират и режисират филми на такава тематика, трябва да осигурят работа на транссексуалните актьори… но също така трябва да имат възможността да вземат най-добрия човек„, казва Глен Клоуз, цитирана от IndieWire. „Актьорството е занаят… и лично аз смятам, че всеки трябва да може да играе всеки.

Миналия месец стана ясно, че Йохансон ще играе известният Данте „Текс“ Гил във филма „Rub & Tug“ – реална личност, която живее през 70-те години на миналия век, държи  масажистки салон и таен публичен дом. След това редица транссексуални актьори критикуваха избора на хетеросексуална актриса за ролята на транссексуален персонаж. След малко повече от седмица Скарлет Йохансон се оттегли от филма, а все още не е избран неин заместник за ролята.

На този фон продължават да се чуват гласове, които настояват ролите на хомосексуални и транссексуални да бъдат играни само от такива актьори. Такъв е случаят с Руби Роуз отпреди няколко дена. Актрисата, която се определя като „gender fluid“ беше избрана да играе Batwoman, чийто персонаж е на еврейка лесбийка. Руби Роуз беше заклеймена в социалните мрежи,  а настояванията са за ролята на еврейка лесбийка да бъде избрана актриса еврейка и лесбийка. В резултат Роуз изтри профила си в Twitter.

В същото време някои актриси, като Глен Клоуз, с подобни изказвания доказват, че все още има трезви умове в развлекателната индустрия, които разбират същността на истинското актьорско майсторство.

 
 

Албуми и песни на Арета Франклин оглавиха чартовете

| от chronicle.bg |

Албуми и песни на Арета Франклин оглавиха чартовете след новината за смъртта й. Албумът „30 greatest hits“ се изкачи на първо място в класацията iTunes, като детронира новия албум на Ники Минаж, а парчето „Respect“ достигна номер 2 в класацията за сингли.

Въпросните класации проследяват дигиталните продажби и се актуализират няколко пъти дневно.

Други парчета на Арета също са в топ 40: сред тях са култовите „Say a little prayer“, „Chain of fools“, „You make me feel like a natural woman“.

Арета Франклин почина вчера, на 76 години.

 
 

Гняв срещу Дисни: Първият им гей персонаж ще се играе от хетеро мъж

| от Георги Андонов |

В наши дни вече свикнахме всеки да е обиден от всичко. Така докато едни се чувстват лично обидени, че в Германия вече ще вписват официално трети пол, от другата страна на безсмислената барикада се бунтуват вече дни наред, че Джак Уайтхол (хетеросексуален мъж) ще играе гей персонаж в предстоящия филм с Дуейн Джонсън (Скалата) и Емили Блънт – “Jungle Cruise”. Най-открито срещу избора на актьора скочи Омар Шариф младши (да, внук на онзи Омар Шариф), който написа следното в Twitter:

„Наистина ли, Дисни? Първата ви значителна гей роля ще се играе от хетеросексуален мъж, увековечаващ стереотипите? Провал! Този кораб трябва да потъне!”

sharif

Изявлението на младия актьор бе посрещнато с одобрение сред много фенове, получи подкрепа и от други представители на шоубизнеса (актьорите Итън Харви и Крис Салваторе бяха други популярни имена с гневни реакции по повода), а отзвукът беше неочаквано голям, вина за което вероятно има и все още топлата тема с отказа на Скарлет Йохансон да играе трансджендър персонаж, именно след масово недоволство от онлайн активистите. И макар да разбирам трудностите пред LGBTQ обществото след толкова много години на дискриминация, не мога да не се възмутя и аз от този натиск и да не се запитам…

Сериозно ли?!

Не че нещо, но твърдения като „Гей-актьорите не са представени подобаващо в Холивуд” са просто абсурдни. Пък и дори да беше така, чак толкова ли е непреносима сексуалността с похватите на актьорското майсторство, че да не може актьор с една сексуалност да не може да изиграе персонаж с друга? Нека само си спомним за страхотната роля на Нийл Патрик Харис като Барни от „Как се запознах с майка ви” – роля, в която актьорът (който е гей) изигра възможно най-стереотипния хетеро мачо! Защо тогава никой не му се разсърди?

164228793-612x612
Omar Sharif Jr, Getty Images

Пък и да не говорим само за сексуалност – нужно ли е да си виртуозен пианист, за да изиграеш виртуозен пианист? Мисли ли някой, че Даниел Крейг, Шон Конъри и Пиърс Броснан наистина са агенти на MI6 и затова са взети за ролята на Джеймс Бонд? Трябваше ли ролите в „Спасяването на редник Райън” да се дадат на истински нацисти? И хубаво ли ще е ролите на убийци и психопати да се дават на реални такива, за да са по-убедителни персонажите? Джейсън Борн сциентолог ли е? Ами Адам Сандлър… опа, момент, да, тук няма какво да се каже – той играе себе си във всеки филм.

И преди някой да е решил да каже нещо от сорта на „Да, те всичките от тая порода са такива!”, „Много са обидчиви, защото не са истински мъже!”, или някаква друга хомофобска простотия, нека припомня колко истински обидени бяха много бели хетеро мъже, които ревяха из интернет защо даден измислен комиксов персонаж (и по-конкретно – този във „Фантастичната четворка”) бе изигран от чернокож актьор (не отваряме дори дума за онова безумие с чернокожия Орфей, чернокожите гърци и прочие исторически неправдиви режисьорски решения). Вярно, филмът беше зловещо тъп, но наистина ли това ли беше проблемът с него? Да си обиден за цвета на кожата на измислен персонаж е меко казано нелепо.

Проблемът е, че все повече започва да изглежда така, сякаш в опита си да счупят веднъж завинаги оковите на дискриминацията, някои ненужно кресливи гласове от LGBTQ обществото в Холивуд започват лека-полека сами да дискриминират, налагайки се върху това кой какви роли да играе. Така де, нали целият смисъл на борбата за равенство беше да не се налага на интервюто за работа (или в случая – роля) да те питат „Каква е Вашата сексуалност?”, за да не могат да те дискриминират спрямо това? Затова ще е хубаво Омар Шариф младши и подкрепящите го колеги и фенове да си помислят пак по въпроса и да спрат да внасят разделение там, където LGBTQ обществото от толкова години се бори тъкмо за обратното – единство и равенство.

Хайде стига с превземките и да се съсредоточим върху реалните проблеми пред LGBTQ обществото, че заради такива нелепи поводи за гняв, вече почти не ми остана бяло, мъжко, хетеро чувство за вина…