Сваляй прашките – 2

| от Николай Крижитски |

Прочетете и първата част на забавния разказ на Николай Крижитски


С една скромна майонеза и пакет хляб без брашно в ръцете съм застанал скромно на опашката.

Всичко това в кварталното неоново хале от ламарина. Кутийката майонеза е с изтичащ срок, но за сметка на това е в „Акция’ и най-важното – с нисък процент мазнини, демек с отложено дебелеене. Изобщо, днес стотинките ми позволяват само толкова от екологичното хранене: лайт майонеза в акция, дебело намазана върху филийка от тъмен хляб (с вкус на утайка от кафе).

Но това впрочем няма никакво значение за момента, защото след две съдбовни секунди ще ме пререди баба с препълнена потребителска кошница, като за последно хапване преди страшния съд.

С много тих, почти неразбираем глас тя някак подмами комшията ми да мине отпред без да чака. Защото сюрията нейни внучета (дочу ми се, че не са по-малко от 7!) седели сами, били много буйни, а и имало и нещо във фурната, което в момента се пече на 250 градуса. Или нещо подобно. Той кимна с глава за „ДА“.

Сега бабата премести погледа си върху мен. Бе напълно обезоръжаващ – хайде, нека минава и пред мен.

- „Минавайте, минавайте, моля ви се’ – покорно се откликна и последната бариера преди касата, висока колкото Великата Китайска стена. Човекът-стена се предаде без съпротива, барабар с оръжието си, бойната готовност и Самарското Знаме. С него се спогледахме с една полу-критична, но щастлива нотка в очите. Същата нотка, с която се гледат двама пречистени богомолци в църквата след жестока, но опрощаваща всички грехове неделна проповед.След всяко пиукане на касата, бабенцето измърморваше нещо за „Скъпо!“ , „Минал му срока“, „Няма да стане номера“ „Стига с тия цени“, „Аз трудно ще се мина“ и прочее по повод на всяка една цена или срок. Но касиерката, свикнала на всякакви набези, коментари, заяждания, викане на управители, ежедневни заплахи за уволнения и мрънкания по неин адрес – не обръщаше никакво внимание на забележките. Тя продължаваше да сканира методично останалата стока на възрастната жена. Решението на бабата обаче бе, че няма да закупува повече нищо и ще върне обратно всичко минало през скенера. Без никакъв аргумент. Затова отдалече тя започна спешния отбой:- „Аууу, това май няма да мога да го платя!“- „Олей, това много скъпо, не съм предвидила толкоз пари…!“Спогледахме се отново със съседа. Бих казал – учудено този път, все едно сме проспали с гръмко хъркане всичките думи на отчето от амвона и току-що сме се събудили от шумното тропане от седалките на ставащите.Бабенцето не успя да види последното движение връз сканера, защото бъркаше в 100-те си отделения на портмонето в издирване на средства, главно от стотинки. Имаше доста банкноти, но изцеждаше само монетите. Касиерката, която по-късно разбрахме, че се казва Мими – свърши да маркира и последната мъка: някакви огромни дантелени черни прашки. Бабата ги забеляза в последния момент, но вече бе късно:- „Не, туй много скъпо, не ми трябват, не съм взела толкоз пари“ – заяви тя, осъзнавайки се окончателно. От входа се запъти една новодошла жена и попита касиерката, прекъсвайки цялото свещенодействие с фаталната баба:- „Може ли едни цигари Виктори, бяло?!“ Всички ние от опашката изревахме в един глас:- ‘МОМЕНТ!!!“Служителката от касата се обърна към бабето:- „Не мога сама да ги махна тия гащи, нямам право….трябва Главната да ги махне от мен….“Касиерката взе микрофона и реши да включи техниката към тайнствената Главна:- „Ванче, ще ми помогнеш ли, моля те…ела да ми махнеш гащите ….и едни други работи…“

Хилехме се, чакахме резултата и въртяхме глави към пътеките за въпросното Ванче. Извивахме вратове първо наляво, после надясно, все едно бяхме на финален тенис от големия шлем. Чакането и въртенето трая 3-4 минути. Без резултат. А фразата към тайнственото Ванче се повтори по микрофона още веднъж. Нямаше реакции, нямаше и Ванче.Дори и Ванчето вече да се задаваше по пътеката – точно тук търпението на касиерката се спука като балон.Не! Търпението на горката касиерка направо се пръсна на парчета, досущ като цепелина на граф Цепелин, рухващ на земята в пламъци.Касиерката отново грабна микрофона изпод бюрото и се изцепи гръмогласно по уредбата. Искам тук само да отбележа, че ехото бе много добро, все пак ламарините на комплекса ограждат няколко декара търговска зала: – „ВАНЧЕ, МАМКА МУ И ПРАСЕ, ЕЛА ДА МИ МАХНЕШ ПРАШКИТЕ! ДОКОГА ЩЕ ТЕ ЧАКАМ, ВАНЧЕЕЕ!“Опашката взе да вие от смях и да бие главите си в околните щандове. На земята се посипаха Тоблерони и пакетчета дъвки. А един клиент от дясната писта бе дочул целия диалог, кашляше като магаре докато се смееше и удряше главата си в гумената пътечка пълна с покупки. Покупките ритмично подскачаха.

Таман малко се посъвзехме и спряхме да си тресем коремите от смях – сега пък СОТаджията реши и той да се намеси и да помогне с каквото може: – „Миме, дай аз да ти махна прашките!“Касиерката (Мимето):- „Не, Пешо, няма да можеш да ми ги махнеш… то трябват от ония дългите ключове, а ти нямаш такъв….. само Ванчето …..втория ключ е в Деската, дето е в болнични…. и тоя на Боби от склада май е къс като твоя… ключ….“Повечето от опашката бяха изпопадали, но някои от по-издържливите като мен все още се крепехме на краката си.- „ВАНЧЕ, АЙДЕ ЕЛА ПО-БЪРЗО ДЕ, БАВИМ ХОРАТА, НЕ МОГА САМА ДА МАХНА ГАЩИТЕ, А ТУК МЪЖЕТЕ ЧАКАТ ВЕЧЕ ТОЛКОВА ВРЕМЕ!!! ИМА ОГРОМНА ОПАШКА ВЕЧЕ, А НЕ МОГА ДА ГИ МАХНА БЕЕЕ ВАНЧЕЕЕ!

„От последните думи на касиерката Мими опашката изпадна в предсмъртна конвулсия. На земята се изсипаха още сума ти тоблерони и пакетчета кафе 3в1….А аз…а аз…просто зарязах на лентата нискокалоричната майонеза и хляба с вкус на кафе и запълзях към изхода, дишайки едва едва ……Изглежда, за да ме довърши окончателно, охранителя ме пресрещна на плъзгащата врата и някак загрижено и сериозно ми каза:- „Ами досега чакахте .. – ето я Ванчето иде .. ..ей сегичка веднага ще махне прашките на касиерката…“

 

 
 

Пътуваме повече с Air France-KLM Group

| от chronicle.bg |

Нетният резултат на Air France-KLM Group възлиза на -274 милиона евро за цялата 2017 година. Ако се изключат дългосрочните пенсионни разходи, нетният резултат е +1 155 милиона евро, което представлява ръст от 363 милиона евро в сравнение с миналата година.

Търсенето на маршрути в Северна Америка и дестинации на средни разстояния, е довело до увеличение на трафика съответно с 6,1% и 7,4%. Освен това, възстановяването на маршрутите в Азия и Латинска Америка е оказало силно положително въздействие и увеличението е съответно с 6,5% и 8,3%.

През последната година Air France-KLM направи значителен напредък в разширяване на глобалната си мрежа. Групата значително укрепи съществуващите си партньорства с China Eastern, Jet Airways, Vietnam Airlines и създаде новото северноатлантическо с Delta и Virgin Atlantic.

През декември 2017 ., Air France успешно стартира новата си авиокомпания Joon.

В началото на 2018 г., първите данни показват продължаваща положителна тенденция в търсенето: текущите резервации за дълги разстояния за следващите три месеца надминават нивата от миналата година.

Групата провежда инициативи за намаляване на разходите за единица продукт с 1,0% до 1,5% и ще се постигне чрез по-нататъшно увеличаване на производителността, ефективността и по-ниските разходи на новата авиокомпания Joon.

 
 

„Умря от сърце“ и други безумни изрази в медицината

| от Цветелина Вътева |

Като лекарско чедо, израснах достойно като дълбоко невротизиран хипохондрик, убеден, че във всеки един момент тялото му и психиката му може да го изцакат с топла бира и следобедът в парка да завърши в моргата.

В същото време обаче, като дете обожавах колегите на майка ми да ме питат „Как се казва тоя мускул тука?“ и гордо да изрецитирам „Мускул стерноклейдомастоидеус“, след което цялото отделение да ми се смее. Също така веднъж се обидих, когато говореха за някакъв пациент, че отишъл в „Исул“, аз ги поправих, че се казва „инсулТ“ и те се разхилиха. Лекарите са груби хора.

Може би коректността към медицинските названия ми е останала оттогава. А може би се дължи на някаква грозна перфидност, с която искам да се чувствам по-важна от другите. Въпросът е, че ненавиждам фразите на медицинска тематика, които звучат „народно“.

А ето тези са ми любимите:

„Умря от сърце“

Значи, ако се умираше от СЪРЦЕ, нямаше да има живи хора, нали. Умира се от инфаркт, от остра или тежка сърдечна недостатъчност, от дисекацията на аортата и други проблеми със сърцето. Самото сърце обаче…нищо не може да ви направи, ако си работи както трябва.

„Имам кръвно“

Имаш, да. Имаш кръвно налягане. Обикновено – около 120/80. Може да е ниско, може и да е високо. Тогава обичайно имате симптоми на повишено или понижено кръвно налягане. „Имам кръвно“ обаче е тотално безсмислица.

„Играе ми кръвното“

Нищо не ви „играе“. Това не е малко кученце. Кръвното налягане може да се повишава или понижава, но не играе нито с лего, нито народни танци.

„Събрах границите“

Кои граници по-точно? Едната цифра, която показва резултатът на измерване на кръвното налягане, е систола (фаза на изтласкване на кръвта  от сърцето), другата – диастола  (фаза на пълнене на сърцето). Кръвното налягане се отчита като две числа за стойностите при тези две фази: първо се казва систолното, после диастолното налягане, например 90/60. Ако измерените стойности са 120/110, систолното налягане е нормално, а диастолното – високо. Нема граници.

„Отслабнал ми е имунитета“

Имунитетът не е жена преди сватба, че да отслабва. Той е супер сложна система от защитно-приспособителни реакции на организма, които са се развили и усъвършенствали в хода на еволюцията. Отслабването на имунитета е често използван, но не съвършено точен израз. При имунодефицитните заболявания, имунитетът е компрометиран. Ако тази зима сте боледували 5 пъти, не е задължително имунитетът ви да е отслабнал. Може просто организмът ви да се е срещнал с агресивни, нови вируси, с които дори един здрав имунитет не може да се пребори ефективно и бързо.

„Да си прочистя организма“

Прочистването на организма обикновено се разбира като режима на Дънов, комбиниран с редовни клизми. Дали трябва да се прави или не, не смея да казвам. Но правилният израз що се отнася до „прочистването“, е „прочистване от токсини“.

„Не искам да се тровя с някакви химии“

Животът ни е химия. Билковите и хомеопатичните препарати също се изработват с химични методи. Разбира се, всеки има право да се лекува с чай с лимон, но понякога медикаментите спасяват животи, включително така омразните на всички антибиотици. По-добре натравяне с антибиотични химии, отколкото двустранна бронхопневмония, а често изборът е между двете.

„Искам да си изследвам целия организъм“

Много хубаво. Тогава обаче, трябва да сте наясно, че не може да разчитате на здравната каса да покрие всичко. Освен т.нар. „пълна кръвна картина“, за да си изследвате ЦЕЛИЯ организъм, трябва да ви направят ЕКГ, ехокардиография, ЯМР, ПЕТ скенер, сцинтиграфия, ехография на коремни органи, колоноскопия, гастроскопия, коронарография, ректален преглед, цитонамазка, иригография, обременяване с глюкоза, 200 кръвни теста, тестуване за алергии, туморни маркери, маркери за остеопороза, коронарография, изследване на стерилна урина, измерване на очното налягане и още много други.

Можете да посветите живота си на изследване на целия организъм, а може и да си го живеете.

 
 

„Три билборда извън града” е големият победител на наградите БАФТА

| от chr.bg |

Тази нощ в Лондон се проведоха годишните награди на Британската академия за кино и телевизия (БАФТА). Филмът на режисьора Мартин Макдона „Три билборда извън града” взе 5 отличия включително за най-добър филм, за най-добра актриса – Франсис Макдорманд в главната роля, а Сам Рокуел получи наградата за най-добър актьор в поддържаща роля.

Приза за най-добър режисьор отиде при 53-годишният мексиканец Гийермо дел Торо за филма „Формата на водата”.

Гари Олдман пък бе удостоен с наградата за най-добър актьор за ролята на Уинстън Чърчил във филма „Най-мрачният час”.

Много звезди носиха черни дрехи като знак за солидарност с пострадалите от сексуален тормоз.

Почетни гости бяха принц Уилям и съпругата му Катрин, която бе облечена с тъмнозелена рокля с черен колан. Призивът за черни тоалети постави Катрин в деликатно положение, тъй като кралското семейство се стреми да не изразява политически позиции.

EE British Academy Film Awards - Red Carpet Arrivals

 
 

Сам Рокуел е рокзвезда

| от Амелия Понд |

През тази година Сам Рокуел ще навърши 50 години в живота и 21 в киното. И макар и двете цифри да ви се струват огромни, то този талантлив калифорниец може спокойно да каже, че 2018-а е една от най-специалните години в живота му.

Защото именно през нея Сам Рокуел ще вземе „Оскар“ за първи път в кариерата си. Освен, ако Академията не реши да му направи сечено и в последния момент не даде наградата на някой друг, но едва ли. Рокуел заслужава статуетката, както и поклон до земята за годините къртовски труд в многобройни и многолики продукции и за изпълнението си на пълния гъз с добро сърце, прикрито зад селташко излъчване, лош език, грубо насилие и глуповато лице Джейсън Диксън в безапелационната южняшка черна филмова поезия „Три билборда извън града“.

Тази година Рокуел каза, че се радва, „че най-накрая участвам във филм, който някой е гледал“. И въпреки, че това звучи като тъпашка шега сега, то малко са хората, които могат да назоват поне три, а камо ли повече филма, в които Сам разгръща своя талант.

MV5BNzU5NTM3YTItYmFjZS00ZmJkLTg5ZjktOWIwYjdkOWUzMDQzXkEyXkFqcGdeQXVyNDg2MjUxNjM@._V1_SY1000_CR0,0,1486,1000_AL_

Останал някак извън листата на големите и важните Рокуел често и предимно получава ролите на аутсайдерите, неуспелите, кретените или злодеите, и никога не успява, както е модерно да се казва – „да открадне шоуто“.

Роден в слънчева Калифорния, а по-късно живял в Ню Йорк и Сан Франциско, Рокуел прави дебют на голям екран едва 10-годишен рамо до рамо с майка си, също актриса. Големият пробив, ако може да се нарече такъв, пристига близо 10 години по-късно, когато Рокуел изиграва една от основните роли в безумния трилър Clownhouse. Следват сериал на фамилната ABC, от който Сам е уволнен за лош език и лошо поведение, и купчина trash-и роли, в които никой не го помни и по-добре. От „Костенурките нинджа“ до „Джери и Том“ (да не се бърка с „Том и Джери“) Сам Рокуел може да се похвали, че има повече филмов боклук зад гърба си, отколкото някоя нещастница участвала само в романтични комедии за Hallmark.

сам рокуел

И въпреки това Рокуел някак успява да намери своето място под слънцето на Холивуд и един ден да се появи във филм на Уди Алън. Годината е 1998-а, а филмът е „Знаменитости“. Нищо особено за кариерата на Алън, но голяма червена точка за тази на Рокуел.

След тази продукция пътят към Холивуд, който винаги е послан с добри намерения, за Сам е малко по-широк. Следват „Зеленият път“, „Сън в лятна нощ“ и „Ангелите на Чарли“, а с тях и настъпването на новото хилядолетие.

MV5BZmIyMDlkN2QtMzkxOC00ZDdlLWFmYzYtNWMwNmUwNmViZDQ1XkEyXkFqcGdeQXVyNDg2MjUxNjM@._V1_SY1000_SX1500_AL_

Сам Рокуел е като доброто уиски. С годините той става все по-талантлив, по-избирателен към продукциите, в които се появява, по-хубав, по-умен, по-смел. Феновете на киното започват да го забелязват и да го преглъщат все по-лесно и с все по-голямо удоволствие.

Новият век носи на Рокуел участия в купчина качествени продукции и работа с чудесни режисьори, като Ридли Скот (в „Кибритлии“), Андрю Доминик (в „Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд“), Дейвид Мамет (в „Обир“) и дори с Джордж Клуни (в „В самопризнанията на един опасен ум“). Някъде там се появява и „Пътеводител на галактическия стопаджия“, където Рокуел влиза в лачените обувки на Зафод Библброкс. На бас, че не знаехте за това, нали?

сам рокуел

Големите залъци в кариерата на Рокуел обаче тепърва предстоят. Точно 10 години преди днес Сам прави една от по-добрите си роли. Той играе пристрастения към секс измамник Виктор Манчини в Choke – адаптация по вулгарния саркастичен роман на Чък Паланюк. Фестивалът „Сънданс“, където филмът прави премиера го аплодира горещо и посреща с отворени обятия новата си любима звезда.

Времето е най-добрият мерител за повечето неща и погледнато с днешна дата можем спокойно да кажем, че Choke е грандиозно събитие в кариерата на Рокуел и доста прилично такова във филмово отношение. Дали е шедьовър? Не, не е. Но е великолепен филм, който позволява на Рокуел да разгърне таланта си и да покаже, че всъщост го бива.

Следват два от най-силните филми за Рокуел до момента – „Фрост/Никсън“ и „Луна“. И двата получават номинации за различни награди и са посрещнати с възторг от публиката. Някъде там, по същото време, се нареждат и двете най-комерсиални заглавия, в които Сам Рокуел взима учестие – като злодея в „Железния човек 2“ и като доктора в „Каубои и извънземни“.

75th Annual Golden Globe Awards - Press Room

2012-а е годината, която среща Рокуел с Мартин Макдона. Двамата правят първата си колаборация заедно в „Седемте психопата“. На Рокуел отново е дадена ролята на неудачника, най-добрия приятел на персонажа на Колин Фарел, който се опитва да го измъкне от творческа дупка. Първата среща на Рокуел и Макдона е важна, защото постиля килима за онова, което ще се случи шест години по-късно в „Три билборда извън града“. И макар „Седемте психопата“ да изпада на по-долно място от останалите заглавия на своя създател, каквито са „В Брюж“ и вече сто пъти споменатия „Три билборда“, то той може да се похвали със същото чувство за безхаберие и хумор, със същия остър език и безапелационно и дори грубо отношение, както към света навън, така и към съдбата на своите персонажи. И със Сам Рокуел, разбира се. Който е бъдеща рокзвезда и всеки, който разбира от кино го е забелязал още тогава.

Минавайки през още няколко страшни тъпотии и лоши продукции, Рокуел и Макдона започват работа по „Три билборда извън града“ още през 2015-а, когато филмът най-накрая получава финансиране. Към екипа впоследствие са притеглени Франсис Макдорманд и Уди Харелсън. Всички знаем какъв е резултатът от тази колаборация, а тези, които още не са го разбрали, е редно да го направят възможно най-скоро.

Сам Рокуел не може да се похвали, че има шедьоври във филмографията си. Дори ще е силно да кажем, че има поне пет задължителни филма, които трябва да сте гледали преди да умрете. И все пак неговата рокендрол особа заслужава място на големия екран и тази година, както и купчината награди, които е спечелил до момента, са доказателството за това.

75th Annual Golden Globe Awards - Press Room

С височина само от 1.73 см, с излъчване на нахакан гадняр, език на гамен и без да е красавец Сам Рокуел е модерно нешлифовано бижу, което киното заслужава. Той и неговият Диксън са препъни камъка на политическата коректност и вечно толерантния класически красив американски утопичен идеалист. И да, Сам Рокуел е рокзвезда. Така че, насладете му се.