Социализмът е секси, казвате?

Социализмът си е направо оргазмичен, какво говорите!

Но на този сексуален фон, ето примерния дневник на социалист и партизанин, облъчван от еротиката на соца, но неможещ да си вземе.

Ден 1 без секс: Гледам с примижени очи портрета на Сталин само за да ми заприлича на албанка.

Ден 5 без секс: Минахме през едни къпини, само за да почувстваме как нещо ни дращи по кожите.

Ден 10 без секс: Влезнах в кръчмата и извиках „Да живее другарят Ленин“, само за да чуя мръсна реч.

Ден 20 без секс: Чета книга за двете световни войни, само за да видя как някой повтаря.

Ден 30 без секс: Гледам другарите партизани. Наистина започвам да ставам ляв.

Ден 40 без секс: Тананикам си френски шансони, само за да правя нещо френско с устата си.

Ден 50 без секс: Закачих снимка на цар Фердинанд на дупето си, само за да го шляпне някой.

Ден 100 без секс: Откраднах кокошка. Ще накарам летящата крепост да излети и да бомбардира само за да съм тоя, дето клати гората.

Ден 150 без секс: Откраднах червено знаме. Щом ни е родило, трябва да има начин…

Ден 200 без секс: Aйде бе, пролетарии от всички страни, кога ще се съединяваме!

Ден 300 без секс: Тайно счупих наполовина всички статуи на Ленин и Сталин, само за да станат на бюстове.

Ден 500 без секс: Избягах тайно в капиталистическа държава, само за да ме третира някой като частна собственост.

Този дневник обаче спира на 10 ноември 1989. На тази дата соцът свърши!

И така до края на света.