Софийските предградия: гадната страна на приказката

| от Стефан Генадиев |

Предградията… Това са онези места нито в града, нито съвсем извън него, които градският човек свързва с блаженство, спокойствие и идилия. Той често мечтае за дълбоки старини, три лехи с домати, пет кокошки и съседката Станка, която раздава от новата партида консервирана сланина.

Някои стигат по-далеч и си представят българската Бри* да дава тор за хортензиите, Сюзън да се разхожда гола на двора, децата на Линет да пищят като луди, Габриел да крещи на Карлос през терасата, Катрин да отглежда зеленчуци в задния двор, а градинарят Джонатан да коси тревата гол до кръста.

На практика обаче животът в онези прекрасни квартали на двайсетина километра от центъра изисква истински стоицизъм.

Изключваме възрастните, хората с дебели вратове и портфейли и всички, които са напълно окей с идеята да прекарват 80% от живота си в компанията на Боби Железния, Шонде, Тошо Бабата и Пешо Кучето. Който каквито потребности има. Проблемът е, когато си млад и не възнамеряваш да вземеш момата от съседната улица или да работиш на място на 100 метра от вас до пенсия.

Как минава животът ви тогава? Ето една симулация:

Да приемем, че почвате работа в 9. В най-добрия случай трябва да сте се омели от вас до 8, за да хванете единствения автобус, който само за 30 минути ще ви откара да метростанция или спирка в периферията на столицата. Оттам има още поне един превоз до работата. Да разполагате с кола е горе – долу същото, като прибавим времето за чистене на снега сутрин, висенето в задръствания и паркирането след това (и парите). Но така – вече е девет и вие живи, здрави и енергични пристигате в офиса, където ви чака работа.

Ако сте късметлии, ще приключите в 18 часа и пред вас ще има цяла вечер на разположение. Можете да отидете на клуб, бар, кино, театър, да пиете, да се забавлявате, каквото ви душа иска. Прекрасно, нали? Почти.

Не си позволявайте своеволия с алкохола, защото къщата ви може и да не е пазена от органите на реда, но техни представители денонощно стоят на входа на квартала и няма да ви простят и най-малкото нарушение. За да избегнете конфронтации с тях, не рискувайте дори с малко алкохол в бара – по-добре пийте боза. Това усещане за „сигурност“ е едно от скритите предимства на тези места.

Пак остават киното и театърът. А можете да излезете и с приятели за малко. „Малко“ значи да се приберете към 23:30, и тогава спокойно можете да се отдадете на четене, гледане на филм или някоя друга задача за следващия ден. Гарантираме ви, че с остатъкът от енергия, който имате, можете да се насладите на цяла страница от романа „Госпожа Далауей“ на Улф, например.

Ако пък горната картинка не е ясна, винаги можете да обикаляте като цветар домовете на приятелите си и да ги молите да оставате у тях за през нощта. В този случай е добре да имате повече приятели, за да има с кого да излизате, след като един по един те започнат да странят от вас или започнат да ви правят намеци, че „идвай, когато искаш, ама все пак, ‘айде не прекалявай.“

Лятото е по-поносимо, като изключим, че ако искате да имате двор като този на Бри, ще трябва да отделяте поне един ден в седмицата за поддръжка – това само за двора, без да броим къщата. Зимата обаче е много по-рентабилно да си вземете шейна и един кон (за северните квартали). В южните можете да го карате на инерция. 20 минути и сте от Симеоново до НДК.

По въпроса за задружната селска общност от градски тип, може и да попаднете на истински сплотен квартал, в който помощта не е само да ти дадат на заем клещи гарги или резачка за дърва, а и евентуално да си намериш приятел. Такъв на когото можеш спокойно да споделиш, че отиваш на екскурзия на Бахамите, без на другата сутрин пътуването да се провали в резултат на „добри“ помисли. „Отчаяни съпруги“ и „Момичетата на Гилмор“ са сериали, да знаете. От друга страна, бабите наистина съществуват и виждат всичко…

Не всичко е толкова черно, разбира се. Винаги може да сте млад, красив, интелигентен и амбициозен човек, който да срещне партньор, готов да се премести в предградието, в разцвета на 20-те си години. През седмицата ще се редувате кой ще пие и кой ще кара или ще си делите по 12,50 за такси в едната посока. Уикендa ще го прекарвате изкусително наведени над лехите с туртите, петуниите и темеужките или доматите. Пекинезът и каракачанката ще лаят съмнителните субекти и каруците, съседите ще ви гледат подозрително или завистливо. Ще варите компоти през есента, напролет ще зарязвате асмата, ще каните приятели на барбекю (да знаете, че много от тях се отказват от гостито като разберат колко път ще бият), ще чистите постоянно, всеки сезон ще има нещо за ремонт или поправка, а сметките гарантирано ще са по-завишени отколкото в гадната панелка, от която искате да махнете.

Сега сериозно. Животът в това, което у нас се нарича „краен квартал“ или „предградие“ може да има много предимства. За хората, преминали определена възраст, той може би е най-добрата алтернатива за живеене. Може би и за отглеждане на деца. Тишина, спокойствие, относителна представа кой живее отсреща, можеш винаги да поискаш чаша захар.

Но няма нищо по-нормално от това да си млад и да не искаш точно това. Защото животът в предградията е приказка, в която много герои не могат да оцелеят. И понякога две стаи в стара кооперация си струват повече от бяла спретната къщурка с две коли отпред.

* персонажи в сериала на Марк Чери „Отчаяни съпруги“

 
 

Видео от сета на „Men in Black“: Крис Хемсуърт и Теса Томпсън

| от chr.bg |

Крис Хемсуърт и Теса Томсън са в костюми за спинофа на „Men in Black“ от Sony. Филмът все още си няма официално име, но ще събере отново двете звезди от „Thor: Ragnarok“. Крис и Теса ще бъдат в черни костюми, защото са агенти на MIB базирани в Лондон – Агент H и Агент М. Ема Томпсън ще бъде Агент О, а Лиъм Нийсън ще е глава на великобританския клон на MIB. Във филма ще видим още Кумаил Нанджиани и Раф Спал.

Гари Грей от „Straight Outta Compton“ и „Fate of the Furious“ ще режисира.

Детайли около събитията във филма няма, но знаем, че двойката ще разследва убийство, което ще ги накара да обикалят света.

Както се вижда, Хемсуърт е без сако, докато Томсън е в целия си костюм. Това буди въпроса дали външният ми вид е индикатор за характера на персонажите им – единият е по-шантав, докато другият е по-строг? За жалост Агент К (Томи Лий Джоунс) и Агент J (Уил Смит) няма да участват във филма. Въпреки това изглежда, че Хемсуърт и Томпсън целят подобна динамика.

Докато са във Великобритания, не е ясно дали двамата ще се върнат в Атланта за снимките на „Avengers 4″, които започнаха този месец. Всички останали вече са на сет освен Тор и Валкири. Присъствието й в новия филм не е потвърдено все още, но фенонвете се надяват се появи заедно с любимите им извънземни Корг и Миек.

 
 

Интервю със „световноизвестна” българска плеймейтка

| от Никола Крумов |

Приликата с реални събития и лица не е случайна.

Репортер Никола Крумов. (18+)

– Здравей, плеймейтке.
– Здравей, Кольо. Аз бях най-красивата в класа ни.
– С какво се занимаваш?
– Работя на конкурси, в рекламата и маркетинга, но ще бъда режисьор и прокурор като Стивънс Пилбърг.
– Смяташ ли се за кифла?
– Не, по-висока съм!
– Ъъ… Колко?
– Много съм висока – един и 85 стъпала на хладилника.
– Какви са интересите ти?
– Да съм ужасно известна.
– Не мислиш ли, че това е празна работа?
– Аз никога не съм празна. Умна съм!
– Колко е 5х6?
– Деа знам, бе.
– Ако един бизнесмен има два автомобила – Мерцедес S клас 2017-та и БМВ седма серия 2018-та, плюс апартамент в „Лозенец” 265 квадрата, колко пари има същият в офшорната си сметка?
– 7 377 825 дорала и 43 цента.
– Брей… ти си цяла математичка!
– Не харесвам думи завършващи на ичка и ачка, обичам на ична и ална, защото съм артистична и музикална!
– А книгите обичаш ли?
– Обичам да чета СМС.
– Все пак имаш ли любим писател?
– Да, Елин Йовков.
– А корекции по главата?
– Само в устата.
– Обичаш ли секса?
– Единствено когато е за удоволствие.
– За какво мечтаеш?
– Всички да знаят коя съм и за имоти – хич не съм проста аз! Мечтая глупаците да ми завиждат.
– Благодаря за интервюто. Ще кажеш ли нещо специално за нашите читатели?
– Да… обичам вииииии… Поздрав за всички с новото ми стихотворение:

Мъжът е вид коала.
Работя, а пък съм заспала.
30 лева ми оставил.
С мене той се е прославил!

 
 

Спират VIP Brother преждевременно, стартира Crime Brother*

| от chronicle.bg |

След като Нора Недкова напусна Къщата, продуцентите на VIP Brother са изпаднали в пристъп на тревожност дали гримьорът Кулагин ще успее да поддържа нивото на скандална селяния и селски скандал в най-известната къща в България.

След преживяната криза на бензодиазепини, един от продуцентите е забелязал, че от някаква женска група, прокарана през майчински сайт, искат обяснение на Нова телевизия защо, по дяволите, са допуснали осъден за трафик на жени и сводничество престъпник като Ванко 1 да бъде квалифициран като „VIP“ и надеждите им за шоуто отново са припламнали.

„Още другата седмица спираме VIP Brother, защото след Нора няма как да очакваме лица като Весо Плачков и някакви лели от Фамилия Тоника да поддържат тонуса в къщата. Предвид интереса към Ванко 1, решихме да оставим вътре само него и да вкараме други известни с не много легалната си дейност лица„, коментира успокоеният вече продуцент.

„Щом успяхме да привлечем вниманието на мамите, можем да очакваме нови висини на предаването този сезон“, каза Ники Кънчев. „Дори обмисляме в някакъв момент да вкараме дете при престъпниците и да видим какво ще стане. Нов социален експеримент, нали разбирате…“, добави той.

Крими виповете, за които засега се знае, че ще постъпят в Къщата, са Владо Кузов, Митьо Очите, братя Галеви и семейство Арабаджиеви, които се очаква да пристигнат в Нови Хан директно от Абу Даби, където в момента се туткат и се чудят как да приберат сина си на сигурно в някой дубайски аквапарк.

По-скучните роли ще се паднат на шофьори без книжка, убили бременни жени на пешеходни пътеки, а като VIP гост на виповете, един вид Памела Андерсън, ще влезе Цветан Цветанов. Волен Сидеров, известен още като бялата Златка, ще се весне за един уикенд, за да раздвижи духовете.

*Текстът е художественица измислица. Плод на въображението на автора. Умишлено невярна информация

 
 

Джордж Р. Р. Мартин: историята на едно пораснало момче

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

Годината е 1994. Един уморен мъж на средна възраст напуска Холивуд, защото има нужда от промяна и свобода. В телевизията има умерен успех с работата си по „The Twilight Zone” и фантазията „Beauty and the Beast”. Но сценарият на пилотния епизод на нов сериал, „Doorways”, не е одобрен и това окончателно го отказва от телевизията като средство за разказване на собствените му истории. Всичко, което прави, е прекалено скъпо. Той иска замъци, крепости, армии, мащаб. Не може да имаш и коне и Стоунхендж в сериала – избери едно от двете , го съветва един продуцент. На страницата обаче може да имаш всичко, нали?

„Ще напиша фантастика и ще бъде велика. Ще имам всички герои и битки, които искам.“ Така през 1996 г. Джордж Реймън Ричард Мартин публикува роман, дълъг 700 страници. „Игра на тронове“ е първият том от „Песен за огън и лед“, тогава планирана като трилогия. Поредицата описва борбата за власт между аристократичните родове в Седемте кралства, част от въображаема средновековна нация. Мартин се вдъхновява не от митологичните сюжети, а от исторически събития. Книгите му са слабо базирани на Войната на розите – средновековна война в Англия. В сравнение с повечето фантастични книги, Мартин по-рядко прибягва до магията, за разлика от много свои колеги фантасти.

В началото книгата не бележи особен успех, макар че определени независими продавачи я препоръчват на клиентите, а те на свой ред я дават на приятели. Формира се малък кръг от почитатели. Жена му казва, че при премиерата е имало опашка от 400 души, чакащи за автограф. Само седмици по-късно, никой вече не се появява на представянията. С разказването на историята, авторът открива нещо – три книги са недостатъчни. Ще трябват поне седем, за да разплете конците, които е оплел.

George RR Martin, Джордж Р Р Мартин

Към днешна дата Джордж Р. Р. Мартин е продал повече от 15 млн. копия от книгите си по цял свят, а аудиторията му се е увеличила многократно в последните седем години, откакто излиза сериалът на HBO, “Игра на тронове“. В случая обаче Мартин знае как да играе играта. В свят като днешния, общуването на един писател с неговата аудитория е повече от ползотворно. Създаваш й усещането, че е част от личната ти история. Затова Мартин поддържа собствен блог от много години вече, интересува се какво коментират читателите, отговаря, поддържа връзка с основателите на форуми и клубове и се среща с фенове в неформална обстановка.

Да общуваш с публиката обаче си има своите минуси. А когато не си публикувал следващия роман от поредицата вече 7 години, всички фенове стават нетърпеливи. Заради забавянето, те настояват все по-настървено да разберат какво се случва с любимите им герои. Преди излизането на последната книга през 2011 г. някои от коментарите по форумите са крайно груби.

Един от най-големите идоли на Мартин е „Бащата“ на фантастичния жанр – Толкин. Повечето почитатели на фантастиката твърдят, че след втория, всяка книга в жанра наподобява „Властелинът на пръстените“. Героите на Мартин обаче са различни. Сред тях няма орки и гоблини, тъмни лордове, лошо и добро. Действието се развива около истински хора, в истински ситуации, което не се среща често във фантастиката. Героите носят всички черти на хората от Средновековието, държат се като тях. Определени персонажи, които са извършвали престъпления и злодейства, могат да станат симпатични на читателя. Нищо не е константа при Мартин и това е една от големите причини за успеха му. На никого от персонажите не му се гарантира дълъг живот, обратите в сюжета са толкова много, че хората се привързват към историята като към наркотик.

Един цитат на Мартин много точно описва мотивацията му към амбивалентния подход към персонажите: „Когато гледаш как Индиана Джоунс застава срещу нацистите е много зрелищно, но не е „Списъкът на Шиндлер“. Трябва да провокираш в читателя любов към персонажа и страх за него, дори за лошия такъв.

джордж мартин, джордж р р мартин

Мартин започва да пише още в тийнейджърските си години. Първото му поле за изява са истории за комиксови списания, в които той описва приключенията на супергерои, измислени от фенове на списанието. Влюбва се в научната фантастика и през 1971 г. започва да посещава сбирки на фенове. На една такава, четири години по-късно, се запознава с Парис Макбрайд. Тя е харесала негов разказ и двамата скоро създават приятелство помежду си. По това време Мартин е сгоден за друга жена, а Парис започва работа в пътуващ цирк. В следващите години двамата ще продължат да се виждат предимно на сбирките на фенове на фантастиката. След края на първия му брак, двамата започват връзка и през 1981 г. се местят в Ню Мексико. Женят се едва през 2011 г.

Същата година е публикуван и последният към днешна дата роман от поредицата – „Танц с дракони“. От тогава досега всяка година получаваме изявление от Джордж Мартин, че следващия роман от поредицата, „Ветровете на зимата“, ще се появи следващата година. Това важи и за тази година – през април Мартин каза, че романът няма да излезе през 2018 г. Една от основните причини за забавянето на книгите е желанието на автора да даде на читателите „най-доброто“, което заслужават. Поне така твърди самият той. Натискът от феновете, в комбинация със сложната и многокомпонентна сюжетна линия изискват прецизно синхронизиране при писането. Мартин не иска да допуска грешки. И нормално, при творение от такъв мащаб и фенове, които могат знаят книгите до последните им страници, всяка „грешка“ ще бъде изтъкната.

Очакванията са повече от големи. Отлагането на следващата книга не потушава напрежението, а напротив – нагнетява го. „Песен за огън и лед“ има такъв успех, че списание Time, обявява Мартин за „Американския Толкин“ след излизането на четвъртата книга, „Пир за врани“. Мнозина читатели твърдят, че Толкин е най-добрият жив писател на фантастика.

А ние чакаме. Следващата книга. Следващия сезон на „Игра на тронове“. И желаем на Джордж Р. Р. Мартин, който днес става на 70 години, честит рожден ден.