Софийските предградия: гадната страна на приказката

| от Стефан Генадиев |

Предградията… Това са онези места нито в града, нито съвсем извън него, които градският човек свързва с блаженство, спокойствие и идилия. Той често мечтае за дълбоки старини, три лехи с домати, пет кокошки и съседката Станка, която раздава от новата партида консервирана сланина.

Някои стигат по-далеч и си представят българската Бри* да дава тор за хортензиите, Сюзън да се разхожда гола на двора, децата на Линет да пищят като луди, Габриел да крещи на Карлос през терасата, Катрин да отглежда зеленчуци в задния двор, а градинарят Джонатан да коси тревата гол до кръста.

На практика обаче животът в онези прекрасни квартали на двайсетина километра от центъра изисква истински стоицизъм.

Изключваме възрастните, хората с дебели вратове и портфейли и всички, които са напълно окей с идеята да прекарват 80% от живота си в компанията на Боби Железния, Шонде, Тошо Бабата и Пешо Кучето. Който каквито потребности има. Проблемът е, когато си млад и не възнамеряваш да вземеш момата от съседната улица или да работиш на място на 100 метра от вас до пенсия.

Как минава животът ви тогава? Ето една симулация:

Да приемем, че почвате работа в 9. В най-добрия случай трябва да сте се омели от вас до 8, за да хванете единствения автобус, който само за 30 минути ще ви откара да метростанция или спирка в периферията на столицата. Оттам има още поне един превоз до работата. Да разполагате с кола е горе – долу същото, като прибавим времето за чистене на снега сутрин, висенето в задръствания и паркирането след това (и парите). Но така – вече е девет и вие живи, здрави и енергични пристигате в офиса, където ви чака работа.

Ако сте късметлии, ще приключите в 18 часа и пред вас ще има цяла вечер на разположение. Можете да отидете на клуб, бар, кино, театър, да пиете, да се забавлявате, каквото ви душа иска. Прекрасно, нали? Почти.

Не си позволявайте своеволия с алкохола, защото къщата ви може и да не е пазена от органите на реда, но техни представители денонощно стоят на входа на квартала и няма да ви простят и най-малкото нарушение. За да избегнете конфронтации с тях, не рискувайте дори с малко алкохол в бара – по-добре пийте боза. Това усещане за „сигурност“ е едно от скритите предимства на тези места.

Пак остават киното и театърът. А можете да излезете и с приятели за малко. „Малко“ значи да се приберете към 23:30, и тогава спокойно можете да се отдадете на четене, гледане на филм или някоя друга задача за следващия ден. Гарантираме ви, че с остатъкът от енергия, който имате, можете да се насладите на цяла страница от романа „Госпожа Далауей“ на Улф, например.

Ако пък горната картинка не е ясна, винаги можете да обикаляте като цветар домовете на приятелите си и да ги молите да оставате у тях за през нощта. В този случай е добре да имате повече приятели, за да има с кого да излизате, след като един по един те започнат да странят от вас или започнат да ви правят намеци, че „идвай, когато искаш, ама все пак, ‘айде не прекалявай.“

Лятото е по-поносимо, като изключим, че ако искате да имате двор като този на Бри, ще трябва да отделяте поне един ден в седмицата за поддръжка – това само за двора, без да броим къщата. Зимата обаче е много по-рентабилно да си вземете шейна и един кон (за северните квартали). В южните можете да го карате на инерция. 20 минути и сте от Симеоново до НДК.

По въпроса за задружната селска общност от градски тип, може и да попаднете на истински сплотен квартал, в който помощта не е само да ти дадат на заем клещи гарги или резачка за дърва, а и евентуално да си намериш приятел. Такъв на когото можеш спокойно да споделиш, че отиваш на екскурзия на Бахамите, без на другата сутрин пътуването да се провали в резултат на „добри“ помисли. „Отчаяни съпруги“ и „Момичетата на Гилмор“ са сериали, да знаете. От друга страна, бабите наистина съществуват и виждат всичко…

Не всичко е толкова черно, разбира се. Винаги може да сте млад, красив, интелигентен и амбициозен човек, който да срещне партньор, готов да се премести в предградието, в разцвета на 20-те си години. През седмицата ще се редувате кой ще пие и кой ще кара или ще си делите по 12,50 за такси в едната посока. Уикендa ще го прекарвате изкусително наведени над лехите с туртите, петуниите и темеужките или доматите. Пекинезът и каракачанката ще лаят съмнителните субекти и каруците, съседите ще ви гледат подозрително или завистливо. Ще варите компоти през есента, напролет ще зарязвате асмата, ще каните приятели на барбекю (да знаете, че много от тях се отказват от гостито като разберат колко път ще бият), ще чистите постоянно, всеки сезон ще има нещо за ремонт или поправка, а сметките гарантирано ще са по-завишени отколкото в гадната панелка, от която искате да махнете.

Сега сериозно. Животът в това, което у нас се нарича „краен квартал“ или „предградие“ може да има много предимства. За хората, преминали определена възраст, той може би е най-добрата алтернатива за живеене. Може би и за отглеждане на деца. Тишина, спокойствие, относителна представа кой живее отсреща, можеш винаги да поискаш чаша захар.

Но няма нищо по-нормално от това да си млад и да не искаш точно това. Защото животът в предградията е приказка, в която много герои не могат да оцелеят. И понякога две стаи в стара кооперация си струват повече от бяла спретната къщурка с две коли отпред.

* персонажи в сериала на Марк Чери „Отчаяни съпруги“

 
 

Jessie J с ужасно откровение пред публика

| от chronicle.bg |

Jessie J, чието пълно цяло име е Джесика Елън Корниш, сподели личен детайл от живота си пред публика на концерт във вторник вечерта.

30-годишната британска певица сподели как докторите са й казали, че не може да има деца. 

„Не ви казвам, искайки симпания, защото аз съм една от милионите мъже и жени, които минават през това и ще продължат“, каза тя пред феновете си в Royal Albert Hall в Лондон. „Това не е нещо, което ни определя. Исках да напиша тази песен за себе си в момент на болка и тъга, но и за да дам радост на себе си и на другите – да им дам нещо, което да слушат, когато стане трудно.“

И продължи: „Ако някога сте се срещали с това или познавате някой, който е, или сте загубили дете, знайте, че не сте сами и че си мисля за вас, когато пея тази песен.“

Певицата прекарва време с актьора Чанинг Тейтъм в последно време. Той беше и на концерта и след песента я подкрепи в Инстаграм.


Вижте тази публикация в Instagram.

This woman just poured her heart out on stage at the Royal Albert Hall. Whoever was there got to witness something special. Wow.

Публикация, споделена от Channing Tatum (@channingtatum) на

„Тази жена току-що изля сърцето си на сцената на  Royal Albert Hall“, пише Тейтъм. „Присъстващите станаха свидетели на нещо специално. Уау.“
Тейтъм и бившата му приятелка, Джена Дюън, съобщиха раздялата си през април след 9 години брак.
 
 

Бизнесът инвестира в бъдещето си чрез МВА програми

| от chronicle.bg |

Светослав Георгиев е вицепрезидент „Международни операции“ за C3i Solutions, международна технологична компания, специализирана в предлагането на ИТ услуги и аутсорсинг на бизнес процеси (BPO) за фармацевтични и биотехнологични компании. На тази позиция Светослав е отговорен за бизнеса на компанията в България, Индия, Китай и Япония. Има бакалавърска степен в областта на международните отношения и магистратура по бизнес администрация (MBA) от Американски университет в България, като от скоро членува в борда на настоятелите на университета.

Американският университет в България е един от участниците в новото издание на едно от най-престижните изложения за MBA обучение – Access MBA One-to-One. Есенното издание на изложението включва общо 49 събития в 40 държави. В София изложението ще се състои на 24 ноември 2018 г. в хотел Интерконтинентал (бивш Радисън). Кандидатите за МВА обучение участват безплатно като се регистрират предварително тук.

Кои са факторите, които привличат вече успешни мениджъри да продължат образованието си в МBА програми?

Сред водещите фактори се посочват желанието за ускорено кариерно развитие, а така също и навлизането в нови професионални предизвикателства. Някъде там вероятно е и евентуалната възможност за достигане на по-висок доход.

Какви бяха Вашите причини да искате да придобиете степен МBА?

За мен беше важно придобиването на различен подход в осмисляне на бизнес проблемите, възможността за получаване на нови знания, умения и контактите с хора с подобни интереси.

Защо се спряхте на точно тази програма?

В този период, това беше университетът и програмата, която реших, че ще ми помогне да се позиционирам по-успешно за бъдещо развитие и да съм по-конвертируем на пазара на труда. Не без значение беше и успешното сътрудничество на работодателя ми и университета, в следствие на което, разходите за програмата бяха покрити от компанията. Като цяло това беше и най-логичният избор за човек, който иска да продължи да работи и едновременно с това да учи.

Защо компаниите финансират свои служители за обучение в МВА програми?

Компаниите спонсорират служителите си тъй като намират смисъл в това – обучението е инвестиция в собственото им бъдеще. МВА програмите развиват бизнес лидери, като подпомагат стратегическото им мислене, придобиването на умения и самочувствие да идентифицират нови перспективи и да ги трансформират в конкурентни бизнес предимства.

Кое от процеса на кандидатстване Ви създаде най-големи трудности?

По това време имаше изискване за полагане на GMAT, като именно подготовката за този изпит беше най-сериозната трудност. Беше минало доста време от последния път, в който ми се беше налагало да решавам задачи и да пиша есе.

Кои бяха основните акценти на обучението?

Разглеждането на актуални проблеми (бизнес казуси) от реалния бизнес на глобално ниво и работата в групи с колеги и професори за мен беше както непознато, така и интересно и различно от познатите методи на преподаване в останалите университети в България.

На каква фаза от кариерното си развитие решихте да придобиете степен МBА?

Имах няколко години опит на средно мениджърско ниво, когато реших да кандидатствам за програмата.

Имаше ли моменти по време на обучението, които Ви изкараха извън зоната Ви на комфорт?

Да, сега като се върна назад, първите месеци бяха свързани с известен дискомфорт, но след като опознах колегите и преподавателите, а и се адаптирах към темпото и начина на работа, се чувствах много добре.

Имаше ли нещо, за което не бяхте подготвен, нещо което Ви изненада?

Не бях подготвен да осмислям и решавам бизнес проблеми от различни перспективи и именно този подход се оказа най-полезен в работата ми в последствие.

По какъв начин МBА обучението даде тласък на кариерата Ви?

Считам, че МBА обучението ми даде контакти, компетенции и умения, които ми помогнаха да достигна до глобална кариера. Ползите и предимствата на това образование са познати на работодателите, което дава възможност за бързо професионално израстване.

Обучението оправда ли очакванията Ви?

Да, оправда ги изцяло и съдя за това от перспективата на времето, както от целите, които си поставих и постигнах.

Какво бихте направили по различен начин, ако трябва да минете по същия път?

Съвместяването на учене и работа е трудно и при мен често беше в полза на професионалните ми ангажименти. Мисля, че ако стартирам обучението си сега, бих поставил по-сериозен приоритет на заниманията си в университета. Това е период, в който човек придобива знания и умения, които го развиват професионално и личностно, а това в последствие е от полза и за работодателя му.

Какво бихте посъветвали професионалистите, които планират да учат в МBА програма?

Моят съвет е да отделят достатъчно време за програмата, да бъдат отворени за промяна в начина си на мислене, да не бъдат предубедени към стойността на едно подобно обучение, защото без да преминеш през него е трудно да го оцениш пълноценно.

 
 

Идва ли краят на U2? Боно: Време е да се оттеглим

| от chronicle.bg |

Групата приключи турнето си вчера в Берлин. Боно загатна края на U2, докато говореше от сцената накрая на последния концерт от турнето Experience + Innocence.

Боно каза на публиката в Mercedes-Benz Arena: „Ние сме на път от известно време, около 40 години вече, и последните 4 години бяха наистина нещо много специално за нас. Сега е време да се оттеглим…“

Някой фенове спекулират, че това може да е краят на ирландските рокаджии, които са заедно от 1976 година.

Оказва се обаче, че подобна паника има след всеки последен концерт на групата още от турнето Vertigo. Това се дължи най-вече на инсинуации, сензационност и превземане. Дори сега, когато за първи път има поне някакъв повод, групата най-вероятно ще измисли нещо, за да отбележи 40-годишнината на албума „Boy“ или 30-годишнината на „Achtung Baby“.

U2 изтупа прахта от „Dirty Day“ за 25-годишнината му на концерт в родния Дъблин. Малко преди изпълнението, Боно разказа за отношенията които всеки от групата е имал с баща си, докато израстват в града: „U2 беше начина за нас да излезем от тяхната сянка, нашия начин да им кажем „Аз не съм като теб“.

Миналия месец U2 изсвири „The Unforgettable Fire“ и „Stay (Faraway, So Close!)“ на феновете си в Копенхаген като тези песни не са влизали в сетовете им от години.

 
 

Моделката, която гледа овце

| от chronicle.bg |

Хейда Асгеирсдотир живее насред зелената пустош. У тях е тихо, чува се  и само телевизорът, който мърмори в съседната стая при майка й. Хейда не е по разговорите с журналисти. Тя е фермерка в овцефермата в Лиотарстадир (Ljótarstaðir) – място толкова отдалечено, че самите исландци го наричат отдалечено.

Асгеирсдотир е бивш модел, но истава известна в Исландия за това, че се противопоставя на строежа на хидроелектроцентрала, която щеше да раздели и наводни земята й. След като се съгласява да помогне за написването на книга за опазването на околната среда заедно с журналиста Стейнън Сигурдардотир, Хейда открива, че въпросната книга е озаглавена „Heiða – Fjalldalabóndinn (което се превежда като „фермерът в долината“, това е прякорът й)“ и е за самата нея, а не за борбата й срещу централата. „Исках внимание заради централата, но после се оказа, че цялата книга е за мен. Исках да изчезна вдън земя, имах чувството, че ще получа инфаркт.“ обяснява тя пред сайта peoplewemet.org

Днес Хейда е на 40. Тя е била модел през късните си тийнейджърски и ранни 20 години.

908688

„Бях високо, кльощаво хлапе и един ден една жена ми каза, че мога да бъда модел. Изведнъж беше добре да изглеждаш смешно“, така тя описва пътят си към моделството.

Животът й обаче не се променя из основи – тя не харесва да седи редом с 50 други момичета и да се опитва да бъде най-красивата. Затова напуска моделството и започва работа като учител и полицай.

Когато е на 23, здравето на баща й се влошава и понеже сестрите й не се интересуват много, тя поема семейната ферма… 6464 хектара. Там тя гледа 500 овце, с които се оправя до голяма степен сама. През лятот овцете пасат навън и тя се възползва от свободното време, за да поправи каквото има за поправяне. Те я и много опитен овцестригач като направи фурор на тазгодишното световно първенство по стригане на овце в Нова Зеландия.

Трудна работа е да прехвърляш слама и да караш 20-тонни земеделски машини, но това, което Хейда никога няма да си признае и сигурно никога нямаше да знаем, ако не беше книгата за нея – тя е голяма феминистка и иска да покаже на всички жени, че могат да правят каквото си искат. Тя израства с жена президент в Исландия и има прическа и играчки подобни на мъжките.

Земята й е голямата й любов. След като публикуват книгата за нея през 2016 година, тя често намира бележки с окуражителни думи и бутилки с алкохол в пощата си. Последно намира бутилка коняк с надпис „С любов, от читатели“.

За Хейда връзката никога не е била приоритет. Във фермерската работа няма доходи за двама, пък и не обича да спори с някого и да й казват какво да прави.